Определение по дело №831/2018 на Районен съд - Ловеч

Мотиви на Присъда № 3 от 04.02.2019 г. по н.о.х.д. № 831/2018 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.                    

 

Срещу подсъдимият Н.С.К. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.339, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 28.09.2016 г., около 13:00 часа, в землището на с.Т., Ловешка област, в съучастие като извършител с Р.И.Р. и Д.Н.А., ЕГН : **********, последният като помагач, придобил чрез закупуване и държал огнестрелно оръжие - противотанков гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс 56-Г-660, без да има за това надлежно разрешение по чл.50, ал.З от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Срещу подсъдимият Д.Н.А. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.339, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във връзка с чл.20, ал.4 от НК, за това, че на 28.09.2016 г., около 13:00 часа, в землището на с.Т., Ловешка област, в съучастие като помагач с Р.И.Р. и Н.С.К., ЕГН : **********, като извършители, улеснил последните двама да придобият чрез закупуване огнестрелно оръжие - противотанков гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс 56-Г-660, без да има за това надлежно разрешение по чл.50, ал.З от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като ги придружавал с л.а. „***" с ДК № ***до село Т., Ловешка област, за да вземе гранатомета в управлявания от него автомобил, след което да го скрие в свое помещение текстовете посочени в обвинителния акт, като счита, че фактическата в гр.П., докато бъде прехвърлен през границата на РБ.

          Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа така предявените обвинения срещу двамата подсъдими по обстановка по делото е изяснена и че престъпленията са извършено по описания начин. Изтъква наличието на безспорни доказателства по делото, които уличават подсъдимите, като автори на деянието, като се позовава най-вече на показанията на свидетелите С.С. и Ц.И. и дадените от подсъдимите обяснения на досъдебното производство, както и тези на съучастника им Р.Р.. Счита, че същите кореспондират и с приложените по делото веществени доказателствени средства, изготвени със СРС. Подробно описва действията и ролята на всеки от тях в осъществяване на покупката и държането на оръжието. Изтъква, че след като органите на полицията са научили за договорките за придобиване на гранатомета, са се погрижили да намерят такова оръжие, което да е обезопасено и са го предоставили на свидетеля С.ов, който съответно да го предаде на подсъдимия К. и Р.Р.. Подробно обсъжда и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-балистическа експертиза, като сочи, че съгласно него предмета на престъплението – противотанков гранатомет е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, което обаче е било обезопасено, съгласно изискванията за транспортиране и съхраняване на този вид оръжия. Изтъква, че независимо, че гранотомета в този си вид не може да произведе изстрел, то това не означава, че е негоден за употреба по предназначение. Заявява, че привеждането му във вид, в който може да произведе изстрел е въпрос на определени знания и умения за някои хора и не изисква специално познание в областта на огнестрелните оръжия. Позовава се на заявеното от вещото лице, че съществува ръководство за експлоатация на по-нов модел гранатомет, което ръководство е достъпно и може да послужи като техническо указание за възстановяване на оръжието предмет на престъплението в настоящето производство.

          От субективна страна представителят на обвинението приема, че двамата подсъдими са извършили престъплението виновно, при пряк умисъл, ясно съзнавайки противообществената опасност и последиците от придобиването и държането на оръжието. Относно вида и размера на наказанията на двамата подсъдими пледира същите да бъдат определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че наказания от по осем месеца и четири дни лишаване от свобода за всеки от двамата, при първоначален общ режим, ще изпълнят визираните от закона цели на наказанието и съответстват на обществената опасност на деянието и извършителите. От тези наказания сочи, че следва да бъде приспаднато времето, през което двамата подсъдими са били задържани със заповеди по ЗМВР и определения на съда. Изразява съображения и относно иззетите по делото веществени доказателства.       

 Подсъдимият Н.К. редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Ползва се от правото си да не дава обяснения. При дадената му последна дума заявява, че счита себе си за невиновен и моли да бъде оправдан, защото се вижда, че оръжието е просто ненужна вещ.

