РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Перник, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20231700500198 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба 1658 от 26.01.2023г. от „Изи Асет Мениджмънт “ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Дж.Неру № 28 Силвър
Център ет.2 офис 40-46 чрез юк.Д. Н.
против Решение № 1338 от 09.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 4073/2022 г. по описа на
РС - Перник,
в частта, в която е отхвърлен иска по чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК –
за признаване за нищожен договора за паричен заем № *** от *** сключен между И. Й. А. и ИЗИ
АСЕТ Мениджмънт АД като неоснователен и е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД
вр. чл.21 ал.1 вр. чл.19 ал.4 ЗПК договора за предоставяне на поръчителство № *** от *** сключен
между И. Й. А. и ФАЙНЕНШЪЛ България ЕООД, поради противоречие със закона,
както и осъжда на основание чл.55 ал.1 ЗЗД ИЗИ АСЕТ Мениджмънт АД да заплати на
И. Й. А. , сума в размер на 231.66 лева / заплатено от същата възнаграждение за поръчителство / –
като дадено без основание, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
съдебно-деловодни разноски 300лв. адвокатски разноски за оказана безплатна адвокатска помощ
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Дружеството жалбоподател иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на нов акт, с който да се отхвърли в обжалваната част.
Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, вкл. и
1
360лв.юк.възнаграждение във въззивното производство
Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искат то да се
намали до минимума съгласно Наредба № 1 / 2004г.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от И. Й. А., чрез адв. Б.Б..
Оспорва твърдението, че Изи Асет Мениджмънт АД които са получили сумите, заплатени
по договора за поръчителство, били предадени на дружеството-поръчител.
Твърдят, че е безспорно, че кредитор и поръчител са свързани дружество по смисъла на
ЗКИ.
Твърдят, че сключването на договора за поръчителство цели заобикаляне на закона – чл.33
ЗПК, както и че тези суми представляват общ разход по кредита, както и че сумите са получени без
основание и кредиторът дължи връщането им.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.
269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е
постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и
правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд.
Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са
налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна
и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД –
от И. Й. А., ЕГН ********** от *** против
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Г.Т.Т.
и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвестър център, ет. 2,
офис 40-46, представлявано от П.Б.Д..
2
В отговорите по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват предявените срещу тях искове като
неоснователни. Излагат подробни съображения за съответствие на договора за потребителски
кредит и за договора за поръчителство на закона и на добрите нрави. Исканията им към съда са да
отхвърли всички предявени искове. Заявени са претенции за присъждане на разноски. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Видно от решението на първоинстанционния съд - правилно е прието, че исковете са
предявени от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради
което са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни.
По фактическата обстановка, въззивният съд намира, че няма разлика във фактологията,
която първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено, а именно:
Безспорно между страните е, и видно от договор за паричен заем № *** и погасителен
план към него, че на *** между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
договор за паричен заем.
Съгласно чл. 2 и чл. 3 от договора ищецът е получил в заем от ответника сумата от 500.00
лв. и се е задължил да я върне на 13 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 42.18 лв.,
включваща главница и възнаградителна лихва, с падежи на 30.01.2020 г., 13.02.2020 г., 27.02.2020
г., 12.03.2020 г., 26.03.2020 г., 09.04.2020 г., 23.04.2020 г., 07.05.2020 г., 21.05.2020 г ., 0.06.2020 г.,
18.06.2020 г., 02.07.2020 г., 16.07.2020 г.
Годишният лихвен процент е фиксиран и е 35.00 %.
Годишният процент на разходите е 40.18%.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от датата на
сключването му да представи на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица
– поръчители, всяко от които представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, като осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със
заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или кредитната му история една година назад да не е по-
лоша от „редовен“; банкова гаранция с бенефициер заемателя и със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията; одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Безспорно по делото е, и се установява от представения договор за предоставяне на
поръчителство № *** от ***, че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство.
По силата на чл. 1 от него „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да сключи със
заемодателя договор за поръчителство, по силата, на който да отговаря за всички задължения на
заемателя.
В чл. 3 от договора е уредено, че заемателя дължи възнаграждение на поръчителя в общ
размер на 231.66 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 17.82 лв., дължими на падежа
на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като за приемането им е
овластен кредиторът по договора за заем – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Видно от представен от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД погасителен план и
3
плащания по договор за паричен заем и договор за поръчителство № *** от *** ищцата е
изпълнила изцяло и в срок задълженията си по двата договора.
На уговорените падежи е изплатила всички вноски по двата договора. Заплатила е общо
сумата от 780.00 лв., от които: 500 лв. – главница; 48.34 лв. – договорна лихва и 231.66 лв. –
възнаграждение за поръчителство.
При така установените факти, от правна страна, спорни между страните са
въпросите: отговарят ли процесните договори за паричен заем и за предоставяне на
поръчителство на изискванията съответно на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК и на чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало
извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 3 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Правилно първоинстанционният съд е приел,че страните имат качество, съответно на
потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК – по сключен между тях
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му
се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря
на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от
ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК.
Ищецът твърди неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143 от
ЗЗП.
Правилно първоинстанционният съд е приел тези оплаквания за неоснователни.
В чл. 2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора – 548.34
лв., а в т. 8 и годишния процент на разходите на заема 40. 18 % – реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК . Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер,
както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и
невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е
неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при
никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР,
доколкото такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 40. 90 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на
договора и задълженията му по него, още по-малко тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна,
суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва,които формират и общо дължимата
сума по кредита.
Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума
4
ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече,
правилното посочване на ГПР е относимо към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на
целия договор.
Освен това - клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви задължения на
потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са
предвидени вземания, които се включват ГПР, които клаузи създават задължения и за които
следва проверка, 4 дали отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а не клаузата за ГПР
сама по себе си. Разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР обективно не може да заблуди
потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите
суми в общ размер и по отделно.
В ЗПК изчерпателно са посочени основанията за недействителност на договора за
потребителски кредит и същите не следва да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че
при неправилно посочен ГПР договорът е изцяло недействителен. Аргумент в тази насока е чл. 19,
ал. 4 и ал. 5 от ЗПК , които предвиждат нищожност на клаузта, водеща до превишаване размерите
на ГПР предвидени в ал. 4.
Предвид изложеното въззивният съдът намира, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд - че е спазена разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочен е ГПР и
общо дължима сума, съобразно допусканията при изчислението му. Клаузата не е неравноправна и
съответно не влече недейтвителност на целия договор за паричен заем. Затова искът за
прогласяване на нищожност на този договор правилно е бил отхвърли като неоснователен.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд , а именно – че е основателен вторият
иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.
Договора за предоставяне на поръчителство е сключен между ищеца и ответника
„Файненшъл България“ ЕООД за обезпечаване вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по
договора за паричен заем, като ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на
231.66 лв., платимо на заемател.
Видно от справка в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, публично достъпна на
https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult? uic=********* едноличен
собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Основен предмет на дейност на "Файненшъл България" ЕООД е гаранционни сделки,
каквато е процесната.
Печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност
като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД.
С оглед на това, правилно първоинстанционният съд е приел, че със сключване на
договора за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.
С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване вземането на заемодателя по
договора за паричен заем, тъй като плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет
Мениджмънт" АД поръчителят плаща вземането си сам на себе си - напротив - със сключването на
този договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за паричен
заем, допълнително възнаграждение на заемателя, което е уговорено по друго
5
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК, което
от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр.
с чл. 19, ал. 4 ГПК.
Павилно първоинстанционният съд е приел, че искът за прогласяване на договора за
преодставяне на поръчителство е нищожен и следва да се уважи.
Въз основа на нищожния договор за поръчителство ищцата е заплатила на ответника „Изи
Асет Мениджмънт“ АД сумата от 231.66 лв.
Тази сума подлежи на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД като дадена без основание.
Поради това и искът за осъждане на посочения ответник да заплати посочената сума на ищеца е
основателен и следва да се уважи.
По възраженията, въведени с въззивната жалба :
Твърди се, че относно сумите получени по договора за поръчителство, страната е само
държател на тези суми-липсват доказателства в тази насока,не са представени такива и за реално
разплащане на възнаграждението за поръчителство между страната „овластена да ги получи“ и
„титуляра“ на вземането.
На второ място – договорът за поръчителство е сключен чрез едно и също лице
,представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени под един и същ номер, с един
погасителен план – от което следва извода, че това са СВЪРЗАНИ ДРУЖЕСТВА по смисъла на
ЗКИ, а оттам – че това е „ скрито възнаграждение“ за кредитора по договора за паричен заем.
Оттук може да се прави извода, че е заобиколено ограничението на чл.33 ЗПК по
отношение на една забранена цел – неоснователно обогатяване на кредитора и оскъпяване на
кредита.
С договора за поръчителство на практика не се обезпечава кредита, а кредиторът плаща
вземането си сам на себе си, като приобщава възнаграждението и добавя към погасителната вноска
– към заема, и на практика заемополучателят се е задължил да заплаща още едно възнаграждение в
полза на кредитора, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител.
В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че всички плащания по
договора за кредит са напуснали патримониума на заемополучателя и са постъпили в правната
сфера на кредитора, и като получени без основание, то кредиторът дължи връщането им.
Поради това и искът за осъждане на посочения ответник да заплати посочената сума на
ищеца е основателен и следва да се уважи.
По разноските :
Разноските са разпределени правилно от първоинстанционния съд с оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - в полза на ищеца , съразмерно с уважената част от исковете –
а именно заплатените държавни такси за уважените искове в общ размер на 100 лв. На основание
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в
редакцията и действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие в
полза на адвокат Б. е присъдено адвокатско възнаграждение за уважените искове в общ размер на
900 лв., като 600 лв. платими от ответника „Файненшъл България“ ЕАД и 300 лв., платими от
6
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на
ответника „Изи Асет Мениджмът“ АД е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба, на
основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат направените в хода на
въззивното производства разноски.
Поради това дружеството – жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на основание
чл. 38 от ЗАдв. ал. 1 т. 3 пр.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв. Б. Б. САК сумата 400 лева за оказаната от него безплатна правна помощ и
процесуално представителство на И. Й. А. в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Неоснователно е възражението за прекомерност на посоченото, тъй като същото е в
минимален размер , а освен това се дължи на основание чл.38 от З Адв., съгласно декларираното
със съответните доказателства и списък по чл.80 ГПК от адв.Б.Б. САК
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед гореизложеното , въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно в обжалваните му части и като такова следва да се потвърди.
В необжалваната част решението е влязло в сила
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1338 от 09.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 4073/2022 г.
по описа на РС - Перник,
в частта, в която е отхвърлен иска по чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК – за
признаване за нищожен договора за паричен заем № *** от *** сключен между И. Й. А. и ИЗИ
АСЕТ Мениджмънт АД като неоснователен и е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД
вр. чл.21 ал.1 вр. чл.19 ал.4 ЗПК - договора за предоставяне на поръчителство № *** от ***
сключен между И. Й. А. и ФАЙНЕНШЪЛ България ЕООД, поради противоречие със закона,
както и В ЧАСТТА в която осъжда на основание чл.55 ал.1 ЗЗД ИЗИ АСЕТ Мениджмънт
АД да заплати на И. Й. А. , сума в размер на 231.66 лева / заплатено от същата възнаграждение за
поръчителство / – като дадено без основание, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ решението е влязло в сила
7
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ Мениджмънт АД ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Б. Б. САК – адвокатско
възнаграждение в размер 400лв. на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от З АДв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8