Решение по дело №326/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 496
Дата: 10 април 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040700326
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    496                  от 10.04.2020 г.                                  град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Лилия Александрова

                                                                         Членове: 1. Станимир Христов

            2. Галя Русева

 

при секретаря С.А. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 326 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.Д.Д. с ЕГН **********,  с постоянен адрес ***, против Решение № 1616/20.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 4314/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление  /НП/ № 19-0769-003785/12.08.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на касатора за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на закона. Твърди, че не е имал качеството на „водач на МПС“ към момента, когато е поканен да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Искането му е за отмяна на решението и на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител, моли за уважаването й.

Ответникът по касация - Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти касационен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

            С процесното наказателно постановление отговорността на С.Д.Д. е ангажирана за това, че на 16.07.2019 г. около 13.50 часа, като водач на МПС управлявал лек автомобил Пежо 307 с рег.№ DZ262JZ в гр.Бургас на паркинг на магазин „Айко, посока към МОЛ Галерия, като отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер DRUGTEST 5000 в 16.40 часа в сградата на 5-то РУ – Бургас, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0002464.

За да постанови оспореното решение, въззивният съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел за доказано, че С.Д.Д., като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер DRUGTEST 5000, с което е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на състава на вмененото му във вина нарушение. Районният съд е обосновал извод, че административно-наказателната отговорност на касатора  е била правилно ангажирана на основанието, посочено в НП.

            Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

             Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е това административнонаказателно отговорно лице, което притежава и допълнително качество „водач на моторно превозно средство“. Съгласно легалното определение в разпоредбата на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, водач на МПС е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде едно деяние съставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо деецът да притежава качеството „водач на МПС“ към момента на отказа да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества, а не в предходен момент. Това е така, тъй като от преустановяване на дейността по управление на превозното средство, лицето губи качеството си на водач, поради което за него отпадат и задълженията, адресат на които е именно водачът на МПС.

           От описанието на нарушението в НП и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че  касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества в сградата на 5-то РУ – Бургас, където е бил отведен от контролните органи почти три часа след като е паркирал управлявания от него автомобил, т.е към момента на отказа той вече не е имал качеството на водач на МПС, следователно не е бил субект на вмененото му във вина нарушение. Изводът на районния съд, че той е продължил да бъде водач на автомобила, тъй като през цялото време е бил наблюдаван от полицейските органи, не намира опора в закона. С извършването на последваща, отдалечена във времето проверка, не би могло да се установи с категоричност дали касаторът е употребил наркотични вещества към момента, когато е управлявал автомобила, каквато е именно целта, заложена в посочената разпоредба на ЗДвП. Последващата проверка би показала резултат към различен, по-късен момент.

           С оглед изложеното, съдът намира, че установеното деяние не е съставомерно от субективна страна, поради което неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за извършването му.

Като е стигнал до изводи,  различни от изложените, Районен съд –Бургас е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което НП да бъде отменено.

 Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети  касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 1616/20.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 4314/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-003785/12.08.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на С.Д.Д. с ЕГН **********,  с постоянен адрес *** , за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.