Решение по дело №32/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, представлявана от изп. директор Росен Иванов, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Тодор Пенев, против решение № 371/15.11.2019 г., постановено по АНД № 1202/2019 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 27-103-4/30.08.2019 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, с което на ответника д-р Т.В.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева по т.1 от НП, на основание чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, за нарушение на т.2.3.3.2, във връзка с т.2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., във връзка с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, както и глоба в размер на 1000.00 лева по т.2 от НП, на основание чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, за нарушение на т.2.3.4.2, във връзка с т.2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., във връзка с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на решението на Районен съд Видин. Иска се да бъде отменено оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отменено оспореното решение. Претендира присъждане на направените разноски в производството пред двете съдебни инстанции по настоящето производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: в хода на производството е установено, че при извършена на ИЗ № 1741/14.02.2019 г. на пациента Драгомир Любенов Нищолов било установено, че след приема на същия в отделение по психиатрия към МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин, приемащият лекар д-р Т.В.Д. не е документирала задължителното определяне за всеки новопостъпил пациент Оценка на суицидния риск, както и Оценка на агресивност. Прието е, че с описаното бездействие ответникът е осъществил нарушение по т.2.3.3.2, във връзка с т.2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., във връзка с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, както и по т.2.3.4.2, във връзка с т.2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., във връзка с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.

В резултат на установеното бил съставен акт, по който не били направени възражения от уличеното лице, след което било издадено процесното НП.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел от правна страна, че жалбата е основателна, тъй като атакуваното НП е постановено при нарушение правото на защита на наказаното лице, а посочените в акта и НП т.2.3.3.2, във връзка с т.2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., респ. т.2.3.4.2, във връзка с т.2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. не се съдържат в същата Наредба.

Настоящият съдебен състав намира, че касираното първоинстанционно решение е правилно като краен резултат, но следва да бъде допълнено и коригирано по отношение изложените в него мотиви.

Касационната жалба е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на т.2.3.3.2, във връзка с т.2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. (по т.1 от НП), респ. по т.2.3.4.2, във връзка с т.2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. (по т.2 от НП). Неправилен е изводът на ВРС, че такива точки не съществуват в процесната Наредба. Приложение към член Единствен от Наредба № 24/07.07.2004 г. въвежда Медицински стандарт по психиатрия, която съдържа т.IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ. Именно в посочената т.IV се съдържат описаните в АУАН и НП подточки 2.3.3.1, 2.3.3.2, 2.3.4.1 и 2.3.4.2, които имат точно съдържанието, описано в акта и постановлението. В този смисъл не отговаря на обективната истина изводът на решаващия състав, че посочените точки не се съдържат в Наредба 24/07.07.2004 г., респ. че последната няма нормативен характер и не съдържа правила за поведение.

Неоснователен е и изводът за допуснато в хода на производството съществено процесуално нарушение на правото на защита на уличеното лице. В действителност на лицето е осигурена възможност да организира пълноценно своята защита, правилно са посочени нарушените от него правни норми от Наредба 24/07.07.2004 г.

Допуснато е обаче съществено нарушение при правилното прилагане на относимия материален закон. Приложима по отношение процесните административни нарушения е разпоредбата на чл.228 от Закона за здравето, съгласно който медицински специалист, който наруши установените с този закон и с нормативните актове по прилагането му изисквания към формата, съдържанието, условията и реда за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на медицинската документация, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв. Нормата на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ е субсидиарна по своя характер, която следва да бъде прилагана само при липса на друг конкретен състав на административно нарушение. Още повече с приложения в случая чл.116, ал.1 от ЗЛЗ се предвижда по-висока като размер административна санкция, спрямо горецитираната норма на чл.228 от ЗЗ.

Неправилното приложение на относимия към установената фактическа обстановка материален закон винаги представлява съществено нарушение, което обуславя отмяната на атакуваното постановление. Като е отменил същото съставът на ВРС е постановил правилен и обоснован съдебен акт, макар и с непълни и некоректни мотиви.

Неоснователни са твърденията за нарушение на процесуалните правила, изложени в касационната жалба. В хода на производството е допуснато съществено нарушение, което е довело до отмяна на атакуваното пред ВРС НП.

От ответника своевременно са поискани разноски по делото за процесуално представителство по делото. Същите следва да бъдат определени само за настоящата инстанция, тъй като липсва процесуално правомощие да бъде определяно възнаграждение за друга съдебна инстанция от касационния състав на АС-Видин.

Предвид обстоятелството, че изменението в ЗАНН на разпоредбата на чл.63, с която се въвеждат нови алинеи 3, 4 и 5, е публикувано в ДВ, бр.94/29.11.2019 г. и е влязло в законна сила на 03.12.2019 г., т.е. след приключване на производството пред ВРС, и предвид разпоредбата на §.6, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, ответникът има право да претендира претърпените имуществени вреди в производството пред същата инстанция по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в производството по настоящето дело в размер на 500.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371/15.11.2019 г., постановено по АНД № 1202/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 27-103-4/30.08.2019 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, да заплати от бюджета си на Т.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.