РЕШЕНИЕ

 

                                                   гр.С., 02.09.2014 г.

                                           

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на осми юли през двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора .....……..….... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 15 649 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              При условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основа-ние чл.45, ал.1 ЗЗД.

              В исковата молба на В.Х.Д.,*** с уточненията към нея се твърди, че вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника при извършения от него деликт на 23.05.2008 г. на ул.”С.Ц.” в гр.С., за което е образувано нохд № 11 294/2008 г. по описа на СРС, НК, 2 с-в, същият е получил трав-матични увреди и увреждане на психичното му здраве – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезена на дясната микропищялна кост на десния крак и разкъсване на делтоидната съединителнотъканна връзка на десния крак и травматичен шок, за които му е било проведено продължително лечение, както и че в резултат на нанесените травми при побоя е получил усложнение – дискова херния L4 и L5 в дясно, което е наложило да му бъде извършена оперативна интервенция, което му причинява допълнителни болки и страдания.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.Г.П. да му заплати обезщетение за твърдените неимуществени вреди в размер на 45  000,00 лева /след допуснатото изменение с определение на СРС от 01.08.2012 г. по гр.д.№ 34 331/2009 г./, ведно със законната лихва от датата на увреждането до оконча-телното заплащане на сумата, както и обезщетение за нанесените му имуществени вре-ди от същия деликт, включващо следните вземания: ▪ 2 640,00 лева – неизплатено въз-награждение по сключен граждански договор за 2008 г. с „Б. Инженеринг Г. 2004” ЕООД; ▪ 1 440,00 лева – стойността на закупения антиадхезен гел „Мedishield” по фактура № 3 445/05.01.2009 г. във връзка с направената операция на ищеца, поради раз-вилата се при същия в резултат на инцидента дискова херния на ниво L4 и L5 в дясно; ▪ 1 980,00 лева – имуществена вреда в размер на стойността на издръжката на непълно-летната дъщеря на ищеца за 9 м.: от м.6.2008 г. до м.10.2008 г. вкл. и от м.01.2009 г. до м.04.2009 г. вкл., която сума ищецът не е могъл за изплаща от трудовото му възнаграж-дение по време на причинената от деликта временна нетрудоспособност и е трябвало да заплати с взети на заем суми, както и ▪ сумата 2 000,00 лева – разлика между получава-ното нетно трудово възнаграждение от ищеца при работодателя му „Български пощи” ЕАД и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от м.06. 2008 г. до м.10.2008 г. вкл. и от м.01.2009 г. до средата на м.05.2009 г., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното им изп-лащане. Претендира присъждането на разноски по настоящото производство. Предста-вя писмени бележки.

              Ответникът – А.Г.П.,*** оспорва изцяло предявените срещу него претенции, както по основание, така и по размер. Оспорва наведените в ис-ковата молба фактически твърдения във връзка с това, че същият е причинил на ищеца описаните в исковата молба увреждания; вида и характера на тези увреждания, както и относно причинната връзка между тези увреждания и настъпилия вредоносен резултат. В о.с.з. изразява становище и че във връзка с представения граждански договор не са налице доказателства, че ищецът притежава необходимата квалификация по Наредба № 3/1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове. Претендира и присъждането на разноски по делото. Представя писмени бележки.

              Допълнително наведените в о.с.з. от 08.10.2013 г. правоизключващи и правопо-гасяващи възражения от страна на ответника не са приети за разглеждане, тъй като са заявени след изтичането на преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК.

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съглас-но разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              Не се спори в процеса, което се потвърждава и от приетото по него заверено ко-пие от влязла в сила – на 31.01.2011 г., присъда, постановена на 06.07.2010 г. по нохд № 11 294/2008 г. по описа на Софийски РС /СРС/, НО, 2 с-в, че А.Г.П. с ЕГН ********** – подсъдим по това дело, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 23.05. 2008 г. около 14,00 ч. в гр.С., ж.к.”С. р.”, на ул.”С.Ц.” между бл.60 и 44-то СОУ, хванал В.Д. за десния му крак и го усукал, вследствие на което последният загубил равновесие и паднал на земята, след което започнал да го рита в об-ластта на главата, слабините и ребрата – в резултат, на което причинил на В. Х.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезена на дясната малкопищялна кост на десния крак и разкъсване на делтоидната съединителнотъканна връзка на десния крак, които в съвкупност са причинили на пострадалия и са реализи-рали медикобиологичен признак: трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълг от 30 дни от датата на травмата – престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.1 във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.

              За доказване на претенцията си във връзка с получените увреждания ищецът е представил в производството медицинска документация:: СМУ № 615/2008 от 06.06.2008 г., издадено от д-р Елка И. – ординатор в Център по съдебна медицина и деонтоло-гия при УМБАЛ „Александровска” ЕАД; болничен лист № 1659400/986 от 06.06.2008 г. на  УМБАЛ „Ц. Й. – ИСУЛ” ЕАД, Клиника по травматология за времето от 23.05.2008 г. до 06.07.2008 г. – за 44 дни, от които: 14 дни при болничен режим и 30 дни – домашен; болнични листове, издадени от „ДКЦ ХVІІІ С.” ООД с №№ 1876056 от 07. 07.2008 г. за времето от 06.07.2008 г. до 05.08.2008 г. – за 30 дни при домашен режим; 1876606 от 08.08.2008 г. за времето от 05.08.2008 г. до 04.09.2008 г. – за 30 дни при домашен режим; 1876896 от 08.09.2008 г. за времето от 04.09.2008 г. до 04.10.2008 г. – за 30 дни при домашен режим; епикриза по ИЗ № 23617 от 22.12.2008 г. на УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ” ЕАД, Клиника по неврохирургия за времето от 22.12.2008 г. до 31.12.2008 г.; болничен лист № 0361608 от 30.12.2008 г. на  УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД, Клиника по неврохирургия за времето от 22.12.2008 г. до 31.01.2009 г. – за 40 дни, от които: 10 дни при болничен режим и 30 дни – домашен; болнични листове, издадени от „ДКЦ ХVІІІ С.” ООД с №№ 0304763 от 02.02.2009 г. за времето от 31.01.2009 г. до 02.03.2009 г. – за 30 дни при домашен режим; 0305435 от 05.03.2009 г. за времето от 02.03.2009 г. до 01.04.2009 г. – за 30 дни при домашен режим и 0305492 от 01. 04.2009 г. за времето от 01.04.2009 г. до 01.05.2009 г. – за 30 дни при домашен режим; експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК Общи заболявания при „І МБАЛ С.” № 1743 от 20. 05.2010 г. за срок от три години – до 01.05.2013 г. и ЕР на ТЕЛК Общи заболявания при „ІV МБАЛ С.” № 11161 от 18.04.2013 г. за срок от три години – до 01.04.2016 г. и е изслушани единична съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р Б.М..

              От двете визирани решения на ТЕЛК се констатира, че водещата диагноза за определения процент ТНР /76 % и 74 %/ е хронична исхемична болест на сърцето и об-щите заболявания: АХ ІІ ст., Хипертонично сърце, БКБ, Хроничен тубулоинтерстициа-лен нефрит, Стабилна стенокардия  ІІФК. Хронична язва. ХОНК 2А стадии, като за уврежданията от тру-довата злополука – счупвания на други части на подбедрицата. С-ние след фрактура на латериален малеол ет руптлиг.делтоидеи кр.дек. С-ние след опера-тивно лечение на дискова херния Л4-Л5. Артроза на глезенна става, са определени съотв. 30 % и 40 %. В епикризата по ИЗ 23617/2008 г. на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД е отразено и че след проведено клинично обсъждане на 23.12.2008 г. под обща анестезия и чрез междудъгов достъп се е екстирпирала парамедианно разположена дискова херния, притискаща L5 коренче в дясно и се е аплицирал антиадхезен гел „Medishield”.

