Мотиви към присъда № 485
от 24.07.2019 г. по нохд № 00952/2019 г. по описа на
Районен съд Перник:
С
обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник на С.Б.Т. е повдигнато
обвинение за две престъпления по чл. 183, ал.1 от НК, а именно за това, че:
1.В периода
от м.03.2019 г. до м.04.2019 г. включително в гр.Перник, след като е бил осъден
да издържа свой низходящ – дъщеря си ******, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две месечни вноски;
2.В периода от м.03.2019 г. до
м.04.2019 г. включително, в гр.Перник, след като е бил осъден да издържа свой
низходящ – сина си С.Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две месечни вноски.
В хода на съдебните
прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание „пробация”
с пробационни мерки „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с продължителност от десет месеца, с периодичност на изпълнение
2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност от десет месеца.
Подсъдимият
С.Б.Т. в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения чрез които не
отрича, че не е плащал дължимата издръжка за двамата си низходящи в посочения
инкриминиран период. Изтъква като причина за това, че е бил безработен. Моли за
налагане на по-леки наказания, като представя доказателства, че е платил изцяло
сумите за инкриминирания период.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
С.Б.Т. е роден на *** ***. Има средно образование. Към настоящия момент е
безработен. Не е осъждан.
Подсъдимият
С.Б.Т. и свидетелката Е.Р.Х. са живеели във фактическо съжителство, по време на
което се родили двете им деца- ****** (родена на *** г.) и С.Т. (роден на *** г.).
С
протоколно определение от 22.05.2018 г. по гр. дело № 01787/2018 г. на Районен
съд Перник, влязло в сила на 30.05.2018 г., била одобрена постигната между С.Т.
и Е.Х. спогодба, с която първият се задължил да заплаща на малолетните си низходящи
чрез тяхната майка и законен представител Е.Х. ежемесечна издръжка в размер на
по 200 лева. Този съдебен акт не мотивирал Т. да изпълнява задълженията си по
отношение на децата си, поради което било образувано досъдебно производство №
1970/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Перник, водено срещу него за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, осъществено спрямо всяко едно от децата
му. С постановление от 25.10.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура Перник
посоченото наказателно производство било прекратено, тъй като Т. заплатил
дължимите вноски и се възползвал от привилегията, установена в чл. 183, ал.3 от НК.
Въпреки
постановеният акт на прокуратурата, С.Т. не платил дължимата месечна издръжка
за двете си деца за месеците март и април 2019, която била дължима чрез тяхната
майка и законен представител Е.Р.Х. ***, където същата живее.
По
доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка настоящият състав прие за безспорно доказана на базата на
обясненията на С.Б.Т., които кореспондират със свидетелските показания на Е.Р.Х.
и с приетите в съдебно заседание на 24.07.2019 г. писмени доказателства,
съдържащи се в досъдебно производство № 49/2019 г. по описа на Първо РУ при ОД
на МВР-Перник.
Задължението
на подсъдимия за ежемесечна издръжка на малолетните низходящи И.и С.по несъмнен
начин се доказва от приетия като писмено доказателство препис на съдебен
протокол от 22.05.2018 г. по гр.д. № 01787/2018 г. на Районен съд Перник,
съдържащ постановеното от съда определение, влязло в сила на 30.05.2018 г., с
което е била одобрена постигната между С.Т. и Е.Х. спогодба.
Съдът
прие като безспорно доказано, с оглед обясненията на подсъдимия и свидетелските
показания на Е.Х., че през инкриминирания период подсъдимият не е извършил
никакви плащания във връзка с дължимите от него издръжки, въпреки естеството на
това му задължение,
което цели задоволяване на ежедневни нужди на децата, поради което същото е
периодично, ежемесечно дължимо и цели да гарантира участието на С.Т. в
издръжката на своите низходящи. Изложеният от подсъдимия факт, че е бил
безработен не може да мотивира съда да приеме наличието на обективна
невъзможност да заплаща присъдените издръжки на малолетните си деца. По делото
няма доказателства деецът да е бил нетрудоспособен или да е страдал от
продължително общо заболяване, с оглед на което липсата на трудови доходи съдът
приема като дължащи се на субективни причини.
Не
спорно, с оглед приетите като писмени доказателства в хода на съдебното
следствие два броя пощенски записи с № PS23400007CX6
от 03.07.2019 г. и №PS23400007906 от 05.06.2019 г., в които е конкретизирано, че на Е.Р.Х.
е преведена сумата от 400,00 лв. на 05.06.2019 г., дължима за издръжка за м.
март 2019 г., както и такава в същият размер от 03.07.2019 г., дължима за
издръжка за м. април 2019 г., че преди постановяване на присъдата от настоящата
инстанция, деецът е изпълнил изцяло задължението си за инкриминирания период,
като не са налице данни за настъпили други вредни последици за пострадалите.
От
правна страна:
Съдът
намира, че подсъдимият С.Б.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическият състав на две престъпления чл. 183, ал.1 от НК, тъй като:
1.В периода
от м.03.2019 г. до м.04.2019 г. включително в гр.Перник, след като е бил осъден
да издържа свой низходящ – дъщеря си ******, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две месечни вноски;
2.В периода от м.03.2019 г. до
м.04.2019 г. включително, в гр.Перник, след като е бил осъден да издържа свой
низходящ – сина си С.Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две месечни вноски.
От
обективна страна и двете деяния са
извършени чрез бездействие – подсъдимият не изпълнявал задължението си
да издържа своите малолетни низходящи– И.Т. и С.Т., като съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две месечни вноски.
От субективна страна и двете
деяния са извършени умишлено, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Този извод се налага, с оглед обективните му действия, тъй
като С.Т. е съзнавал характера на задължението си да плаща издръжка на всяко
едно от двете си деца, знаел е, че периодичността на плащанията е всеки месец,
защото е бил наясно със съдържанието на одобрената на 22.05.2018 г. спогодба по
гр. дело № 01787/2018 г. на Районен съд Перник, но въпреки това не е осъществил
дължимото според закона поведение.
Съдът не прилага разпоредбата на
чл. 183, ал.3 от НК, въпреки безспорно установеното по делото, че преди
постановяване на настоящата присъда подсъдимият е заплатил изцяло задълженията
си за м. март и м. април 2019 г. за двете си деца и не са настъпили вредни
последици от деянията, тъй като деецът вече веднъж се е ползвал от тази
привилегирована разпоредба, поради което и няма възможност втори път да се
ползва от същата. Именно кредитирания в хода на съдебното следствие като
писмено доказателство препис на постановление от 25.10.2018 г.
на прокурор при Районна прокуратура Перник, с което воденото срещу лицето
досъдебно производство № 630/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Перник
е било прекратено доказва по категоричен начин, че след като С.Т. е заплатил
дължимите вноски се е възползвал от привилегията, установено в чл. 183, ал.3 от НК. Съгласно Тълкувателно
решение № 19 от 27.03.1974 г. по н.д. № 12/1974 г. на ОСНК на ВС чл.183, ал.3
от НК може да бъде приложен и от прокуратурата на досъдебното производство и
доказателство, че дадено лице веднъж се е ползвало от привилегията на тази
разпоредба е именно постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното преследване.
Причина
за извършване на деянията е заниженото правно съзнание на подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
С оглед изложените
по-горе правни изводи съдът призна подсъдимият С.Т. за виновен за извършените
от него две престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК. Преценявайки визираните в
разпоредбата на чл.54 от НК предпоставки, както и тези посочени в чл.57, ал.1
от НК, настоящият състав намери, че най-подходящо по вид и размер наказание за
всяко едно от горепосочените престъпления е да наложи на дееца наказание
„пробация” с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност от 6 (шест) месеца, с периодичност на изпълнение два пъти
седмично, и „задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от 6
(шест) месеца, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, във
вр. чл. 54, във вр. чл. 57, ал. 1 от НК осъди подсъдимия за всяко едно от двете
престъпления на посоченото наказание.
При индивидуализацията на наказанието за всяко едно от двете престъпления съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства дадените от подсъдимия обяснения, с които е спомогнал за
разкриване на обективната истина, малката продължителност на инкриминирания период,
заплащането на всички неиздължени суми през него до приключване на съдебното
следствие пред настоящата инстанция, както и неговото чисто съдебно минало. Ето
защо и настоящият състав счита, че съответстващо на целите на наказанието по
чл. 36, ал.1 от НК се явява по-лекото от двете алтернативно предвидени
наказания, а именно наложената „пробация” със съответния срок на визираните
по-горе пробационни мерки.
Съдът намира, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл.55 от НК, въпреки че отчете, че се касае
за лице, което е демонстрирало коректно процесуално поведение както в хода на
досъдебното производство, така и в това на съдебното следствие, както и че въпреки че не реализира постоянни трудови доходи, е полагало
усилия за заплащане на дължимите от него суми за издръжка на двете му деца, за
които е осъден, макар и с закъснение, тъй като, според съда, реализираните от
подсъдимия доходи са периодични и минимални, поради което и редуцирането на
наказанието „пробация” в хипотезата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „в” от НК в предвиденото
в закона наказание „глоба” дори и в неговия минимален размер, съотнесено към
конкретния казус, би затруднило в по-голяма степен подсъдимия от възможност в
бъдеще да плаща редовно дължимата издръжка на децата си.
Настоящият състав отбелязва, че по отношение на подсъдимия е неприложима
разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като се касае за множество престъпления,
поради което е налице и ограничителното обстоятелство визирано в чл. 78а, ал.7
от НК.
За пълнота на изложеното съдът
отбелязва, че и в двете си хипотези не е приложима и разпоредбата на чл. 9,
ал.2 от НК, тъй като всяко едно от
извършените деяния е общественоопасно предвид засегнатите обществени отношения
и личността на дееца. Обект на същите са обществени отношения, които осигуряват
нормалното развитие на малолетните деца и въпреки, че се касае за сравнително
кратък период и за изпълнение в по-късен момент изцяло на дължите задължения,
не може да се приеме, че деянията са засегнали в незначителна степен низходящите
на дееца, предвид характера на издръжката да задоволява ежедневните им нужди.
Освен това настоящият случай не е първият, в който С.Т. е преустановявал
плащането на месечната издръжка на своята дъщеря и син. Налице е едно
константно поведение на подсъдимия, както с оглед прилагането от прокуратурата
на привилегирования състав на чл. 183, ал.3 от НК с цитираното по-горе нейно
постановление от 25.10.2018 г., така и предвид безспорно установеното в хода на
съдебното следствие, предвид обясненията на С.Т. и свидетелката Е.Х., че и след
инкриминирания период деецът не е плащал дължимите суми за следващи месечни
издръжки на своите низходящи.
Съдът намира, че по отношение на горепосочените
престъпления е налице хипотезата на чл. 23, ал.1 от НК, тъй като С.Т. ги е
извършил преди да е налице влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което и на това основание определи и наложи на подсъдимия за двете престъпления
по чл. 183, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание, а именно „пробация”
със следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 6 (шест) месеца, с
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи” с пробационен служител с продължителност от 6 (шест) месеца.
Мотивиран от горното и в същият
смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