Защитникът на подсъдимия К. – адвокат К.С. счита, че абсолютно незаконосъобразно представителят на обвинението се позовава на обясненията на подсъдимите от досъдебното производство, тъй като не са приобщени като доказателства в хода на съдебното следствие чрез прочитането им. Изтъква, че и обясненията на лицето Р.Р. от досъдебното производство също не могат да се ползват като годно доказателствено средство, тъй като в хода на настоящето дело прокурора се е отказал от искането си същия да бъде разпитан като свидетел. Не оспорва по същество данните от показанията на приобщените свидетелски показания и тези от веществените доказателствени средства, събрани посредством използването на СРС, но изтъква, че от тях единствено може да бъде направен извод за намерение у подсъдимия К. и Р.Р. да придобият огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет. Подробно развива и обосновава тезата си, че въпросния гранатомет, в следствие на обезопасяването му, не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, както и граната иззета от подсъдимия К. и като такива са негодни предмет на престъплението, в което К. е обвинен, респективно извършеното от него деяние е несъставомерно по текста на чл.339, ал.1 от НК. Обстоятелствено анализира наличните в тази връзка доказателства и най-вече заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-балистическа експертиза. Акцентира, че по начина, по който гранатомета е бил обезопасен, съгласно изискванията на Наредба № Із-1031 от 15.04.2011 г. на МВР, не може да бъде възстановена неговата функционалност и годност да възпроизведе изстрел, а по отношение на гранатата изтъква, че същата освен, че е негодна, то и е предназначена за съвсем друг модел гранатомет. Счита, че по начина, по който се действали органите на МВР в случая, е налице класическа провокация към престъпление, като са предоставили възможността подсъдимият К. и Р.Р. да придобият един музеен експонат, създавайки предпоставки да бъде извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, вместо да изпълняват функциите си да предотвратяват такива. Изтъква, че ако се приеме тезата на обвинението за годността на гранатомета като огнестрелно оръжие, то тогава процесуалното качество на С.С. не е следвало да бъде свидетел, тъй като в такъв случай той също е извършил престъпление, отчуждавайки го, а също и служителите на полицията, които са му го предоставили. Сочи, че и самата прокуратура съзнава несъстоятелността на предявеното обвинение срещу К. и в подкрепа на това изтъква факта, че представителят на обвинението иска наказанието лишаване от свобода в размер, колкото подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Пледира за оправдателна присъда спрямо подсъдимия Н.К..

 Подсъдимият Д.А., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения, като заявява, че до задържането му не е познавал подсъдимия К., а само Р.Р.. Сочи, че се е занимавал с търговия на горива и Р. няколко пъти му е подсигурявал необходимите количества. За датата 28.09.2016 г. сочи, че са имали уговорка с Р. да отидат до гр.П. за горива, но тъй като последния имал и друга работа карал служебния си автомобил след тях, за да може да го вземе, след като той свърши работата, която имал с подсъдимия К.. Твърди, че именно тогава е видял за първи път подсъдимия К.. Твърди, че автомобила му прегрял, поради което се наложило да ги изчака на пътя докато се върнат. Отрича да е държал гранатомет, сочи, че за първи път го е видял в съдебната зала и не са имали уговорки с Р. да укрива каквото и да е. При дадената му последна дума заявява, че не е познавал нито продавачи, нито купувачи и случайно е попаднал на неподходящото място. Изтъква, че със съвсем друга цел бил тръгнал и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия А. – адвокат А.П. пледира за оправдателна присъда по отношение на А., като изтъква, че липсват каквито и да било доказателства от обективна и субективна страна сочещи, че той е извършил престъплението, в което е обвинен. Анализира обясненията на А. изтъквайки, че по никакъв начин същите не се опровергават от наличните и приобщени по делото доказателства. Подробно излага доводи и че иззетия по делото гранатомет не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на закона и като такъв е негоден предмет на престъплението по чл.339, ал.1 от НК. Счита, че представителят на обвинението е подведен от органите на МВР и ДАНС, които са взели нещо, което може да им послужи, за да изобличат лицата. Изтъква, че това дори не е била контролирана сделка по смисъла на НПК именно поради факта, че гранатомета е бил музеен експонат, обезопасен по съответния ред и в този смисъл не представлявал огнестрелно оръжие. Изтъква, че ако представителят на обвинението действително счита гранатомета за годно огнестрелно оръжие, то той е щял да поиска поне 5 години лишаване от свобода, а не да се задоволява само с наказание в размер колкото А. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”.          

