Производството е по чл.248 от ГПК и е образувано по молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр.Пловдив за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се сочи, че на ищцовото дружеството били присъдени разноски в размер на 2224 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението й от ДВ бр.28 от 28.03.2014 г. Твърди се, че молбата за присъждане на разноски и списъкът с разноски били представени по делото след влизане в сила на изменението на цитираната наредба, поради което размерът на юрисконсултското възнаграждение следвало да бъде определен съгласно изменените размери на възнагражденията. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3191.17 лв., като се преви искане за изменение на постановеното решение в този смисъл. Ответникът МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД – гр.Кърджали не е представил отговор на молбата на основание чл.248, ал.2 от ГПК и не взема становище по искането. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира молбата за изменение на решението в частта му за разноските за неоснователна. Исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр.Пловдив е входирана в съда на 16.01.2014 г. при действието на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ бр. 43/08.06.2010 г. Съгласно тази редакция на наредбата дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се изчисли върху цената на исковете общо в размер на 88 705.93 лв. (85 927.87 лв. главница и 2 778.06 лв. мораторна лихва) съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от ц.н., или 2224 лв. В хода на делото са приети изменения и допълнения на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и на чл.7, ал.2, т.4, като са определени по-високи размери на минималните адвокатски възнаграждения. В допълнителните разпоредби на наредбата не са уредени заварените случаи, какъвто е настоящият, поради което приложение следва да намери общата разпоредба на чл.14, ал.1 от ЗНА, която предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Основанието за присъждане на разноски по делото е възникнало с предявяването на исковата молба на 16.01.2014 г., в която има искане присъждане на разноски, поради което приложими са разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ бр. 43/08.06.2010 г. Отделно от изложеното следва да се посочи, че настоящото дело не представлява никаква правна и фактическа сложност, тъй като е налице признание на иска от ответното дружество, не са назначавани експертизи, не са разпитвани свидетели, делото е приключено в едно съдебно заседание, на което дори не се е явил представител на ищцовото дружество. Ето защо молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер, и то от лечебно заведение, е както незаконосъобразна, така и противоречаща на добрите нрави и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр.Пловдив за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 191.17 лв., като неоснователна. Определението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
|