              От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на СМЕ е видно, че от нанесения побой на 23.05.2008 г. ищецът е получил: счупване на глезена на малкия пи-щял на десния крак и разкъсване на делтоидния лигамент на десния крак, наложило репозиция, поставяне на метална остеосинтеза и последваща гипсова имобилизация тип ботуш за 1,5 м. през м.05.2008 г.; че възстановителният процес е протекъл с усложнения: ▪ развитие на вторична деформираща артроза на дясната глезенна става с постравматич-ни съдови промени с компресивно-исхемичен характер в същия крак и ▪ развитие на пояс но-дискова болест: дискова херния на ниво Л4-Л5 – състояние след оперативно лечение през м.12.2008 г.; спондилолистеза Л5-Ес1 и спондилоартроза.

              В разглежданото доказателство е мотивиран извод, че е налице причинно-след-ствена връзка между преживяната травма на крайника и получената дискова херния, тъй като продължителното статично напрежение в поясния отдел на гръбнака, който поема изключително тежестта на тялото, при щадяща походка с две патерици след оператив-ната интервенция и имобилизацията за 1,5 м. и през рехабилитационния период на счу-пения крак е предпоставка за ускорено развитие на дегенеративни промени; че през този период при започнал дегенеративен процес, всяко неудачно, рязко движение при неста-билност в походката може да предизвика дискова херния с клинични изяви от лумбален вертебрален синдром, монорадикулярен с възбудна и отпадна сетивна симптоматика и моторен дефицит. Отразено е и че с оглед анатомично-физиологичните особености на междупрешлените дискове, подробно описани в заключението, вкл. и това, че към пос-ледните поясни прешлени Л4 и Л5 задната надлъжна връзка става все по-тясна и оставя непокрити встрани участъци на фирбозния пръстен, които са слаби места за дисковото херниране, и неизбежните възрастови изменения се приема, че дистрофично-дегенера-тивните процеси при В.Д., причинени от директни удари в кръста или от продъл-жителното статично напрежение, са прогресирали в рамките на 7 м.

             Констатира се и че във връзка с получените увреди и техните последици пост-радалият е търпял болки и страдания за около 1 година, включваща възстановителния период след двете операции от м.05 и м.12.2008 г., продължаващи и към момента на СМЕ /м.02.2014 г./ със затихваща интензивност, които ще продължават и в бъдеще с периодични обостряния, провокирани от физическо натоварване и студови въздействия; че болковата симптоматика след втората оперативна интервенция, свързана с дисковата херния, се поддържа от вторичните дегенеративни промени в гръбначния стълб – спон-дилоартроза /костно-ставни промени/ и спондилолистеза /приплъзване на тялото на 5 поясен спрямо 1 сакрален прешлен/, както и деформираната дясна глезенна става с комп-ресивно-исхемични съдови промени в ходилото, затрудняващи походката на дълги разс-тояния без почивка; че получените увреждания ограничават двигателната активност на В.Д. и изискват спазването на щадящ двигателен режим, както и че между установената ТНР от ТЕЛК съществува причинно-следствена връзка само в частта отно-сима към уврежданията: Вторична деформираща артроза на десен глезен и състояние след операция за дискова херния Л4-Л5. Спондилолистеза Л5-Ес1 и Лумбална спонди-лоартроза, останалите заболявания са от общ характер.

              Установява се и че при натоварване на гръбначния стълб в дисковото тяло се развиват сили на изтласкване върху фиброзния пръстен отвътре от хидростатичната сис-тема, каквато представлява дискът и е много по-голяма от приложената, поради което при падане, удари и внезапни резки защитни движения в лумбалната област може да се получи дискова херния, като най-честата локализация е на ниво Л4-Л5 с оглед анатомич-ните особености: • изтъняване и загуба на еластичност на фиброзния пръстен на ниво Л4 - Л5 в задно-страничната му полуокръжност, където е относително по-слаб и • фиброз-ните влакна на задната надлъжна връзка, която е свързана особено здраво с прешлените на нивото на дисковете, са по-рехави и към последните поясни прешлени тази връзка става по-тясна и оставя непокрити встрани участъци на фиброзния пръстен. 

              Посочено е и че предварителните сведения за ограничени болки в кръста с хро-нично-рецидивиращ характер няколко месеца след травмата, са клиничния израз на нача-лен дистрофично-дегенеративен процес, прогресирал във времето до дискова херния с разгърната клинична картина: вертебрален, монорадикулерен Л5 и персистиращ болков синдром и отговарят анатомично на установената с КТ голяма парамедианна към лате-рална десностранна дискова херния на ниво Л4-Л5 и може да се получи и при удари в лумбалната област.  

