Решение по дело №631/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 521

гр. С., 27 януари 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  осемнадесети декември 2019 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 631 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът А.Д.Ц. твърди, че по силата на трудов договор № 60 от 07.02.2019 г. се намирал в трудови правоотношения с ответника, при когото изпълнявал длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил” срещу трудово възнаграждение в размер на 560 лв. месечно. Ищецът бил натоварен от работодателя да извършва международни превози в държавите от ЕС (Ш., Г.), като страните се уговорили, че по време на командировка ще получава командировъчни средства в размер на 2000 евро месечно, т.е. по 66 евро на ден. Ищецът осъществил превозни курсове в периода от 11.02.2019 г. до 17.04.2019 г., поради което  работодателят следвало да му заплати командировъчни средства в общ размер от 4356 евро, а за периода от 07.02.2019 г. до 09.05.2019 г. – и трудово възнаграждение от 560 лв. месечно. Ответникът му заплатил единствено сумата от 1026,03 евро на две вноски под формата на заплата и служебен аванс, от които ищецът счита, че следва да бъде приспадната сумата от 650 евро, които изразходил за оказана пътна помощ  в Г.. След приспадането извършеното плащане възлизало на сумата от 376,03 евро; ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4356 евро, представляваща командировъчни средства за периода от 11.02.2019 г. до 17.04.2019 г., както и трудово възнаграждение в размер на 1880 лв. за периода от 07.02.2019 г. до 09.05.2019 г. заедно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.05.2019 г., до окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът  „К.” ЕООД признава, че в периода от 11.02.2019 г. до 17.04.2019 г. страните са се намирали в трудови правоотношения, но оспорва продължителността на командировката на ответника, която твърди, че се е осъществила в периода от 14.02.2019 г. до 10.04.2019 г. Оспорва и размера на уговорените командировъчни средства, които твърди, че са 30 евро на ден, а не посочените в исковата молба 66 евро. Заявява, че към настоящия момент  е изпълнил част от задълженията си към ищеца, тъй като му е заплатил сумата от 1026,03 евро, и счита, че не е бил в състояние да заплати остатъка от дълга си, тъй като ответникът не се явил в офиса на дружеството, а се укрил поради страха си от ангажиране на отговорността му за това че е изоставил  повереното му превозно средство, отнел първични счетоводни документи на дружеството и осъществил превозен курс „на черно“. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 31, ал. 1 от  Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и  чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представен по делото трудов договор № ..от 07.02.2019 г. се установява, че на тази дата ищецът встъпил в трудови правоотношения с ответното дружество, при което поел изпълнението на длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ за неопределено време и при осемчасов работен ден срещу уговорено в договора трудово възнаграждение в размер на 560 лв. По делото е представена оформена на компютър заповед за командироване на ищеца в чужбина за извършване на транспортни услуги в Европейския съюз за периода от 14.02.2019 г. до 10.04.2019 г., която в представения по делото екземпляр не е подписана от работодателя, но съдържанието ѝ се потвърждава от писмено уведомление по чл. 127, ал. 4 КТ от 07.02.2019 г., подписано от управителя на ответното дружество и от работника, последния в удостоверение на факта, че е получил този документ. В уведомлението не се посочва период на командировката, а според исковата молба същата е продължила от 11.02.2019 г. до 17.04.2019 г.; по делото бе изготвена експертиза за установяване на периода, през който ищецът е управлявал  предоставения му тежкотоварен автомобил (с рег. № .............) и държавите от ЕС, в които е осъществявал превозна дейност, за която цел вещото лице е проверило данните от тахографската му карта, от които става ясно, че на 11 и 12 февруари автомобилът няма регистриран пробег, а такъв е налице, считано от 13.02.2019 г. до 17.04.2019 г. включително. При тази ситуация командироването на ищеца следва да се разположи именно в периода от 13.02.2019 г. до 17.04.2019 г., тъй като дори да е налице валидно издадена командировъчна заповед за по – кратък период (каквато представената по делото не е, поради неподписването ѝ от работодателя) фактическото извършване на транспортна дейност преди началната и след крайната дата на командировката индицира последваща уговорка между страните по трудовото правоотношение за промяна на първоначалните условия на командироването. Същевременно неосъществяването на никаква транспортна дейност на 11 и 12 февруари 2019 г. води до липсата на каквито и да било данни, определящи тези дати като начало на командироването, поради което същите следва да се изключат от неговата обща продължителност.

При така установеното трудово правоотношение между страните и липсата на твърдения или доказателства, че то е прекратено преди 09.05.2019 г., следва да се приеме, че на основание чл. 128, т. 2 КТ за периода от 07.02.2019 г. до 09.05.2019 г. работодателят му дължи трудово възнаграждение в общ размер  от 1715,37 лв. (на база месечно възнаграждение в размер на 560 лв.).

Съгласно финансовите условия по представеното по делото  уведомление по чл. 127, ал. 4 КТ работодателят е следвало да заплати на ищеца за срока на командироването сумата от 30 евро на ден; самия ищец оспорва тази уговорка, твърдейки, че не е подписвал уведомлението, а ако го е подписал, то е сторил това без да се запознае със съдържанието му и без да се съгласи с описаните в него параметри на финансовите му отношения с работодателя. Тъй като подписът на ищеца е положен в удостоверение на това, че уведомлението е получено от него, съдът не счита, че той потвърждава и съгласието му с обективираните в него финансови условия. Въпреки това ищецът не ангажира доказателства,  че полагащите му се командировъчни средства са уговорени на сумата от 66 евро на ден, вместо което се позова на разпоредбата на  чл. 121а, ал. 4 КТ (според която при командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги в страни от ЕС за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава), в приложение на която дневното му възнаграждение не би могло да попадне под размера на минималното възнаграждение в държавите, в които е осъществявал дейност по време на командироването.

Съдът счита, че командироването на ищеца в държави от ЕС за международен превоз на товари не представлява командировка по смисъла на чл. 121а КТ, поради което работодателят не е бил задължен да съобразява финансовите условия на командировката с тези в съответната държава, през която се осъществява превоза. Съгласно чл. 121а, ал. 1 КТ, т. 1 командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Ш. (а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите и (б) в предприятие от същата група предприятия. В конкретния случай ищецът се позовава на хипотезата на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ, считайки, че е командирован на територията на страни от ЕС за сметката и под ръководството на работодателя си в изпълнение на сключен от последния договор за превоз с търговско дружество на територията на Съюза. Съдът не споделя това становище на ищеца, тъй като командироването за предоставяне на услуги касае случаите, при които въз основа на договор между работодателя и друг субект - получател на услугата в държава от ЕС, командированият  престира труда си при него, макар за сметката и под властта и надзора на своя работодател. В приложното поле на чл. 121а КТ не попада командироването на работници или служители, които осъществяват в друга държава - членка само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази работа да се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на получателя на услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност на работодателя и по договор между работодателя и неговия контрахент. В конкретния случай  предмет на договора между работодателя и получателя на услугата не е работната сила на командированото лице, а превозната услуга, поради което отношенията между работодателя и командирования следва да  протекат на общо основание съобразно разпоредбите на чл. 121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и по – конкретно чл. 31, ал. 1 от същата, който гласи, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, т.е. до 27 евро на ден (или различен размер, определен от ръководителя на предприятието в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове – ал. 6 на същата разпоредба). Следва да се приеме, че придвижването на транспортните работници извън седалището на работодателя им  с оглед спецификата на трудовата им дейност не представлява същинско командироване по смисъла на чл. 121 КТ, налагащо изпълнение на трудовите им задължения извън мястото на постоянната им работа, в какъвто смисъл приложение по аналогия намира  чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната,  който гласи, че не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. Поради тези причини международните курсове на шофьора на тежкотоварен автомобил не могат да се третират като командировка по смисъла на чл. 121а КТ, който е специфично проявление на института на командироването по чл. 121 КТ и изисква наличието на основните предпоставки, предвидени в тази разпоредба, освен специалните  такива, свързани с предоставяне на услуги на територията на ЕС.

