Решение по дело №976/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260036
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20201820100976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Елин Пелин, 29.04.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. гр. дело № 976 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 във вр. чл. 124 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ……, със седалище и  адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. „Ц. ш.” № 159, бл. Б.М. Бизнес Център, срещу Н.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „Независимост“ № 16, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 1355,26 лева, начислена ел.   енергия съгласно фактури от 28.06.2017 г. и 27.10.2017 г., 369,76 лева, законна лихва от падежа на фактурите на 13.07.2017 г. и 14.11.2017 г. до 08.07.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението.

Ответникът Н.И.Л. не е открит на адреса, посочен в исковата молба – гр. Елин Пелин, пл. „Независимост“ № 16. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК са  залепени уведомления на 19.02.2021 г. и на 26.03.2021 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 19.03.2021 г. няма активен трудов договор. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 350,75  лева, което е било внесено от ищцата на 05.05.2021 г. С определение от 11.05.2021 г. е изискано от САК да определи особен представител на ответника. В уведомително писмо  с изх. № 4763/12.05.2021 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат З.И.Р. от САК, а с определение от 11.05.2021 г. последната е назначена за особен представител на ответника.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника чрез назначения му особен представител адв. Р., като в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответникът чрез назначения му особен представител адв. Р. оспорва предявените искове.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

“ЧЕЗ Електро България” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135 от 29.11.2006 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Според представените общи условия продавачът осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД с предишно наименование „Електроразпределение - Столично” АД. Според чл. 4, ал. 2 от общите условия от потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Според констативен протокол № 1017594/23.06.2017 г. при проверка е установено направено присъединяване без средство за търговско измерване. Присъединението е направено с проводник тип ПВА2 - 6 мм (меден многожилен). В единият си край е присъединено към входяща фазова линия, захранваща ел. таблото, минава през стената и захранва ел. инсталацията на къщата. Установена е промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел. енергия. Констатациите в протокола се потвърждават от гласните доказателства – показанията на свидетелите Валери И. Иванов и Е.М.Ф..

Изготвено предложение за корекция на сметка чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ с 4140 кWh с дата на утвърдил 27.06.2017 г. До ответника е изпратено уведомително писмо във връзка с констативен протокол № 1017594/23.06.2017г., като е приложена известие за доставяне с отбелязване „непотърсено“. С писмо с изх. от 29.06.2017 г. до ответника е изпратено писмо във връзка с констативен протокол № 1017594/23.06.2017г. и начислената сума от 595,25 лева с фактура от 28.06.2017 г. със срок на плащане от 28.06.2017 г. до 12.07.2017 г.  Приложена е известие за доставяне с отбелязване „отказва“.

Според констативен протокол № 101846/24.10.2017 г. при проверка е установено направено присъединяване без средство за търговско измерване. Присъединението е изпълнено с проводник тип ПВА със сечение 1x6 мм, като в единият си край е присъединен към захранващата фазова линия преди ел. таблото, минава през дупка в стената, влиза в къщата и захранва втория етаж на къщата. По гореописания начин консумираната в момента на проверката ел. енергия по това присъединение без мерене не се отчита от електромера и не се заплаща. Установена е промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел. енергия. Констатациите в протокола се потвърждават от гласните доказателства – показанията на свидетелите Георги Венциславов Марков и Й.М.Г..

Изготвено предложение за корекция по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ на сметка с 4140 кWh с дата на утвърдил 27.10.2017 г. До ответника е изпратено уведомително писмо във връзка с констативен протокол № 101846/24.10.2017 г. С писмо с изх. от 30.10.2017 г. до ответника е изпратено писмо във връзка с констативен протокол № 101846/24.10.2017 г. и начислената сума от 760,01 лева с фактура от 27.10.2017 г. със срок на плащане от 27.10.2017 г. до 13.11.2017 г.

Според заключението на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К.М.Т., което съдът кредитира като обосновано и компетентно, посоченото в КП №1017594/23.06.2017 г. представлява случай на присъединение без СТИ и води до пълно неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия. Посоченото в КП №101846/24.10.2017г. представлява случай на присъединение без СТИ и води до пълно неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия. Преизчисляването на консумираната електрическа енергия по двата констативни протокола е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ и отговаря на посочените в предложенията за корекции и съответно и във фактурите периоди. Преизчислението на сметката е извършено съгласно изискването на чл. 51 от ПИКЕЕ и според действащите за съответните периоди цени: 26.03.2017г. - 23.06.2017г. - по цени, обявени с Решение № Ц - 19 от 30.06.2016г и Решение № Ц - 7 от 07.04.2017г на КЕВР; 27.07.2017Г. - 24.10.2017г. - по цени, обявени с Решение № Ц - 19 от 01.07.2017г.на КЕВР. Съгласно отговор на писмо с вх. № **********/09.12.2021 г., изпратен от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, друга техническа проверка на СТИ с фабричен № 293151 не е извършвана за период от 90 дни преди 23.06.2017 г. и 24.10.2017 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Към датата на извършване на процесните проверки приложими са били ПИКЕЕ, обн., ДВ, от 12.11.2013 г., понастоящем отменени с ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Според чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ (отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване. С разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.);. Цитираната законова разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и някаква специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да организира защитата си, в случай че счита корекцията за неправилна. В този смисъл съдът, намира, че в чл. 17, ал. 2 от общите условия на [фирма] е уредено задължението на дружеството да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В чл. 49, ал. 2 от общите условия е уреден начинът, по който снабдителното дружество и потребителите разменят помежду си "всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези Общи условия", като по отношение на потребителя това е адресът му за кореспонденция, посочен в заявлението за продажба. По делото е установено, че ответното дружество е изпълнило задължението си да уведоми клиента за извършената корекция, съгласно чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия на дружеството, като е изпратило две писма на процесния адрес.

С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване; и на следващо място, когато по реда на правилата е установено неправилно, неточно или неизмерена електрическа енергия - редът за уведомяване на крайния потребител за извършената по тези правила корекция. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира (така е прието и в решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/14 г. на ВКС, І ТО). ДКЕВР е приела такива правила на 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013 г. и те имат характера на нормативни административни актове по смисъла на Раздел III, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Същите имат задължителен характер за всички негови адресати.

В решение № 118 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 961/2016 г. II ТО на ВКС и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. III ГО на ВКС също е посочено, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ от 2013 г. е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. / е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. В цитираното решение е посочено още, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Следователно крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му. Както е разяснено в цитираното по-горе решение № 118 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 961/2016 г. II Т. О. на ВКС, целта на корекционната процедура е възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за негово виновно поведение, т. е. тя се основава на института на неоснователното обогатяване, а не на договорното неизпълнение.

От заключението по съдебно-техническа експертиза се установява, че има директно неправомерно присъединяване без СТИ, което води до пълно неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия. Преизчисляването на консумираната електрическа енергия по двата констативни протокола е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от Правилата за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/ и отговаря на посочените в предложенията за корекции и съответно и във фактурите периоди, Начислената сума за плащане по фактурата от 28.06.2017 г. е в размер на 595,25 лева, а по тази от 27.10.2017 г. е 760,01 лева, като същите са в общ размер от 1355,26 лева.

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер кредитора може да иска обезщетение съобразно общите правила. За да са налице предпоставките на чл. 86 от ЗЗД следва да се дължи парична сума  и паричното задължение да не е изпълнено. Установи се, че ответникът дължи на ищецът заплащане на парични задължения и не е изпълнил това свое задължение т.е. налице са предпоставките за заплащане на обезщетение за забава. Според чл. 84 ЗЗД при определен ден за изпълнение това е след изтичането му, при неопределен ден – след покана отправена от кредитора. В настоящия казус срокът за плащане на първата фактура е 12.07.2017 г., а на втората е бил 13.11.2017 г. След извършени от съда математически действия с калкулатор за изчисляване на законна лихва се установиха следните законни лихви: 181,81 лв., представляваща лихва върху главницата от 595 лева за периода от 13.07.2017 г. до подаване на заявлението на  16.07.2020 г.; 206,04 лв., представляваща лихва върху главницата от 760 лева за периода от 14.11.2017 г. до подаване на заявлението на 16.07.2020 г. В случая се претендира заплащане на законна лихва в размер на 369,76 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, съдът намира, че еднократно начисленото от ответника задължение е възникнало едва след извършване на едностранната корекция, т. е. към датата на издаване на процесните фактури на 28.06.2017 г. и 27.10.2017 г., като давността за вземането е започнала да тече от посочените дати на фактурите, когато вземането е станало изискуемо. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Претендираната от ответника сума не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което претенцията се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото: 34,50 лева за държавна такса в заповедното производство, 67 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 104,21 лв. за държавна такса в исковото производство, 350 лева за вещо лице, 60 лева за разноски на свидетели, 350,75 лева за особен представител и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „Независимост“ № 16, дължи на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ……. със седалище и  адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. „Ц. ш.” № 159, бл. Б.М. Б. Ц., сумата от: 1355,26 лева, начислена ел. енергия съгласно фактури от 28.06.2017 г. и 27.10.2017 г., 369,76 лева, законна лихва от падежа на фактурите на 13.07.2017 г. и 14.11.2017 г. до 08.07.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 16.07.2020 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „Независимост“ № 16, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Р.” № …, направени разноски: 34,50 лева за държавна такса в заповедното производство, 67 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 104,21 лв. за държавна такса в исковото производство, 350 лева за вещо лице, 60 лева за разноски на свидетели, 350,75 лева за особен представител и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: