гр. Сливен, 01.04. 2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд
Сливен, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева и в присъствието на прокурора......... като разгледа докладваното от
съдия Бозукова административно дело № 86 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 186, ал. 4 от Закон
за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр.
с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след
постъпила жалба от "Ж. *** с у.и п.Ж.С.
срещу заповед № ФК -438-0050749 от 01.02.2021 г., издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" гр.Бургас в ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка
на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква
„а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС - "запечатване на търговски обект – с. с., находящо се в гр.Сливен, кв.“С. З.“ № . и забрана за достъп
до него за срок от 3 дни".
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон,
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че неправилното посочване на правноорганизационната форма на дружеството в касовия бон
не представлява липса на реквизит по смисъла на чл.26 ал.1 т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. Сочи, че нередността е изправена преди издаване на заповедта.
Моли съда за отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание чрез пълномощник – адв. М. П. *** поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата, въпреки дадената възможност.
Административен съд
Сливен, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са
в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 19.12.2020 г., от органи
по приходите при ТД на НАП – Бургас е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – с. с., находящ
се гр.Сливен, кв.“С. З.“ № .9. В хода на проверката, след извършена контролна
покупка от служител на НАП на к. за с.на стойност 35.00лв. било констатирано,
че е издадена фискална касова бележка за стойността на покупката, заплатена на
място в обекта, в брой от орган по приходите. Тази касова бележка обаче не
отговаряла на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а именно - да съдържа задължителни реквизити съгласно цитираната норма: „наименование на лицето", доколкото било установено,
че изписването на касовия бон „Ж. ****“ ЕООД се различава от изписаното в
търговския регистър към Агенцията по вписванията - „Ж. ****“ ООД.
Проверяващите приели, че
с деянието е осъществен състав на нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Резултатите от проверката са материализирани в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0050749/19.12.2020
г. (л. 25 от делото). Налични са и други писмени доказателства, събрани в хода
на тази проверка. Установеното на 19.12.2020 г. дало основание за издаване на
Заповед № ФК-438-0050749 от 01.02.2021 г., с която на търговеца е наложена принудителна
административна мярка на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква
„а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС - "запечатване на търговски обект – с. с., находящ се в гр. Сливен, кв.“С. З.“ № . и забрана за достъп
до него за срок от 3 дни". Заповедта била връчена на управителя на фирмата
на 03.02.2021 г. /л. 24 от делото/.
По делото е приобщена
справка, изготвена от НАП към 28.01.2021г. /непосредствено преди издаване на
оспорената ПАМ/, от която е видно, че задълженията на „Ж. ****“ ООД възлизат на
0,09 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 47) на изпълнителния директор на НАП е определено
началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на Националната агенция за приходите, да издават
заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая заповедта за наложена
ПАМ е издадена от Д. В. – Н.отдел, за което е налична и Заповед №2106/30.03.2018
г. (л. 49).
Изложеното в горния
абзац сочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
По отношение на спазване
на административно-производствените правила, материалния закон и целта на
закона:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни
мерки се делят на превантивни, преустановителни и
възстановителни.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1,
"а" от ЗДДС, юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по
приходите или оправомощеното от него длъжностно лице
да наложи ПАМ "запечатване на обект" е неспазването на реда или
начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения
ред за доставка/продажба. В настоящият случай, дружеството жалбоподател, след
като не е изпълнил задължението си досежно
отпечатания фискален касов бон - да съдържа задължителните
реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а именно – коректно
посочване на правноорганизационната форма на
търговеца, е нарушил тази норма.
В случая в търговския
обект / такъв по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС/ - солариум, находящ
се в гр.Сливен, кв.“С. З.“ № . е било извършено
плащане в брой от органите на НАП за карта на стойност 35,00 лева, за което е
била издадена фискална касова бележка, но с липсата на задължителен по чл. 26,
ал. 1, т. 1 от Наредбата реквизит: "коректно наименование“. Това изискване
е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, които касов бон следва да има задължителни
реквизити, предвид записаното в чл. 26, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Затова и възприемайки
извършеното нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като източник на правомощието си
по чл. 186, ал. 3 във вр.
с ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, Началник отдел „Оперативни дейности“ към НАП, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната
заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския
обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.
Налице са и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е посочено,
че 3-дневният срок за запечатване на търговския обект се обосновава от
значимостта на охраняваното общественото отношение, като са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от същото, вида на търговския обект,
местоположението му и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Изложено е, че е
съобразен принципа на съразмерност и целта на ПАМ е промяна в начина на
извършване на дейността на обекта и правилно отразяване на оборота и
недопускане вреда за фиска.
Настоящият съдебен
състав обаче счита, че наложената ПАМ няма как да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административното нарушение. Съдържанието на ПАМ и
предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.
Административният орган
е следвало да съобрази, че веднага след проверката, нередностите, свързани с
липсващ реквизит на касовата бележка са отстранени. Принудителната мярка
"запечатване на обект" е с превантивна цел. В случаи като процесния, когато принудителната административна мярка е
наложена след преустановяване на нарушението - и то повече от месец след това,
тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не
изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът
предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се
предупреди и превъзпита нарушителя.
Това води съда на извода
за незаконосъобразност на наложената ПАМ и е основание за нейната отмяна, като
издадена в несъответствие с целта на закона.
В този смисъл е налице
изключително много съдебна практика на ВАС, нпр.
Решение № 12221 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14134/2019 г., I о., Решение № 9607 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2020 г., I о., Решение № 9502 от 14.07.2020
г. на ВАС по адм. д. № 1160/2020 г., I о., Решение №
10972 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2020
г., I о., Решение № 9092 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 14781/2019 г., VIII о., Решение № 16538 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2019 г., VIII о.
Извън всичко това, дори
и да се приеме, че заповедта за налагане на ПАМ е следвало да бъде издадена /с
което настоящата съдебна инстанция по изложените по-горе мотиви не е съгласна/,
наложената ПАМ се явява несъразмерна с целта, която и придава законодателят и
която се преследва от администрацията на НАП досежно
срокът, определен в нея.
При съобразяване на
изтъкнатите мотиви в заповедта относно срока на мярката и правилото на чл. 6 от АПК за съразмерност съдът съобрази,
че административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 от ЗАНН. Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на административната мярка е предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения и техните вредни последици.
Постигането й в конкретния случай според съда е възможно и без постановяване на
такава продължителност от 3 дни. Тук АО е следвало да съобрази, че се все пак
по-важното правило, разписано в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не е
нарушено от дружеството. Става въпрос за това, че при извършената контролна
покупка от служителя от НАП, е издадена касова бележка за стойността на
покупката - к. за с.от 35, 00 лева. Следва да бъде отчетено, че дружеството
няма задължения към фиска, а видно от протокола за
проверка не е установена разлика между отчетеното по ФУ и фактическата наличност
от парични средства/ л.26 и л.28 от делото/. Липсват и данни за други предишни
извършени правонарушения от дружеството за неспазване на данъчното
законодателство, които могат да обусловят завишено санкциониране. Такива не се
и твърдят от ответника. Нещо повече. Търговецът спазва основната част от
правилата, разписани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Всичко това,
ведно с правилото на чл. 6 от АПК за съразмерност, водят на
извода, че срокът за запечатване и забрана за достъп до търговския обект – с.
с., стопанисван от „Ж. ****“ ООД от 3 дни, не би изпълнил нормата и целта на
закона.
С оглед на всичко
изложено дотук, наложената със Заповед № № ФК -438-0050749 от 01.02.2021 г.,
издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас принудителна
административна мярка подлежи на отмяна, като издадена в нарушение на целта на
закона, основание, разписано в чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид изхода на спора
е основателна претенцията на оспорващия за разноски. Съдът намира, че на оспорващото
дружество следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 650 лева, от
които 50 лева платена държавна такса и 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение / л.58/, което като размер е към минимално предвидения праг по
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 18/09.07.2004 за минималните размери на адвокатски
възнаграждения/ и не е налице основание за неговото изменение, доколкото не е
направено възражение от ответника.
Воден от горното, на
основание на чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ФК
-438-0050749 от 01.02.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" гр.Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с
която на "Ж. ***, ЕИК ******** с у.и
п.Ж.С. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква
„а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС - "запечатване на търговски обект – с. с., находящо се в гр.С., кв.“С. З.“ № . и забрана за достъп до
него за срок от 3 дни".
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на "Ж. *** ЕИК ********
гр.С., кв.“Д.“ бл.. вх.. ап.. с у.и п.Ж.Г.С. сумата от 650 /шестстотин и
петдесет/ лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Съдия: