Р Е Ш Е Н И Е
№ _____________ от _______ януари 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на eдинадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл. с. БОГДАН РУСЕВ
При участието
на секретаря КАПКА ЛОЗЕВА,
Като разгледа въззивно гражданско дело № 4050 от 2017-та година по описа на Софийския градски съд,
докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ ГПК вр. чл. 317 ГПК.
Образувано е
по Въззивна жалба, вх. № 5022977/16.02.2017г.на СРС, от Д.Р.Б. чрез адв. Й.З. ***,
срещу Решение № 7570/19.01.2017г. по гр.д. № 2287/2015г. на Софийския районен
съд, ІІ ГО, 79 състав, с което са отхвърлени предявените от Д.Р.Б. срещу Б.Ф.С.кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ: за
признаване за незаконно и отменяне на извършеното с акт за прекратяване на
трудово правоотношение от 20.11.2014г. на Президента на Б.Ф.С.уволнение на Д.Р.Б.
от длъжността „треньор, който подпомага дейността на старши треньора на мъжкия
национален отбор по футбол на Р.Б.“, за възстановяване на Д.Р.Б. на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност „треньор, който подпомага дейността на
старши треньора на мъжкия национален отбор по футбол на Р.Б.“ и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение за периода 20.11.2014г.-20.05.2015г. в размер на 93126,00 лева, ведно
със законната лихва, считано от 19.01.2015г. до окончателното ѝ
изплащане. Отхвърлен е и предявеният от Д.Р.Б. против Б.Ф.С.иск с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 46563,00 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва, считано от 19.01.2015г. до окончателното изплащане, както и искът с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4048,98 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
20.11.2014г.-26.11.2014г., ведно със законната лихва от 19.01.2015г. до
окончателното ѝ изплащане. Д.Б. е осъден да заплати на Б.Ф.С.и сумата от
6240,00 лева – деловодни разноски.
С въззивната
жалба описаният съдебен акт се оспорва изцяло като неправилен поради превратно
тълкуване на фактите и необоснованост на направените изводи, а също така и
поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила.
Първоинстанционният съд не се произнесъл по всички доводи на страните, изложени
пред него. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се оспорва
заключението на СРС, че длъжността на помощник-треньора на националния отбор е
изборна. Никъде в УБФС тя не се посочвала като такава, нито били предвидени
правила и условия за провеждане на избор на треньора. Обстоятелството, че
органът, който взима решенията за назначаване на треньорите, бил колективен, не
можело да обоснове длъжността като изборна. Наред с това Изпълнителният комитет
на БФС не бил компетентен да провежда избор по реда на КТ и нямал функции на избирателно
тяло. Затова и в конкретния случай избор не бил провеждан, затова и
правоотношението с Б. не възниквало от такъв. Нито през 2011г., нито през
2013г. той поставял писмено кандидатурата си за участие за избор на длъжността
му. Липсата на предварително дадено писмено съгласие за участие в избора водело
до неналичие на основна законова предпоставка за провеждането на такъв по чл.
83, ал. 4 КТ, което не било отчетено от съда. Този порок не можел да се санира
от последващ сключен с Б. договор. Правоотношението между БФС и Б. имало
характеристиките на такова, породено от трудов договор, а не от избор, поради
което и не можело да бъде прекратено по чл. 338 КТ. Наред с това би нарушен и
чл. 85, ал. 5 КТ, тъй като всички предложени кандидатури били приети блоково, а
не с отделно гласуване. По същия незаконосъобразен начин било проведено и
гласуването за освобождаването на въззивника-ищец от длъжност. Съставът на
Бюрото на ИК на БФС при гласуването на
02.11.2011г. не съответствал на УБФС, тъй като не присъствал първият
вицепрезидент на съюза, а друго лице. Решенията, доколкото липсвали правила за
това, следвало да се взимат с единодушие. На 31.10.2013г., доколкото изборът на
01.11.2011г. не следвало да се приема за проведен, на практика бил проведен нов
избор, в следствие на което Б. бил избран за помощник треньор и с него било
сключено споразумение по чл. 107 КТ. И в този избор липсвала изявена воля на Б.
за участие, поради което не бил налице и съществен елемент от фактическия
състав за пораждане на правоотношение от избор. По отношение на
възстановяването на работа въззивникът твърди, че споразумението от
01.11.2013г. съставлява самостоятелен трудов договор, който следвало да се
счита за безсрочен, доколкото не било налице изключение по смисъла на §1, т. 8
КТ за ограничаването му със срок. По отношение на иска с правно основание чл.
220, ал. 1 КТ въззивникът твърди, че в договора му от 01.11.2013г. бил
предвиден тримесечен срок за предизвестие при прекратяването му, който не бил
спазен и в тази връзка му се дължало обезщетение. Относно иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, се сочи, че неправилно съдът преценил търсените
суми да не са дължими поради незабавния ефект на прекратителното основание. До
връчването на изявлението за прекратяване на правоотношението Б. полагал труд,
който следвало да му бъде заплатен. Оспорват се като прекомерни и присъдените
по делото разноски. Моли се решението в частта му относно предявените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъде отменено, а
същите уважени. Евентуално, при неуважаване на същите се иска да бъдат уважени
исковете по чл. 220, ал. 1 КТ и този по чл. 128, т. 2 КТ. Претендират се
разноски. В насроченото публично съдебно заседание на въззивния съд въззивникът
не се явява, като вместо него се явява адв. Т.Д.– АК-София, който поддържа
въззивната жалба, обосновавайки становището си и в хода на устните състезания,
като оспорва претендираните от насрещната страна разноски като прекомерни.
Уведомен за
въззивната жалба на 14.03.2017г. и в срока по чл. 263, ал. 1 КТ въззиваемият Б.Ф.С.чрез
адв. С.Н. и юрк. Я.Д.е депозирал писмен отговор, вх. № 5046591/28.03.2017г. на
СРС, с който я оспорва като неоснователна и недоказана, за което излага
съответни доводи. Аргументира подробно становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като моли същият да бъде
потвърден. Претендира разноски. В насроченото публично съдебно заседание на въззивния
съд въззиваемият се представлява от адв. Н. и юрк. Д., които оспорват жалбата.
Становището си обосновават и в хода на устните състезания, представят списък по
чл. 80 ГПК.
Софийският
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В
тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е
валидно, а в оспорената си част - допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение.
С искова молба, вх. № 674/19.01.2015г. на СРС, въз основа на която е
образувано първоинстанционното гр.д. № 2287/2015г. на СРС, въззивникът-ищец Д.Б.
е предявил срещу въззиваемия-ответник Б.Ф.С., както следва (с определения на
съда от 10.12.2015г. е допуснато увеличение на размера на исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ и 222, ал. 1 КТ):
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ –за признаване за незаконно извършеното на основание чл. 338 КТ и обективирано
в т. 2 на Протокол № 5/20.11.2014г.
на ИК на БФС прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжността треньор,
подпомагащ дейността на старши треньора на мъжкия национален отбор по футбол на
Р.Б.;
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на Д.Б. на работа;
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за периода 20.11.2014г.-20.05.2015г., равняващо се на сумата от 93126,00 лева, ведно със законната
лихва от момента на прекратяване на
трудовото правоотношение до окончателното му изплащане.
При условията на евентуалност са предявени:
- иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 46563,00 лева, представляваща
обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ –
за заплащане на сумата от 4048,98 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 20.11.2014г.-26.11.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
Основателността на исковете си ищецът е обосновал с това, че заеманата
от него длъжност не е била изборна, т.е. неприложим е редът за прекратяване на
правоотношението по чл. 338 КТ, ИК на БФС не можел да се разглежда като
избирателно тяло, нито имал право да отзовава и освобождава треньорите, като
ищецът не бил давал съгласие да участва в избора, а решението не било взето при
наличие на кворум и при гласуване поотделно за всеки кандидат, а общо за
всички. Затова било налице трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор, за какъвто следвало да се третира сключеното споразумение по чл. 107 КТ. Уволнението било незаконосъобразно, а поради него ищецът останал без
работа. Основателността на евентуално предявените искове ищецът е обосновал с
неспазване на предвиденото тримесечно предизвестие за прекратяване на
правоотношението, както и с това, че правоотношението следвало да се счита за прекратено
от датата на връчване на акта за това – 26.11.2014г., оттам било налице
нарушение на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ и следвало да бъде заплатено дължимото
трудово възнаграждение. Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковете. По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, както и показанията на свидетеля Й.Л.Я.. За да постанови решението
си, първоинстанционният съдебен състав е приел, че длъжността на Б. е била
изборна по своя характер, ищецът законосъобразно е избран за заеманата от него
длъжност и са налице предпоставките за прекратяването на правоотношението при
условията на чл. 338 КТ. Поради това са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 КТ. Неоснователността на иска по чл. 220, ал. 1 КТ е обоснована с
обстоятелството, че чл. 338 КТ не предвижда предизвестие, а основателността на
този по чл. 128, т. 2 КТ – с предвиденото незабавно влизане в сила на решенията
на ИК на БФС. Съобразно изхода от спора районният съд е разпределил разноски по
делото.
От приложените заверени преписи се установява, че с Решение на Бюрото
на ИК на БФС от 02.11.2011г. (Протокол № 3/02.11.2011г., т. 1), Д.Р.Б. е избран
за помощник-треньор на националния отбор по футбол – мъже. Възложено е на
Президента на БФС да сключи договор с него от 01.11.2011г. за срок от две
години с възможност за продължаване при добри резултати. Въз основа на това
решение и на основание чл. 83 КТ е сключен Договор от 01.11.2011г., с който на Б.
е възложено да работи като треньор, подпомагащ дейността на старшия треньор на
мъжкия национален отбор по футбол срещу съответно възнаграждение и допълнителни
плащания. Срокът на договора е до 30.10.2013г., когато се прекратява по право,
като е възможно продължаването му с още две години (чл. 13, ал. 1). С Решение
на ИК на БФС от 15.12.2011г. (Протокол № 5/15.12.2011г., т. 7) решението на
Бюрото на ИК на БФС за избор на Б. е одобрено. С Решение от 11.06.2013г. на ИК
на БФС (Протокол № 2/11.06.2013г.) е решено договорът с Б. да бъде продължен с
още две години. Сключено е Допълнително споразумение № ЛС-73/01.11.2013г., с
което му е възложено да изпълнява длъжността треньор и да подпомага дейността
на старши треньора на мъжкия национален отбор по футбол на Р.Б.. Договорът е
със срок до 31.10.2015г. Със свое Решение от 20.11.2014г. (Протокол №
5/20.11.2014г., т. 2) ИК на БФС е взел решение за прекратяване на основание чл.
338 КТ на трудовите правоотношения с треньорския екип поради недоволство от
спортните резултати, сред които и това с Д.Б.. На 20.11.2014г. е съставен Акт
за прекратяване на трудово правоотношение, с който е констатирано
прекратяването на трудовото правоотношение с Д.Б. на основание отзоваване по
чл. 338 КТ. Предвидено е изплащане на обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за 10
дни неизползван платен отпуск. Актът е връчен лично срещу подпис на Д.Б. на
26.11.2014г.
Доказателствената тежест относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е за
ответника-работодател – той следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че законосъобразно е осъществил уволнението.
Първият въведен от въззивника-ищец довод за неправилност на
първоинстанционното решение в частта му относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
е свързана с обстоятелството дали треньорската длъжност на Б. е изборна по своя
характер, оттам дали правоотношението за нея може да бъде прекратено чрез
отзоваване по реда на чл. 338 КТ.
Съгласно чл. 83, ал. 1 КТ, длъжностите, които се заемат въз основа на
избор, се установяват в закон, акт на Министерския съвет или устав. Съгласно
чл. 2 УБФС, съобразно редакцията му, приета на 30.01.2009г. (УБФС`09),
Българският футболен съюз е сдружение с нестопанска цел, което обединява
футболни клубове и техни сдружения, регистрирани като юридически лица на
територията на Р.Б., осъществяващо дейност в обществена полза като спортна
федерация и е единствената спортна организация, призната и ФИФА и УЕФА,
представляваща българския футбол в страната и чужбина. Чл. 28 УБФС`09 определя
за върховен орган на БФС неговото общо събрание – Конгрес, за управителен орган
неговия управителен съвет – Изпълнителен комитет, за представителен и
изпълнителен орган – Президента на БФС, а за висш административен орган –
Изпълнителния директор на БФС. Президентът, първият вицепрезидент,
вицепрезидентите и член на ИК, определен от президента за всеки отделен случай,
образуват Бюро на ИК на БФС, което решава неотложните въпроси от
компетентността на ИК в периода между заседанията му. Решенията му влизат в
сила с приемането им и се утвърждават от ИК на неговото следващо заседание.
Съгласно чл. 47, т. 10 УБФС`09 ИК на БФС избира треньорите на националните
отбори по футбол. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 49, т. 10 УБФС`14.
Следователно в устава тази длъжност изрично е определена да се заема въз основа
на избор, а не чрез сключването на трудов договор. Изборният характер не отпада
поради липсата на уредена специална процедура за провеждането ѝ.
Изискването на закона е работникът/служителят да се определя чрез избирането му
от съответно определено избирателно тяло, а не да е предвидена конкретна
процедура за това или да са въведени критерии, на които кандидатите да следва
да отговарят. Същата би могла да бъде реализирана съобразно предписанията на КТ
и уредбата на начина на вземане на решения от съответното избирателно тяло –
чл. 85, ал. 2 КТ. Аналогичен е изводът и досежно довода, че ИК на БФС като
управителен орган не притежавал правомощия на избирателно тяло, каквото бил
единствено Конгресът на БФС. КТ не съдържа ограничение избирателното тяло да е
непременно върховният орган на юридическото лице с нестопанска цел.
Действително Конгресът играе ролята на избирателно тяло, но само по отношение
на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 3 УБФС`09. Няма пречка в съответния устав за
друга длъжност, определена като изборна, избирателното тяло да е друг орган на
съюза. Управителният характер на ИК на БФС не представлява ограничение пред
това същият да извършва избор на служители, още повече, че това изрично му е
вменено като правомощие в устава. Не може да доведе до противен извод и липсата
на изрично посочване в УБФС на мандата, за който се избира съответният треньор.
Това е така поради нормата на чл. 83, ал. 2 КТ, указваща, че срокът, за който
се избира лицето, не може да е по-дълъг от пет години, т.е. в този случай
кодексът ще допълни уредбата на устава, като по този начин се стига до
заключение, че треньорът може да бъде избран за период до пет години.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовото правоотношение,
възникнало през месец ноември 2011г. и обвързвало страните до 31.10.2013г., е
ирелевантно за настоящия спор, доколкото на 11.06.2013г. ИК на БФС е взел
решение за продължаване на договора на Б. с още две години, т.е. от
01.11.2013г. до 31.10.2015г. Следва да се приеме, че това продължаване има
характер на нов избор по смисъла на чл. 86, ал. 5 КТ на Б. за треньор,
свидетелство за което е и новото сключено споразумение по чл. 107 КТ.
Действително в него е посочено като основание за сключването му чл. 68, ал. 1,
т. 1 КТ, която разпоредба се отнася за трудовите договори, а и в текста на
споразумението на някои места то се означава като трудов договор, но въззивният
съд преценява тези обстоятелства да имат характера на допуснати поради
непрецизност неточности при изготвяне текста на споразумението, неотнемащи
изборния характер на правоотношението. Затова и законосъобразността на
прекратяването му следва да се преценява единствено с оглед проведения на
11.06.2013г. избор, доколкото прекратяването именно на този мандат е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Във въззивната жалба е инвокиран и довод, че липсата на предварително
дадено писмено съгласие от страна на Д.Б. да бъде избран за треньор водело до
липса на съвпадане на волите на страните по трудовото правоотношение –
работник/служител и работодател в лицето на избирателното тяло. Действително
чл. 84, ал. 3 КТ повелява изборът да се проведе, след като кандидатът даде
писмено съгласието си. Доколкото релевантно в случая е трудовото правоотношение
единствено за мандата 01.11.2013г.-31.10.2015г., такова предварително писмено съгласие е
налице. То се съдържа в чл. 13, ал. 1 от Споразумение № 97/01.11.2011г., сключено
между Д.Б. и БФС, като двете страни са изявили съгласие действието на трудовото
правоотношение да бъде продължено при съответни резултати от дейността на ищеца
като треньор. Поради тази причина и наведеният довод за липса на редовно
осъществен избор поради неизявено съгласие на избраното лице се явява
несъстоятелен. Освен това и от показанията на св. Й.Л.Я., дадени пред
първоинстанционния съд, се установява, че и преди първоначалния избор Л.изрично
е разговарял с Б., който е потвърдил съгласието си да бъде избран за треньор.
Това се потвърждава и от представената по делото докладна записка (л. 148-149,
І).
Следващият обоснован във въззивната жалба аргумент срещу правилността
на атакуваното съдебно решение е свързан с обстоятелството, че проведеният
избор бил незаконосъобразен, оттам правоотношението било не изборно, а
възникнало въз основа на трудов договор, тъй като не е гласувано поотделно за
всяка длъжност, като така било и при гласуването за прекратяване на трудовите
правоотношения. Макар решението за целия треньорски екип да е обективирано общо
в един и същи текст на протокола, същият съдържа поименното изброяване на
лицата, посочено е че се касае за решения, т.е. ясно е, че се взимат
няколко решения за избор за всеки един отделен член на треньорския екип, като
всички те са приети единодушно. Описаната от въззивника непрецизност при
гласуването, изготвянето на протокола и формулирането на взетите решения не
влияе върху законосъобразността на проведения на 11.06.2013г. избор. Същото се
отнася и до взетото на 20.11.2014г. решение за отзоваване. Същото е формулирано
поотделно за всеки един от отзоваваните членове на треньорския екип, посочен
поименно, прието е единодушно, ясно и конкретно изразено, като от него се установява
точно каква е волята на избирателното тяло, причините за нея – лошите резултати
на националния отбор, и мнозинството, с
което е изявена – единодушно. Поради тази причина не може да се подкрепи
разбирането за допуснато нарушение на чл. 85, ал. 5 КТ, още повече, че същата
се отнася само до заемането на всяка длъжност, но не и за отзоваването от нея.
Що се касае до възраженията на въззивника относно легитимния състав на
избирателното тяло и в тази връзка валидността на взетите от него решения,
Софийският градски съд намира, че за преценка законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение тези въпроси относно решението на
Бюрото на ИК на БФС от 01.11.2011г. са ирелевантни, доколкото мандатът на
извършеното с него назначение е изтекъл. От значение е дали решението на ИК на
БФС от 11.06.2013г. е взето в легитимен състав при нужното мнозинство, като
същото важи и за решението за отзоваване от 20.11.2014г.
Съгласно действалия към 2013г. чл. 46, ал. 2 УБФС`09, Изпълнителният
комитет се състои от 15 души: президента на БФС, първи вицепрезидент, двама
вицепрезиденти и единадесет членове. ИК може да взема решения, ако присъстват
повече от половината му членове, като това става с мнозинство от присъстващите
членове (с изключение на решенията за разпореждане с имущество на БФС и
определяне на реда и организиране извършването на дейността на БФС, които се
взимат с мнозинство от всички членове) – чл. 49, ал. 1 и ал. 2 УБФС`09.
Решенията влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено.
Видно от приложеното заверено копие от протокола, на заседанието на ИК на БФС,
проведено на 11.06.2013г. са присъствали Президента Б.М., Първия вицепрезидент Й.Л.,
Вицепрезидента М.К., А.Ф., Е.К., Й.Х., К.К., Н.С., Г.Г.и Н.Г., т.е. 10 човека,
а пълномощни за гласуване от тяхно име са представени от М.М.и Н.Д..
Следователно е бил налице изискуемият кворум, като решенията за избор на
треньорски екип са взети с необходимото предвидено по устава мнозинство. Факт
е, че с Решение № 707/03.05.2012г. по т.д. № 3488/2011г. на Софийския
апелативен съд, ТО, 5 състав, е отменено решението на VІ Конгрес на БФС от
30.01.2009г. за избор на членове на ИК на БФС. Това решение обаче е влязло в
сила на 12.07.2013г., т.е. след проведения избор. Действието му е занапред,
поради което и взетите от ИК на БФС решения на 11.06.2013г. са при наличие на
легитимен състав.
Същият извод важи и по отношение на решението от 20.11.2014г. за
отзоваване на треньорския екип. Видно от представения препис от протокола, на
заседанието са присъствали Президентът Б.М., Първият вицепрезидент Й.Л.,
Вицепрезидентът М.К., Вицепрезидентът А.Ф., В.С., Е.К., Н.С., П.Р.и Р.В., т.е.
9 човека. Отсъстват Г.Г.и Н.Г., а от името на М.М., К.К., К.Д.и П.В.са
представени пълномощни за гласуване. Видно от Решение № 4/27.02.2014г. по ф.д.
№ 6746/1992г. на СГС, ФО, 8 състав, което е окончателно, същите лица са вписани
като членове на ИК на БФС в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Софийския градски съд.
Съгласно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 УБФС`14, за вземане на решение от ИК на БФС е
необходим кворум от повече от половината му членове (които са 15 – чл. 48, ал.
2 УБФС`14), като решенията се взимат с мнозинство повече от половината от
членовете, освен тези за разпореждане с имущество на БФС и определяне на реда и
организиране извършването на дейността на БФС, които се взимат с мнозинство от
всички членове. Доколкото решението за отзоваване на Д.Б. е взето от легитимен
орган при наличие на кворум и необходимо за това мнозинства (в конкретния
случай – единодушно), не е налице опорочаване на взетото решение за отзоваване.
Съгласно чл. 338 КТ, трудовото правоотношение, възникнало от избор,
може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло, като
достатъчно е единствено взимане на съответно решение от същото, без да е
необходимо наличие на каквито и да било други предпоставки. Затова, доколкото
трудовото правоотношение между Д.Б. и Б.Ф.С.е възникнало въз основата на избор,
то са били налице предпоставките за прекратяването му на основание чл. 338 КТ и
решението на ИК на БФС от 20.11.2014г. в тази насока е напълно законосъобразно.
Затова и решението на първата инстанция по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила в тази си част, а подадената срещу него жалба – оставена без
уважение.
Доколкото за уважаването на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е необходимо наличието на установено
незаконосъобразно уволнение, каквото в случая няма, то правилно
първоинстанционният съд е оставил същите без уважение. В тази връзка, доколкото
тези главни искове се отхвърлят, въззивният съд дължи извършването на проверка
относно правилността на първоинстанционното решение и основателността на
евентуално съединените искове срещу БФС с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и
чл. 128, т. 2 КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, въззивният
съд отчита, че действително в допълнителното споразумение от 01.11.2013г. се
съдържа клауза, предвиждаща възможност за работодателя Б.Ф.С.да прекрати
едностранно правоотношението с отправяне на тримесечно предизвестие при
неблагоприятни резултати от футболните срещи. В настоящия случай обаче
трудовото правоотношение се прекратява въз основа на предвидената в закона
възможност за отзоваване по чл. 338 КТ, а не чрез отправяне на предизвестие,
като законът изрично сочи, че това прекратяване става без предизвестие.
Следователно, доколкото работодателят въобще не дължи отправянето на
предизвестие, от него не може да бъде изисквано заплащане на обезщетение за
неспазване на такова. Поради това и предявеният иск по чл. 220, ал. 1 КТ
правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд. Доколкото се
касае за изборно правоотношение, неоснователно е възражението, че следва да се
прилагат правилата на прекратяване на правоотношение, възникнало от трудов
договор.
Що се касае до предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
Софийският градски съд намира, че решението на Софийския районен съд, с което
същият е отхвърлен, е правилно като краен извод. Действително чл. 335, ал. 2,
т. КТ предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
прекратяването на настъпва от момента на връчване на акта за прекратяването.
Тази разпоредба обаче се отнася само до прекратяването на трудовите
правоотношения, възникнали въз основата на трудов договор, а препращането на
чл. 339, ал. 1 КТ не е приложимо в хипотезите на отзоваване от избирателното
тяло. Освен това чл. 340 КТ изрично сочи, че уредбата по разд. ІІ на гл. 16
КТ на прекратяването на трудовите
правоотношения, възникнали от избор, се прилага само доколкото в закон, акт на
МС или устав не е предвидено друго. Съобразно УБФС`14 (чл. 51, ал. 3),
решенията на ИК на БФС влизат в сила веднага, освен ако действието им не бъде
отложено. Следователно решението от 20.11.2014г. за отзоваване на Д.Б. от
треньорската му длъжност е породило действие с приемането си, а връченият на
26.11.2014г. акт за това само е уведомил въззивника за този факт. Следва да се
обърне внимание и на обстоятелството, че доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ е на ищеца-работник/служител, който
следва пълно и главно да докаже, че е
престирал труд в процесния период. Такива доказателства в производството не са
ангажирани. Затова и решението на първоинстанционния съд и в тази си част
следва да бъде потвърдено.
По разноските в първата инстанция:
Във въззивната жалба е направено искане за намаляване на присъдените в
тежест на въззивника разноски като прекомерни до минималния по НМРАВ размер.
Същата в тази си част има характер на молба по чл. 248 ГПК и следва да бъде
разгледана от Софийския районен съд. Затова след обявяване на настоящото
решение и връчването му на страните, делото следва да се върне на Софийския
районен съд за произнасянето по молбата.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Съгласно чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Действително, доколкото се касае за трудов спор, при
неблагоприятен за нея изход от делото, въззивникът-работник е освободен от
необходимостта да заплати държавна такса и разноски, но не и от заплащането на
сторените от насрещната страна разноски за адвокатска защита. Тъй като
подадената въззивна жалба бива отхвърлена, то право на разноски има единствено
въззиваемата страна – Б.Ф.С.. Същият още в отговора на въззивната жалба е
заявил своевременно такава претенция. Представен е списък по чл. 80 ГПК за
адвокатско възнаграждение в размер на 5040,00 лева, оспорено от въззивника като
прекомерно. Пред въззивния съд
Българският футболен съюз е представляван от адв. Н. и юрк. Д., надлежно
упълномощени. За възложената на адв. Н. дейност е удостоверено уговарянето и
заплащането по банков път на възнаграждение в размер от 5040,00 лева с ДДС. Същото
не е прекомерно: определеното по реда на чл. 7, ал. 1 т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4
НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 4842,14, а уговореният и
заплатен хонорар от 5040,00 лева не го надхвърля в значителна степен. Той е
съобразен със защитавания от въззиваемото лице материален интерес. Фактическата
и правна сложност на производството, в което се разглеждат няколко обективно
съединени иска, някои от които на значителна стойност и при наличието на
евентуално предявени претенции, както и интензитетът на осъществените от
процесуалните представители на Б.Ф.С.правна защита и съдействие, съответстват в
пълна мяра на уговореното и заплатено възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7570/15.01.2017г. по гр.д. № 2287/2015г. на Софийския
районен съд, ІІ ГО, 79 състав, в обжалваната му част, с
която са отхвърлени предявените от Д.Р.Б. срещу Б.Ф.С.кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ: за признаване на
за незаконно и отменяне на извършеното с акт за прекратяване на трудово
правоотношение от 20.11.2014г. на Президента на Б.Ф.С.уволнение на Д.Р.Б. от
длъжността „треньор, който подпомага дейността на старши треньора на мъжкия
национален отбор по футбол на Р.Б.“, за възстановяване на Д.Р.Б. на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност „треньор, който подпомага дейността на
старши треньора на мъжкия национален отбор по футбол на Р.Б.“ и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, за периода 20.11.2014г.-20.05.2015г. в размер на 93126,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015г. до окончателното ѝ
изплащане, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.Р.Б. против Б.Ф.С.иск
с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 46563,00 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва, считано от 19.01.2015г. до окончателното изплащане, както и е отхвърлен
искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4048,98
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
20.11.2014г.-26.11.2014г., ведно със законната лихва от 19.01.2015г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д.Р.Б., поданик на К.И., роден на ***г., паспорт № *******, издаден
на *******., да заплати на Б.Ф.С., ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 5040,00 лв.
(пет хиляди и четирдесет лева), представляваща разноски по делото пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез Софийския градски съд в
едномесечен срок от съобщението.
Решението, на основание чл.
7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
ВРЪЩА ДЕЛОТО, след обявяване на настоящото решение и връчването му на
страните, на Софийския районен съд за произнасяне по молбата с правно основание
чл. 248 ГПК, обективирана в подадената въззивна жалба. След приключване на
производството по чл. 248 ГПК, делото да се върне незабавно на настоящия
съдебен състав за продължаване на действията по администриране на въззивното
съдебно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.