№ 11
гр. К., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200065 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Р. БЛ. БЛ., ЕГН ********** от гр. К., подадена чрез
упълномощен представител – адвокат Л.С. Д. – М. от САК против Електронен фиш серия К
№ 2621719, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като го счита за незаконосъобразен, поради
което иска отмяната му.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на ЕФ, като се твърди, че същият следва да
съдържа реквизитите – данни, изискуеми по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН. Твърди
незаконосъобразност на използваните мобилни радарни системи TFR -1М, след като същите
не отговарят на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно да са напълно
автоматизирани и работят без намеса на обслужващите ги лице, като за конкретните
системи счита, че следва водачите да бъдат спирани и да се съставя акт по общия ред. Счита,
че липсата на предвиден, конкретно упълномощен орган да издава ЕФ довежда до загуба на
качеството му на официален документ, издаден от орган в кръга на неговата компетентност.
Твърди, че нарушението е заснето с радарна система без снимков материал, което счита за
нарушение, както и водещо до невъзможност да бъде убеден, че именно той е управлявал
автомобила. Твърди незаконосъобразност, изразяваща се в невръчване на ЕФ по надлежен
ред.
Оспорва законността на използваното техническо средство – радарна система.
Изразява становище, че липсата на конкретен издател на ЕФ го лишава от
1
характеристиките на административен акт, съдържащ волеизяление, засягащо правната
сфера на трети лица.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощения
представител, като писмено се излагат допълнителни аргументи – че стационарни и
мобилни технически средства не са законови понятия и като само със стационарното –
предварително позиционирано и трайно поставено, както и обозначено, е възможно
издаване на ЕФ, докато при останалите – мобилни – монтирани в автомобили следва да се
прилага общия ред по съставяне на АУАН и НП. В писменото изложение са възпроизведени
буквално мотиви от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ.
Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително
писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен
представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане
на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е издаден на 22.03.2019 г., а
е връчен на жалбоподателя на 13.02.2021 г. /според разпечатка от АИС АНД, в която е
посочена и дата на съставяне/, докато жалбата е заведена в регистратура на съда на
18.02.2021 г., тоест в цитирани срок.
По същество е неоснователна.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната
утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след
като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая
мобилна система TFR1-M с № 504 /неправилно в ЕФ е обозначено като средство/, на
07.03.2019 г. в 10.27 часа, в гр. К. по ПП II-81, ул. „Л.ш.“ 1В до фирма Санитекс с посока
гр. С., е заснет автомобил марка/модел „Шевролет Круз“ с рег. № СО **** ВМ, докато
същият се е движил със скорост от 71 км.ч., при ограничение в района от 50 км.ч. за
населено място.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното
МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено
административно наказание „глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 21 км.ч., при което са
приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима
грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща
2
проверка на АТСС.
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на
основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно
снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез
координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост
на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се
до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено
доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила,
собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената
посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени
тези данни в обжалвания ЕФ.
Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с
която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след
като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената
АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия
последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези
обстоятелства. В този смисъл е неоснователно направеното оспорване на законността на
използваното техническо средство. Без съмнение може да се направи извод, че това е
одобрен тип техническо средство /система по смисъла на и неподкрепено както с аргументи
Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и
конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от
приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на
основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се
установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето
нарушението. Като несъществен пропуск може да се отбележи, че в протокола липсва
допълнителното означение на посочения точен административен адрес, а именно „до фирма
Санитекс“, което е отбелязано в ЕФ. Неоснователни са възраженията, отнасящи се до лиса
на доказателства за мястото на нарушението, след като това е описано в цитирания протокол
за използване на АТСС, съставен и проверен на 07.03.2019 г. от служител на ОД на МВР С.
/регистриран с номер на 09.03.2019 г./, в който е отбелязано словесното описание на мястото
на извършване на нарушението, а именно гр. К. със съответния административен адрес, за
който район се отнася общото ограничение на скоростта, установено с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
за движение на конкретния вид МПС в населено място.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени
доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип,
заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно
с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като
веществено/, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС и справка АИС
АНД при МВР съдът намира, че подадената жалба е неоснователна.
3
Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан
собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „Шевролет Круз“ с рег. № СО ****
ВМ, заснето при движение на 07.03.2019 г., в 10.27 часа по ВП II-81, в гр. К. ул. „Л.ш.“ 1В, с
посока на движение към гр. С., със скорост превишаваща с 24 км.ч., максимално
разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са
установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно
средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при
движение в населено място.
Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 100 лв. за превишаване от 21 до 30
км.ч.
Неоснователни са на първо място твърденията, че нарушението е заснето с радарна
система. Неизвестен и източника на това понятие, използвано от жалбоподателя, като само
може да бъде повторено обстоятелството, че това и одобрен тип техническо
средство/система съгласно Закона за измерванията и представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Налице е снимков материал,
поради което възражението за липса на такъв е неоснователно, като този снимков материал
няма за задача да установи водача, управлявал превозното средство, а установява конкретно
нарушение, време и място, чрез посочване на координати, както и регистрационния номер
на превозното средство. Извън това следва да се отбележи, че няма установено задължение
за връчване на този снимков материал, още повече и за идентифициране на водача.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 предвижда връчване на ЕФ, но не и на доказателствата към
него, както и протокола за използване на АТСС. Възможността превозното средство да е
използвано в момента на заснемането от лице, различно от собственика, съответно спрямо
това лице да бъде ангажирана отговорността за извършеното нарушение е налице при
условията на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП чрез деклариране на тази обстоятелства пред АНО
в съответния срок и със съответните приложения към декларацията, но очевидно това не е
сторено от жалбоподателя, поради което законосъобразно на основание чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП, ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, вписан като собственик и липсващи данни и
доказателства да е предоставяно ползването на друго лице.
