В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
при секретаря Анастасия Митева, разгледа Гр.д. № 304
по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от М.А.Г.,***, Булстат ***, представлявана от кмета Е.Б., искове
по чл. 75, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 70, ал. 5 КТ – за обявяване
недействителността на клаузи от допълнително споразумение № 65/19.03.2020 г.
към трудов договор № 3/13.01.2016 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване незаконността и отмяна на заповед № 25/20.07.2020 г.
на кмета на община Каварна, с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата на осн. чл. 71, ал.1 КТ, като незаконосъобразна; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност - „юрисконсулт”
и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.1
и ал. 2 КТ за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа, поради прекратяване
на трудовото правоотношение в размер на 7 200 лв. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
заплащане.
Ищцата твърди, че е
постъпила на работа като юрисконсулт в Община Каварна в началото на 2016 г.,
сключвайки трудов договор № 3/13.01.2016 г. на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ –
за определено време, по настояване на работодателя. Съгласно връчената й
длъжностна характеристика длъжността на която била назначена попадала в отдел
„Правно, административно и информационно обслужване”, дирекция „Финансови
дейности, правно, административно и информационно обслужване” при Общинска
администрация Каварна. След изтичане на определения срок в договора, т.к.
същият не бил прекратен се трансформирал в безсрочен. Ищцата твърди, че след
назначаването й на длъжността изпълнявала добросъвестно и отговорно всички
разписани в длъжностната й характеристика задължения, както и такива възложени
й допълнително от работодателя, а и доброволно поети от нея в интерес и полза на общинска администрация Каварна и
гражданите на Общината.
На 19.03.2020 г.
въпреки личните и юридическите й възражения, под натиск на работодателя била
принудена да подпиша допълнително споразумение към трудовия договор, по силата
на което работодателят я преназначавал в нов отдел „Правно-нормативно
обслужване и обществени поръчки” на длъжност „юрисконсулт”, в изпълнение на
Решение № 54 по Протокол № 6 от 28.01.2020 г. на Общински съвет Каварна,
относно нова структура на Общинска администрация Каварна. Едновременно с
преназначаването било намалено и трудовото й възнаграждение с 500 лв. и е
уреден изпитателен срок в полза на работодателя. Твърди, че към допълнителното
споразумение не е била приложена, нито й е била връчена нова длъжностна
характеристика. Въпреки посочването на основанието на чл. 119 от КТ в
споразумението, на дата 19.03.2020 г. между ищцата и работодателя не било
достигнато до свободно договаряне, като последният по своя воля е взел решение
и е наложил на ищцата изпитателен срок без да се съобрази с възраженията й.
Непосочването в съдържанието на допълнителното споразумение от 19.03.2020 г. на
изключението по § 1, т. 8 от ДР на КТ, обуславящо срочността на договора,
водело до липса на законово основание за сключване на допълнително споразумение
за трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно.
Ищцата твърди още,
че длъжността „юрисконсулт” в отдел „Правно-нормативно обслужване и обществени
поръчки” в Община Каварна не е нова длъжност, със съвършено нови по значение,
характер и естество трудови функции, поради което е съществувала пречка по
смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ, страните по съществуващото трудово правоотношение
да сключат този вид допълнително споразумение, с оглед на което извършеното на
20.07.2020 г. прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ е незаконосъобразно. Твърди се също, че допълнителното споразумение е
недействително и по отношение на клаузата за намаляване на достигнатото трудово
възнаграждение, т.к. не са посочени причините и предпоставките за намаляването
му, не е намалено работното време нито обема от възложената за изпълнение
работа, не са й наложени дисциплинарни наказания.
С изложените
мотиви ищцата предявява искове за обявяване недействителността на клаузите от
допълнително споразумение № 65/19.03.2020 г. към трудов договор № 3/13.01.2016
г.: „във връзка с чл. 70, ал. 2 КТ – в полза на работодателя” и „за основно
месечно възнаграждение: в размер на 1000 лв.”; за признаване незаконността и отмяната на
заповед № 25/20.07.2020 г. на кмета на община Каварна, с която е прекратено
трудовото й правоотношение на осн. чл. 71, ал.1 КТ, като незаконосъобразна,
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт” и
заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа, поради
уволнението в размер на 7 200 лв. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорват се твърденията на ищцата относно упражнена
принуда от работодателя за подписване на процесното допълнително споразумение.
Волята на работника не е била опорочена, т.к. същият е сключил допълнителното
споразумение съобразявайки се с икономическата ситуация, в която се е намирал и
е избрал да запази трудовите си правоотношения при новите условия. Твърди се че
постигнатите в споразумението по-неизгодни за служителя условия за работа са
били наложени от изменената структура на Община Каварна в изпълнение на
решението на Общински съвет Каварна. Съгласно одобрената нова структура на
общината дейностите изпълнявани от ищцата са били възложени на повече от един
служител в новосъздадения отдел „Правно-нормативно обслужване и обществени
поръчки”, което е довело до намаляване обема на работа, а от там и на
следващото се трудово възнаграждение.
