РЕШЕНИЕ
№ 217
Смолян, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: | ИГНАТ КОЛЧЕВ | |
Членове: | КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА ПЕТЯ ОДЖАКОВА |
При секретар ЗОРКА ГАНИНСКА и с участието на прокурора НИКОЛИНКА ОБРЕТЕНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ кнахд № 20237230600096 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Б. К. В., [ЕГН], против Решение № 33/29.06.2023г. на Районен съд-Чепеларе по АНД № 59/2023 г., с което е потвърдено НП № 23-0373-000080/22.03.2023 г., издадено от ВПД началник на РУ Чепеларе към ОДМВР - Смолян.
В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Твърди се, че въззивният съд при вземането на съдебното решение не е взел под внимание всички факти и обстоятелства, доказани недвусмислено и по безспорен начин, не е била изяснена по безспорен начин фактическата обстановка при извършване на нарушението, обект на което е издадено наказателното постановление. Твърди се, че по преписката представена от РУП - [община], наказващият орган се обосновава на видеозаписи от боди камери, а изпратените записи в Районен съд - Чепеларе не кореспондират с времето и часа, в който е извършено нарушението. При разглеждане от техническото лице към съда не се е установило никъде по тях запис, на който да присъства автомобилът, който е управляван от жалбоподателя и по тази причина е отказал да ги изгледат в съдебната зала. Твърди се, че не е било установено по безспорен начин какви са възможностите за въвеждане на данни в софтуера, в който работят служителите на МВР. Данни били получени единствено от двамата полицаи, които са участници в съставянето на АУАН и съдебния състав се е доверил изцяло на тях, без да бъде потърсен независим специалист, който да ги запознае с възможностите на въпросния софтуер. Твърди се, че при разказите на свидетелите били установени явни противоречия относно релевантни факти.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество да отмени издаденото НП.
Срещу касационната жалба не е постъпил писмен отговор .
В съдебно заседание касаторът р.пр. не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпилае писмена молба, в която сочи, че поради отпуск не може да се яви в съдебното заседание пред касационния състав, без молбата да съдържа волеизявление за отлагане на делото.
Ответникът по касация се представлява от юриск. В., който оспорва жалбата. Счита, че претенциите на касатора в настоящото производство са неоснователни и не сочят на отмяна на постановеното въззивно решение. Необосновани били възраженията, свързани със софтуера на МВР, като в хода на производството не били допуснати процесуални нарушения. Неоснователно било и възражението, свързано с лишаване от възможност даа представи възражения, като в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били изложени подробни такива. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение на Реайонен съд-[община].
Участващият по делото прокурор от ОП-Смолян заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба.Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за допуснатите нарушения.
След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалваното съдебно решение, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения:
Обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт. С него е потвърдено НП № 23-0373-000080/22.03.2023 г., издадено от ВПД началник на РУ Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП и чл. 103 ЗДвП са наложени административни наказания 1. глоба в размер на 30 лв. по чл. 183, ал.3, т.4 ЗДвП; 2. Глоба в размер на 50 лв. по чл. 175, ал.1,т.4 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Въззивният съд е приел за доказано по делото, че на 11.02.2023г. около 12,32ч. в [населено място], на [улица], до дом № . в посока на движение към [населено място] е управлявал МПС-лек автомобил „БМВ 535 Д“ с рег № [рег. номер], собственост на „Би Кей Ви Сървисис“ ЕООД, като предприема неправилна маневра- изпреварване на друг автомобил в зоната на пътен знак В24, с допълнителен знак-табела Т2 (500 м.), поставени след кръстовище, образувано с [улица].
По-нататък съдът е приел, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна и нарушението, посочено в пункт 2 от НП, като при подаден сигнал със стоп палка от полицай Щ. е възприел сигнала, но не е отбил и спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, а е продължил движението си към [населено място]. Изложил е мотиви, че дори да не е забелязал подадения сигнал, водачът е бил длъжен и е могъл да стори това, поради което следва да носи административнонаказателна отговорност за деянието си.
Съдът е установил, че не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 в АУАН и НП. Те съдържат всички изискуеми реквизити. Макари да е възприел възраженията на жалбоподателя , въззивният съд е приел, че те не накърняват правото му на защита. В резултат на тези мотиви обжалваното НП е потвърдено изцяло.
Така постановането въззивно решение е допустим, валиден и законосъобразен акт и следва да бъде оставено в сила.
Въпроса с притежаваното от касатора СУМПС не е предмет на санкция в това производство за да бъде обсъждан. На всички останали въпроси е даден отговор във въззивното решение. Начинът за подаване на сигнал до водача да спре е ирелевантен, тъй като нормата на чл. 103 ЗДвП задължава водача на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. И двата посочени от свидетелите начина за спиране са допустими от закона.- чл. 170, ал.3 ЗДвП. Съгласно тази норма при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. От анализа на законовия текст следва извод, че възраженията в тази насока от В. са неоснователни и не представляват основание за отмяна на издаденото НП. Останалите му възражения също са неоснователни, тъй като нито ограничават правото му на защита, нито са довели до съществено нарушение на съществена правна норма, което е условие за отмяна на издаденото НП.
Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като на ответника по касация бъде присъдено юриск. възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция, платимо от касатора.
Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като законосъобразно и правилно Решение № 33/29.06.2023г. на Районен съд-Чепеларе по АНД № 59/2023 г., с което е потвърдено НП № 23-0373-000080/22.03.2023 г., издадено от ВПД началник на РУ Чепеларе към ОДМВР - Смолян.
ОСЪЖДА Б. К. В., [ЕГН] да заплати на ОДМВР-Смолян юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
Председател: | ||
Членове: |