Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Диана Йорданова
разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 348/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа искова молба на П.А.К., ЕГН ********** ***, с която против Т.И.Г., ЕГН**********,
с настоящ адрес: ***
и адрес за призоваване: гр.
Добрич, бул. „Трети март” № 59 – „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, е
предявен иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответника, да
заплати на ищеца сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от последния неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и достойнството
му, преживяване на стрес, дискомфорт, безсъние, нервност и избухливост, вследствие на обиди и клевети, които
ответникът е отправил спрямо ищеца публично чрез Телевизия
Добрич, в интервю
проведено на 19.01.2018 г., а
именно, че ищецът бил в основата на сегашното недоволство на гражданите на
област Добрич: плащал пари по медии за да организира недоволството; разбутвал
хората с неверни твърдения за цени на вода, ведно със законната лихва върху
посочената сума, от датата на деянието до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Ищецът е бивш *** на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, гр. Добрич, а ответникът Т.Г. е настоящ *** на същото търговско дружество. В последните две седмици преди
подаване на исковата молба, многократно се излъчват интервюта с ответника във
връзка с гражданското
недоволство и организирани протести срещу повишаване цената
на водата за област Добрич, срещу одобряването от КЕВР на бизнес плана на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, гр. Добрич, както и по повод искането на
обществеността за оставка на Г. и на целия Съвет на директорите на търговското
дружество. Ищецът
твърди, че ответникът използва
всяка възможност публично
да го клевети и обижда, в т.ч. чрез
печатни издания, телевизии и чрез други средства за
масова информация. В
интервю, проведено на 19.01.2018 г. и излъчено
по „Телевизия Добрич”, ответникът заявява: „Този бизнес план, който е започнал при
същия господин /ищеца/, който е в
основата на сегашното недоволство, и който плаща пари по медии и да разбутва
хората с невярни твърдения за цени на вода, макар
че знае много добре...ааааа... може... аз мога да ви извадя на вас
предложението в поетапно в годините, какво е неговото предложение...”. Ищецът намира, че изреченото от
ответника е клевета, която е заявена публично, пред неограничен кръг граждани и гости на гр. Добрич, с цел да опетни доброто му име. Клеветническите твърдения са,
че ищецът „стои в основата на протестите”, „плаща пари по медии”, „разбутва хората с неверни
твърдения за цени на вода”. Вследствие на тези клеветнически
твърдения, които ищецът възприел лично, но и са били предмет на обсъждане и
коментар от негови близки, роднини, колеги
специалисти от В и К сектора, съграждани и съседи, ищецът се е почувствал
с накърнена чест и достойнство, преживял психически
стрес, изразяващ се в променено отношение на хората, с които общува в лично качество и в качеството си
уважаван В и К специалист; дискомфорт; безсъние; нервност;
избухливост, продължаващи и към датата на подаване
на исковата молба и които били в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на ответника. Поради обидите и
клеветническите твърдения, разпространени публично от
ответника, ищецът бил принуден да защити доброто си име, чест и достойнство,
като поиска право на отговор в същата телевизия. Претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие на
нанесените му обиди и клевети в интервю, излъчено по „Телевизия Добрич”, на
19.01.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Предявява насрещен иск против първоначалния ищец с пр. осн.
чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди за това, че в исковата молба,
въз основа, на която е образувано настоящото производство, се излагат твърдения,
че ответникът по първоначалния иск клевети ищецът и го обижда чрез печатни
издания, телевизия и други средства за масова информация. По делото е постъпил
отговор на предявения насрещен иск, с който ответникът по насрещния иск го
оспорва като недопустим и неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител настоява за уважаване на предявения иск и
отхвърляне на насрещния иск, а ответникът, чрез пълномощник, отправя искане за
отхвърляне на главния и уважаване на насрещния иск.
Добричкият районен съд, след като взе
предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено, от фактическа страна, следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът
и ответникът последователно са заемали поста *** на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, като към момента на приключване на съдебното дирене,
ответникът не заема този пост /вписване на промяна в ТР от 24.09.2019 г./.
По делото е изискан и от Регионална
телевизия Добрич е представен компактдиск със запис на проведено на 19.01.2018
г., от 18.30 ч. интервю с ответника Т.Г.. В молба, с която дискът е представен
по делото, продуцент от телевизията сочи, че *** е излъчено двукратно за една
седмица, като същото е налично в сайта на телевизията. Съдът констатира, че към
момента на формиране на сила на пресъдено нещо, запис от *** може да бъде гледан на интернет сайта на телевизията.
В съдебно заседание, съдът е
пристъпил към събиране на доказателството, като чрез техническо средство,
записът е възпроизведен. При възпроизвеждането се установява, че ответникът
изрича следното по адрес на ищеца: „…
който е в основата на сегашното недоволство и който плаща пари по медии, и да
разбутва хората с невярни твърдения за цени на вода... “
По искане на ищеца са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на водени от него двама свидетели.
От показанията на св. Х. Д. Ц. –
без родство със страните, се установява, че до освобождаване от длъжност на
ищеца, свидетелят е работел като ***във „В и К Добрич“ АД. Твърди, че след
прекратяване на трудовото му правоотношение, двамата с П.К. са запазили добри
отношения. Свидетелят лично е гладал процесното интервю с ответника, като
непосредствено е възприел изреченото от него. Сочи, че в интервюто ответникът е
заявил неистини, а именно, че П.К. стои в основата на общественото недоволство
срещу проблемите с водоснабдяването на гр. Добрич и високата цена на водата,
намерило израз в протести през м.януари или м. февруари 2018 г., като е
организирал и заплатил същите. Характеризира П.К. като спокоен и интелигентен
човек, който е „с позиция и име“. Според свидетеля, изреченото от Т.Г. е клевета
и лъжа. Твърди, че след интервюто, П.К. е бил стресиран и притеснен, като
вследствие на същото, здравословното му състояние се влошило. Сочи, че около
три месеца по-късно, ищецът е бил диагностициран с карцином. Свидетелят свързва
влошаването на здравословното състояние на ищеца с отправеното обвинение от
страна на ответника, тъй като заболяването на П.К. се проявило в кратък срок
след провеждане на интервюто. Според св. Ц., запис от ***, в което е проведено
процесното интервю е публично достъпен, като същият се разпространява и чрез
социални мрежи.
От показанията на св. Н. Н. К. –
съпруга на ищеца, се установява, че изреченото от Т.Г. в интервюто е причинило
изключителен стрес за ищеца и продължителен дискомфорт в отношенията им. Св. К.
сочи, че тя и П.К. са съпрузи от 35 г., като и двамата са В и К ***енери.
Твърди, че съпругът ѝ винаги е възприемал работата си като призвание.
Сочи, че същият е извършвал изследвания във връзка с водоснабдяването и
канализацията на гр. Добрич. Заявява, че отправеното обвинение, че е
организирал протести и е заплащал същите, дълбоко го дразни и наранява, тъй
като осъществяване на нещо подобно било под достойнството му. Твърди, че с
лични средства на семейството им били финансирани геодезически замервания и
икономически сравнения необходими за водоснабдяване на гр. Добрич от язовир
Цонево. Заявява, че интервюто е било излъчено два пъти за една седмица. Свидетелят
твърди, че ищецът е спокоен и изключително търпелив човек, но вследствие на
отправените към него неоснователни обвинения, той станал раздразнителен и
избухлив. Започнал да повишава тон и двамата съпрузи се карали. Кръвното
налягане също на П. К. започнало да се повишава. В разговорите им ищецът често
се връщал към интервюто и „излизал от релси“. Свидетелят заявява, че изреченото
от ответника причинило на ищеца „изключителен стрес”, като намира, че именно
поради преживяния стрес здравословното му състояние се влошило, като се твърди
наличие на „сериозно заболяване“ без да се уточнява същото.
По искане на ответника е разпитан
и свидетелят Д. Г. Д. – ***във „В и К Добрич“ АД. Същият сочи, че след интервю
през месец януари Г. се затворил, станал необщителен. Свидетелят говори и за обида,
която ответникът е получил, вследствие интервюто, но от показанията му не могат
да се извлекат конкретни данни, доколкото същите са непоследователни и объркани.
Съдът цени показанията на
водените от ищеца свидетели като обективни и безпротиворечиви, и като такива ги
кредитира изцяло. По отношение показанията на св. Калчева, съдът преценява
същите, при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед всички други данни по
делото, но като отчита, че възприятията на свидетеля са лични и непосредствени,
и с най-голяма точност могат да опишат въздействието, което е възпроизвело
итервюто върху душевното състояние на ищеца, както и конретните преживявания,
които той е имал.
Съдът не цени показанията на
свидетеля воден от ответника, доколкото същите са неясни и от тях не могат да
се извлекат конкретни данни. Пример за това е следното изречение: „Питам го –
г-н Г., нещо?, а той казва: „Така и така“. В показанията си свидетелят говори
за нанесена обида, но от същите не може да се установи дали ответникът или
ищецът е бил обиден и защо е бил обиден.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено увреждане. И първоначалният и насрещният иск черпят правно основание от разпоредбите на
чл.45 и чл.52 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД. При предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът носи тежестта да установи
с пълно и пряко доказване обективните елементи от общия деликтен фактическия
състав по чл.45 ЗЗД,
в т.ч. деянието и неговата
противоправност, претърпените неимуществени вреди, в т.ч. сочените конкретните психични преживявания, пряката причинна връзка между поведението на
ответника и увреждането. По правило, в хипотезата на
гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
При твърдения, че са
разпространени клеветнически позорящи обстоятелства, пострадалият не е длъжен
да реализира правата си по наказателен ред за извършено престъпление по смисъла
на НК, като негово право да избере пътя си на защита – наказателно или гражданскоправен
/решение №12/06.02.2013 г. по гр. д. №449/2012 г. на ВКС, 3 г.о., в
производство по чл.290 ГПК/.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, по безспорен начин се установи, че фактическият състав на
чл.45 ЗЗД е осъществен, като кумулативно изискуемите предпоставки на състава са
налице – на ищеца е причинена вреда, тя е причинена виновно и същата е в
резултат на противоправното поведение на
ответника.
По делото бе безспорно
установено, че в интервю за Регионална телевизия Добрич, проведено на
19.01.2018 г., излъчено двукратно за период от една седмица, ответникът Т.Г. е
изрекъл твърдения за П.К. уличаващи последния в организиране и заплащане на
протести срещу проблемното водоснабдяване на гр. Добрич и увеличаване на цената
за предоставяне на В и К услуги от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД.
Изявлението е извършено публично, като чрез излъчването на интервюто в телевизионен
ефир, както и в публикуването му в сайта на телевизията, то е достигнало до
неопределен кръг лица. Ищецът е възприел твърденията на ответника като позорни,
а тъй като същите не отговарят на истината, той е изпитал стрес и притеснение
от публичното им разгласяване. От гледна точка на обществения морал, сочените от ответника
обстоятелства са неприемливи. Според казаното от Т.Г., П.К.
стои в основата на недоволството на обществеността в гр. Добрич срещу
повишаването на цената на водата и срещу проблемите във водоподаването на града.
Обяснимо, тези твърдения могат да предизвикат негативна реакция във всеки,
който е гледал интервюто. В хода на производството
не се установи твърденията на Т.Г. да отговарят на обективната действителност, като в тази насока не бяха
ангажирани каквито и да е доказателства. Възраженията на ответника изложени в
исковата молба се свеждат до това, че в процесното интервю той единствено е
изразил своите мисли и съждения, като не е конкретизирал лицето, за което
същите се отнасят.
Съдът намира, че в процесния
случай не се касае за изразени мисли и съждения, а за твърдения за
осъществяване на конкретни факти. Ответникът ясно и недвусмислено заявява, че
ищецът стои в основата на общественото недоволство, като „плаща по медии и
разбутва хората с неверни цени за вода“, т.е. тук не е налице изказано
предположение или разсъждение, а се сочи конкретно поведение. Съдът не споделя
изложеното в отговора на исковата молба, че от интервюто не може да се направи
извод, че твърденията са насочени именно против П.К.. Процесните реплики са изречени
непосредствено след излъчването на архивни телевизионни кадри от 2017 г., с
участието на ищеца, в които същият говори за инвестиционната програма на „В и К
Добрич“ АД, за периода 2017-2021 г. и които са предоставени за коментар от Т.Г..
След излъчване на архивните кадри, ответникът изрича процесните фрази като
адресира същите към „този господин” и посочва с ръка, недвусмислено имайки
предвид преждеговорищия ищец, а водещият интервюто уточнява, че ответникът
визира П.К. – уточнение, срещу което Т.Г. не възразява. Отделно, при твърдения,
че изреченото не се отнася за П.К., ответникът не сочи адресата на изказването
му.
В
процесния случай не се касае за даване на оценка на действията на бившия *** на
водоснабдителното дружество, а за излагане на конкретни фактически твърдения.
Така, Т.Г. присписва на П.К. както разпространението на лъжи /„разбутва хората
с неверни цени за вода“/, така и организирането на обществено недоволство, в
т.ч. и чрез извършване на плащания към медии. Стремежът е в зрителите да бъде
създадено впечатление, че до общественото недоволство не би се стигнало, ако
ищецът не бе извършил действията, сочени от ответника, както и че П.К. е осъществил
обществено укоримо действие – да плати на медии с цел разпространение на
неверни твърдения. Тук не става въпрос за изразено от ответника съмнение, подозрение
или за предаване на чужди твърдения. Т. Г. говори с убеждението на пряк
свидетел, който лично и непосредствено е възприел поведението на ищеца, поради
което зрителят трудно би могъл да се усъмни в достоверността на изреченото от
него.
По
делото не се събраха каквито и да е доказателства, които да сочат, че
протестите в гр. Добрич от м. януари 2018 г., насочени срещу проблемите с
водоподаването и повишаването на цената
на В и К услугите в града, са били инициирани или организирани от П.К.. Не бе
установено същият да е извършвал плащания в полза на медии, с оглед
разпространяване на неверни твърдения, популяризиране на протестите или с друга
цел, свързана с успешното им провеждане.
С публичното разгласяване на
клеветническите твърдения от страна на ответника, на ищеца, обяснимо, са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта, достойноството му,
накърняване на личния и обществения му авторитет; изпитване на негативни
душевни емоции, като: стрес, безпокойство, раздразнителност, избухливост и др.
Между противоправното деяние на ответника и
вредоносните последици е установена пряка причинна връзка, а както бе посочено,
в хипотеза на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Събраните в хода на производството
доказателства, обосновават извод за ангажиране гражданската отговорност на Т.И.Г.,
тъй като виновно изнесените от него фактически твърдения са позорящи ищеца,
като същите са неверни.
Съгласно
установената съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди
винаги се свързва с критерия за справедливост, определен с разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Преценката за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди се извършва на база
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. В случая, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да
се изведе от позициите, които заемат и ищеца, и ответника, публичното
разпространяване на процесните твърдения, силното обществено недоволство
свързано с проблемите при водоподаването в гр. Добрич и повишаването на цената
на В и К услугите, обществената нетърпимост към прояви на нерагламентирано
влияние върху медии за масова информация и др.
При
горните доводи, съдът намира, че претендираният размер на обезщетението – 2500
лева е справедлив, поради което искът по чл.45 ЗЗД се явява доказан по размер и
основание и като такъв същият следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.84 ал.3 ЗЗД
вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва върху главното
задължение, считано от датата на увреждането – 19.01.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, но тъй като претенцията на ищеца е за заплащане на законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2018 г., то съдът
следва да съобрази посочената начална дата.
Доколкото предявеният главен иск е
намерен от съда за основателен, то насрещният иск не следва да бъде разглеждан.
С оглед изхода от спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 1000
лева, от които: 100 лева – държавна такса и 900 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на П.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и достойнството му, преживяване на негативни
емоционални състояния, в т.ч.: стрес, дискомфорт, безсъние, нервност и
избухливост, вследствие на клеветнически твърдения, които ответникът публично е отправил, в интервю за Регионална телевизия Добрич, проведено
на 19.01.2018 г., а именно, че ищецът „е в основата на недоволството” /протести, проведени в
гр. Добрич, през м. януари 2018 г., насочени срещу проблемите с водоподаването
и увеличаване на цената на В и К услугите извършвани от „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД/, както и че същият „плаща пари по медии и разбутва хората с невярни
твърдения за цени на вода”, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от
26.01.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, да заплати на П.А.К., ЕГН ********** ***, сторените разноски по делото, в общ размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: