МОТИВИ
по НОХД № 7209/2011 г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
РП – ПЛОВДИВ
обвинява И.А.И. - роден на *** ***, живеещ в гр. П., **, **, безработен, разведен,
неосъждан, ЕГН ********** за това, че:
1. В периода от 21.09.2001г.
до 17.11.2001 г. в гр.П.,
обл.П., гр.Р., обл.Р. и гр.Ч. обл.С.З. при условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у К.С.К.
заблуждение, че ще изкупува и реализира селскостопанска продукция - слънчоглед
и царевица, съгласно договор от 25.08.2001г. между «А.» ООД - гр.С. и ЕТ «Е.» - гр.П. и с това му е
причинил имотна вреда в големи размери на обща стойност 16 000 USD,
чиято левова равностойност е 34095,36 /тридесет и четири хиляди и деветдесет и
пет лева и 36 ст./ лева, а именно:
-
На 21.09.2001г. в гр.П. е възбудил и до 17.11.2001 г.
в гр.П. е поддържал заблуждение у К.С.К., че ще изкупува и реализира
селскостопанска продукция - слънчоглед, съгласно договор от 25.08.2001г. между
„А." ООД гр.С. и ЕТ „Е." гр.П. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 5000 USD, чиято левова равностойност е
10629,50 /десет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и 50 ст/ лева.
-
На 28.09.2001г. в гр.Р., обл.Р. е възбудил и до
17.11.2001 г. в гр.П. е поддържал заблуждение у К.С.К., че ще изкупува и
реализира селскостопанска продукция - слънчоглед, съгласно договор от
25.08.2001г. между „А." ООД гр.С. и ЕТ „Е." гр.П. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 2500 USD, чиято левова равностойност е
5354,92 /пет хиляди триста петдесет и четири лева и 92 ст./ лева.
-
На 08.10.2001г. в гр.Ч. обл.С.З. е възбудил и до
17.11.2001г. в гр.П. е поддържал заблуждение у К.С.К., че ще изкупува и
реализира селскостопанска продукция - слънчоглед, съгласно договор от
25.08.2001г. между „А." ООД гр.С. и ЕТ „Е." гр.П. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 6000 USD, чиято левова равностойност е
12736,02 /дванадесет хиляди седемстотин тридесет и шест лева и 02 ст./ лева.
-
В средата на м.октомври 2001г. в гр.П. е възбудил и до
17.11.2001г. в гр.П. е поддържал заблуждение у К.С. продукция -царевица,
съгласно договор от 25.08.2001г. между „А." ООД гр.С. и ЕТ „Е." гр.П.
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 2500 USD, чиято
левова равностойност е 5374,92 /пет хиляди триста седемдесет и четири лева и 92
ст./ лева - престъпление
по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
2. В периода от
16.11.2001г. до 19.11.2001г., в гр.В.Т., при условията на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи в големи размери -
25 780 кг слънчоглед, на стойност 11446,32 /Е.надесет хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева и 32 ст./ лева, собственост на „А." ООД - гр.С.,
които е владеел - престъпление по чл.206, ал.З,
пр.1-во, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията и предлага с оглед процедурата по чл.371, т.2 от НПК и на
основание чл.2, ал.2 от НК на подсъдимия да се наложи наказание в рамките на
привилегията по чл. 55 от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес са приети граждански иск на К.С.К.
против подсъдимия И. за сумата от 34 095.36 лева, представляваща
обезщетение за причинените му с престъплението по чл.210 във вр. с чл.209 от НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от
17.11.2001 год. до окончателното й изплащане.
Приет
е и граждански иск на „А.” ООД – гр.С. против подсъдимия И. за сумата от
11 446.32 лева, представляваща обезщетение за причинените му с
престъплението по чл.206 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази суми, считано от 19.11.2001 год. до окончателното й изплащане.
Гражданският
ищец и частен обвинител К. в лично
качество и като управител на „А.” ООД – гр.С. пледира, че обвинението е доказано,
което доказва и гражданските претенции, като в този смисъл моли те да бъдат
уважени, както са предявени.
Подсъдимият
се признава за виновен и на основание чл. 371, т. 2 от НПК, признава фактите в
Обвинителния акт, както са изложени те против него. Лично и чрез служебният си
защитник – адв. А., моли за снизходително наказание .
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
И.А.И. - роден на *** ***, живеещ в гр. П., български
гражданин, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.*** г. св. К. чул за подс. И. от св. С. П.в, с когото били стари колеги и
се познавали много добре. Свидетелят П.в препоръчал подсъдимия И. на св. К. за
сделка за изкупуване и продажба на ечемик, тъй като подсъдимият се афиширал
като крупен прекупвач на зърнени култури. Уговорили си среща, на която
присъствал и подс.И. ***, края на м. юни 2001г. в кафенето на бившия «П. д.».
На срещата подс. И.И. се представил като собственик на еднолична фирма -ЕТ»Е.»
- гр. П. и казал, че работи по изкупуването като посредник на земеделска
продукция и по-конкретно на зърнени култури. Не
представил документи за регистрацията на фирмата. Св. К., св. П.в и подс. И. се
договорили да осъществят сделка за изкупуване на пивоварен ечемик, като
ангажимент на подсъдимия, който той с охота поел, без да има намерение да го
изпълнява, било да намира продукцията и да я доставя, а св. К. и св. П.в
трябвало да я реализират. Тази оферта била съблазнителна за св. К., тъй като
той познавал хора от ръководствата на пивоварните заводи и разчитал на бърза
реализация и добра печалба. Всичко било договорено, обаче скоро след това се
оказало, че вече е късно и пивоварните заводи почти са си доставили и
договорили продукцията. Фактически сделка не се реализирала, но подс. И. успял
да остави добро впечатление и положителни очаквания към себе си у св. К..*** *г.,
подс. И. отново потърсил св. К. и двамата си уговорили среща в същото кафене в
гр.П. Тогава подс. И. поискал от свидетеля съдействие да се сключи договор с
една фирма от гр.П. пак за ечемик. Св. К. го свързал със своите познати и
приятели и двамата отишли заедно в гр.П. за тази сделка. Резултатът от
евентуалните уговорки на подс. И. по сделката не станал ясен на св. К. и той
загубил интерес към нея. Това обаче не го накарало да започне да се съмнява в подсъдимия,
защото И. давал вид на много добродушен, разбран човек, с добри обноски.
През м. август 2001г., подс. И. отново се свързал със
св. К. - този път с предложение за изкупуване на слънчоглед. Двамата се
срещнали пак в гр. П., като подс. И. отправил предложението да се изкупува
слънчоглед пак по същата схема - той фактически да изкупува, св. К. и
евентуално св. П.в до го финансират и отначало св. К. да реализира продукцията.
Първоначално св. К. трябвало да даде 5000 щ.д. или 10 000 лв. За да е по-убедителен,
подс. И. дори му предложил да му подпише и запис на заповед за сумата. Св. К.
се съгласил и двамата подписали договор за съвместната си дейност но
25.08.2001г. Договорът бил подписан от св. К. в качеството му на представител
на «А.»ООД - гр. С., а от подс. И., като представител на ЕТ»Е.» - гр. П.. По
силата на това съглашение и допълнителните уговорки помежду им, подс. И.И.
следвало при закупуването на слънчогледа, да приема фактури за да се отчита с
тях пред св. К., а от земеделските производители, когато изкупува слънчогледа,
следвало да прави списък с имената, вида слънчоглед, качеството, количеството и
цената, подписан от самия земеделски стопанин. Транспортът следвало да бъде
осигуряван от страна на подсъдимия, както и цялата организация изобщо, като
следвало да доказва транспортните разходи отново с фактури. Всичките фактури
следвало да бъдат издавани на „А." ООД, защото ЕТ „Е." не било
регистрирано по ДДС. Двамата се договорили подс. И. да се отчита всяка седмица
на св. К. какво е сторил по съвместната им дейност. В това отношение подс. И.
проявявал забележително старание, като макар от 1994г. да не се бил занимавал с
активна покупко-продажба на слънчоглед, сутрин и вечер почти всеки ден се
обаждал по телефона на св. К. и му обяснявал какво е направил и какво
възнамерява да предприеме. Даваните от подсъдимия на св. К. данни за това от
кои доставчици какво и в какви количества е договорил и/или закупил, подс. И.
базирал на старите си познания за участниците в зърнения пазар от времето на
1994г. С това той допълнително подхранвал заблуждението на св. К., че
възнамерява съвестно да работи по съвместната им дейност, без да има каквото и
да е намерение наистина да го стори.
Първите 5000 щ.д. /на стойност
10 629,50лв. / по този широко прокламиран от подсъдимия проект св.К. *** на
21.септември 2001г. Тогава, за да подсили отново доверието на св. К. у себе си,
подсъдимият му издал „запис на заповед» за сумата, но му обяснил, че печата на
фирмата си ЕТ»Е.» бил забравил в гр. П.. Първата събота след 21.09.2001г. подс.И.И.,
решен допълнително да убеди св.К. в добрата успеваемост на начинанието, дошъл в
гр.П., като носел със себе си тетрадка, в която били записани първата кола,
която била продадена и печалбата от реализацията на тази една кола слънчоглед в
размер на около 400 лв. Подсъдимият показал «документа» на св. К. и дал на
последния 200 лв., които обявил за половината от печалбата по сделката. Реални
документи от сделката, вкл. фактури за закупуване, продажба или транспорт, подсъдимият
не показал. Обяснил обаче на св. К., че тази кола слънчоглед е закупена от
кооперацията в с.З., а стоката е продал в гр.Д., на фирма на лицето Д. Х. „Ж.К."
ООД гр.Д., което ни най-малко не отговаряло на истината. Св. К. му повярвал,
макар за реализацията на слънчогледа да бил убедил изкупуването му в „П."
ООД - гр.Я., като фирмата извършвала плащането три дни след издаването на
фактурата, по банков превод. В тази връзка подс. И.И. убедил св. К. да не
спазват тази уговорка, тъй като докато се направят тези няколко превода от „П.",
до неговата банка се «затваряли» по няколко дни парите и така се губело и
трябвало да се влагат допълнителни средства.
След като се разделили, всяка сутрин подс. И. се
«отчитал» по телефона за свършеното по описания по-горе начин. Никога не носил
фактури при срещите си със св. К.. Единствените «документи», които подс. Ив.И.
показвал на св. К. за иматинерно реализирания оборот и печалба, били
вписванията в тетрадката.
Мотивирайки искането си с
обилната фиктивна дейност, която «вършел», подс. И. поискал и допълнително
средства от св. К. за т.нар. им съвместна дейност. Той успял да убеди св. К.,
че имало много мрежи за изкупуване, семето било влажно и не можело да се
продава, а на тази кооперация в с.З., бил заплатил на отговорно пазене
продукцията авансово. Подс. И. казал на св. К., че е платил договорени
количества слънчоглед авансово, като слънчогледа е на склад в цитираните
кооперации и са затворени пари, което налагало даването на нови средства. Така
двамата се срещнало отново в гр.Р. на 28.09.2001г., като св. К. дал на подс.И.
сумата от 2500 щ.д. /на стойност 5354,92 лв./, за което старателния обвиняем
отново му подписал «запис на заповед». При срещата им в Р., подс. И. отново
положил старания да увери св. К. в сериозността си на начинанието, като го
срещнал с мъж, представящ се за собственик на фирма ЕТ „Р.- Р.М.». Въпросният
мъж уверил св. К., че има възможността да съдейства за изкупуването на зърно и
обещал цялото зърно - слънчоглед, което той ще ожъне, да се изкупи от общото
«предприятие» на подсъдимия и св. К.. Това направило на св. К. добро
впечатление
И след тази среща св. К.
продължил да получава ежедневни «отчети» от подсъдимия, а в съботен ден от него
му се представяли записванията в тетрадката в гр.П. Въпреки, че вписванията в
тетрадката сочели на печалба, подс. И. убеждавал св. К., че независимо от
реализираната печалба, с оглед интензивността, с която трябва да се работи, се
налага вливането на нови средства в начинанието. Този път при мотивировката на
св. К., подсъдимият включил неустановен по делото мъж, който му звънял през
ден, представяйки се за председател на кооперацията в с. З., като заявявал, че
стоката не била заплатена на други купувачи, но можел да чака, че ще заминава
за И. и т.н. По думите на подс.И. авансово платените 150 тона слънчоглед, не
били изцяло платени, като това обяснявало и обажданията до св. К. на мъж,
представящ се за председател я на кооперацията. Именно с оглед на този натиск
по телефона от мнимия председател на кооперацията от с. З., св. К. решил да
даде допълнително средства на подс. И.И. в размер на още 6000щ.д. /на стойност
12 736,02лв. / Срещата и предаването на парите помежду им станало, в гр.Ч. на
08 октомври 2001 год. Подсъдимият отново услужливо положил подписа си под
„запис на заповед" за сумата.
Едва на по-късен етап, в края на 2001 г., след
разпадане на „съдружието" им, св. К. *** председателя на кооперацията по
името, с което му се представял по телефона. Оказало се, че такъв човек има, но
не е председател на кооперацията, а е арендатор и е закупил Стопански двор там.
Освен този факт, св. К. установил при посещението си и, че селото не е сяло
много слънчоглед, като цялата реколта да е била около 40-50 тона.
След като през м. октомври приключил сезона на
слънчогледа, започнал сезона по изкупуване на царевицата. Подс. И. веднага
преориентирал мнимата си дейност към актуалната сезонна продукция. Обадил се на
св. К. и му казал, че има един бизнесмен, който е спечелил търг в М. за 15 000
тона царевица - Д. Х. от гр. Д. и че той около 7-8 хиляди тона имал и можел да
изкупи около 1000 - 2000 тона царевица. Трябвало да се видят и да се разберат
колко това е достоверно. Срещата се състояла в средата на м. октомври 2001
год., в хотел „С.П." - П. Там, заедно с подсъдимия дошъл мъж, представен
като Д. Х.. Същият се представил като управител на „Ж.К." и казал, че може
да му трябват количества царевица, като поставил условието, не по-малко от 10
коли наведнъж, два пъти в седмицата, които трябва да доставят царевицата, като
с неговите коли, трябвало да се отива в кооперациите и да се вдига продукцията,
като ролята на подс. И. и св. К. трябвало да бъде да договарят, купуват и
препродават. Договорката била, че щяло да се плаща веднага. Предложението,
подготвено старателно от подсъдимия, се сторило доста съблазнително на св. К..
Мъж, представящ се за Х. се обаждал на св. К., че е доволен от доставките и св.
К. оставал с впечатлението, че подс. И. действително върши нещо по сделката,
което отново не отговаряло на истината. В един момент Х. се обадил по телефона
на св. К. и му казал, че повече няма да работи с тях, тъй като били некоректни.
Междувременно в периода от средата на м. октомври до
началото на м. ноември 2001г., в гр. П ., св. К. дал на подс. И. още 2500
щатски долара /на стойност 5374,92 лв./, този път поискани му от подсъдимия под
предлог, че председател на кооперацията в с. Р. нервно настоявал да си получи
парите за изкупена от него царевица. Мъж, който се представял именно за
председателя на кооперацията във въпросното село, често звънял на св. К. да го
притеснява, като именно тази направена от подсъдимия постановка, помогнала на
последния да се сдобие отново с парични средства на св. К., срещу което
услужливо му подписал „запис на заповед", датиран от 01.11.2001г.
Към края на м. октомври 2001г.
св. К. се срещнал отново с подс. И. и му казал, че трябва да му занесе
фактурите, за да не забавя ДДС и да не плаща глоба. Подсъдимият го уверил, че
ще го стори. Следващата седмица обаче подс. И. заявил на св. К., че не можел да
дойде в П., защото бил застъпник на президентските избори на някаква партия.
Св. К. ***, да си прибера фактурите и да си оправи счетоводството.
Подсъдимият И. го разубедил,
като му казал, че времето било ужасно лошо и той щял все пак да му ги занесе.
Поради това св. К. не тръгнал.
Отделно от горните им отношения, св. К. имал да
получава пари от „Е." ЕООД - гр. В. Т., за трактор, продаден от него на
тази фирма преди 2000 год. Тъй като тракторът не бил заплатен, св. К. се
уговорил с представител на дружеството - св. Л. задължението да се погаси чрез
прихващане срещу дължимата стойност на 26 тона слънчоглед, който щял да бъде
купен от името на дружеството на св. К.. Тъй като последният все още имал
голямо доверие на подс. И.И., пратил по факса до „Е." ЕООД пълномощно, че
той е негов пълномощник при изнасянето на слънчогледа. Така 25 780 кг
слънчоглед, на стойност 11 446,32 лева, собственост на „А." ООД -гр.С., се
озовали във владението на подс. И.. Наместо да изпълни договорката си със св. К.
да го уведоми как ще се реализира продукцията и да му предаде пари по сделката,
обв, И. се разпоредил с поверения му слънчоглед, закупен на името на
дружеството на св. К., от свое име и в своя полза. В резултат не само че не
получило продукцията или средства от реализацията й, но дружеството на св. К.
трябвало да плати и ДДС в размер на 2000 лв., тъй като се водело само купувач
на слънчогледа, но не и негов продавач.
На 17.11.2001г. св. К. отново се срещнал с подс. И. ***.
На тази среща двамата направили «отчет» на дейността си, като се разбрали, че
по този отчет ще си вземат фактурите и ще видят как ще реализират количествата,
които подс. И. уж бил заплатил авансово. Всичките им констатации се базирали
отново само на тетрадката на подсъдимия, тъй като той заявил, че не носи
фактурите поради лошото време. На тази последна среща, св. К. поискал от подс. И.
да му подпише запис на заповед от 17.11.2001 год. за сумата от 11 583 лева,
дължими за семето от „Е." по фактура. Подс. И. го сторил.
При тази среща св. К. вече имал някои съмнения досежно
коректността на подс. И., като разбрал от приятели, че бил обявен за издирване.
Впоследствие св. К. дочел и че, подс. И. е «завлякъл» «А." с крупна сума
пари през 2002 г. След срещата им на 17.11.2001 г. подс. И. и св. К. се
уговорили, че подсъдимият ще отиде до гр.П. да подготви фактурите, като после
трябвало да се видят. В същия ден по телевизията давали верижна катастрофа,
като подс. И. се обадил по телефон на св. К., че е попаднал именно във
верижната катастрофа, Е.н от неговите хора бил попаднал в болницата, като си
оставил Москвича в някакво село. На другия ден пак се обадил на св. К., като
този път му казал, че се обаждал от гр.Р. В крайна сметка двамата не се видели
повече.
Тъй като нямало документи за
сделките, св. К. се уплашил, че ще има неприятности, въпреки уверенията на подсъдимия,
че се е разбрал с кооперациите и те ще му оправят фактурите. Поради това св. К.
започнал да звъни до всичките тези кооперации, посочени му от подс.И., където
уж бил авансово заплатил царевица. При разговорите се оказало, че по някои от
селата има по четири- пет кооперации и той успял да се свърже с част от тях.
Времето било лошо тогава, а селата били подбрани майсторски от подсъдимия, като
до повечето от тях фактически свършвал пътя.
След множество перипетии, св. К. разбрал това, в което
се съмнявал от 17.11.2001г., а именно, че през цялото време е бил мамен от подс.
И., който умело въвличал и други хора в замислите си. В резултат на измамата,
св. К. се разделил с общо 16 000 щатски долара с левова равностойност към
датите на извършване на деянието 34095,36лв., а представляваното от него
дружество „А."ООД - гр. С. било ощетено от подсъдимия с 25 780 кг
слънчоглед, на стойност 11446,32лв., с който той се разпорЕ.л спокойно в своя
полза, макар да му бил поверен за сметка на дружеството.
Така описаната фактическа обстановка се доказва от
самопризнанията на подсъдимия направени пред съда, както и от всички гласни и
писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство. В онзи момент
подсъдимият И. е отричал вината си и е поддържал тезата, че е имал реални
бизнес отношения с доставчиците на зърно, които е оповестявал на пострадалия К..
За да се провери тази теза, в хода на разследването са били разпитани всички
установени зърнопроизводители в сочените от подс. И. села, както и установените
лица с имена Д. Х. от гр. Д., като една част от тях са заявили, че изобщо не
познават подсъдимия И., а друга - че са имали търговски взаимоотношения с него,
но само през 1994г. В хода на разпитите на двама от
свидетелите дори е било установено, че подс. И. ги е търсил с „молба" да
излъжат пред следствените органи, че е купувал продукция от тях през 2001 г.
Събраните
гласни доказателства следва да се кредитират, защото са
ясни и категорични и липсват каквито и да е основания да им се откаже доверие.
Особено съществени за предмета на доказване са подробните показания на
пострадалия К.. Той дори е представил писмени доказателства за мнимите отчети
на дейността си, дадени му от подс. И.. Представил е и копие на Записите на
заповед, които И. му е издал за получените суми.
При така доказаните факти следва категоричното заключение, че от обективна
и субективна страна подсъдимият е извършил следните престъпления:
- по
чл.210, ал.1, т.5,
вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, за това, че
в периода 21.09.2001 год. до 17.11.2001 год. в гр. П., в
гр.Р. и в гр.Ч. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и поддържал у К.С.К. заблуждение и с това му е
причинил имотна вреда в големи размери на обща стойност 34 095.36 лв.;
- по чл.206, ал.3, пр.1-во,
вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, за
това, че на в периода 16.11.2001год. – 19.11.2001 год. в гр. В.Т.
противозаконно е присвоил чужди движими вещи в големи размери - 25 780 кг.
слънчоглед на стойност 11446.32 лв., собственост на „А.” ООД - гр. С., които е владеел.
От
обективна страна измамата се квалифицира с признака „големи размери” на вредите, тъй като в периода на деянието минималната
работна заплата е била съответно - до 30.09.2001г. - 85лв. и от 01.10.2001 г. -
100лв. като общият сбор
на вредите надхвърля 70 минимални работни заплати за страната.
От
обективна страна измамата е осъществена при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като в непродължителен период
от време с няколко свои измамливи действия, на няколко пъти подс. И. е въвеждал
в заблуждение пострадалия К. и така на няколко пъти му е причинил
съставомерните имотни вреди в цитирания общ размер.
Пак от
обективна страна действията на И. са били въвеждащи в заблуждение пострадалия,
тъй като същият е твърдял, че с получените пари ще извършва сделки по
покупко-продажба на зърно, а в действителност не е осъществил нищо едно подобно
действие. В тази връзка от субективна страна подсъдимият е действал с
предварителен измамлив умисъл, доказателства за което е фактът, че не само нито
веднъж не е закупувал зърно, но дори е излъгал за действителното съществуване
на своите мними доставчици. Така че умисъл му за това престъпление е пряк – с
целени и настъпили общественоопасни последици.
От
обективна страна обсебването по чл.206 от НК също се квалифицира с признака
„големи размери” по споменатите относно измамата причини.
Не се
споделя тезата, обаче че това деяние е извършено в условията на продължавано
престъпление, тъй като се касае за еднократен акт – И., овластен от К., е
получил 25 780кг. слънчоглед и го е присвоил, разпореждайки се с него в
своя полза. Ето защо относно обвинението това престъпление да е продължавано по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, подс. И. следва да бъде оправдан.
Това
престъпление също е извършено от И. при пряк умисъл, той е осъзнавал, че добива
владение върху чужда движима вещ и разпореждайки се с нея в своя полза е имал
изпълненото намерение да я придобие.
При така доказаните факти и дадената им правна
квалификация, за да наложи на подсъдимия
справедливо наказание съдът съобрази:
Производството
по делото протече по процедура визирана в чл. 371, т.2 от НПК. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК
във вр. чл. 58 а от НК съдът е обвързан да определи на подсъдимия наказание съобразно
привилегията на чл. 55, ал. 1, т.1 вр. чл.2, ал.2 от НК, тъй като това е
по-благоприятната редакцията на закона,
действала в периода от извършване на престъпленията до днес.
При
това положение и имайки предвид изключително дългия период от време между
престъпленията и присъдата съдът счита, че следва в настоящия случай да постъпи
чувствително снизходително, за да компенсира неразумността на срока, в който е
разглеждано делото. Ето защо за престъплението по чл. 210, ал.1, т.5 във вр.
чл.209, ал.1 във вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.2, ал. 2 от НК, за което минимума на
наказанието е една година лишаване от свобода, на същия следва да се определи и
наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл.206,
ал.3 във вр. с ал. 1 вр. чл.2, ал.2 от НК, за което минимума на наказанието е
три години лишаване от свобода, следва да му се определи и наложи наказание от еднадесет
месеца лишаване от свобода.
Тъй
като двете престъпления са извършени от И. в условията на реална съвкупност, на
основание чл.23, ал.1 от НК, на същия следва да се определи и наложи едно общо
най-тежко наказание от единадесет месеца лишаване от свобода.
С
оглед разкаянието на подсъдимия и отново с цел да се компенсира неразумния срок
на делото, на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание следва
да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
След
като подсъдимият е признат за виновен в престъпления, ощетили имуществото на
гражданските ищци К.С.К. ***, то техните искове против него за обезщетяване на
причинените имуществени вреди са основателни по основание, а искът за
обезщетяване на обсебването – и по размер.
Искът за обезщетяване на измамата следва да се намали с 200 лв., тъй
като в рамките на извършване на престъплението И. веднъж е дал на К. 200 лв.
Ето защо подс. И.А.И. следва да бъде осъден да заплати на К.С.К. сумата от 33 895.36 лв., представляваща
обезщетение за причинените му в резултат
на престъплението по чл.210 вр. чл.209 от НК имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2001 год. до
окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 34 095.36лв.
гражданския иск следва да се отхвърли като недоказан.
Подс. И.А.И. следва да бъде осъден да
заплати и на „А.” ООД – гр. С. сумата от 11 446.32 лв., представляваща
обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.206 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2001 год. до окончателното й
изплащане.
При този резултат подсъдимият дължи на държавата сумата от 1813.67
лв. Държавна такса върху уважените граждански искове.
По горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.