Р Е Ш Е Н И
Е
№ /16.04.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 764 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 6024/23.01.2020г. по описа на ВРС от Д.Д.И., ЕГН **********
***, Ц.Д.И., ЕГН ********** ***, Д.Д.Д., ЕГН **********
***, А.В.К., ЕГН *********** ***, Т.Р.Й., ЕГН ********** ***, Р.Ц.Й., ЕГН **********
***, Я.Ц.А., ЕГН ********** ***, Д.А.Ц., ЕГН ********** ***, Ж.А.Ц., ЕГН **********
***, Д.Д.В., ЕГН ********** ***, С.Я.Я., ЕГН ********** и Г.Я.Я., ЕГН **********,***,
Е.А.С., ЕГН ********** и Т.И.С., ЕГН **********,***, чрез процесуалните им
представители адв. С.Б. и адв.
М.Т., срещу решение № 5792 от 16.12.2019г., постановено по гр. дело №
7057/2019г. на ВРС, 41-ви състав, с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
5051/21.11.2019г.
В
жалбата е изложено становище за недопустимост, в евентуалност неправилност на
обжалваното решение. Въззивниците намират, че първоинстанционният е сезиран с молба за допълване на
постановеното решение в частта за разноските, но след като е спазил процедурата
по чл.248 ГПК по връчване на молбата, незаконосъобразно е приел, че е налице
ОФГ и се е произнесъл с решение по чл.247 ГПК. Намират, че съдът не е приложил
правилната процесуална норма, поради което обжалваното решение е неправилно.
Насрещните
страни Ц.Д.Д., ЕГН ********** *** и П.Т.И., ЕГН **********
***, чрез процесуалния им представител адв. С.К., са
депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Намират обжалваното решение за допустимо
и правилно, поради което молят за неговото потвърждаване и за присъждане на
сторените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявени от въззивниците срещу въззиваемите
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.124 ГПК, което е приключило с постановяване на решение № 5051/21.11.2019г. С молба вх.№87367/25.11.2019г.
процесуалният представител на ответниците е поискал
да бъде допълнено постановеното решение по делото, като бъдат присъдени
разноски по делото, направени от ответниците за
производството при първоначалното разглеждане на делото (гр.д.№4908/2017г. на
ВРС), както и направените такива при повторното разглеждане на делото и по въззивното производство по в.гр.д.№2726/2018г. на ВОС.
Съдът, след като е изпълнил размяна на книжа по чл.248, ал.2 ГПК, е открил
служебно производство по чл.247 ГПК и се е произнесъл с обжалваното решение.
Настоящият въззивен
състав намира постановеното решение за допустимо и правилно поради следните съображения:
Действително първоинстанционният
съд е сезиран с молба за допълване на постановеното решение в частта за
разноските. Отправеното искане обаче не отнема възможността на съда служебно да
открие производство за поправка на допуснатите в решението очевидни фактически
грешки, каквато му предоставя разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК. Правната теория
и трайната съдебна практика приемат, че очевидна фактическа грешка в съдебния
акт е налице, когато има противоречие между изразената воля на съда в мотивите
и нейното изразяване в диспозитива. В постановеното
решение първоинстанционният съд е изложил мотиви за
присъждане на разноски в полза на ответниците по
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, но така формираната му воля не е намерила
отражение в диспозитива на решението. Този пропуск
съставлява явна фактическа грешка, която законосъобразно е отстранена служебно
от съда.
По тази причина обжалваното решение по чл. 247 ГПК на Варненския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
След влизане в сила на решението по чл.247 ГПК,
първоинстанционният съд следва да се произнесе по
молбата за допълване на решението по реда на чл.248 ГПК.
С оглед резултата от обжалването, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия П.Т.И. сумата 250
лв., представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие,
съставляващ разписка за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 5792 от 16.12.2019г., постановено по гр. дело № 7057/2019г. на ВРС, 41-ви
състав, с което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 5051/21.11.2019г.
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН ********** ***, Ц.Д.И., ЕГН **********
***, Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, А.В.К., ЕГН ***********
***, Т.Р.Й., ЕГН ********** ***, Р.Ц.Й., ЕГН ********** ***, Я.Ц.А., ЕГН **********
***, Д.А.Ц., ЕГН ********** ***, Ж.А.Ц., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН ********** ***, С.Я.Я.,
ЕГН ********** и Г.Я.Я., ЕГН **********,***, Е.А.С.,
ЕГН ********** и Т.И.С., ЕГН **********,*** да заплатят на П.Т.И., ЕГН ********** *** сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща сторени разноски
пред въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. ал.
3 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.