Оспорват се
твърденията на ищцата относно недействителност на посочените клаузи от
допълнителното споразумение, като се твърди, че дори и да е налице неспазване
на законовото изискване за отправено волеизявление от страна на служителя, то
това би довело до възприемане на трудовото правоотношение като безсрочно, но не
би повлияло на всички останали клаузи от споразумението и най-вече на срока за
изпитване. Относно оспорената клауза „в полза на работодателя”, се твърди, че
същата е законово регламентирана, което изключва недействителността й.
Искането за признаване незаконността на
прекратителната заповед се оспорва с твърдението, че същата е издадена в
съответствие с договорената между страните клауза за изпитване по реда на чл.
70, ал. 2 от КТ, даваща право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение без предизвестие, съгласно нормата на чл. 71, ал. 1 от КТ.
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за оставане без работа се
оспорва като неоснователна и недоказана в претендирания размер и период. Моли
се за отхвърляне изцяло на всички предявени искове като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно между страните, а
и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и
ответника е бил сключен трудов договор № 3/13.01.2016 г., по силата на който М.Г.
е заемала длъжността „юрисконсулт” с код но НКПД 2617021, със срок за изпитване
13.07.2016 г. След изтичане на срока
трудовото правоотношение между страните не е било прекратено и се е превърнало
в безсрочно. С допълнителни споразумения № 189/20.07.2016 г., № 88/19.04.2018
г. № 109/31.08.2018 г. и № 103/25.03.2019 г. страните са предоговаряли размера
на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата.
На 19.03.2020 г. между Община
Каварна, представлявана от кмета Е.Б. и М.А.Г., във връзка с изпълнение на
решение № 54 от протокол № 6 от 28.01.2020 г. на ОбС Каварна е сключено
допълнително споразумение № 65/19.03.2020 г. на осн. чл. 119, във вр. с чл. 70,
ал. 2 КТ – в полза на работодателя по силата на което страните са се споразумели
за изменение на трудовия договор считано от 20.03.2020 г., като мястото на
работа на служителя е променено от отдел „Правно, административно и
информационно обслужване” в новосъздадения отдел „Правно-нормативно обслужване
и обществени поръчки”, като е запазена длъжността на служителя „юрисконсулт” с
код но НКПД 2617021 и работното време, но са променени основното месечно
възнаграждение в размер на 1000 лв., и е
определен краен срок 20.09.2020 г.
От събраните в процеса гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелката Д.И.Г. се установи, че тя в
качеството си на старши специалист „човешки ресурси” е изготвила допълнителното
споразумение, което е предоставила на работодателя и не е присъствала при
неговото подписване от страните. Свидетелката е изготвила и нова длъжностна
характеристика, в която вписала указаните й от работодателя задължения и
отговорности на работника. Г. не може с категоричност да посочи датата на която
е направила опит да връчи длъжностната характеристика на ищцата, но е
категорична, че това е станало в един по-късен момент от подписване на
допълнителното споразумение. Т.к. ищцата след запознаване с предложената и за
подпис длъжностна характеристика, е отказала да подпише същата, се наложило,
връчването да бъде извършено при условията на отказ, удостоверен с подписите на
двама свидетели /без посочване на конкретна дата на отказа/. Относно
вписванията в длъжностната характеристика свидетелката отговори, че е
разработила същата въз основа на новия устройствен правилник, съгласно
указанията на работодателя, след което я е представила за необходимото
съгласуване и утвърждаване от секретаря на общината. Решение на работодателя е
било ищцата да се занимава само с обществените поръчки и затова в длъжностната
характеристика е вписана само тази част от устройствения правилник, без
включване на задължения за процесуално представителство.
От свидетелските показания на П.В.К.,
се установи, че тя не е присъствала при подписване на допълнително споразумение
от 19.03.2020 г. между ищцата и ответника. На свидетелката било разпоредено от
г-жа Б. да отиде като свидетел, за да потвърди отказа на Г. да разпише
длъжностната си характеристика. Свидетелката не си спомня дата, на която е
направен опит за връчване на длъжностната характеристика и не си спомня
конкретни коментари по повод отказа.
Приети като доказателства по
делото са два устройствени правилника на общинска администрация Каварна, първият
от които утвърден със заповед № 250/28.03.2016 г. на кмета на Община Каварна Н.С.
/л. 68 – л. 101 от делото/ и втори утвърден със заповед № 111/24.02.2020 г. на кмета
на Община Каварна Е.Б. /л.102 – л. 141 от делото/.