           От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от показанията на свидетелите С. В. С.ов и Цвета Петрова Игнатова, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283, във връзка с чл.373, ал.1 от НПК, веществените доказателства и веществените доказателствени средства (ВДС), изготвени в резултат на прилагането на специални разузнавателни средства, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-балистическа експертиза, както и от обясненията на подсъдимия Д.А., съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Н.С.К. бил роден и с постоянен адрес в гр.Х., но живеел в гр.П.. Със Р.И.Р. *** се познавали и били в добри отношения.

Подсъдимият Д.Н.А. *** със семейството си. Познавал се със Р.Р. и поддържали приятелски отношения.

Свидетелят С. В. С.ов /показания том 3, л.1-5/ живеел в гр.Ловеч, а в с.Т., община Ловеч, област Ловеч имал наследствен имот, поради което често пребивавал в там. Свидетелят С.ов бил известен в социалната мрежа „***", като имал свой профил в «***", където публикувал свои снимки във военна униформа и въоръжен с различни оръжия. Освен това участвал във възстановки на исторически събития. Така С.ов се запознал с лице на име „Д." от гр.П., който бил добър познат на Р.Р..

Според показанията на свидетеля С.ов, през месец март 2016 г. по телефона му се обадило лице с име «Д.» и го попитал дали може да му намери пушка кремъклийка, като свидетеля му обещал да намери такава. Известно време след това двамата се срещнали на разклона между селата Т. и К., област Ловеч, където «Д.» му обяснил, че не му трябва пушка кремъклийка, а гранатомет, с който щяло да се стреля по някакъв митничар от С.. С.ов му обещал, че ще му намери гранатомет и сочи, че действително предал на «Д.» вещ наподобяваща гранатомет, който сам сглобил заварявайки и боядисвайки две тръби.  По нататък в показанията си свидетелят С.ов сочи, че през първата половина на месец април 2016 г. «Д.» поискал от него да му намери и граната и тъй като той имал учебна такава я снимал и пратил по курирер апарата със снимките. В последствие обаче отношенията им се влошили и С.ов му върнал обратно парите, които преди това «Д.» му дал, но последния не му върнал «гранатомета», след което „си блокирал всички профили" и се изтрил от ***.

В периода 20.04.2016 г. - 01.05.2016 г., в с.Т., Ловешка област, пристигнали подсъдимият Н.К. и Р.Р.. Двамата се предвижвали с лек автомобил „Т.", светлосива на цвят, с хасковска регистрация. Автомобила управлявал Р.. Срещнали се в селото със свидетеля С.ов, на когото К. обяснил, че им „трябва гранатомет да гътнели къщата на някакъв митничар в С.". Свидетелят С.ов му заявил, че може да намери такова оръжие и те двамата /Р. и подсъдимия К./ си записали телефонния му номер и си заминали.

Следващата среща с двамата свидетелят С.С. провел в района на високата част на прохода „***", местността «***». От разговора с тях С.ов останал с впечатление, че намерението им да стрелят с гранатомет по някакво лице е сериозно, поради което уведомил органите на МВР и им обяснил какво се случва. Именно със знанието и съдействието на компетентните органи на полицията свидетелят С.ов се сдобил с гранатомет /съответно обезопасен/ и граната, които да предостави на подсъдимия К. и неговия съучастник. Купувачите К. и Р. го попитали кога може да вземат поръчаното, на което С.ов отговорил, че „ще се обади, когато е готов".

Така в края на месец септември 2016 г. Р.Р. се обадил на подсъдимия Н.К. и го уверил, че всичко е уредено и трябва да отидат да вземат оръжието от с.Т., област Ловеч.

На 28.09.2016 г. сутринта Р.Р. и подсъдимия К. се отправили към с.Т., област Ловеч, минавайки през прохода ***. Движели се с лекия автомобил „Т. К" с рег.№ *** собственост на К.. По същото време, след тях с лек автомобил „***" с peг.№ ***, се движел подсъдимият Д.А.. Според обясненията на последния, двамата с Р.Р. имали съвместна работа свързана с покупката на горива от гр.П., поради което след като Р. свършел работата си в с.Т. е трябвало да се прехвърли в автомобила на А., за да отидат до гр.П..  

Когато пристигнали в района на с.Т., Ловешка област, на няколко километра преди селото, според А. автомобила му прегрял, заради което той спрял, за да изчака Р. и К. да се върнат. Р. и подсъдимия К. продължили и около 12:30 часа на 28.09.2016 г. двамата се срещнали в селото със свидетеля С.С.. Той ги завел в местността „***", тъй като там „в гората бил скрит гранатомета". До язовира свидетелят С.ов предал на Р. и подсъдимия К. два пакета, съдържащи гранатомет и граната, според свидетеля : „така, както ми ги бяха дали от полицията". Предал ги на мъжа с „дългите гащи" (Р.Р.), докато другият, според С.ов с „късите панталони и татуировките" (подсъдимият К.) стоял в автомобила. Р. казал на С.ов, „че му вярва и ги взима" без да ги оглежда, след което К. му дал банкнота от 500 евро.

Подсъдимият К. и Р. потеглили с лекия автомобил „Т. К." с рег.№ РВ 89-89 РС, в която се намирали гранатомета и гранатата /л.25-26, том І - протокол за оглед на местопроизшествие/, а свидетеля С.ов останал в района на язовира. Малко след това, на асфалтовия път за селото К. и Р. били спрени от служители на полицията, като при извършеното претърсване и изземване са били иззети представените като веществени доказателства по делото, включително и гранатомет и един брой граната /том І, л.33-53 - протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него/. Малко по-късно, на около 1 км разстояние от мястото, където бил спрян за проверка лекият автомобил „Т. К.", на отбивка вляво от пътя за с.й., област Ловеч е бил установен и подсъдимия Д.А. с лекия си автомобил „***" с рег.№ РВ 80-89 РС. На мястото също било извършено претърсване и изземване /том І, л.57-75 – протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него/.

          В хода на досъдебното производство, с постановление на разследващия орган /том ІІ, л.9-11/ е била назначена съдебно-балистическа експертиза на иззетите като веществени доказателства противотанков гранатомет и граната От заключението на вещото лице Н.Д. /том ІІ, л.12-38/, което съдът цени като изчерпателно, обективно и безпристрастно дадено, а и страните не го оспорват, става ясно, че иззетия като веществено доказателство гранатомет е от типа РПГ-2 и има номенклатурен индекс от производителя (бившият СССР) 56-Г-660. Иззетата граната /противотанков изстрел/ е от вида ПГ-7В и е произведена в България. Според вещото лице, граната ПГ-7В не е предназначена за стрелба с изследвания гранатомет РПГ-2, тъй като той стреля с кумулативна противотанкова граната ПГ-2В, докато граната ПГ-7В е предназначена за РПГ-7 – л.34 от заключението.

          След подробно и задълбочено проучване, богато онагледено в заключението и със снимков материал на изследваните обекти и отделни техни детайли, експертът е достигнал до извода, че противотанковия гранатомет РПГ-2 не е годен за произвеждане на изстрел, тъй като е бил обезопасен по всички правила за музеен или колекционерски експонат. Относно изследвания противотанков изстрел ПГ-7В вещото лице е заключило, че също не е годно за произвеждане на изстрел, тъй като гранатата е била обезопасена по всички правила за рекламен експонат или учебен макет. На поставената на експерта задача да установи могат ли двата изследвани обекта да бъдат възстановени за произвеждане на изстрел, същия е посочил в заключението, че относно гранатата ПГ-7В това категорично не е възможно, тъй като е много сложно изделие и за възстановяване на годността му се изискват специализирани технологии и материали, които могат да бъдат произведени само в заводски условия или научноекспериментални бази и то при наличието на съответната конструктивна документация и технологично оборудване. По отношение на гранатомета е посочил, че може да бъде възстановен за произвеждане на изстрел от всеки майстор в областта на оръжейните системи или човек преминал военно обучение за използване на гранатомет. При разпита му в хода на съдебното следствие вещото лице подробно описва начина по който гранатомета е бил обезопасен и му е придаден вид на музеен експонат. Сочи детайлите, който следва да бъдат възстановени, като за някои от тях уточнява, че могат да бъдат набавени само от военни заводи, специализирани в производството на подобна продукция.    

