Решение по дело №237/2018 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 106
Дата: 29 октомври 2018 г. (в сила от 16 ноември 2018 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20184440200237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Червен бряг, 29.10.2018 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД 237 по описа за 2018 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.189, ал.8 от ЗДвП вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от И.Д.И., с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против Наказателно постановление № 18-0374-000512 от 10.05.2018 г. на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг. Направено е възражение относно компетентността на АНО и годността на техническото средство установило нарушението. В жалбата се твърди, че е наказан за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000 лева за това, че на 07.03.2018 год. в 10:39 часа в „***, ул. „Г. Д.“, с МПС „БМВ 325 И“, с регистрационен номер ***е извършил нарушение за скорост, представляващо превишение на максимално допустимата скорост на движение в пътния участък, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 0634. Посочено е още, че обжалваното НП не отговаря на законовите изисквания, регламентиращ задължителните му реквизити, а именно не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението, както и описание на самото нарушение. Посочва, че от данните в приложения към преписката клип не става ясно дали жалбоподателя се е движил с констатираната скорост в зона на ограничение на скоростта, като твърди, че не е така. Посочва, че годността на техническото средство при измерване на скоростта е от изключително значение както за определяне на основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност, така и за наказанието. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Позовава се на представените писмени доказателства.

Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание се явява лично като твърди, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, като моли да бъде отменен изцяло. Позовава се на представените писмени доказателства.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Наказателно постановление № 18-0374-000512 от 10.05.2018 г. на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг. По делото има данни за връчено наказателно постановление на 26.07.2018 г., а жалбата е подадена на 27.07.2018 г.

Жалбоподателят обжалва Наказателно постановление № 18-0374-000512 от 10.05.2018 г. на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Атакуваното Наказателно постановление № 18-0374-000512 от 10.05.2018 г. е издадено от Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, като последния е бил оправомощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е отменена предишната такава, изменена със Заповед 8121з-1138/01.09.2017 г. Съдът е изискал изрично доказателства относно компетентността на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг да издава наказателни постановления, към датата на издаване на атакуваното наказателно постановление, но такава липсва към административнонаказателната преписка.

От приобщения по делото Протокол № 4-31-17 от проверката на система за видеоконтрол „TFR-1 M“ се установява, че система за контрол „TFR-1 M“ № 483 с идентификационен номер 0634/13 е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение, както и че е преминала проверка за съответствие на 25.10.2017 г. Посочено е, че измерва с грешка ±3 km/h при отчетата скорост до 100 km/h. Липсват обаче доказателства, че посоченото в атакувания ел. фиш автоматизирано техническо средство № 0634.

От приложения клип към преписката се установява, че мястото на нарушението е посочено чрез използването на GPS система посредством координати (северна ширина и източна дължина в градуси). Същото е локализирано в близост до ***, като от снимковия материал е видно, че се касае за път извън населено място, поради липсата на къщи, огради и др. сгради указващи наличието на посочения в ел. фиша, като място на заснемането ***, ул. „Г. Д.“ № 104.

Не се спори по делото, че собственик на автомобила е жалбоподателя И..

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: издаденото НП е съставено при грубо нарушение на процесуалните правила, а именно нарушение на принципа за материална компетентност. Основателно се явява в този случай оплакването на жалбоподателя за липса на компетентност на АНО. Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По повод направеното от жалбоподателя изрично оспорване компетентността на АНО, с разпореждане № 341 от 31.07.2018 г. Съдът е указал на началника на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг да представи надлежен документ за управомощаването си. Видно от всички материали по преписката нарушението, което се визира е извършено и установено на 07.03.2018 год. в 10:39 часа. В атакуваното НП с оглед правомощията на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг е посочена и приложена в административнонаказателната преписка Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Същата е издадена от Министъра четири дни след издаване на атакуваното НП.!?! Последното указва на Съда за единствено възможното, а именно антидатиране на издадения административен акт, т.е. налице е съществен порок на последния, което в чл.57, т.2 ЗАНН е въздигнато в част от задължителните реквизити в текста на НП. Само посоченият пропуск е основание за пълна отмяна на НП.

Отделно от посоченото абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП, Съдът намира и друг негов порок, явяващ се ново и самостоятелно основание за отмяна.

В настоящия случай в обжалваното наказателно постановление липсват данни за това установено ли е нарушението пред дом № 104 на ул. „Г. Д.“ в *** – пътен знак, който въвежда соченото ограничение на скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на мобилното техническо средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначалното му сертифициране и проведения последващ технически преглед, покриващ по време периода на конкретното му ползване. Също така обозначаване на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението, каквито са оплакванията и на жалбоподателя.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че отразената в електронния фиш фактическа обстановка не се подкрепя и от вещественото доказателство по делото – снимка от клип № 160, радар № 0634 и останалите писмени доказателства по делото. Посочването на адрес в ***, ул. „Г. Д.“ № 104, като местоизвършване на нарушението не може да се приеме нито за необходимата информация за участъка от пътя където е станало, нито за описание на мястото на извършване на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Липсват доказателства за наличието на идентичност между мястото на нарушението посочено в обжалваното наказателно постановление и това, определено с географски координати в разпечатката от видеоклипа, както и категорични доказателства, че така описаната локация се намира в населеното място, където съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория "В" е забранено да превишава 50 km/h.

В обобщение следва да се посочи, че отсъствието на законово предвидените условия за издаване на обжалваното наказателно постановление води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, поради което обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр.чл.189, ал.8 от ЗДвП, съдът

Р Е Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0374-000512 от 10.05.2018 г. на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на И.Д.И., с ЕГН ********** *** е било наложено административно наказание “Глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, като незаконосъобразен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: