РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Велико Търново, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110102248 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Ж. М., подадена
чрез пълномощника му адв. Х. Р. от САК, против „БАНКА ДСК“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК. Ищецът основава
претенцията си на твърденията, че на 19.08.2014 г. по молба на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД (с настоящо наименование „Банка ДСК“ АД) против него е било
образувано изпълнително дело № 581/2014 г. по описа на ЧСИ Р. Т., с peг. № 717, с
район на действие ОС-Варна. Посочва, изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 2014 г., издаден по ч. гр. д. № 5405 по описа за 2014 г.
на РС – Варна, с който е осъден да заплати на кредитора следните суми: сумата от
2858,60 лв., представляваща главница по договор за кредит „Експресо“ № 258421 от
15.12.2010 г., сума от 325,31 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва за
периода от 05.06.2011 г. - 02.03.2012 г., сумата от 1209,29 лв., представляваща
наказателна договорна лихва за периода от 02.03.2012 г. до 23.04.2014 г. и сума от 4,38
лв., представляваща такси и застраховка, ведно със законна лихва върху главницата от
2858,60 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.04.2014 г., до
окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в
размер на 87,95 лв. Твърди още, че по изпълнителното дело е бил присъединен и
изпълнителен лист от 2014 г., издаден в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
по ч.гр. д. № 5404 по описа за 2014 г. на РС - Варна, с който е осъден да заплати на
кредитора следните суми: сумата от 100 лв. - главница, възнаградителна договорна
лихва за периода от 30.06.2011 г. - 02.03.2012 г. в размер на 42,05 лв., наказателна
договорна лихва за периода от 02.03.2012 г. до 23.04.2014 г. в размер на 56,55 лв. по
1
договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 284025/15.12.2010 г., обявен
02.03.2012 г. за предсрочно изискуем, ведно със законна лихва върху вземането от
датата на подаване на настоящото заявление - 24.04.2014 г., до окончателно изплащане
на задължението, както и направените по делото съдебно деловодни разноски,
представляващи държавна такса в размер на 25 лв. Изтъква, че по изпълнителното дело
е била изготвена покана за доброволно изпълнение, адресирана до него, която се счита
за връчена на 29.10.2014 г. по реда на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване
на уведомление, на 19.08.2014 г. е бил наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, на 30.10.2014 г. е бил наложен запор на собственото му МПС, на
15.04.2015 г. е била наложена възбрана върху собствените му идеални части от
недвижим имот, представляващ дворно място в с. Куманово, което е било и последното
изпълнително действие по делото, а впоследствие съдебният изпълнител е прекратил
същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като взискателят е изтеглил
изпълнителните си листове. Поддържа, че вземанията по посочените изпълнителните
листове са погасени по давност и че за него е налице правен интерес от установяване
на този факт по исков ред. По изложените съображения отправя искане до съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите по
изпълнителен лист от 2014 г., издаден по ч. гр. д. № 5405 по описа за 2014 г. на РС –
Варна, и по изпълнителен лист от 2014 г., издаден по ч.гр. д. № 5404 по описа за 2014 г.
на РС – Варна, поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Банка ДСК“
АД, в който се взема становище за основателност на предявените с исковата молба
искове и същите се признават по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК. Твърди се, че на
15.12.2010 г. между СЖ Експресбанк и ищеца са сключени два договора, а именно:
Договор Експресо № 258421 за сумата от 3000 лв. за срок на погасяване 60 месеца и
Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 284025 за сумата от 100 лв., че
поради неплащане в срок на задълженията по него кредиторът се е снабдил със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5405 по описа за 2014 г. на РС –
Варна и по ч.гр. д. № 5404 по описа за 2014 г. на РС – Варна, и че въз основа на
издадените изпълнителни титули е образувано изп. дело № 581/2014 г. на ЧСИ Р. Т.,
рег. № 717, с район на действие ОС – Варна. Посочва се, че по изпълнителното дело са
предприемани множество действия, като последното такова е било от 15.04.2015 г.,
когато е наложена възбрана върху собствени на длъжника ид.ч. от недвижим имот,
както и че на 05.10.2017 г. делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като впоследствие издадените изпълнителни листи са изтеглени от взискателя. Изтъква
се, че на 04.05.2020 г. чрез преобразуване е вписано вливане на СЖ Експресбанк в
„Банка ДСК“ АД и по силата на правоприемството възникналите кредитни
правоотношения са преминали в правната сфера на ответника. В отговора изрично се
признава, че взискателят по горното изпълнително дело е изоставил принудителното
изпълнение след 15.04.2015 г. и че след настъпване на перемпцията, респ. след
погасяване на вземанията по давност, не са отправени искания за насочване на
принудителното изпълнение срещу имуществото на ищеца. В тази връзка се навеждат
доводи, че СЖ Експресбанк АД, а и правоприемникът му „Банка ДСК“ АД, не са дали
повод за завеждане на делото, поради което и сторените по същото разноски следва да
2
бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си отправя молба за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение
съобразно направеното признание.
Съдът, като взе предвид направеното признание на иска и становището на
ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът чрез
пълномощника си е направил ясно и недвусмислено изявление за признание на иска.
Последният от своя страна разполага с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, доколкото признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и същото не е такова, с което страната да не
може да се разпорежда. Ето защо против ответника следва да се постанови решение
при признание на иска, като предявената претенция следва да се уважи изцяло така,
както е заявена с исковата молба, без съдът да мотивира решението си по същество по
аргумент от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в производството по делото за внесена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява искането на ответника разноските
по делото да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая с оглед
направеното признание безсъмнено е налице една от предвидените в разпоредбата
предпоставки. Ето защо на изследване подлежи въпросът налице ли е втората
предпоставка за прилагане на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. От приложеното по
делото заверено копие от изп. дело № 581/2014 г. на ЧСИ Р. Т. се установява, че към
29.12.2017 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител, който е приел, че последното
изпълнително действие е от 15.04.2015 г. Последно подадената от взискателя „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД молба за извършване на справки и съответно предприемане
на изпълнителни действия по делото е от 05.10.2017 г. По нея не се установява да има
изрично произнасяне на съдебния изпълнител, но на 09.10.2017 г. до взискателя е
изпратено съобщение, че изпълнителното дело е прекратено. С молба от 06.06.2018 г.
взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, като видно от направеното върху молбата
отбелязване, същият е бил върнат на 21.06.2018 г. След получаването на листа
ответникът като правоприемник на взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
разполага с възможността да образува ново изпълнително дело срещу ищеца.
Действително няма данни към приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция същият да е сторил това. С оглед наличието на изпълнителни листи в полза
на ответника против ищеца, по които винаги може да се започне принудително
изпълнение, за последния безспорно е налице правен интерес да поиска да се установи
със сила на присъдено нещо недължимостта на сумите по тях. По тази причина не
може да се приеме, че ответното дружество не е давало повод за завеждане на делото,
както и че е налице основание същото да бъде освободено от отговорност за
3
направените от ищеца разноски. В тази връзка следва да се отбележи, че давността не
се прилага служебно, а съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се
произнесе по такова възражение, поради което ищецът не би могъл да осъществи
защитата си против евентуално насочено против него принудително изпълнение по
друг начин, различен от съдебния. Действително към отговора на исковата молба
ответникът е приложил извлечение от протокол от 05.06.2023 г. от заседание от
Централизирана комисия по проблемни кредити, на което е взето решение да бъде
прекратено балансовото и задбалансовото отчитане на задължения с титуляр М. Ж. М..
Посоченото решение обаче е взето след образуване на настоящото гражданско
производство, а освен това няма данни същото да е било сведено до знанието на
ищеца. Предвид горното, съдът намира, че ответникът отговаря за сторените от ищеца
разноски по делото. Основателно обаче се явява направеното от него в условията на
евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, обема на извършените процесуални действия, предвид извършеното признание
и това, че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно: 770,91 лв. Така, общо в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 959,28 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Ж. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, не дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
сумата от 2858,60 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и осем лева и шестдесет
стотинки), представляваща главница по договор за кредит „Експресо“ № 258421 от
15.12.2010 г., сума от 325,31 лв. (триста двадесет и пет лева и тридесет и една
стотинки), представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 05.06.2011
г. - 02.03.2012 г., сумата от 1209,29 лв. (хиляда двеста и девет лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща наказателна договорна лихва за периода от 02.03.2012 г. до
23.04.2014 г. и сума от 4,38 лв. (четири лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща такси и застраховка, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.04.2014 г., до окончателно
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 87,95
лв. (осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки), за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 2014 г., издаден по ч. гр. д. № 5405 по описа за 2014 г. на РС –
Варна, както и сумата от 100 лв. (сто лева) - главница, възнаградителна договорна
лихва за периода от 30.06.2011 г. - 02.03.2012 г. в размер на 42,05 лв. (четиридесет и
два лева и пет стотинки), наказателна договорна лихва за периода от 02.03.2012 г. до
23.04.2014 г. в размер на 56,55 лв. (петдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки) по
договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 284025/15.12.2010 г., обявен
4
02.03.2012 г. за предсрочно изискуем, ведно със законна лихва върху вземането от
датата на подаване на настоящото заявление - 24.04.2014 г., до окончателно изплащане
на задължението, както и направените по делото съдебно деловодни разноски,
представляващи държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), за които суми
е издаден изпълнителен лист от 2014 г., издаден по ч.гр. д. № 5404 по описа за 2014 г.
на РС – Варна, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на М. Ж. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, сумата от 959,28 лв. (деветстотин петдесет и девет
лева и двадесет и осем стотинки) – сторени разноски по делото за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5