Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,21.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на осемнадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора ...
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 720 описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Д.А.Д. ***-0967-000682/08.06.2018 г. на Началник група към ОДМВР-В., сектор
“ПП”-В., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00
лв. на основание чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП и
втора глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП за
извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП. В жалбата, поддържана и в съдебно
заседание се излагат доводи, че атакуваното НП е постановено в противоречие с
материалния закон и при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се иска същото да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ответната
страна – Сектор „ПП” към ОДМВР - В., редовно призована – не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима - като подадена от
активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Настоящият
жалбоподател работи като шофьор и изпълнява международни курсове, управлявайки
специален автомобил „Рено Премиум” с рег.№ ***, състав от ППС с ремарке
„Монтенегро” с рег.№ *** собственост на „Випам Вачев”ЕООД.
На 26.05.18
г. преди полунощ, жалбоподателят пристигнал от пътуване в чужбина и тъй като
винетния му стикер изтичал в 24.00 ч. на 26.05.18 г., същият паркирал
горепосоченото ППС, натоварено с автомобили пред автокъща „Мармин ауто”,
намираща се на изхода на гр.В., път 2-15, 3+
На 27.05.18
г. сутринта, жалбоподателят бил закаран от свой приятел-св.Б.П. до автокъщата,
където след като разтоварили колите, св.Б.П. си тръгнал. Жалбоподателят на свой
ред предприел управление на горепосоченото
ППС, като включвайки се в движението засякъл друг движещ се лек
автомобил и щял да предизвика ПТП. Това му поведение било случайно възприето от
полицейския автопатрул в състав свидетелите Т.Т. и Я. Д., които незабавно го
спрели за проверка.При тази проверка свидетелите констатирали, че в качеството си на водач, жалбоподателят е
без поставен обезопасителен колан и без валиден винетен стикер за заплатена
винетна такса. За констатираните нарушения полицейският служител – св.Т. му
съставил АУАН бл.№0689151 за извършени нарушения по чл.139, ал.5 и по чл.137а,
ал.1 ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя без възражения.Въз основа на така
съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Гореизложените
фактически констатации се доказват последователно, логично и безпротиворечиво
от всички налични доказателства по делото: показанията на свидетелите Т.Т. –
актосъставител и Г.Д.- свидетел, присъствал при констатиране на нарушението и
съставяне на акта, на допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел Б.П., както
и представените по делото писмени доказателства-копие от разпечатка на
тахограф, винетен стикер от 26.05.18 г., трудов договор, документи и справки за
техническите харектиристики и собствеността на превозното средство. Данните от
горепосочените доказателствени източници изцяло опровергават изложените в
жалбата твърдения на жалбоподателя, че към момента на полицейската проверка не
е управлявал ППС-то и не е имал качество на негов водач.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съобразно
правомощията си в настоящото контролно производство и релевираните в жалбата
възражения, съдът обсъди същото, включително и акта въз основа на който е
издадено, първо от формална, процесуалноправна страна. При извършената проверка
съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
представляващи предпоставка за отмяна НП на процесуално основание. Обратно,
както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
правомощията им, в надлежната форма и при спазване на съответния ред. Същите
имат необходимото съдържание съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Словесното описание на нарушенията, материализирано в обстоятелствената част на
съответния акт, позволява индивидуализацията им, като изпълнителни деяния и
състави на административни нарушения с квалификация – по чл.139, ал.5 ЗДвП, вр.чл.10,
ал.1,т.1 ЗП и по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП, изрично е
посочено и конкретизирано и мястото на нарушението - „път 2-15, на км.3+500 с
посока на движение към гр.В., поради което и изложените в тази насока доводи на
жалбоподателя, се явяват изцяло неоснователни.
Обсъждайки обжалваното НП от материалноправна
страна, съдът прецени същото за законосъобразно и правилно, като напълно
споделя изводите на наказващия орган приел, че с деянието си жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл. 139, ал.5 ЗДвП и по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Събраните по делото
гласни доказателства, установяват по категоричен начин релевантните за обективната съставомерност на деянията фактически обстоятелства, свързани с време и място на нарушенията, движението на автомобила по път от републиканската
пътна мрежа, неговия водач – жалбоподателя, липсата на заплатена винетна такса и
липсата на поставен обезопасителен колан. В случая по делото не са спорни и
характеристиките на товарния автомобил, като ППС по смисъла на чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП.
Съдът не споделя
изложените в жалбата аргументи за това, че жалбоподателят не е годен субект на
нарушението по чл.139, ал.5 ЗДвП. Съгласно санкционната разпоредба на чл.179,
ал.3 ЗДвП субект на нарушението са именно водачите на ППС, каквото качество в
случая жалбоподателят безспорно е имал. Освен това, управлявайки автомобила по
съответното време и място, жалбоподателят фактически го е и ползвал, поради
което се явява и „ползвател на ППС” по смисъла на цитираната в жалбата дифенитивна
норма на пар.1,т.2 от ДР на НУРСТППИЗП, а с това и субект на задължението по
чл.10а, ал.4 ЗП.
С оглед извършените
нарушения правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя на основание
чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП. Глобите са определени във фиксирания от закона размер – 3000.00
лева, съответно 50.00 лв., поради което и не подлежат на
преоценка от съда.
Водим от горното и
на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0967-000682/08.06.18 г. на Началник група към
ОДМВР-В., сектор “ПП”-В., с което на Д.А.Д. ***, с ЕГН: ********** са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000.00 лв. на основание чл.179,
ал.3, т.1 ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП и глоба в размер на 50.00 лв.
на основание чл.183, ал.4,т.7 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: