№ 20121
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110162204 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 322834/13.11.2023
г., уточнена с молба с вх. № 361978/15.12.2023 г., от В. С. Д., с адрес: гр. Со*,
ЕГН: **********, чрез пълномощника й П. Д. З. – със съдебен адрес: гр. С*,
мобилен телефон: +* срещу "М*" ООД със седалище и адрес на управление:
гр. С*, ЕИК: *, представлявано от Г* - управител, с която е предявен
положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1,
предл.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за условено по отношение на
ответника "М*" ООД, че ищецът В. С. Д. е собственик на лек автомобил С* с
рег. № *, рама № JSAERD31S**, на основание давностно владение в
продължение на над 17 години за периода от м. юни 2005 година до датата на
завеждане на исковата молба (13.11.2023 г.).
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са имали
облигационни отношения помежду им, не са си изпълнили уговорката за
прехвърляне собствеността на автомобила между тях. Изрично твърди, че не
претендира иска на основание сключване на договор за прехвърляне на МПС.
Твърди се, че от юни месец 2005 г. ищцата е придобила владение върху
посочения лек автомобил, но поради бездействие на ответника не са
прехвърлили собствеността, въпреки договорката. Твърди, че от юни месец
2005 година до сега тя се грижи за автомобила, плаща данъци, застраховка и
17 години е имала чувството, че е нейн, въпреки действията от страна на
ответника. Твърди, че никога не е лишавана от владение на автомобила. Сочи,
1
че ищцата се е грижила за автомобила, обслужвала го е с течение на годините,
както и че го е управлявала през този период.
Ищецът излага доводи, че:
1. лично е ползвал процесния лек автомобил в период, по-дълъг от пет
години (а именно в продължение на 15 години, от м. юли 2005 г. поне до
м. юни 2020 г., когато ищецът е представил МПС на последния проведен
годишен технически преглед, удостоверено с протокол
№22610206/19.06.2020 г., представен като доказателство към исковата
молба);
2. е упражнявал фактическа власт върху МПС с намерение за своене в
период, по-дълъг от 5 г. (а именно в продължение на над 18 години, от м.
юли 2005 г. и до настоящия момент);
3. е упражнявал владението добросъвестно (владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик - чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗС),
спокойно, явно, постоянно, несъмнено и необезпокоявано,
демонстрирайки по недвусмислен начин намерението си да държи вещта
като своя (чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗС);
4. е опазвал, стопанисвал, поддържал и експлоатирал вещта с грижа, по-
добра от тази на добрия стопанин, с цел използването й според нейното
предназначение и за личните нужди на ползващото я лице, и е заплащал
всички необходими разходи по поддръжката и експлоатацията на
автомобила; е заплащал дължимите суми за извършване на сделки за:
- закупуване на винетки за движение по пътищата;
- заплащане на данък МПС, когато това е било възможно (предвид описаните
в исковата молба пречки, създавани от ответника поради водените от него
данъчни дела);
- сключване на доброволни имуществени застраховки за опазване на вещта;
- сключване на задължителни застраховки по закон, покриващи гражданската
му отговорност към трети лица;
5. е представял превозното средство на годишни технически прегледи;
6. е правил многократни опити за уреждане на въпроса с прехвърляне върху
него на собствеността върху МПС с лизингодателя, като в това време
последният изобщо не се е противопоставял на това (а само е изтъквал
други причини за невъзможност това да се извърши към определен
момент), нито е предприемал каквито и да било действия, за да си
възстанови фактическата власт върху автомобила.
Твърди се, че ищецът е извършвал изобщо всички подобни действия,
обичайно присъщи на собственика на вещта.
Излага доводи, че не е налице и хипотезата на чл. 81 от ЗС - ищецът не е
изгубвал владението върху описаното МПС нито за един ден от момента на
получаването на автомобила от лизингодателя, който от своя страна е предал
превозното средство доброволно, без каквито и да било възражения -
2
действие, отразено в чл. 4 от анекс №2/30.06.2005 г. към договор №2002-12-
400/20.12.2002 г., в който е посочено: ""М*" ООД предава автомобила в
изправно техническо състояние, с 1 бр. оригинален ключ и дистанционно за
аларма, полица "Автокаско" в ЗД "Бул Инс" АД, валидна до 18.12.2005 г.,
"Гражданска отговорност" - валидна до 31.12.2005 г., Гаранционна книжка", а
за загубване на владението в продължение на повече от шест месеца в
конкретния случай въобще и не може да става дума.
Счита, че е собственост на основани давностно владение започнало от
юни 2005 до завеждане на исковата молба. Позовава се на всички елементи от
давността – владение като факт, спокойно,, явно, постоянно, непрекъснато,
несъмнено, несмущавано, своила е вещта през период от 17 години. Моли
съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Посочва банкова
сметка, на която да се платят разноските: IBAN: BG89UBBS**, ОББ АД,
Титуляр адв. П. З..
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва, че е сключен договор за финансов лизинг №
2002-12-400/20.12.2002 г. между ответника, като лизингодател, и трето за
спора лице - Н*, като лизингополучател, както и че ответникът е предоставил
на лизингополучателя лек автомобил марка „С*“, модел „*“, рег. № *, рама
№*, при уговорените в договора условия, както и че с анекс №2/30.06.2005 г.
към договора, сключен между ответника, Н* и ищецът В. Д. е уговорено, че
лизинговият договор, сключен между ответника и Н*, се прекратява и че
правата и задълженията по договора се прехвърлят на новия
лизингополучател – ищецът В. Д.. Твърди, че към момента на сключване на
анекса не са били заплатени изравнителна вноска в размер на 189.00 евро и
две месечни вноски по 234.00 евро, с левова равностойност в общ размер от
1284.98 лева с ДДС, която сума е заплатена от ищеца по фактура
№215279/21.11.2006 г., с посочено в същата основание „окончателно плащане
вноски“.
Поддържа, че към дата на извършване на окончателното плащане на
лизингови вноски не са заплатени дължимите суми за изплатен от страна на
ответника местен данък за автомобила, с оглед на което оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства финансовите отношения между страните да са
били изцяло и окончателно уредени. Твърди, че в чл. 4 от анекса е посочено,
че ответникът предава автомобила в изправно техническо състояние, с 1 бр.
оригинален ключ и дистанционно за аларма, полица „Автокаско“ в ЗД „Бул
Инс“ АД, валидна до 18.12.2005 г., „Гражданска отговорност“- валидна до
3
31.12.2005 г. и гаранционна книжка.
Твърди, че процесният автомобил е останал в държане на ищецът по
силата на лизинговия договор и анекс 2 към него, като ищецът е продължила
да ползва автомобила и да го задържа.
От 21.11.2006 г. и до депозиране на заявление с вх.№ 2021-10-119 от
08.10.2021 г. ищецът не предявила искания до ответника във връзка със
започване на действия за прехвърляне на собствеността на автомобила след
изпълнение на задължението за заплащане на посочените задължения.
Твърди, че с представител на ответника са осъществени няколко
телефонни разговора, в които ищецът заявявала искания за информация
относно дължимите суми за местни данъци, като същата не е предприела
действия по явяване в дружеството и за приемане на справка за задължения по
изплатените местни данъци.
Ответникът твърди, че изплатил задължения за местни данъци за
процесния автомобил през периода от 2006 г. до 2018г.
Поддържа, че през периода от 21.11.2006 г. до датата на предявяване на
поканата до ответника от страна на ищецът не са предприети никакви
действия за придобиване на автомобила, като същият се е намирал в държане
на ищеца на отпаднало основание, а ищецът незаконосъобразно е извършвала
действия във връзка с осъществяване на технически прегледи и е сключвала
договори за имуществено застраховане за процесния автомобил, въпреки че от
2018 г. автомобилът е снет от отчет по регистрация.
Навежда довод, че ищецът е била държател на лизинговата вещ,
доколкото е ползвала същата по силата на лизинговия договор, който има
характер на финансово-кредитна сделка с елементи на услуга по мандат, която
сделка не предоставя право на владение на лизингополучателя, с оглед на
което и ищецът не е имала качеството на владелец. Поддържа, че правилата на
давността за придобиване на процесната движима вещ не са приложими в
процесния случай, доколкото не са налице основанията за придобиването на
вещта чрез владение, с оглед качеството на ищецът на държател, както и
поради обстоятелството, че вещта е била негодна за употреба по
републиканската пътна мрежа, тъй като не са били налице валидни документи
за собственост и за регистрация, същата е била с неподновени регистрационни
табели и не е извършвана последваща регистрация. Оспорва от страна на
4
ищеца да е осъществено спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и
несъмнено владение върху процесната вещ.
Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на
правото на ищеца да придобие автомобила.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Заявява готовност за доброволно
уреждане на спора и сключване на споразумение.
В о.с.д. ищецът се явява лично и чрез адвокат. Поддържа иска.
Претендира разноски. Счита, че е доказан фактическия състав на владението.
Ответникът в о.с.з. се представлява от адвокат. Оспорва исковете.
Претендира разноски. Твърди, че ответникът има качеството на държател, а не
владелец, заради договора за лизинг и няма доказателства да е променила
държането във владение. Твърди, че ищецът не е поискал от ответника да се
прехвърли автомобила, в период повече от 15 години. Твърди, че ищецът не е
изпълнил задължението си да придобие автомобила през 2007 г., когато е
изтекъл лизинга.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 12112/20.03.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 130-140 от
делото).
5
По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правото си на собственост
върху описания лек автомобил, придобит на наведеното основание–
придобивна давност, като докаже твърдението си, че е упражнявал
фактическата власт по отношение на процесната движима вещ, предмет на
договор за финансов лизинг № 2002-12-400/20.12.2002 г. и анекс
№2/30.06.2005 г. към него, представляваща лек автомобил марка „С*“, модел
„*“, рег. № *, рама №*, в продължение на над 5 години (които твърди да са
изтекли в рамките на периода след месец юни 2005 г. до датата на сезиране на
съда) непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесната
движима вещ с намерение да я свои, респ. действие, демонстриращо промяна
на намерението за своене и тези действия са стигнали до знанието на
собственика, с което свое поведение, е демонстрирала упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. На
основание чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
която презумпция е оборима.
За да бъде уважен иска следва да се установи: владение (период от 5
години, непрекъснато, постоянно, прекъсване за по-малко от 6 месеца,
фактическа власт, намерение за своене на вещта, явно, спокойно, открито,
необезпокоявано, несъмнително)
За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи
правоизключващите се възражения: качество на ищеца на държател на
вещта; липса на предпоставки за прехвърляне на собствеността поради
незаплатени задължения за местни данъци и такси; липса на годен обект за
употреба в периода от 2018 г. до сезиране на съда, в рамките на който период
автомобилът е бил снет от отчет по регистрация; както и правопогасяващото
възражение – за изтекла погасителна давност на правото на ищеца да
придобие автомобила.
Ответникът трябва да обори презумптивната норма на чл. 69 ЗС, съгласно
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Ответникът следва да докаже наличие на
обстоятелства, съгласно които презумпцията се изключва за процесната
движима вещ, а именно: наведеното в отговора на исковата молба възражение,
че от страна на ищеца към момента, в който ищецът е установила фактическа
власт върху автомобила в качеството си лизингополучател, е било налице
знание, че автомобилът принадлежи на ответника в качеството му на
лизингодател по договора.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
По делото не се спорят следните обстоятелства:
наличие на договор за финансов лизинг между ответника и ищеца, с
предмет - процесният лек автомобил марка;
ищецът е заплатил изравнителна вноска в размер на 189.00 евро и две
месечни вноски по 234.00 евро, с левова равностойност в общ размер от
1284.98 лева с ДДС, за която сума ответникът е издал фактура
№215279/21.11.2006 г., с посочено в същата основание „окончателно
плащане вноски“;
ищецът В. Д. през месец юни 2005 г. е получила фактическата власт
върху процесния автомобил в качеството си на лизингополучател по
анекс №2/30.06.2005 г. към договора за лизинг;
ищецът лично е ползвал процесния лек автомобил и е упражнявала
6
фактическа власт по отношение на автомобила през периода от месец
юни 2005 г. до датата на сезиране на съда с исковата молба (13.11.2023г.),
като през този период ищецът не е изгубвала владението върху описаното
МПС нито за един ден от момента на получаването на автомобила от
лизингодателя, който е предал превозното средство доброволно.
По делото са приети две съдебно-счетоводни експертизи (ССчЕ), които
съдът кредитира напълно като обосновани, изготвени от компетентни лица и
пълни. От заключението на първата се установи, че сумите по лизинга са
изплатени напълно към 21.11.2006 г., като последните вноски са направени от
ищеца. Сумите са постъпили в брой при ответника, за което са издадени
фактура и касов бон и това плащане е било осчетоводени (л.192 от делото).
От заключението на втората ССчЕ се установи, че са заплатени местния данък
за автомобил за годините от 2012 до 2018 г., като няма данни кой е плащал
данъка. За 2008 г. също е заплатен данъка, а за периода от 2006 до 2011 г. също
няма данни кой е внасял данъка. Установи се, че през 2018 г. ответникът не е
заплатил данък МПС, а ищецът е представил квитанция за 2006 г. Не се
установи дали ответникът е изпращал покани до ищеца за заплащане на
данъка между 2006 до 2018 г. (л.243,270 от делото).
Ето защо съдът направи доказателствен извод, че договорът за лизинг е
изтекъл на 21.11.2006 г. като всички задължения по него – лизингови вноски
са заплатени от ищеца, като лизингополучател.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът има качеството
на държател, съдът следва да се отговори на материалноправния въпрос, а
именно от кой момент държателят на вещта (по облигационен договор за
лизинг) може да стане владелец.
В настоящия случай по силата на сключения договор за лизинг ищецът е
получил държането върху процесния автомобил. В разпоредбата на чл. 68 ЗС
се съдържат определения за владението и държането. Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на
фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се
държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Тъй като
ищецът е получил владението на процесната вещ по силата на облигационен
договор за лизинг, то същият се явява държател на вещта по смисъла на чл. 68
от ЗС, тъй като същият държи веща за нейния собственик - ответника. С оглед
на обстоятелството, че основанието, на което е установена фактическата
власт, показва облигационна връзка ищецът е започнал да държи процесното
МПС за нейния собственик, поради което презумпцията предвидена в чл. 69 от
ЗС счита за оборена.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на
7
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие
по давност правото на собственост върху чуждата вещ, държателят, следва да
превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на собственика. След като се позовава на
придобивна давност, ищецът трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи вещта за собственика и е
започнал да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са
доведени до знанието на собственика. Завладяването вещта и промяната по
начало трябва да се манифестира пред собственика и да се осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани.
По настоящото дело се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС. Практиката
на ВКС приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е
придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт
държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за
придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок
да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В този смисъл е решение № 262
от 29.11.2011 г. по гр. дело № 342/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 144 от
02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 2 от
11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2018 г., II г. о. Обжалваното въззивно
решение е съобразено с тази практика.
Прекратяване на договора за лизинг, поради изтичане на срока и
изплащането на последната вноска от лизингополучателя, e правопораждащ
юридически факт. След този факт лизингополучателят държи вещта без
правно основание. От този момент лизингополучателят може да установи
владението като придобивно основание, като до този момент същият е
държател и няма субективното намерение за своене на вещта, освен ако не го е
манифестирал пред собственика.
Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че с момента на
прекратяване на договора за лизинг, поради неговото изтичане и изплащане на
последните лизингови вноски от лизингополучателя, последният променя
качеството си от държател на владелец, ако го е демонстрирал своенето пред
собственика-лизингодател, освен ако не го е направил по-рано по време на
договора. С изтичането на договора не се променя задължението на владелеца
да демонстрира и манифестира своенето си на вещта спрямо лизингодателя, за
да се установи субективния елемент.
По настоящото дело не се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС.
8
Практиката на ВКС приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд
имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то
според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В
такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй
като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В
този смисъл е решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. дело № 342/2011 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 2 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2018 г., II
г. о.
