№ 288
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502513 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.03.2020 г., постановено по търг. д. № 141/2019г., по описа на ОС-гр.
Монтана, гр. с-в, частично е уважен предявеният от Б. Г. Г. срещу ЗД „Дженерали
Застраховане” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 50000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.09.2018 г. (смъртта на сестрата на ищцата), ведно
със законната лихва върху главното парично притезание от 19.11.2018 г. г. до окончателното
му заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала
своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване е установила по
несъмнен начин, че при настъпване на процесното застрахователно събитие – Б. Г. Г. (нейна
сестра), съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., е измежду лицата, описани в ТР №
1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат
заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен
близък, а именно че е изградила с починалата трайна и дълбока емоционална връзка, като
вследствие смъртта търпи продължителни болки и страдания, които за конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. ОС-гр. Монтана е достигнал до правния извод, че
дължимото заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от
смъртта на нейната сестра е в размер на сумата от 40000 лв., но то следва да бъде намалено
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50% (20000 лв.) поради основателност на
правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от починалата (неправилно е пресичала платното за движение).
1
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен
осъдителният иск за сумата от 20000 лв. Въззивникът поддържа довод за необоснованост на
обжалвания съдебен акт, тъй като по делото - в противоречие с прието за установено от ОС-
гр. Монтана, не било доказано, че присъщата за българското общество между сестри
привързаност надвишава обичайните за българските традиции и нрави топли чувства, т.е. не
е налице изключителност в тези отношения, които с оглед принципа на справедливост
следва да бъдат обезщетени. От друга страна, счита, че приложение трябва да намери
правната норма, уредена в § 96, ал. 3 ЗИДКЗ, според която размерът на обезщетението на
кръга лица, сред които са сестрите, не може да надвишава сумата от 5000 лв. Въззивникът не
навежда правен довод за необоснованост на фактическия извод на ОС-гр. Монтана, че
приносът на починалата за настъпване на вредоносните последици в единния, цялостен
съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в природата надвишава 50%, поради
което въззивният съд не може да определи по-висок принос - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемата-ищца е подала в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивните жалби, в който поддържа становище за тяхната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от
ищцата - в частта, в която осъдителният иск е отхвърлен – за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдената сума от 20000 лв. до
пълния му предявен размер от 50000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично
притезание от настъпване на процесното застрахователно събитие – 19.11.2018 г., до
окончателното му заплащане. Въззивникът счита, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй
като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна
злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като съдът не е взел предвид доказателствения извод на вещото лице, че
към момента на настъпване на процесното ПТП пешеходката се е намирала на повече от 5
метра от автомобила и настъпването на инцидента се дължи изключително на субективните
действия на водача на МПС.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок писмен отговор на
насрещната въззивна жалба, но в молба от 01.03.2021 г. неговият процесуален представител
изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Монтана, гр. състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
2
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната, насрещната въззивна жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни
доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната и насрещната въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали
ищцата е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди при смърт на близък,
респ. ако притежава активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е
интензитетът и обемът на причинените й неимуществени вреди и дали със своето
противоправно поведение (движение по платното за движение, а не по тротоара)
пострадалата е допринесла в единния, съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата
и явленията в обективната действителност до настъпване на вредоносния резултат - нейната
кончина.
Неоснователни се явяват правните доводи на ответника за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като ОС-гр. Монтана е достигнал до правния извод, че
ищцата, която е сестра на починалата при настъпване на процесното застрахователно
събитие М. Г. Г., е измежду кръга лица, които притежават субективното право да получат
заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен
близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС №
5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи
тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не
е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните
органи тълкувателен акт е прието, че макар и братята/сестрите да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях,
причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
3
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между две сестри) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в
по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост.
В конкретния случай - за да възникне активната материална легитимация на ищцата
(сестра на починалата при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от Б. Г. Г. (по несъмнен,
безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че тя е
изградила със своя починал родственик (нейната сестра) такава духовна и емоционална
връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на своята сестра да са
с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг
период от време.
От показанията на свидетелите Е. И., дъщеря на ищцата, и И. Г., съпруг на ищцата, се
изяснява, че отношенията между двете сестри са били близки, взаимно си помагали и
подкрепяли. Къщите им били една срещу друга. Десет години са работили заедно. След като
съпругът на М. починал, тя заживяла при сестра си - починалата има син и дъщеря, но те
рядко я посещавали. Семейството на Боринка се е грижило за нея във всяко отношение.
Прекарвали много време заедно, били неразделни 70 години – „Двете бяха все заедно. Вечер
сядаха на една маса, пийваха, а сутрин си пиеха отново заедно кафето”, свидетелства И..
Ищцата постоянно е подпомагала починалата морално и финансово - взела е при себе си да
работи в ресторанта (да помага финансово на своите деца). Преживялата сестра изживява
много тежко загубата на загиналата, като спряла да бъде общителна, станала затворена,
здравословното й състояние се влошило. Съпругът на ищцата споделя, че М. винаги е
ходила да помага на сестра си в работата по техни лозя и градини. Никога не ги е чувал да се
карат. Сега ищцата изпитва нейната липса, отчаяна е, а преди била весел човек. Трудно
приема факта на загубата и не спира да мисли за нелепия начин, по който е загинала сестра
й.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и
изживените след смъртта на своята сестра болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства настоящата съдебна инстанция
достига до категоричния правен извод, че в процеса на доказване ищцата установи
превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които една сестра изпитва
при смъртта на своя родственичка. Приживе те заедно са споделяли общи професионални и
житейски цели (работили са заедно, като взаимно са се подкрепяли морално и материално;
4
изградили са семейства с деца, като непрестанно са общували; заедно са били морална и
материална опора една на друга), като загубата на сестра й се е отразило изключително
негативно върху емоционалната сфера на ищцата - загубила е не само моралната опора, но и
близкия човек, на когото е могла да доверява не само личните си, но и професионалните
дела, вследствие на което е станала по-необщителна, вглъбена в себе си - от изяснените от
свидетелите правнорелевантни факти се установява, че това потиснато емоционално
състояние се е породило след смъртта на М. Г. Г. и продължава трайно - в един дълъг период
от време.
Следователно, в процеса на доказване в настоящото исково производство ищцата
установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК, че духовната връзка между починалата и родственичката (в конкретния случай между
две сестри) е била по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на
съвременното българско общество емоционална привързаност, както и че скръбта от
трагичната кончина на близката родственичка значително превишава интензитета на
естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост, поради което
установените силни интензивни страдания от смъртта на един от най-близките хора в
живота на ищцата налага извод, че тя трябва да получи заместващо обезщетение.
При определяне неговия размер - при причинена смърт на близък (в конкретния
случай на нейната сестра), е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на
близък, нейната възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – средата на 2018 г., както и нормативно
определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10
млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на
тази правна норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на сестра, към която ищцата е била силно привързана, ще
съпътства последната през целия й живот. Впоследствие тя ще бъде лишена както от
емоционалния контакт, така и от нейната морална подкрепа и духовна опора. Следователно,
болките и страдания, които ищцата ще продължава да изпитва от загубата на починалата,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и починалата са били
привързани една към друга, помагали са си в личностен и професионален план, поради
което съдът счита, че ищцата трудно би намерила утеха и морална подкрепа след кончината
на починалата.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента В. И. И. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания
от загубата на сестрата на ищцата, е в размер на 25000 лв. Наистина, законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
5
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10 млн. лв., независимо от броя
на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент).
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2018 г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на сестра, към
която нейната сестра е изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от 25000 лв.
Съдът взема предвид и обстоятелството, че ищцата е изградила свое семейство, което в
голяма степен й оказва морална подкрепа при преодоляване на мъката по нейната загинала
сестра.
За правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство, не са приложими правните норми, уредени в чл. 493а (нов; ДВ, бр. 101/2018
г., в сила от 7.12.2018 г.) КЗ, във вр. с § 96 (нов; ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) от
ПЗР на КЗ. Процесното застрахователно събитие е настъпило преди влизане в сила на този
закон – на 09.09.2018 г. Съгласно установените в чл. 14, ал. 1 ЗНА нормативни правила
обратна сила на материалноправна норма може да се придаде само по изключение, и то с
изрична разпоредба. ЗИДКЗ (в сила от 7.12.2018 г.), с който са приети чл. 493а КЗ и § 96 от
ПЗР на КЗ, влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение
на § 35 относно чл. 304, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. - § 103 от този ЗИДКЗ.
В този смисъл е разпоредбата на § 95 от ПЗР на КД, която предписва, че до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 за определянето размера на
обезщетенията за пострадалите лица и за увредените лица по чл. 493а, ал. 3 за
имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, съответно
смърт на пострадалия, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този
закон, се прилага досегашният ред.
Нещо повече, правилото за поведение, уредено в § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, е в
противоречие и с общностното право, което следва да бъде приложено от националния съд,
ако българският закон не е хармонизиран или влиза в колизия с него. Със задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС от 24.10.2013 г., постановено по преюдициално
запитване по дело С-277/12, е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-
малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тези максимални лимити,
установени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009
г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на МПС и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са транспонирани в националното
6
законодателство – арг. чл. 492 КЗ, като те надвишават многократно сумата от 5000 лв.
В този смисъл е формираната практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 70/3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 755/2018 г., II т. о., ТК; Решение №
310/6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 435/19.06.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 234/9.04.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 1726/2019 г., I т. о., ТК и пр.
От друга страна, макар и да не съставляват решаващи правни съждения на
настоящата съдебна инстанция, от Удостоверение за наследници с изх. № 191/31.10.2018 г.,
издадена от длъжностно лице по гражданското състояние при Кметството на с. Смоляновци,
област Монтана, се установява, че материално легитимирани да претендират от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от
кончината на М. Г. Г. са още поне двама правни субекта – нейните син и дъщеря.
Основателно обаче е своевременно наведеното от ответника – в отговора на исковата
молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД), тъй като тя се е движела неправилно на
пътното платно в нарушение на нормите на ЗДвП. За да се определи дали е налице
съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК
От приетата от ОС-гр. Монтана като компетентно изготвена и неоспорена от
страните САТЕ, извършила анализ на всички събрани по делото релевантни доказателства,
се установява, че на 09.09.2018 г. г. през сутрешните часове, при слънчево време, л. а. „Опел
Астра” с рег. № *******, с водач В. И. И. е бил паркиран на главната ул. „Георги
Димитров” в с. Смоляновци, обл. Монтана, в посока към магазините. Водачът е потеглил на
заден ход, за да се включи в дясната част на платното за движение, като е насочил задната
част на автомобила към ул. „Никола Вапцаров” със скорост 5-6 км./ч., за да обърне посоката
по ул. „Георги Димитров” към изхода от селото за гр. Монтана. При извършване на
маневрата на около 3 м. от тръгването му хората на тротоара забелязали човек зад
автомобила и се опитали да предупредят водача. Той реагирал, но докато се задейства
спирачната система, настъпил удар между автомобила и пешеходката М. Г. (на възраст 77
години) с дясната част на задната броня. В конкретния случай при късното възприемане на
опасността водачът не е могъл да предотврати настъпването на ПТП. Установява се, че
площадът не е пешеходна зона и има изградени пешеходни тротоари от всяка страна.
В чл. 5, ал. 2 ЗДвП е уредено правното задължение на водач на пътно превозно
средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците, като съгласно нормативните правила, регламентирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението си назад той е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
7
Установява се, че водачът на процесното МПС най-вероятно не е забелязал
пешеходката при извършване на изключително опасната маневра „движение назад”, но и
пострадалата е извършила противоправно поведение, тъй като е предприела пресичане на
пътното платно в нарушение на правилата за поведение на пешеходците на пътя, уредени в
чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП, при все че от двете страни на пътното платно (на площада) е
имало изградени широки и добре поддържани пешеходни тротоари.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на пострадалата за
настъпване на процесния противоправен резултат (нейната кончина) следва да се вземе
предвид правнорелевантното обстоятелство, че първопричината за настъпване на всички
вредоносни последици представлява противоправното поведение на делинквента, който не е
преценил правилно пътната обстановка и вследствие на неосъществен контрол върху
управляваното от него МПС - при предприетата изключително опасна маневра „движение
назад” (установи се, че на площада е имало множество от хора, поради което е следвало, ако
не е имал достатъчна видимост по избраната от него траектория на движение, да осигури
някой от тях за сигнализиране на опасността), се е достигнало до процесния пътен инцидент,
при който е починала сестрата на ищцата. При така изяснените правнорелевантни факти,
при съобразяване с казуалния принос на всички участници в процесното ПТП, настоящият
съдебен състав достига до правния извод, че загиналата чрез своето противоправно
поведение е допринесла в съвкупния съпричинителен процес с 1/5 за настъпване на
процесните травматични увреждания, тъй като значителен принос (в съотношение 4/5)
представлява несвоевременната реакция на делинквента (извършване на опасна маневра
„движение назад”), поради което претендираното заместващо обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди в размер на 25000 лв. следва да бъде намалено с 1/5, т.е. с
5000 лв.
В този смисъл, дължимото заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е в размер на сумата от 20000 лв. (25000 лв. - 5000 лв.), поради което предявеният
осъдителен иск трябва да бъде уважен за тази сума.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната и насрещната
въззивна жалби следва да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на адв. Р. М. трябва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
812 лв. с ДДС – за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред
САС (съобразно уважената и отхвърлената част от въззивната и насрещната въззивна
жалба). Както неколкократно настоящият въззивен състав е изяснявал на процесуалния
представител на „Дженерали застраховане” АД по други съдебни производства, адвокатът е
данъчно задълженото лице при сключване на облагаеми сделки по ЗДДС, поради което то е
юридическият платец на този данък в бюджета на НАП. В този смисъл, неоснователен се
явява правният довод на процесуалния представител на ответника, че ако в полза на
адвоката се присъди върху определеното от съда адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство, би се достигнало до „двойно облагане с
8
ДДС”. От друга страна, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
не следва адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА да се определя под минимално
установените с подзаконов нормативен акт размери.
Съобразно отхвърлената част от предявените въззивна и насрещна въззивна жалби на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата от 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.03.2020 г., постановено по търг. д. № 141/2019г., по
описа на ОС-гр. Монтана, гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков”
№ 68 да заплати на адв. Р. М. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № *, ет. * сумата от 812 лв.
с ДДС – за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес, общ. ***, с. ***, ул.
„***” № * да заплати на ЗК „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД сумата от 200 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9