№ 2584
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110102283 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
17.02.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №2283 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26 от ЗЗД и по чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от И. В. К., чрез адв.Й. Л.- П.
от САК, срещу ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
1
......- управител, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит №......г., за прогласяване
нищожността на клаузите по чл.6 и чл.8 от Договор за потребителски кредит №......г. и за
установяване между страните, че ищецът не дължи неустойка в размер на 323,57 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 66,43 лв. Ищецът твърди, че на 23.02.2021г. между
страните е бил сключен горния договор за потребителски кредит за сумата от 600 лв.,
разсрочена на 11 плащания, вид на вноската- двуседмична, с посочен ден на плащане-
вторник, при ГПР от 49,67 % и ГЛП от 40,05 %. Сочи, че дължимата сума по кредита била в
размер на 666,43 лв. Съгласно чл.6 от процесния договор било предвидено задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение поръчител или банкова гаранция, като
при неизпълнение- се дължала неустойка в размер на 323,57 лв., предвидена в чл.8. Твърди,
че процесният договор е нищожен поради противоречието му със закона и накърняването на
добрите нрави. Твърди, че действителният размер на ГПР надхвърлял законоустановения
максимален праг. Също така твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, а именно-
кои компонентни са включени в него. Поддържа, че клаузата за неустойка при
непредоставяне на обезпечение по заема противоречи на добрите нрави, поради което е
нищожна. Твърди, че посочената клауза е неравноправна, доколкото има за цел заобикаляне
на закона. Излага, че същата представлява допълнителна печалба по кредита. Твърди, че
процесната неустойка излиза извън присъщите си функции. Заявява, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7,8, 10 и 11 ЗПК. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адв. ..... от
САК, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита исковата молба за нередовна.
Поддържа, че е налице злоупотреба с правото на иск, тъй като ищецът е депозирал две
идентични искови молби- на 16.01.2023 г. и 17.01.2023 г., с които са оспорени идентични
кредитни продукти, предоставени по два договора. И с двете искови молби се оспорвали
условията за плащане на неустойка и договорна лихва с еднакви аргументи. Твърди, че
ищецът е могъл да получи защита по двата договора в рамките на едно производство. Моли
в случай на уважаване на исковата претенция да не бъдат присъждани разноски на ищеца.
По същество оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че процесният
договор е действителен и не били налице посочените в исковата молба нарушения на ЗПК.
Поддържа, че не следва да бъде посочена методика за прилагане на лихвата, тъй като същата
е фиксирана. Посочва, че е била изначална невъзможност уговорената неустойка да бъде
включена в размера на ГПР. Заявява, че уговорената неустойка била валидна и имала за цел
да обезщети страната по сключения договор при непредоставяне на обезпечение. Поддържа
и че договорът е сключен в предвидената от закона форма и съдържа задължителните
реквизити. Сочи, че ищецът е разполагал с възможност да се откаже от договора. Възразява
срещу изложените твърдения за нищожност на клаузата поради липса на направена проверка
на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че между страните са били сключени 3
договора за кредит, с оглед което не може да се твърди липса на индивидуално договаряне и
информираност за последиците от процесните клаузи. Претендира присъждане на разноски.
С доклада са приети за ненуждаещи си от доказване обстоятелствата, че между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ......., по силата на който
ответникът е отпуснал сумата от 600 лв., разсрочена на 11 плащания, вид на вноската-
двуседмична, с посочен ден на плащане- вторник, при ГПР от 49,67 % и ГЛП от 40,05 % и на
осн. чл.6 от процесния договор е било предвидено задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение- се
дължала неустойка в размер на 323,57 лв., предвидена в чл.8.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни. Съображенията за това са следните:
2
Приложен към ИМ е препис на подписан договор за потребителски кредит, ведно с
погасителен план.
Ответникът представя препис на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, 3 бр. искания за сключване на договори за кредит
от 23.02.2021г., от 02.06.2021г. и от 20.12.2021г.
Служебно са изискани следните дела:
-ч.гр.д. №53420/24г. на СРС, 123 състав, по което е издадена на 25.11.2024г. заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на цесионера ...... срещу И. К., за задължения по
цедиран Договор за потребителски кредит №.....г., сключен между ..... и И. К.;
- ч.гр.д. №43640/24г. на СРС, 49 състав, по което е издадена на 23.08.2024г. заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на цесионера .... срещу И. К., за задължения по
цедиран Договор за потребителски кредит №....г., сключен между ‚.... и И. К.;
-гр.д. №2325/2023г. на СРС, 24 състав, което не е представено, поради висящо
производство по чл.248 от ГПК, като видно от справка в ЕИСС е постановено на
29.06.2024г. решение, с което е прогласена нищожността на чл.5 и 11 от Договор за
потребителски кредит №.......г., сключен между ..... и И. К., на осн. чл.26, ал.1, предл.I от
ЗЗД, вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и е призната недължимостта на начислена неустойка от
640,77 лв. и на възнаградителна лихва от 127,23 лв.
Проведен е разпит на майката на ищеца ....., която посочва, че отв. дружество търси
сина й по тел. и залепя стикери на врата на жилището.
Съгласно прието заключение по ССч.Е., на осн. чл.4, ал.1 от договора, имащ характер
на разписка, вещото лице приема, че отпуснатият заем от 600 лв. е усвоен от
кредитополучателя и е погасен предсрочно от кредитополучателя на 02.06.2021г. със сума от
общо 990 лв., при дог. неустойка от 323,57 лв., разсрочена на 5 мес. плащания, която не е
олихвявана, при ГПР от 583,02 %, изчислен заедно с дог. лихва, неустойка и ГЛП, при
посочен в договора ГПР от 49,67 %.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, приема за „потребител“ всяко
ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза.
Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма,
неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата-
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички
останали клаузи на договора. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена
договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща
значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните
относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. В
съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за
заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен
срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, за стойността
на допълнителни услуги по кредитното правоотношение, като напр. такса за експресно
разглеждане и др. имащи характер на прикрити неустойки, водят до неравностойност на
насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение и
възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да
3
бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост.
Същия извод е приложим и за уговорки за заплащане на допълнителни услуги по кредита,
като приоритетно разглеждане на искането, възможност за отлагане/промяна на падежа на
погасителните вноски или за намаляване на размера им, възможност за рефинансиране на
кредита и др. подобни. Поради това искът за прогласяване недействителността на сключения
договор за кредит, с оглед включените в него разпоредбите на чл.6 и 8 от сключения
договор, е основателен. Не може да се приеме, че договорът за кредит би бил сключен без
уговорена неустойка, с оглед трайната практика на ответника да включва подобни дог.
клаузи, поради което не може да се приеме възражението по чл.26, ал.4 от ЗЗД. С оглед на
горното евентуалната искова претенция не следва да се разглежда.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В чл.11, ал.1 от ЗПК е предвидено съдържанието на договора за потребителски кредит.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн.
чл.23 от ЗПК. В случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като
в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита- 49,67% и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит-
666,43 лв. В случай, че се съобрази и дог. неустойка за непредоставяне на обезпечение ГПР
възлиза на 583,02 %. На осн. чл.23 от ЗПК и с оглед на гореизложеното исковата претенция
подлежи на цялостно уважаване.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът иска разноски по списък, както следва: държ.
такса от 50 лв., адв. хонорар ор 450 лв. по представен договор за правна защита и
съдействие, /стр.112/ и депозит за ССчЕ от 350 лв. Ответникът възразява за злоупотреба с
права от страна на ищеца с оглед образуваното гр.д. №2325/2023г. на СРС, 24 състав, което
следва да се приеме за основателно. Видно от представения договор за правна защита и
съдействия адв. хонорар е заплатен от ищеца за завеждане на установителен иск срещу ......
във връзка със сключени договор за кредит №......г. и №.......г., предмет на гр.д. №2325/2023г.
на СРС, 24 състав, по което е присъден адв. хонорар по чл.38 от ЗА от 400 лв. в полза на
адв.Й. Л.- П. от САК, като на 13.10.2024г. е постановено определение по чл.248 от ГПК, с
което е изменено решението в частта за разноските, като е прието, че ищецът не е
материално затруднено лице. Не е допустимо договор за правна защита и съдействие с
предмет искове по два договора за потр. кредит да се представя в едно производство, а по
другото производство по иска по втория потр. договор да се претендира адв. хонорар по
чл.38 от ЗА. С оглед на това не следва да се присъжда адв. хонорар в настоящото
производство. Останалите разноски за заплатена държ. такса и депозит за експертиза също
не следва да се присъждат в тежест на отв. дружество, доколкото са резултат от
недобросъвестно упражняване на проц. права от ищеца чрез образуване на отделни
производства, в които да се генерират разноски. С оглед на горното разноските следва да
останат, както са извършени от страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ....., ЕИК:......, със седалище
и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- управител, по иск на И. В. К.,
ЕГН:**********, Договор за потребителски кредит №......г., сключен между страните,
поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр.
4
чл. 146 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ....., ЕИК:......, със
седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- управител, че ищецът И. В.
К., ЕГН:**********, не дължи следните суми: сума от 323,57 /триста двадесет и три лева и
петдесет и седем стотинки/ лв., представляваша договорна неустойка за непредоставяне в
срок на обезпечение и сума от 66,43 /шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/
лв., представляваща възнаградителна лихва по сключен между страните Договор за
потребителски кредит №......г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5