По делото са представени и
приети двете длъжности характеристики към сключените от ищцата трудови договори,
едната от които връчена на Г. на 28.03.2016 г. /л.164 – л. 166 от делото/ и втора
връчена на ищцата „при отказ” /л. 161 – л. 163 от делото/.
От съпоставката на
представените три длъжностни характеристики за длъжността „Началник отдел” и
„Юрисконсулт” в отдел „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки” /л.
196 – л. 160/, с тази връчена на ищцата „при отказ” /л. 161 – л. 163/, се установява, че първите
три съдържат в разделите „Преки задължения”, всички задължения съгласно
Устройствения правилник на общината – чл. 32, т. 1 до т. 28 /за юрисконсултие
без процесуално представителство/, а в тази връчена на ищцата са вписани
единствено задълженията по чл. 32 от т.17 до т. 28.
Със заповед № 25 от 20.07.2020
г., връчена на ищцата при отказ на 20.07.2020 г. е прекратен трудовия договор
сключен между ищцата и ответника със срок на изпитване, уговорен в полза на
работодателя, поради изтичане срока на изпитване, считано от 21.07.2010 г.
Установява се от представените
заверени преписи от страници от трудова книжка сер. Щ, № 481137 и от
извършената в съдебно заседание справка с оригинала, че след прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата не е постъпвала на работа при друг работодател.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа
страна, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да
се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното
му приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до
6 месеца. За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и
също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж – чл. 70, ал.5 КТ. По взаимно съгласие страните могат да изменят
съдържанието на трудовия договор, като предмет на изменение може да бъде всяка
договорна клауза, включително и относно длъжността, която заема работникът или
служителят. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато
изрично съгласие на страните за заемането на нова длъжност, различна от тази по
първоначалния трудов договор, няма пречка те да договарят срок за изпитване за
тази нова длъжност и това няма да бъде в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. Това е
така, защото страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на
договаряне могат да уговарят или не срок за изпитване в полза на работодателя
или на работника. С други думи няма пречка да се сключи договор за изпитване с
работник или служител, който вече е работил при същия работодател по
първоначален трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция –
такава, каквато до този момент работникът не е изпълнявал. При преценка дали
става дума за нова трудова функция се изхожда от естеството на работата, от
свойствените задължения за заеманата длъжност – има ли съществена разлика в
трудовите функции. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно
съдържание, отнесени към различни трудови функции в зависимост от спецификата
на съответната длъжност, от предмета на дейност и от организацията на
предприятието (Р-160-2015, ІV г. о.). За това дали работата е една и съща не е
съществено нито наименованието на длъжността, нито кода й по НКПД, а трудовата
функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално
изпълняваната работа от работника или служителя включва в обема си и трудовите
функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова
длъжност по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ, поради липса на съществено изменение
на трудовите задължения (Опр. № 931/20.12.2019 по гр.д. № 2705/2019 г. на ВКС,
ГК, IV г.о.). В този случай включването на клауза за срок за изпитване при
преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна
(Р-369-2014, ІV г. о.).
В процесния случай, видно от длъжностната
характеристика за длъжността "юрисконсулт", към трудов договор №
3/13.01.2016 г. сключен с ищцата, част от основните й задължения са били : да дава
мнение по законосъобразността на проектите на заповеди на кмета на общината,
свързани с разпореждане и управление на общинската собственост и с обществените
поръчки; съвместно с другите звена да участва при съставянето, изменението и
прекратяването на договори; да участва във всички конкурси и търгове,
провеждани от общината и в комисиите по процедури за обществени поръчки. Съгласно
длъжностната характеристика, към допълнително споразумение № 65/19.03.2020 г.
задълженията на ищцата са редуцирани до извършване на необходимите дейности във
връзка с подготовката и провеждането на процедури за възлагане на обществени
поръчки. Видно е, че е налице определена еднаквост – съгласно предходната
длъжностна характеристика на ищцата са били вменени много по-големи по обем
задължения, включващи и действия по организацията и контрола за законосъобразност
по обществените поръчки, в които общината участва.
След като в продължение на повече от четири години ищцата
в качеството и на „юрисконсулт” на общината може повечето (да извършва цялостно
правно обслужване на общината, включително и процесуално представителство), тя
може да изпълнява и по-малкото (подготовка и провеждане на процедури за
възлагане на обществени поръчки). За длъжността "юрисконсулт" ищцата
е била изпитвана, тъй като трудовият й договор е бил с такава клауза. Този
договор не е бил прекратен до изтичането на уговорения срок за изпитване. В чл.
71, ал. 2 КТ е установена необорима презумпция, че ако договорът не е прекратен
до изтичането на срока, страната е удовлетворена от изпитването. Законодателят
е придал на мълчанието значението на съгласие с показаното от изпитваната
страна, т. е. целта на уговорената в договора клауза за изпитване е постигната
и работодателят знае, че работникът или служителят е годен да изпълнява
длъжността. А щом ищцата е била годна да организира и осъществява цялостното
правно обслужване на общината, включително и процесуално представителство пред
съдилищата в цялата страна, може да изпълнява и непосредствените фактически
дейности по подготовка и провеждане на обществени поръчки. На практика при
новата длъжност ищцата изпълнява трудова функция, която до този момент е
извършвала.
С оглед на тези съображения съд намира, че в нарушение
на чл. 70, ал. 5 КТ при сключването на споразумение № 65 от 19.03.2020 г. е
включен срок за изпитване в полза на работодателя. Поради това и на основание
чл. 74, ал. 1, във връзка с ал. 4 КТ клаузата за срок за изпитване в
споразумението е недействителна, а прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 71, ал. 1 – незаконосъобразно. Затова заповед № 25 от 20.07.2020 г.
следва да бъде отменена.
Основателността на иска за отмяна на уволнение
предопределя и основателността на другите два иска – за възстановяване на
предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът
е останал без работа поради уволнението. Освен отмяна на уволнението, нормата
на чл. 225, ал. 1 КТ поставя и още едно условие, което да обоснове
основателността на претенцията за обезщетение – наличието на вреда, която се
съизмерява с неполученото месечно трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. От представеното от ищцата
копие от трудовата книжка се установява, че няма друго вписване. Тя е била
регистрирана в дирекция "Бюро по труда" като безработна, при което
съдът приема, че не е работила по друго трудово правоотношение след
прекратяването на процесното. Осъществено е основание за търсене на обезщетение
по чл. 344, ал. 1, т. 3. Обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без
работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. В случая,
видно от трудовия договор на ищцата, брутното трудово възнаграждение се
сформира от основната заплата, която е в размер на 1000 лв. Следователно,
размерът на обезщетението, което трябва да бъде присъдено е 2500,00 лв. за
периода от 21.07.2020 г. до 06.10.2020 г. –
/датата
на съдебното заседание/, а за разликата до предявения размер от 7 200.00
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искът за
обявяване недействителността на клаузата от допълнително споразумение №
65/19.03.2020г. досежно договорения между страните нов размер на основното
месечно възнаграждение, съдът намира за неоснователен. Съгласно правната теория
и съдебна практика по взаимно съгласие на страните може да се изменя
съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка
договорна клауза, включително и тази за дължимото трудово възнаграждение.
Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова
клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде
само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни поради недоказаност
твърденията на ищцата, за недействителост на клаузата с която е намалено
трудовото й възнаграждение, тъй като е бил принуден от работодателя да
подпише ДС № 65/19.03.2020 г. при предложените от него условия. Данни за това
да е упражнена върху нея принуда за подписването му няма. От друга страна
полагането на подпис от страна на работника върху предложеното му за сключване допълнително
споразумение към трудовия договор, само по себе си изразява волята за
сключването на такова, при уредените в него клаузи, включая клаузата за трудово
възнаграждение. С оглед изложеното искът за обявяване недействителност на посочената
клауза като неоснователен подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложените съображения настоящият състав на
съда намира, че по делото е доказано, че ответникът като работодател не е упражнил
законосъобразно правото си на уволнение, поради което и атакуваната заповед е
незаконна и като такава подлежи на отмяна.
Ищецът не претендира разноски, поради което и такива
не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Каварненски РС държавна такса върху
уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на
уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа – 100,00 лева или общо 260,00
лева.
Така мотивиран, Каварненският
районен Съд,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата от допълнително
споразумение № 65 от 19.03.2020 г. към трудов договор № 3 от 13.01.2016 г.,
"на осн. чл. 119, във връзка с чл. 70, ал. 2 – в полза на работодателя”,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за обявяване недействителността на т. 5 от
договора – „За основно месечно възнаграждение в размер на 1 000,00 лв.”,
като неоснователен.
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението със заповед
№ 25 от 20.07.2020 г. на Кмета на Община Каварна, с която е прекратено
трудовото правоотношение на М.А.Г., ЕГН **********, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на
предишната й работа на длъжността "Юрисконсулт".
ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ОБЩИНА КАВАРНА,
Булстат ***, с адрес гр. Каварна, ул. „Добротица” № 26, представлявана от кмета
Елена Матеева Б., да заплати на М.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2500,00
лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за периода от 21.07.2020 г. до 06.10.2020 г., през който е останала
без работа поради незаконното й уволнение, заедно със законната лихва, считано
от датата на завеждането на иска – 10.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над присъдените 2500,00 лв. до
размера на претендираните 7200,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КАВАРНА, БУЛСТАТ ***, с адрес гр.
Каварна, ул. „Добротица” № 26, представлявана от кмета Елена Матеева Б., да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка за държавни такси на Каварненски
районен съд сумата от 260,00 лв. (двеста и шестдесет лева) - държавна
такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 20.10.2020
г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………..