Р Е Ш Е Н И Е
№ 1268
гр.Бургас, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 3067 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Н.А.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № */ 11.06.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката
за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба”
в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се твърди, че водачът не е
усетил удар, поради което деянието не е извършено виновно, както и че
причинените щети са малки, поради което следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призован, се явява лично и с адв. Марчева от
АК-Бургас, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на л. 4, НП е връчено на жалбоподателката
на 28.06.2019 г., а жалбата е изпратена по куриер на 05.07.2019 г.- л. 22).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 21.04.2019 г., около 14.10 часа,
в гр.Бургас, на ул. „Христо Ботев“, в посока ул. „Цар Петър“, жалбоподателката Н.А.К. с ЕГН: **********, управлявала
собствения си автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № * в
лявата лента. На светофара на ДНА, жалбоподателката
предприела маневра преминаване в съседна дясна пътна лента, като навлязла
частично в дясната пътна лента, при което настъпило съприкосновение с движещия
се правомерно в нея л.а. „Мерцедес Б180ЦДИ“ с рег. № *, при което на последния
автомобил били причинени щети по страничното огледало, вратата и калника.
Случилото се било видяно от свидетелката Р.И., която в този момент наблюдавала
идващия л.а. „Мерцедес“, тъй като имала уговорка с водачката му, с която се
познавали. И. не направила никакъв сигнал на К., че е настъпило
съприкосновение. К. продължила движението си, а св. И. се качила в лекия
автомобил „Мерцедес“. К. завила по следващата пресечка- ул. „Фердинандова“, където паркирала и излязла от автомобила си.
Непосредствено след това при нейният автомобил пристигнали св. И. и водачката
на ударения автомобил, които сигнализирали органите на МВР. На място пристигнал
св. Л. *- мл. автоконтрольор в ОД на МВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция”, като след установяване на водача на автомобила и след
обаждане от дежурния, на място пристигнала Н.К., която заявила, че не усетила
удар.
За констатираното св. Л.Д.
съставил АУАН с бл. № 454331 за извършени три нарушения по ЗДвП- по 25, ал. 2 и
по чл. 123, ал. 1, т. 1. Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал,
като не записал възражения.
Въз основа на АУАН на 11.06.2019г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Съдът
кредитира показанията на св. * и св. И.. Посочените доказателствени
източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а
АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № *. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Съдът намира, че наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се защитава. Независимо от лекото словесно
разминаване при описване на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 със законовия
текст, съдът намира, че от текстовото съдържание става ясно, че се вменява нарушение, че водачът не е спрял, за да
установи последиците от ПТП.
По отношение на
нарушението по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Няма спор, че на
посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателкатат
е управлявал автомобила си, както и че при предприемане на маневра преминаване
в съседна пътна лента е настъпило съприкосновение между неговия автомобил и
движещия се лек автомобил „Мерцедес”. Неоснователни са доводите, че не било
доказано, че именно К. е управлявала автомобила, тъй като св. И. говори за сив
джип, а управляваният от жалбоподателката автомобил
има характеристиките именно на такъв вид автомобил.
По силата на
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява
престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП по отношение на това, че не са спазени правилата
за предимство, като е посочена за нарушена и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която пък при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента. Последната разпоредба разписва именно правила за
предимство, които не са били спазени от К., която е предприела маневра завиване
надясно без да пропусне другият автомобил, движещ се в дясната лента, при което
е настъпило съприкосновение между тях, поради което отговорността й е била
правилно ангажирана. При определяне на наказанието за нарушението, наказващият
орган законосъобразно е наложил наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДП-
глоба от 200 лв., който е размер е фиксиран. По мнение на настоящия състав не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като от
показанията на актосъставителя се установява осуркване на три елемента от л.а. „Мерцедес“- калник, странично
огледало и врата, т.е. не се касае за незначителни щети. По изложените
съображения, обжалваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява в неизпълнение на задължението да се спре и да се установят
последиците от произшествието.
Съдът намира, че това нарушение е останало недоказано от
субективна страна. Съгласно чл. 123,
ал.1, т. 1 ЗДвП
- водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано
едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието,
че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да
спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото
доказателства и най-вече от показанията на свидетелката И. се установява, че жалбоподателката не е усетила да е настъпило
съприкосновение. Свидетелят посочва, че управляваният от К. автомобил е
продължил движението си, без тя да е правила знаци към него, като по никакъв
начин не е демонстрирано, че К. е разбрала за съприкосновението. По мнение на
съда това е лесно обяснимо с оглед характеристиките на двата автомобила
(управляваният от жалбоподателката ноторно е със значително по-големи габарити от другия
автомобил и с оглед факта, че ударът не е бил директен или силен, а се касае до
„осуркване”). Освен това, жалбоподателката
е паркирала автомобила си на непосредствено следваща пресечка на улицата,
където е станало съприкосновението, т.е. липсват индикации същата да се е
опитвала да се укрива. Всичко това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателката, че в действителност ударът е останал
незабелязан. Съгласно чл. 6
от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред, а съгласно чл. 7
от ЗАНН,
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на
санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за
възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на
отговорността на лицето на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
В този смисъл е константната практика на съдилищата (Решение № 2282 от
22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2902/2017 г.).
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е била неправилно ангажирана и НП следва
да бъде отменено в тази част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № */ 11.06.2019 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на Н.А.К. с ЕГН: **********,
с адрес ***, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № */ 11.06.2019 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на Н.А.К. с ЕГН: **********,
с адрес ***, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.