Съдът не констатира нередовности при връчването на ЕФ, в каквато насока
твърдението за незаконосъобразност при осъществяване на тази процедура е неподкрепено с
аргументи или дори и само твърдения. Без съмнение препис от ЕФ е връчен на
жалбоподателя, след като копие е приложено към жалбата, а както бе посочено по-горе, в
законоустановения срок след връчването е инициирано настоящото съдебно производство.
Неоснователно е и възражението за неяснота при установяване и обозначаване на
точното място на нарушението. Конкретното място е описано достатъчно подробно в
словесна форма, след като е отразено в протокола, съставен от длъжностното лице при
4
използване на АТСС, като видно от приложената снимка конкретното АТСС е снабдено с
приемник, позволяващ точното му позициониране с координати, а без съмнение е налице
възможност и за проверка на тези данни, но доколкото няма въведено възражение или
съмнение в тази насока съдът не е предприел служебно действия по допускане на съдебно-
техническа експертиза в такава насока.
Неоснователно се твърди незаконосъобразност на използваните мобилни радарни
системи TFR -1М, като няма да бъде обсъждано подробно изложеното по-горе
обстоятелство, че това е одобрен тип система за контрол. Неоснователно и твърдението за
несъответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4. Посочената разпоредба не предвижда
конкретни ограничения в одобрените средства/системи за контрол. Изискването за
отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася до издаването на ЕФ, но не и до
работата на конкретното средство/система. Разпоредбата точно и ясно разграничава
нарушенията, за които се издава ЕФ от останалите, за които се прилага общия ред,
предвиден в ЗАНН. Няма разграничение и относно вида на тези технически
средства/системи за контрол – стационарни или мобилни. Такова разграничение се прави
конкретно в §.6, т. 65 от ЗДвП, съгласно която "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. Същата разпоредба определя и
видовете АТСС на стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай е използвана мобилна система, прикрепена към превозно
средство, като закона допуска такъв вид техническо средство/система, при което контролния
орган присъства, контролирайки начало и край на работния процес, като конкретните
правомощия на контролните органи да използват такъв тип технически средства и
видеоконтрол са установени с актуалните към момента на извършване на конкретното
нарушение разпоредби на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, даващи право на тези контролни
органи да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата, както и д
осъществяват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се извършва само
в обхвата на средствата за видеозаснемане.
Съдът намира, че неоснователно жалбоподателя се позовава на цитираното ТР на
ВАС, което макар и да не е обявено за загубило значение е постановено при съвсем
различно нормативно регулиране на правилата за осъществяване на този специфичен
контрол за спазване правилата за движение, както и изискванията към съставяне,
съдържание и издаване на ЕФ, като специфична форма за осъществяване на
5
административно наказателната дейност на контролните органи.
Налице е както отелен - специален нормативен акт, цитираната наредба, определяща
начинът на използване на техническите средства/системи, изискванията към тази дейност,
както и липсват цитираните от жалбоподателя мотиви на посоченото ТР, позоваващи се на
действащи към момента на постановяването му разпоредби.
Няма законово ограничение за използване на мобилни АТСС при издаване на ЕФ,
след като конкретното нарушение не попада в обхвата на изрично определените видове с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /също с различна редакция км момента на
постановяване на ТР/.
Като обобщение мое да бъде посочено, че разрешението, дадено в посоченото ТР се
основава на наличието на празноти в нормативната регламентация към момента на
приемането му, които са преодолени с посочените изменения, както и наличието на
допълнителен нормативен акт – посочената наредба, поради което издаването на електронен
фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС, функциониращо в
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния процес по
контрол.
Поради това е неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че е необходимо
санкционирането в конкретния случай да бъде извършено по общия ред, предвиден в ЗАНН,
- съставяне на АУАН и след това на НП, който ред се прилага за нарушенията, за които чл.
189, ал. 4 от ЗДвП изключва издаването на ЕФ, както и в специфичната хипотеза на чл. 11,
ал. 2 от наредбата – при заснемане с мобилна система, монтирана в автомобил, докато
последният е в движение.
Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност и негодност на ЕФ за
санкциониране, без да бъде посочен издател – конкретен контролен орган. Както ЗАНН,
така и ЗДвП /общ и специален/ допускат приложение при осъществяване на контролна и
санкционираща дейност чрез издаване на ЕФ, установени са специфични изисквания към
този вид административно-наказателна дейност на предвидените в ЗДвП контролни органи,
като в конкретния случай съдът не констатира съществени нарушения на правилата за
осъществяване на този вид дейност както по конкретните възражения, така и в изпълнение
на служебните се задължения за цялостна преценка на оспорвания ЕФ за законосъобразност.
Предвид изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2621719, издаден от ОД на МВР
6
С., с което на Р. БЛ. БЛ., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. БЛ. БЛ., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80
/осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7