Р E Ш Е Н И Е
№ 716
гр.Плевен,06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, II ри касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно
административнонаказателно дело № 764 по описа за 2020 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 260016/ 13.08.2020г.
постановено по НАХД № 1259/2020 год., Районен съд – гр.Плевен е потвърдил наказателно постановление №20-0938-000354/27.01.2020г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на И.Т.Х. *** ЕГН ********** на осн. чл. 638 ал.3
от КЗ е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. Против горното решение
постъпила касационна жалба от И.Т.Х., в която се излагат доводи, че не е извършил нарушението, както и че за него е непосилно да заплаща годишна
такса за застраховка гражданска
отговорност, с оглед нейния размер поради което я заплаща само през летния сезон. Твърди, че не е
управлявал МПС, а е изпробвал
двигателя.Твърди, че е пенсионер, че е водач на МПС от 56 години без допуснати
нарушения. Моли съда да отмени решението на РС Плевен.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и изразява становище
че поддържа жалбата. Моли съда да отмени
решението на РС като неправилно.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставено
в сила оспореното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно
описана и не следва да се преповтаря. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни оплакванията за неправилен анализ от страна на въззивния съд на
събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е направен анализ на
събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен
обем, от които може да се направи извод, че фактическата обстановка, описана в
АУАН е достоверна. Настоящият съдебен състав е напълно споделя изложените
мотиви във въззивния съдебен акт, поради което не намира за нужно да ги преповтаря
с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.483 ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховане, всяко лице което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, е длъжно да сключи
задължителна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. В конкретния случай от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че касаторът е лице, което не е собственик и е
управлявало на посочената в АУАН и НП дата 19.01.20 г. МПС, за чието притежание
и ползване не е била налице към тази дата сключена застраховка "Гражданска
отговорност". Следователно вмененото на наказаното лице нарушение е
доказано по безспорен начин, за което законосъобразно му е наложена предвидената
в закона санкция. Санкцията е определена в абсолютен размер от законодателя и
размерът й не може да се променя. Във въззивната жалба жалбоподателят е
посочил, че не е управлявал мотопед „***“, а само го е запалил с цел да изпробва двигателя, но
и в жалбата и в изложеното пред първостепенния съд становище жалбоподателят е
заявил, че е изпробвал двигателя на мотопеда в междублоковото пространство. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че когато е извършена проверката мотопедът е бил
в движение и жалбоподателят го е управлявал. Жалбоподателят не е представил
доказателства, че е имало сключена предходна застраховка „ГО“ с отложено
плащане, плащането на вноска по която да е закъсняло и срокът по чл. 368 ал.3 и
4 от КЗ да не е бил изтекъл, напротив жалбоподателят заявява, че през зимния
период не заплаща застраховка Гражданска отговорност, тъй като сумите са
непосилни за него.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че РС-
Плевен не е допуснал твърдените от касатора нарушения при постановяване на
оспореното решение. Същото е постановено от
родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за
разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че то е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260016/ 13.08.2020г.
постановено по НАХД № 1259/2020 год., Районен съд – гр.Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/