          От така установената въз основа на събраните на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства по съответния процесуален ред, вкл. и тези по реда на чл.373, ал.1, във връзка с чл.283 от НПК и веществените доказателствени средства (ВДС), се установи фактическа обстановка сочеща за несъставомерност на повдигнатите спрямо подсъдимите Н.К. и Д.А. обвинения за престъпление по чл.339, ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК. Несъставомерността се изразява в негодност на предмета на престъпление – гранатомет с номенклатурен индекс 56-Г-660, тъй като същия не притежава качествата на огнестрелно оръжие така, както предвижда легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Не попада и в критериите визирани в ал.3 от същия текст на закона. Предмета е елемент от обективния състав на престъплението, а негодния такъв е равнозначен на липса на предмет на престъплението.

          В закона пределно ясно е записано и кога едно оръжие, макар и по външен вид да наподобява, не е огнестрелно. Съгласно нормата на чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ такова ще е, когато е направено трайно негодно за употреба чрез деактивиране, при което всички основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на необратима не функционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба.

В изложението си по изготвената съдебно-балистическа експертиза вещото лице заключава, че процесния гранатомет може да бъде възстановен за произвеждане на изстрел, но при разпита му в хода на съдебното следствие подробно обяснява кои и какви детайли са били отстранени и какви технологични промени са били извършени по гранатомета така, че да бъде обезопасен. Става ясно, че в тръбата на гранатомета има поставен щифт, който не позволява граната да влезе на мястото си, срязан е двойния упор на чукчето, като по този начин то не може да нанесе удар по жилото, което задейства гранатата, на мястото, където се монтира жилото отвора е заварен. На самата тръба, която е изработена от специална стомана има изрязан отвор (прорез), който не би дал възможност на барутните газове да тласнат гранатата, а и е крайно опасен за стрелящия, тъй като реактивната струя би го наранила тежко или убила. От особена важност също така е настройката на мерните прибори, което според вещото лице е сложна манипулация, както и че гранатомета може да произведе изстрел не с какъвто и да е боеприпас, а само с граната предназначена за този модел. Всички така внесени многобройни конструктивни изменения в процесния гранатомет дават основание на съда да счита, че възстановяването на качеството оръжейност, т.е. привеждането му в състояние да може да произведе изстрел е с много малка, почти нищожна вероятност да се случи. Действително, налице е трайна съдебна практика, напр. Решение № 367/2001 г., ІІІ н.о., ВКС, Решение № 146/1978 г. по н.д.№ 114/78 г., ІІ н.о., ВС, според която ще е осъществен състава на чл.339, ал.1 от НК дори и когато е създадена временна негодност за употребата на съответното оръжие, стига поправката му да е възможна. Но същата тази практика сочи и че това е възможно само когато се налага отстраняването на незначителни дефекти, при несъществена техническа интервенция, съобразно характеристиките на оръжията, начина на изработването им и механизма на действие. Настоящият случай обаче не е такъв. Установените от вещото лице конструктивни изменения по гранатомета, включително и наличието на трайно отстранени елементи и механизми от същия прави възстановяването на качеството му оръжейност крайно трудно и в сферата по-скоро на предположенията. В представеното на досъдебното производство заключение по съдебно-балистическата експертиза експерта е посочил, че гранатомета може да бъде възстановен от всеки майстор в областта на оръжейните системи или човек преминал военно обучение за използване на такова оръжие, но при разпита му в хода на съдебното следствие уточнява, че за целта, за спускателен механизъм може да се ползва този от РПГ – 7, който обаче може да бъде набавен, разбира се по незаконен начин, само от военния завод, където се произвежда. Освен това сочи, че следва да се завари направения прорез в тръбата на гранатомета, за което обаче се изискват специални знания, т.е. противоречи на първоначално заявеното от него, че всеки малко по-способен шлосер би се справил.