Когато фактическата власт е придобита при правно основание, както е в
процесния, случай, то е необходимо да има демонстрация на промяната в
намерение за своене. Определение № 352 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1144/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева
При така дадения отговор, следва да се уточни, че в процесния случай
ищецът няма качеството владелец по време на договора за лизинг. Затова
трябва да се изследва фактическия състав на владението след 21.11.2006 г.
Ето защо от 22.11.2006 г. ищецът би имал качеството на владелец, ако е
демонстрирал субективния елемент спрямо ответника и владението трябва да
се изследва от тази дата. При това положение е безпредметно да се изследва
владението от м. юни 2005 г. до 21.11.2006 г., така както е заявено в ИМ, тъй
като ищецът има качеството на държател.
По фактическия състав на владението
По делото са ангажирани гласните доказателствени средства на свид.
Добрева. Същата установява, че от 2005 г. до 2-3 години преди разпита
ищецът е управлявал колата по пътищата на държавата. Колата се е намирала
във фактическата власт на ищеца, което не се оспорва от страните.
Установява, че е ищцата е сменяла гуми, заплащала е застраховки, годишно
обслужване, технически преглед. Установява, че ищецът е демонстрирал пред
свидетеля, че е собственик на колата (л.225-226 от делото).
В лични обяснения ищецът посочва, че е управлявала автомобила през
процесния период, извършвала е обслужване, плащала данъци, застраховки. В
тази част съдът кредитира показанията на ищеца, тъй като кореспондират с
другите доказателства по делото. Ищецът твърди, че не са стигнали до
договор с ответника, той около 2006 г. същият е отложил договора, поради
предстоящите коледни празници, но и през 2007 г. не е стигнало до договор,
но установява, че около 2019 г., колата е спряна от регистрация, но същата
продължава да се намира близо до блока, до мястото, където живее. Съдът
кредитира обясненията в частта, с която потвърждава, че автомобилът не се
кара от 2019/2020, тъй като това се признава и от другата страна, поради
9
дерегистрирането на колата. Но кредитира обясненията й в частта, с която
признава, че колата се намира в нейното държане, дори и след
дерегистрацията, защото съответства на другите доказателства по делото и на
логиката.
Ищецът признава, че от 2006 г. до 2020 г. не е изпращала никакви
изявления да ответника за колата, нито ги е търсила по телефона. Признава, че
след 2020 г. се е свързала с ответника да каже какво е необходимо да бъде
прехвърлен автомобила, като изпратила копие на талона (л.226-227 от
делото).
По делото се представени от ищеца и писмени доказателства.
Налице е представена квитанция за платен данък (л.19), доказателства за
заплатена гражданска отговорност от ищеца, (л.32-93).
Взети заедно писмени доказателства, свидетелски показания,
заключението по ССчЕ, установяват, че за периода от 2006 г. до 2019 г.
ответникът е поддържал автомобила, като е държал без правно основание.
Стопанисвал е автомобила. Изтекли са повече от 10 години.
Въпросът по фактите е дали това владение от ищеца е било
демонстрирано спрямо собственика – ответник и дали ищецът има намерение
за своене.
До 2006 г. по време на договора за лизинг ищецът е имал качеството на
държател, но с автоматичното прекратяване на договора не се променя и
неговото качество, тъй като следва да са налице и други обективни факти,
които да сочат промяната в своенето на вещта и това да е демонстрирано пред
собственика,. От субективна страда до 2006 г. ищецът е имал знание, че вещта
не е негова. Следователно от 2006 г. ищецът следва да докаже, че има
намерение да я свои, т.е. да докаже че е обърнал държането в своене и го е
демонстрирал на ответника.
От представената, от ищеца кореспонденцията, се установява, че през
2021 – 2022 (л.23,26-28,29) ищецът е потърсил ответника да уредят
отношенията си по договора, като прехвърлят колата. Запитал е какви са
необходимите документи за прехвърляне на автомобила. Същото се
потвърждава и от казаното от ищеца – „Свързах се с нея да каже какво е
необходимо да бъде прехвърлен автомобила…Това се случи около 2019 г.“.
При давностното владение не са необходими документи за установяване на
собственост, тъй като е оригинерно основание. Следователно след като
ищецът пита какви документи са необходими, той иска да се прехвърли
автомобила на правно основание – лизинга. Използваният от ищеца изказ и
думи „да прехвърлят“ доказва субективен елемент, че държи колата на
основание договор за лизинг, а не като своя. Ако я държи като своя няма да
пита за документи и няма да търси лизингодателя. При това положение съдът
направи извод, че за периода от 2006 до 2022 (когато фактическата власт върху
автомобила била в ръцете на ищеца), ищецът не е имал намерение за своене.
Напротив същият е имал знанието, че колата не е негова, не я държи като
10
своя. Т.е. след прекратяване на договора за лизинг ищецът не е променил
субективния елемент, че държи колата, следствие на договор, поради което
същият продължава да има качеството на държател на автомобила. С изтичане
договора за лизинг, ищецът не е променил това качество държател, не е
установил субективния елемент за своене на вещта като своя. Не се е
превърнал от държател във владелец.
Освен че не е променил държането във владение, т.е. установил
субективния елемент animus, ищецът не го е демонстрирал спрямо ответника
(тъй като няма какво да демонстрира). Както сам признава ответника, от 2006
до 2019 не е търсил ответника за нищо. Чак през 2019 започват нови
преговори да изпълнят фактическия състав на прехвърлянето на колата, след
като фактът на изплащане на автомобила е станал през 2006. Това е
доказателство, че до 2019 ищецът е имал субективния елемент, че вещта не е
негова, а я държи на правно основание (договор). Ето защо след като липсва
намерение за своене и липсва демонстрация, следователно липсва изискването
владението да е явно и открито спрямо лицето, на което се противопоставят
права.
Следва да се отбележи, че за съда не е ясно защо след изтичане срока на
договора, страните не са прехвърлили автомобила или защо ищецът не се
позовава на друго придобивно основание – изплащане на лизингови вноски.
При това положение, след като ищецът е държал вещта след изтичане на
договора, той го държи без правно основание. Извършените от него
подобрения, разходи по него следва да се развиват на плоскостта на
добросъвестния владелец, поради прекратен договор за лизинг (чл.71 ЗС), тъй
като има право на облигационните притезания като такъв. Следва да се
отбележи, че облигационните отношения по чл.71 ЗС следва да се различават
от владението като основание за придобиване на вещ. При неизпълнение на
договор страните имат право да търсят обезщетение и евентуално изпълнение
вместо обезщетение.
Ето защо правоизключващото възражение на ответника, че ищецът е
държател е основателно. При това положение предявеният иск е изцяло
неоснователен.
По другите възражения на ответника
Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата е имала
неплатени задължения за местни данъци и такси, поради което не е могло да
се прехвърли собствеността на колата. На първо място по делото не се
установи към 2006, когато е изтекъл лизингът и когато е следвало да се
прехвърли колата, същата да е била с неплатени данъци по ЗМДТ. Дори и така
да е същите са се погасили през 2017 г., на основание чл.171 ДОПК.
Заплащането на местни данъци и такси не е елемент от фактическия състав на
сделката, а определя данъчната отговорност на собствениците към фиска
(макар и община) и отговорността им по чл. 264 ДОПК (декларациите, които
се подписват пред нотариуса). Освен това възражение касае друг вид искова
защита. Настоящото производството има за предмет вещен иск, а не
11
облигационен. Наистина по договора за лизинг, лизингополучателят следва да
е заплатил всички данъци и такси, за да се изповяда сделката пред нотариуса.
Но това е облигационно задължение по договора. Същото не касае
придобиването на вещно право по оригинерен способ. Освен това
неизпълнението на договора носи отговорност за обезщетение за вреди,
лихви, основание за изпълнение на договор и други, но не може да лиши
владелецът от правото му на собственост. При това положение, когато ищецът
бъде признат за собственик на вещ, на основание давностно владение, същият
следва да заплати данъци в полза на общината за пет години назад (арг. чл.171
ДОПК), защото е бил собственик пет години преди това (за данъчни цели).
Ето защо възражението на ответник е неоснователно. Те касаят
неизпълнението на договора, а не елементите на давността като фактически
състав и способ за придобиване на права.
Не е основателно възражението на ответника, че искът е погасен по
давност. На първо място петиторните искове не се погасяват по давност, освен
този по чл. 239, ал.2 ДОПК, което е изключение. Ето защо искът е допустим.
На следващо място в ОИМ, ответникът твърди, че правото на
лизингополучателят да иска от лизингодателя прехвърляне на колата е
погасено с общата петгодишна давност (л.125 от делото) Принципно
възражението на ответника е правилно. Доколкото е налице облигационен
договор вземанията по него се погасяват с петгодишна давност. Следователно
в период от 5 години от изтичане на лизинга, получателят на вещта може да
иска от лизингодателя сключване на договор (подобно на чл.19 ЗЗД). Но това
притезание не е предмет този иск. Искът няма за предмет да се сключи
договор, следствие на изпълнение на лизинга, а има за предмет придобиване
на вещно право по оригинерен път – давностно владение. Ето защо
възражението и за тази давност е неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника, че е липсвал годен обект
на правото на собственост – автомобил. Колата е сложна съставна вещ. Без
значение дали същата е с в движение или не, за да възникне правото на
собственост. Няма значение дали е регистрирана или не, защото същото се
индивидуализира освен с държавен контролен номер, но и с вид рама, шаси,
размери, модел, марка и година на производство. Дали колата е регистрирана
или не има единствено административнонаказателно и наказателно значение
спрямо собственика, водача и държавата. В този смисъл номерът при
регистрация е само елемент от индивидуализацията на вещта, но не е
задължително същата да е регистрирана. Ищецът може да твърди, че е
собственик на тази сложна вещ, само за да ползва съставните части
(например, продава скоростна кутия, стъкла, болтове и др.) или да извлича
друга полза от колата като съставна вещ (например склад за багаж или др.), но
не и да я ползва като превозно средство. Собственикът няма задължение да
ползва колата като превозно средство. Ето защо е без значение и е
неоснователно възражението, че процесната вещ е била дерегистрирана.
Освен това по делото ищецът представи доказателства (необходимите
12
документи), от които е видно, че след издаване на решението, което ще служи
като титул за собственост, процесната вещ може да се регистрира и да се
ползва като МПС (л.289-299 от делото)
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПЩ. Ответникът представя списък (л.265 от делото),
съгласно който претендира
500.00 лева внесен депозит за експертиза – л.204 от делото
1020 лева адвокатско възнаграждение – л.169 от делото
Ищецът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което
съдът не следва да се произнася. Ответникът представя договор за адвокатско
съдействие и защита. Съгласно него възнаграждението е в размер на 850.00
лева без ДДС и се заплаща по банков път. На първо място по делото не се
представиха доказателства адвокатът на ответника да е регистриран по ДДС.
Второ място липсва платежно нареждане. Ето защо доколкото липсва
документ за реално извършен разход, то не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение, съгласно указанията в т.1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Общият размер
разноски на ищеца, които следва да се признаят са в размер на 500.00 лева.
Ето защо В. С. Д., с адрес: гр. Со*, ЕГН: ********** следва да бъде
осъдена да заплати на "М*" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С*,
ЕИК: *, представлявано от Г* - управител, сумата от 500.00 лева (петстотин
лева), представляващи разноски по гр. д. № 62204/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
В. С. Д., с адрес: гр. Со*, ЕГН: ********** срещу "М*" ООД със седалище и
адрес на управление: гр. С*, ЕИК: *, представлявано от Г* - управител,
положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1,
предл.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за условено по отношение на
"М*" ООД, ЕИК: *, че В. С. Д. е собственик на лек автомобил С* с рег. № *,
рама № JSAERD31S**, на основание давностно владение в продължение на
над 17 години за периода от м. юни 2005 година до датата на завеждане на
исковата молба (13.11.2023 г.).
ОСЪЖДА В. С. Д., с адрес: гр. Со*, ЕГН: ********** да заплати на
"М*" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С*, ЕИК: *,
представлявано от Г* - управител, сумата от 500.00 лева (петстотин лева),
представляващи разноски по гр. д. № 62204/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14