Казаното сочи, че за периода от  13.02.2019 г. до 17.04.2019 г. (64 дни) работодателят дължи на ищеца командировъчни средства в общ размер от 1920 евро, определени на база дневна ставка от 30 евро съгласно уведомлението по чл. 127, ал. 4 КТ, явяващо се единственото представено по делото доказателство за техния размер. Представено по делото извлечение от банковата сметка на ищеца установява, че на 07.03.2019 г. работодателят му е превел сумата от 714,65 евро на основание служебен аванс, а на 27.03.2019 г . – сумата от 311,38 евро на основание служебен аванс + работна заплата. От представена по делото фактура № .......... от 06.03.2019 г. с получател „К.“ ЕООД е видно, че за оказване пътна помощ на управлявания от ищеца тежкотоварен автомобил, доставчикът на услугата му е начислил сумата от 650 евро; съдът приема, че този разход е покрит с част от сумата от банковия превод към сметката на водача от 07.03.2019 г., тъй като въпреки общите възражения на ответника, че сумата по фактурата не следва да се приспада от плащанията към неговия работник, той не представи доказателства, че е заплатил същата директно на доставчика на услугата. След приспадането на сумата от 650 евро, остатъкът от банковия превод от 07.03.2019 г. в размер на 376,03 евро следва да се отнесе  за погасяване  задължението на работодателя за предоставяне на командировъчни средства на неговия служител, поради обстоятелството, че валутата на извършеното плащане, която съответства на валутата, в която е уговорено това вземане на ищеца, индицира намерението на платеца да погаси именно това свое задължение. Поради изложените причини съдът намира, че предявеният иск за присъждане на трудово възнаграждение за  периода от 07.02.2019 г. до 09.05.2019 г. следва да се уважи до сумата от 1715,37 лв., а за горницата – да се отхвърли като неоснователен, а искът за присъждане на командировъчни средства за  периода от за периода от 11.02.2019 г. до 17.04.2019 г. да се уважи за по – кратък период - от 13.02.2019 г. до 17.04.2019 г. и за сумата от 1543,97 евро – а за горницата също да се отхвърли като неоснователен и недоказан. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД посочените суми следва да се присъдят заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.05.2019 г., до окончателното им плащане. Не следва да се разглеждат възраженията на ответника, че неговият работник изоставил  повереното му превозно средство, отнел първични счетоводни документи на дружеството и осъществил превозен курс „на черно“, тъй като въз основа на тези твърдения не са формулирани насрещни финансови претенции, подлежащи на прихващане от задълженията му, произтичащи от трудовото правоотношение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 446 лв. за адвокатски хонорар, 400 лв. за обезпечение на иска и 55 лв. разходи за път, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 545 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК същият следва да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 189,40 лв., както и разноски за експертиза по съразмерност в размер на 87,20 лв. В отговорност на ищеца следва да се възложат и направените по делото разноски в размер на 134,40 лв., представляващи ненужни разходи за труд на вещо лице, на което предварително не бе указано поради бездействието на ищцовата страна, че информацията, която следва да провери, се намира в компютърен диск в нейно държане. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  „К.” ЕООД с ЕИК ........... и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. „Ж.“ № .., представлявано от К. Н. Б., да заплати на А.Д.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 1715,37 лв. (хиляда седемстотин и петнадесет лв. и 37 ст.), представляваща трудово възнаграждение за  периода от 07.02.2019 г. до 09.05.2019 г. по трудов договор № 60 от 07.02.2019 г.,  сумата от 1543,97 евро (хиляда петстотин четиридесет и три евро и 97 евроцента), представляваща командировъчни средства за периода от 13.02.2019 г. до 17.04.2019 г., както и законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.05.2019 г., до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на трудово възнаграждение за  периода от 07.02.2019 г. до 09.05.2019 г. над посочената по – горе сума, и като неоснователен и недоказан иска за присъждане на командировъчни средства над посочената по – горе сума и за периода преди 13.02.2019 г.

ОСЪЖДА „К.” ЕООД с ЕИК .... и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. „Ж.“ № ., представлявано от К. Н. Б., да заплати на А.Д.Ц. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 446 лв. (четиристотин четиридесет и шест лв.) за адвокатски хонорар, 400 лв. (четиристотин лв.) за обезпечение на иска и 55 лв. (петдесет и пет лв.) пътни разходи за явяване в съдебно заседание, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на деловодни разноски над така посочените суми.

ОСЪЖДА А.Д.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на „К.” ЕООД с ЕИК ... и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. „Ж.“ № .., представлявано от К. Н. Б., направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 545 лв. (петстотин четиридесет и пет лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на деловодни разноски над така посочените суми.

ОСЪЖДА „К.” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. „Ж.“ № ., представлявано от К. Н. Б., да заплати по сметка на съда държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 189,40 лв. (сто осемдесет и девет лв. и 40 ст.), както и разноски за експертиза в размер на 87,20 лв. (осемдесет и седем лв. и 20 ст.).

ОСЪЖДА А.Д.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на съда разноски за експертиза в размер на 134,40 лв. (сто тридесет и четири лв. и 40 ст.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                                  /М. Петрова/