Ясно е при това положение, че възстановяването на качеството оръжейност на гранатомета и то в условията на конспиративност би било изключително трудно, като се има предвид и че за определени части, които са били премахнати от него, намирането им е свързано с незаконно придобиване. В тази връзка доводите на защитата са основателни и съдът изцяло ги споделя. На практика, ако се приеме тезата на обвинението, че поправката на гранатомета е възможна, то това означава априори да се приеме, че в едно неопределено бъдеще подсъдимите ще извършат престъпление снабдявайки се с части за него, изнесени от военен завод по незаконен начин. Разбираемо е, че би било абсурдно подобна хипотеза да се приеме и залегне в основата на доказването на елемент от обективната страна на престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

От друга, но не по-малко съществена страна – налице е вътрешно противоречие между твърденията на обвинението, че процесния гранатомет е годен предмет на състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК и същевременно твърдението, че гранатомета е бил обезопасен по надлежния ред и предоставен от органите на полицията на свидетеля С.ов, за да го предаде на подсъдимия К. и Р.Р.. В показанията си С.ов сочи, че след като е разбрал, че намерението на К. и Р. да придобият гранатомет е сериозно, уведомил органите на полицията и те са му го предоставили (заедно с гранатата), след което той им го предал. Така заявените от С.ов обстоятелства, твърдяни и от обвинението навеждат на извод, че е била извършена доверителна сделка. Същата обаче е вид оперативен способ за прилагане на специално разузнавателно средство, но от ангажираните от обвинението доказателства, включително и в четирите тома с обозначение „СД – 30”, НОХД № 831/18 г. и гриф „поверително” не се съдържат данни да е разрешавано и съответно прилагано такова СРС, съответно спрямо свидетеля С.ов да е било процедирано по реда на чл.173, ал.5 и ал.6 от НПК. Независимо от това, съдът приема за доказан факта, че процесния гранатомет е бил предоставен на свидетеля С.ов от органите на полицията, основавайки се на показанията му, а и страните не го оспорват. Установеността на този факт обаче, повдига въпроси, които касаят развитите до момента съображения относно годността на предмета на престъплението и начина, по който са процедирали органите на досъдебното производство при установяването му.

След като гранатомета е бил даден на свидетеля С.ов от органите на полицията, то това означава, че същия е бил обезопасен по изискуемия от закона ред, в какъвто смисъл са и отговорите на вещото лице Д. на поставените му въпроси при изслушване на заключението по съдебно-балистическата експертиза. Редът за обезопасяване от нежелан достъп и сработване по предназначение на огнестрелните оръжия е уреден в нарочен нормативен акт, а именно : Наредба № Із-1031 от 15.04.2011 г. за реда за обезопасяване от нежелан достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране (ДВ, бр.36 от 10.05.2011 г., в сила от 11.07.2011 г.). Същата е издадена въз основа на разпоредбата на чл.91, ал.3 от ЗОБВВПИ. Това автоматично поставя процесния гранатомет в предвидените в нормата на чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ изключения от дефиницията за огнестрелно оръжие. Да се разсъждава в обратния смисъл би означавало, че органите на полицията са предоставили на подсъдимия К. и Р.Р. (чрез свидетеля С.ов) годно да сработи по предназначение огнестрелно оръжие, което ще е в нарушение на прокламираната в чл.6, ал.1, т.8 от ЗМВР превантивна дейност на органите на МВР. Съгласно разпоредбата на чл.30а, ал.1 от ЗМВР превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Подробно в ал.2 от същия текст на закона е са описани действията, които следва да се предприемат спрямо лица, за които има достатъчно основания да се предположи, че ще извършат престъпни прояви, замислили или подготвящи престъпления. Конкретно в т.4 на чл.30а, ал.2 от ЗМВР е посочено, че следва да се осъществят мероприятия насочени към преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване на настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери. В този ред на съждения и при наличните по делото данни, ако се приеме обвинителната теза относно годността на предмета на престъплението за основателна и доказана, то логично изниква въпроса за наличието и до каква степен на провокация към престъпление, в какъвто смисъл са и доводите на защитника на подсъдимия К.. Макар и настоящия съдебен състав да счита, че предмета на престъплението - гранатомет, във вида, в който е придобит и държан, не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2, предл.1-во от ЗОБВВПИ, то следва да бъде обсъден така поставеният от защитата въпрос (макар и не като основни доводи в защитната теза), още повече, че касае правото на справедлив процес спрямо обвинените лица, а и установените по делото данни налагат даването на отговор в тази насока. Затова и ясно следва да бъде уточнено, че обсъждането му е с оглед пълната изчерпателност на настоящето изложение в отговор на изложените от страните аргументи и доводи и само в хипотезата на категорична установеност на тезата на обвинението за годността на предмета на престъплението.  

На първо място следва да се отбележи, че понастоящем вече е налице достатъчна и еднозначна съдебна практика, основана на приетите от Европейския съд по правата на човека в Страстбург стандарти, за това кога е налице полицейска провокация към престъпление (напр. делото „Цонев, Сантиров и Попов”, Решение № 201/07.05.2015 г. по дело № 365/2015 г. на ВКС, НК, ІІ н.о., Решение № 48/25.05.2018 г. по дело № 18/2018 г. на ВКС, НК, І н.о. и др.). Основният извод от тази практика е, че провокацията към престъпление нарушава правото на справедлив процес при наличието на обвинение, съгласно практиката на ЕСПЧ при приложението на чл.6 (1) от ЕКЗПЧОС – напр. решенията по делата Texeira de C. срещу Португалия 1998 г., Khudobin срещу Русия 2000 г., Bannikova срещу Русия 2006 г. и др. Освен този основен извод от практиката на ЕСПЧ, възприет и от тази на ВКС, то друго принципно разрешение е, че решаващият съд всякога е длъжен да провери оплакване за осъществена полицейска провокация и да изследва въпросите дали полицейските служители, участвали в разследването са извършвали действия по установяването и доказването на престъпление или са въздействали върху субекта така, че да го склонят да го извърши. Ако престъплението не би било извършено без активното поведение от страна на полицейските служители и именно тяхната намеса се явява причина за извършването му, това поведение следва да се преценява като полицейска провокация и представлява нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС.

Казаното, пренесено на плоскостта на разглеждания тук случай води до извод, че са налице данни за такава. Видно от ангажираните по делото ВДС, получени чрез използването на СРС, подсъдимият К. и Р.Р. сами са потърсили свидетеля С.ов с искане да им осигури гранатомет и многобройните телефонни разговори, както и няколкократните срещи с него (преди последната на 28.09.2016 г., когато С.ов им е предал гранатомета) ясно сочат, че двамата са били твърдо убедени и ангажирани с тази си цел и по никакъв начин не личи за тези си намерения да са били подтикнати или по някакъв начин провокирани от полицейските органи. Иначе казано, до този момент двамата са били пасивно разследвани (чрез използваните СРС), с оглед намеренията им да извършат престъпления, едно от които такова по чл.339, ал.1 от НК. Но от внимателния и подробен анализ на разговорите по приложените ВДС между К. и Р. от една страна и свидетеля С.ов от друга, се натрапва извода, че дълго време последният не им е давал убедителни и категорични доказателства, че възнамерява да удовлетвори искането им да ги снабди с гранатомет. Отговарял им е неопределено, уклончливо, намирал си е различни причини, за да протака преговорите. В един момент обаче, в края на месец септември 2016 г. той променя това си поведение и им предоставя търсения гранатомет, за който, както и обвинението сочи, му е бил даден от органите на полицията. Това обстоятелство и факта, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че спрямо свидетеля С.ов е бил приложен реда по чл.173, ал.5 и ал.6 от НПК дават основание на съда да приеме, че са налице данни за провокация към престъпление. Разбира се, тези съображения следва да се разглеждат в контекста на обсъдените по-горе относно годността на предмета на престъплението и характера на обвинението – престъплението по чл.339, ал.1 от НК е формално, на просто извършване, резултатът му се заключава с факта на придобиването и/или държането на оръжието, не е необходимо дееца да е предприел някакви действия с него. Всичко това, съотнесено с обстоятелството, че предоставения от органите на полицията гранатомет е бил обезопасен по реда на Наредба № Із-1031 от 15.04.2011 г. и към момента на придобиването, съответно държането е попадал в изключенията визирани в чл.4, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ навежда на извода за действия насочени за провокация към престъпление, в хипотезата на „създаване на престъпление”. Въпреки желанието на Р.Р. и подсъдимия К. да се сдобият с гранатомет, то това е нямало да се случи, имайки предвид поведението на свидетеля С.ов и липсата на данни, че той фактически, без намесата на органите на полицията е можел да им осигури такъв.

Така изложените до тук съображения касаят и двамата подсъдими, като за Д.А. следва да бъдат изложени и допълнителни такива, предвид характера на предявеното му обвинение, в частност, че е действал в качеството си на помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК. Тезата на обвинението е, че е улеснил Р. и К. в придобиването на гранатомета, като ги придружил до с.Т. с друг автомобил, с цел да транспортира с него гранатомета и да го скрие в свое помещение в гр.П.. Доказателства за това обаче липсват по делото. За да обоснове тезата си обвинението се позовава на обясненията на Р.Р., подсъдимият К. и на самия А., дадени на досъдебното производство в качеството им на обвиняеми. Същите обаче не са приобщени като доказателства в хода на съдебното следствие по съответния ред. Подсъдимият К. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а тези от досъдебното производство не са четени (не е правено и такова искане в хода на делото), а А. дава обяснения пред съда, в които не отрича присъствието си в близост до с.Т., област Ловеч, но твърди, че целта на пътуването му е била съвместна работа с Р.Р. до гр.П. и че въобще не е знаел с каква цел той и К. отиват до селото. В хода на съдебното следствие представителя на обвинението се отказа от искането Р. (спрямо когото наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение между него и РП Ловеч) да бъде разпитан като свидетел, поради което дадените от него обяснения на досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, не могат да бъдат ценени като годно доказателство. Обясненията на обвиняем дадени на досъдебното производство, което не са приобщени по реда на чл.279 от НПК, не могат да бъдат поставени в основата на вътрешното съдийско убеждение, а съда следва да се позовава само на доказателства, които са били устно разгледани и обсъдени в съдебно заседание. В приобщените като доказателства ВДС подсъдимия А. фигурира само в един от разговорите, от съдържанието на който обаче не може да бъде изведен категоричен извод, че той е знаел целта на пътуването до с.Т., област Ловеч, още по-малко пък липсват данни и доказателства за твърдяното от обвинението обстоятелство, че се е съгласил да транспортира гранатомета и да го скрие в собствено помещение в гр.П..

 Предвид на така изложените съображения, съдът призна подсъдимите Н.С.К. и Д.Н.А. за невиновни и ги оправда по повдигнатите обвинения за престъпления съответно първият по чл.339, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и втория по чл.339, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във връзка с чл.20, ал.4 от НК .

При този изход на делото, на основание чл.58, ал.2, б.”а” от НК, веществените доказателства гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс 56-Г-660 и граната за гранатомет, се отнемат в полза на държавата, а веществените доказателства : седем броя карти за различни мобилни оператори; фактура № ********** от 01.08.2016 год., на стойност 42,55 лв.; ръкавици черни на цвят от плат и кожа; ръкавици бяло и червено от плат и кожа, тубичка съдържаща продълговати сини на цвят хапчета, калъф с бинокъл в него; мобилен телефон марка „Блекбери” и банкнота от 500 евро с № N57062055792, след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на подсъдимия Н.С.К..

        Относно вещественото доказателство представляващо мобилен телефон марка „Самсунг”, бял на цвят, като вещ с неустановен  собственик следва да бъде отнета в полза на държавата.  

          С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

          

           Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                             

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :