Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………/ 23.01.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети октомври 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7423 по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 207 348 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 34218/2015 г. на СРС, 28 състав, е признато за установено по иска
с правно основание член 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗС, предявен от В.С.С. срещу Потребителна кооперация „Напред“с.Казичене, че
В.С.С. е собственик на основание изтекла придобивна
давност на движима вещ павилион тип-250, находяща се
в с.Казичене-Столична община, район Панчарево, кв.“Видните“, в Поземлен имот с
идентификатор №35239.6109.139, признато за установено по иска с правно
основание член 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗС, предявен от В.С.С. ***, че В.С.С. е собственик на основание изтекла придобивна
давност за периода 05.02.2002-17.06.2015 на недвижим имот - Поземлен имот с
идентификатор №35239.6109.139., находящ се в
с.Казичене, район Панчарево, кв.*******, представляващ дворно място с площ от
1321 кв.м., при съседи: улица „Ева“, улица „*******“ и Г. И.Г.. С решението е отвърлен като неоснователен иска с правно основание член
124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен от В.С.С. против Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й.Д., и Т.Г.Г.,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на Поземлен имот с идентификатор №35239.6109.139., находящ се в с.Казичене, район Панчарево, кв.*******,
представляващ дворно място с площ от 1321 кв.м., при съседи: улица „Ева“, улица
„8-ма“, улица „7-ма“ и Г. И.Г. на основание изтекла придобивна
давност. С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и относно разноските, като е осъдил Столична община- - район Панчарево
да заплати на ищеца 260 лв. разноски по делото на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ищецът да заплати на Потребителна
кооперация „Напред“с.Казичене-СО 500 лв. разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. Решението по отношение на Потребителна
кооперация „Напред“с.Казичене-СО е постановено при признание на иска.
Решението е
обжалвано от ищеца В.С.С. чрез пълномощник адв.Н.А.
в частта, в която установителният му иск за
собственост върху описания Поземлен имот с идентификатор №35239.6109.139 срещу
физическите лица Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й.Д., и Т.Г.Г., е
бил отхвърлен, с искане за отмяната му в тази част и уважаване на иска. Оплакванията
са за недопустимост на решението и неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Доводът за недопустимост се основава на нарушение на чл.6 ал.2 от ГПКзащото с решението съдът е въвел нов факт и довод по делото, който не е
направен от нито от ищеца, нито от четиримата ответници,
тъй като ответниците не са изготвили отговор на
исковата молба, и не са направили довод за забрана за придобиване по давност на
основание чл 10 ал.13 от ЗСПЗЗ. Молят решението да се обезсили. Оплакването за
неправилност сочи на нарушение на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ и негомвата
неприложимост в случая, тъй като процесният имот не е
бил отчужден от организациите, визирани в законовия текст, четиримата ответници
не били собственици на процесния имот по реституция
тъй като не бил приключил фактическия състав за реституиране на собствеността и
така ответниците нямали права на собственост, които
да се защитават от разпоредбата на чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ.
Претендира разноски.
Ответник С.О.обжалва решението в частта, в която искът срещу С.О./СО/
е бил уважен, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Възразява, че съдът
е постановил решение при неизяенена фактическа
обстановка и в рпотиворечие със събраните по делото
доказателства, сочещи на незавършена
процедура по възстановяване на процесния имот с
решение на Поземлена комисия, имотът н еможе да бъде
индивидуализиран, и до приключване на
тази процедура по възстановяване на собстмвеността лицата, които го владеят, не можели да се позовават на давностно владение. Възразява
още, че по силата на закона общината стопанисва и управлява земята попадаща под
разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като не било необходимо да се доказва
извършването на правни и фактически действия, чрез които тя обективира
стопанисването и управлението. Моли да се отмени решението в
частта по иска срещу Столична община-район Панчарево и
да се отхвърли иска, или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Насрещните страни по всяка от
жалбите не са подали отговори в срока по чл.263 от ГПК. С писмена молба след
този срок, подадена до въззивния съд на 12.02.2019
г., ищецът оспорва жалбата на СО.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно. Предмет на обжалване е само
произнасянето на първоинстанционния съд по иска на В.С.
срещу четиримата ответници-ФЛ, за поземления имот
/без павилиона в него/, и по иска на В.С. *** същия поземлен имот/без павилиона
в него/. В останалата част, в която искът на В.С. ***, за собственост на
павилиона, е бил уважен при признание на иска, решението не е обжалвано от никоя от страните по него, и е
влязло в сила, вкл. и в отговорността за разноските по този иск, и не е предмет
на въззивна проверка за допустимост и правилност.
Изложените оплаквания по този иск за павилиона в жалбата на С.О.въззивният съд няма да обсъжда, тъй като СО не е ответник
по този иск, а предмет на въззивната жалба на СО
според посоченото в петитума, е искът именно срещу
СО. ПК“Напред“ и СО не са необходими
другари в процеса.
По допустимостта на решението в обжалваните
части, въззивният съд намира следното :
Първоинстанционния съд е дал правилна правна
квалификация на двата иска иска като такива по чл.124 от ГПК.
Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013 г.
по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС, наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени
в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от
които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
съдът констатира, че ищецът няма правен интерес, прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца вещно право. Такова задължение има и въззивния съд,
както при констатирана недопустимост на иска следва и да обезсили първоинстанционното решение.
От установителен
иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на присъдено нещо. Съгласно мотивите по т.1 от
ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК
на ВКС, „Преценката на съда относно допустимостта на установителния
иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което
състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното
с установителния иск право е само застрашено, без да
е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
/аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата
от иск за неговото възстановяване. От установителен
иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното
засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото
със сила на присъдено нещо“. Или ще е налице правен интерес за ищеца от установителния иск за собственост, само когато сочения
ответник/ответници по някакъв начин са накърнили това право. В
конкретния случая, обаче, с исковата си молба, ищецът Владимир С. изрично е
заявил, че от момента на получаване владението на процесния
имот по силата на предварителния договор на 05.02.2002 г. нататък, ответниците- ФЛ не са демонстрирали по никакъв начин
претенции за този имот, и имотът е бил владян от ищеца необезпокоявано от тази
дата, т.е. не сочи ответниците да са извършвали
фактически или правни действия, с които да нарушават правото му. В хода на делото ответниците-ФЛ
не да дали отговор по реда на чл.131 от ГПК, не са участвали в процеса, не са
вземали становище по иска срещу тях. Пред въззивния
съд в откритото съдебно заседание по разглеждане на делото, се е явил едни от
тях- В.Д., който е заявил, че процесният имот не е техен,
заграден е от ищеца отдавна и не иска да бъде безпокоен повече с делото.
Събраните по делото доказателства също не сочат ответниците-ФЛ
по някакъв начин , да са нарушавали/оспорвали правото на ищеца върху имота след
датата на предварителния договор. Така този иск е без правен интерес за ищеца,
и доколкото при установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК интересът е процесуална предпоставка за допустимост на иска, такава
предпоставка не се установява от съдържанието на исковата молба и от книжата по
делото, при което производството по този иск се явява недопустимо поради
липсата на спор между насрещните страни по него и подлежи на прекратяване производството по
него. Постановеното решение на СРС по този иск на основание
чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК следва да се обезсили изцяло поради липсата на
интерес от иска и производството по него да се прекрати . При този изход на
служебната преценка по чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният
съд не следва да обсъжда правилността на решението.
По иска по чл.124, ал.1 от ГПК за поземления имот спрямо СО, решението е
допустимо, доколкото искът срещу ответника СО е допустим, като обоснован
интереса от него с исковата молба с твърдението, че СО нарушава правото на
собственост на ищеца с вписването на СО като собственик в издадената през 2013
г. скица на имота от АГКК, като скицата е и приложение към исковата молба.
По правилността на
решението по иска на В.С. срещу СО, въззивният съд
намира следното :
Ищецът твърди, че по
силата на предварителен договор с
нотариална заверка на подписите от 05.02.2002 г- с ответницата Т. Н. и Р.
Д.-наследодател на другите трима ответници, е получил
владението на Дворно място от 1330 кв.м. в с.Казичене-София, местността
Видните, при съседи; Г. ***, улица „8-ма” и улица „7-ма”, което било понастоящем
ПИ с идентификатор 35239.6109.139, и представлявало част от НИВА от 2500 кв.м.,
девета категория, находяща се в строителните граници
на с.Казичене в местността Видните, която нива от 2500 кв.м. била призната за собственост
на наследниците на Г. Н. Д. ***, като Г.Д. бил наследодателя на Т. Н. и Р. Д..
Владеел необезпокоявано имота с посочения идентификатор, от получаване
владението на 05.02.2002 г. до подаване на
исковата молба, като го е придобил по давностно
владение упражнявано необезпокоявано от 05.02.2002 г. в продължение на 10
години. През 2013 г. установил, че СО е вписана като собственик на същия имот в
издадената скица от АГКК, поради което иска да се признае за установено спрямо
СО, че ищецът е собственик на описания имот като придобит от него по давност в
срок от 05.02.2002 г. до 05.02.2012 г.
Ответникът СО оспорва
иска с писмен отговор по чл.131 от ГПК, с възражението, че не била приключила
реституционната процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване собствеността на
наследниците на Г. Н. Д. върху нивата от 2500 кв.м. в м.Видните, .Казичене,
поради което ищецът не може да претендира да е придобил част от нея по давност.
Възразява още, че имотът който е предмет на иска с посочения идентификатор, не
се установява да е идентичен с нивата от 2500 кв.м. като имот възстановяван на
наследниците на Г. Н.Д.. възразява още, че имотът не е актуван с акт за общинска собственост , и
че общината не го стопанисва. Пред въззивния съд
ответникът СО прави за пръв път възражение
за последващо актуване на имота като общинска частна
собственост, което обаче не следва да се
обсъжда от въззивния съд като преклудирано,
вкл. и е отказано събиране като доказателство на акта на основание преклузия по чл.266 от ГПК.
При произнасянето си
по правилността на решението, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче следва
и да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е
да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и
правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните, като относно фактите и тяхното установявоане
е ограничен от изложеното с въззивната жалба.
Съобразно
оплакванията на ответника СО с въззивната жалба,
според пред въззивния съд е пренесен спора по
направеното от ответника с отговора на исковата молба правоизключващо
възражение за невъзможност ищеца да придобие имота по давност поради незавършила
процедура по ЗСПЗЗ за същия имот.
Събраните по делото
писмени доказателства, и свидетелски показания, установяват, че с предварителен
договор от 05.02.2002 г. ищецът е закупил от Р. Д.- лично и като пълномощник на
сестра си Т.Г. Н. като „продавачи,” недвижим имот - Дворно място от 1330 кв.м.
в с.Казичене-София, местността Видните, при съседи; Г. ***, улица „8-ма” и
улица „7-ма” за сумата от 3000 лева, от които ищецът е платил при сключване на
договора 2000 лева, като от тогава е получил владението на имота, ползва го за
свои нужди, оградил го е. Установява се от приетите и неоспорени от страните и две заключения по СТЕ-начална и
допълнителна, които въззивният съд възприема и
кредитира при преценката им по чл.202 от ГПК, че процесният
имот с идентификатор 139 от КККР, одобрена със заповед от 2010 г., съвпада с
имота по предварителния договор от 05.02.2002г.
По заявление от Г. Н.
Д. *** от 06.02.1992 г. за
възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ в землището на с.Казичене,
вкл. и на 2,500 дка в м.Видните, е образувана адм.преписка
№ 258, приета в копие по делото. От нейното съдържание не се установява да е
приключила процедурата по възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ по отношение на нивата от 2,5 дка в
м.Видните, за която, след решение от 04.07.1996 г. на ВС по а.д.№ 188/1996 г.
, са постановени две решения на ПК-
първо по протокол от 24.07.1996 г. за възстановвянане с план за земеразделяне, и второ- от
15.02.1999 г. в стари граници, като няма данни молбата на Р. Д. за издаване на
скица за имота от 2,5 дка в м.Видните, не е била уважена, видно от протокол от
25.10.2005 г. на комисия при СО-Панчарево, и писмо до същия от кмета на СО-Панчарево
с изх.№ 94-Р-116/31.07.06 г./ на л.88 то делото на СРС/. С въззивната
си жалба, ищецът В. Семердиев също не твръди реституционната процедура по ЗСПЗЗ за нивата от 2,4 дка в
м.Видните, да е приключила.
Така установеното
сочи, че за процесния имот, като част от нивата от
2,5 дка, заявена за реституция по ЗСПЗЗ от наследодателя на праводателите
на ищеца, не може да тече придобивна давност.
Качеството на
добросъвестен владелец има лице, което владее спорния имот на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик - чл. 70, ал. 1 ЗС, като добросъвестността се предполага до
доказване на противното - чл. 70, ал. 2 ЗС. Възможността добросъвестното
владение да бъде установено посредством административен акт с вещно-правни
последици е приета в практиката на ВС - например решение № 532/17.06.1994 г. по
гр. д. № 382/94 г. на ВС, І ГО. Началният момент на придобивната
давност в случая, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и задължителната
практика на ВКС по прилагането на този текст /решение 627/05.10.2010 г. по гр.
д. № 1623/09 г.на ВКС, І ГО; решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010
г. на ВКС, ІІ ГО и др./, е от момента на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент - от
момента на възстановяването.
Както се сочи и в
решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г., Г. К., І г. о. на ВКС
„докато трае процедурата по възстановяването той не може да бъде предмет на придобивна давност, защото не се знае отнапред дали
собствеността върху него ще бъде възстановена или ще последва отказ. в случай,
че имотът бъде върнат, няма пречка да бъде придобит по давност след
постановяване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ и ако
периодът на владение е след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, т. е. след
21.11.1997 г.“. настоящият въззивен състав споделя
извода по приложението на материалния закон в посоченото решение на ВКС , и
приема, че макар след 21.11.1997 г. да е възможно да се придобита по давност
имоти, обект на реституционните закони, ако не е приключила реституционната
процедура към 21.11.1997 г., давността започва да тече от датата на приключване
на реституционната процедура, в частност при реституция по ЗСПЗЗ от влизане в
сила на съответното решение на ПК, което я приключва. А в случая събраните по делото доказателства
не установяват тя да е приключила по реда на ЗСПЗЗ, доколкото имотът е бил
внесен в ТКЗС и е заявен за възстановяване от бившия му собственик по реда на
ЗСПЗЗ. Допустимо в случая е възражението на ответника СО за пречка за
придобиване по давност на имота от ищеца, независимо че СО не предявява
самостоятелни права върху имота отпреди колективизацията или такива преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ / в този смисъл решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д.
№ 1327/2009 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/. Или ищецът не може да се позовава на
придобиване на процесния имот по силата на чл.69 от
ЗС след 21.11.1997 г., тъй като не е приключила земеделската реституция на имота
нито към 05.02.2002 г., нито към дата, предхождаща с 10 години подаване на
исковата молба. Направеното от СО с въззивната жалба за първи път възражение, сочещо на
прилагане евентуално на чл.19 от ЗСПЗЗ, като недопустимо, заявено след срока по
чл.146 от ГПК, не подлежи на разглеждане от въззивния
съд. Предявеният иск срещу СО
следователно, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Поради несъвпадане на
крайния рещаващ извод
на двете инстанции, решението в тази обжалвана част следва да се отмени
като неправилно, вкл. и в частта относно разноските като последица, тъй като
при отхвърляне на иска ответникът не дължи разноски на ищеца, и да се постанови
ново решение от въззивния съд, с което се отхвърли
иска срещу СО.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззиваемата страна-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззивникът-ответник
е направил с отговора на исковата молба и с въззивната
жалбата искане за разноски за защита от
юрисконсулт, при което ищецът му дължи сумата от 100 лв. съгласно чл.25, ал.1
от НПП, вр. чл.78, ал.8 от ГПК за всяка съдебна
инстанция, общо 200 лв.
Предвид данъчната
оценка на имота, решението подлежи на касационно обжалване.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 207
348 от 04.09.2017 г., постановено по
гр.д.№ 34218/2015 г. на СРС, 28 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлен като неоснователен иска с
правно основание член 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗС, предявен от В.С.С. против Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й.Д.,
и Т.Г.Г., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор
№35239.6109.139., находящ се в с.Казичене, район
Панчарево, кв.*******, представляващ дворно място с площ от 1321 кв.м., при
съседи: улица „Ева“, улица „8-ма“, улица „7-ма“ и Г. И.Г. на основание изтекла придобивна давност,
и ПРЕКРАТЯВА производството по
този иск, предявен с исковата молба на В.С.С. против Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й.Д., и Т.Г.Г.,
подадена на 17.06.2015 г. пред СРС, по
която е било образувано гр.д.№ 34218/2015 г. на СРС, 28 състав.
ОТМЕНЯ решение № 207 348 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д.№
34218/2015 г. на СРС, 28 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е признато за установено по иска с правно
основание член 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗС, предявен от В.С.С. ***, че В.С.С. е собственик на основание изтекла придобивна
давност за периода 05.02.2002-17.06.2015 на недвижим имот - Поземлен имот с
идентификатор №35239.6109.139., находящ се в
с.Казичене, район Панчарево, кв.*******, представляващ дворно място с площ от
1321 кв.м., при съседи: улица *****и Г. И.Г., и е осъдена СО да заплати на
ищеца 260 лв. разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.С., ЕГН: **********,*** чрез
адвокат-пълномощника Н.А. от САК съдебен адрес:*** община, /за район Панчарево/,
представлявана от гл. юрк.Л.Д.адрес за уведомяване с.Панчарево,
ул.**********, иск с основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че В.С.С. е собственик
на основание изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, на недвижим имот -
Поземлен имот с идентификатор №35239.6109.139., находящ
се в с.Казичене, район Панчарево, кв.*******, представляващ дворно място с площ
от 1321 кв.м., при съседи: улица *****и Г. И.Г..
ОСЪЖДА
В.С.С.,***/, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, сумата
общо 200 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.