О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 27.02.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

при секретаря …………………........................................................ като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 133  по описа за 2020 година,  съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.

Подадена е частна жалба от "БАНКА ДСК"ЕАД-София, със седалище и адрес на управление гр................., представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С.от гр София, и Изпълнителния директор Ю.Б.Г.от гр. София, чрез пълномощника им гл. юрисконсулт К.И.С., съдебен адрес: ***, срещу Разпореждане № 4539/20.12.2019 г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2484/2019 г.

Изтъква, че видно от представените по делото уведомления, длъжникът е уведомен съгласно изискванията на чл. 47 от ГПК. Посочва, че отказът на съда е мотивиран с допълнителни неизпълнени изисквания, които не са съобразени със закона и съдебната практика. Изтъква, че уведомяването по телефона или по електронен път не е задължителен способ по смисъла на чл. 47 от ГПК, напротив считат, че нормата на чл. 44 от ГПК е диспозитивна, не императивна. По отношение връчвнето на съпругата на длъжника, изтъкват, че това е в нарушение на Закона за личните данни и ГПК. В този смисъл, счита, че първоинстанционният съд без основание е приел, че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост е нередовно, поради което не е настъпила предсрочна изискуемост, като са им вменени задължения във връзка с уведомяването, които са в противоречие със закона и установената съдебна практика, вкл. и ТР. В този смисъл моли да бъде постановено въззивният съдебен акт.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

С определение № 195/ 20.02.2010 година въззивният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявление с вх.№ 3078925/ 30.10.2019 г. по описа на Районен съд - София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на "БАНКА ДСК"ЕАД-София, със седалище и адрес на управление гр................., представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С.от гр София, и Изпълнителния директор Ю.Б.Г.от гр. София, чрез пълномощника им гл. юрисконсулт К.И.С., съдебен адрес: ***, като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

 Опреледелението е връчено на 20.02.2020 година по факс и електронната поща на заявителя.

Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 16.42/ 25.02.2020 година (клеймо 24.02.2020година) в законоустановения тридневен срок, в която са направени следните уточнения: кредитът е усвоен на дата 10.02.2012 година; н 25.02.2018 година лихвата по кредита е променена от 9.450 на 13.450 поради нарушаване на условията по пакет „Частно банкиране златен”. На 18.06.2019 година кредитът кредитът започва да се олихвява лихвата по чл. 86 от ЗЗД в размер на 10 % след превръщане на договора за предсрочно изискуем. Твърди се, че са правени опити за контакт с длъжника на телефон ********* на 0.08.2017 г. на 28.08.2017 г. на 04.09.2017 г. и на 05.04.2018 г., като при тези опити не е имало връзка с номера, същият е бил изключен. По отношение на останалите въпроси представя приложение № 1, което посочва, че отразява цялото движение по кредита и как са формирани сумите. Приложена е вносна бележка за сумата 204.66 лева.  

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница и каква част са договорна лихва, върху какво е начислена претендираната законна лихва. При това положение е налице хипотезата на чл. 441, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК съдът в заповедното производство е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на противоречие със закона и добрите нрави, вкл. и за наличието на нищожна клауза в потребителски договор.

По отношение на сумата от 60 евро, претендирани като разноски при изискуемост на кредита, които не са посочени като размер в самия договор, а в чл. 16 от него е посочено общо, че кредитополучателят е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката и заплаща такси, съгласно нея. Така претендираната сума, макар и наречена разход е свързана с договора за потребителски кредит и е обусловена от забавеното изпълнение по договора. Тя обаче е в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Тези данни не могат да бъдат извлечени и от приложените документи, тъй като тя не фигурира, нито в договора, нито в Общите условия, нито са представени доказателства в тази насока.  При тези съображения заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК поради противоречие със закона.

С въззивната жалба е направено искане да бъде коригирана издадената заповед за незабавно изпълнение в уважената част, тъй като съдът е присъдил една обща сума от 4 445.14 евро, от която не става ясно , каква част е главница и каква лихва. Както бе изложено по-горе заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било изначално нередовно, точно по тази причина, че от изложението на обстоятелствата и от приложеното извлечение и останалите доказателства не могат да се извлекат данни каква част от претендираните суми, отразени, като месечни вноски е главницата, каква е възнаградителната лихва, върху каква сума е начислена и каква част е надбавката за забавено плащане, както и върху каква сума е начислена законната лихва. При това положение на основание чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК заповедният съд е следвало да даде указания за отстраняване на нередовностите и след това да се произнесе по заявлението. Тези нередовности не са отстранени и в настоящото производство, но с оглед общата забрана за влошаване положението на обжалвалия съдебния акт, въвведена с разпоредбата на чл. 271, ал.1, изр.2 от ГПК, разпореждането следва да бъде потвърдено и в тази част.

При тези съображения макар и при други мотиви Разпореждане № 4539/20.12.2019 г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2484/2019 г., е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4539/ 20.12.2019 г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2484/2019 г.  

 

Определението не подлежи на касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

                                         

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                             

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.