              Съгласно дадените от вещото лице пояснения в о.с.з. за образуването на диско-вата херния има значение всичко, не само усложненията – напрежението, носенето на патерици, щадящата походка, усложненията, тъй като те допълнително обременяват пояс ния отдел; че при тази възраст /55 г./ гипсът се задържа по-дълго време – до месец и половина, за да не се развива остеопороза; че няма данни за допълнително разместване при ищеца; че при него се е развила вторична деформация, която е видима и доста изра-зена – просто ставата е деформирана, като вещото лице е имала предвид това нато-варване в гръбначния стълб, което се получава от патериците, от носенето на гипса и самата оперативна интервенция – вторична артроза, която води до деформация на стъпалото, като усложнение за счупения глезен и че всичко това: деформираната става, носенето на патерици, всяко неудачно движение от щадящата походка би могло да допринесе за развитието на дискова херния.

              Конкретизирано е и че може да се развие артроза и без счупване на крака, но то-ва счупване допринася за по-бързото й развитие; че не може да се приеме, че оператив-ната интервенция е протекла с усложнения; че това е вторично усложнение – услож-нение от травмата, а не от самата операция; че се касае за посттравматично усложнение, а не за постоперативно усложнение; че ако не е имало травми, е нямало да се наложи оперативна интервенция, носенето на гипсова имобилизация, на патерици, затруднената походка в продължение на няколко месеца, които са свързани едно с друго; че в случая има само две операции – едната е на глезена, след която се поставя гипсовият ботуш през м.май и втората – е за дисковата херния, която се прави около 7 месеца по-късно; че втора операция на глезена – няма, както и че усложненията настъпват във времето след гипсовата имобилизация и след свалянето на гипса.

              Уточнено е и че възрастта на пострадалия естествено е предпоставка за развитие на дегенеративни промени в лумбалната област; че професията му шофьор-пощальон не е с голямо натоварване, тъй като не е свързано с непрекъснато пътуване на дълги разс-тояния, за да може да се приеме, че е единствената причина за усложнението; че относно посочения в отговора на първия въпрос „започнал дегенеративен процес” експертът е приела, че във възрастта на пострадалия все пак са настъпили някакви промени в диско-вото тяло, т.е. дехидратация; естествени физиологични промени в ежедневието; че таки-ва промени са настъпили, но те просто улесняват по-нататък образуването на дискова херния, цялостното разкъсване на връзките; че при пострадалия дисковата херния е голяма, което означава, че са разкъсани всички връзки – освен фиброзният пръстен и задната надлъжна връзка, която е допълнителна защитна бариера.

              Пояснено е и че гръбначният стълб има естествени физиологични извивки – ед-на, от които е лумбалната в поясния отдел; че при ищеца тя е изгладена, което се свързва с напрежението, с паравертебралната мускулатура – мускулатурата около гръбначния стълб и която е показател за наличието на болков синдром; че и при дискова херния има един синдром на щадяща поза с изкривяване, но то не е описано в епикризата при прие-мането; че същото зависи при локализацията на дисковата херния накъде ще се изкриви; че в момента пострадалият е опериран, така че това е просто леко изглаждане след опе-ративното лечение, както и че след оперативното лечение от м.05 той получава и други усложнения – вече има ошипяване, а при скенера по повод диагностично уточняване на обострените болки в кръста на 6 – 7 месец след травмата, се установява, освен голяма парамедианна дискова херния и спондилолистеза, т.е. разместване на единия прешлен спрямо другия, което разместване на по-късен етап поддържа болковата симптоматика. Отразено е и че деформираната дясна глезенна става – затруднява двигателната актив-ност и настъпване на умора на кратки разстояния, което налага да се почине, за да може да се продължи; че са налице ограничения на движенията в почти всички посоки в глезенната става на ищеца; че „делтоидният лигамент” означава „заден надлъжен лига-мент”, свързан е със счупването на глезена, като допълнително прави глезена халтав и с възможност за по-нататъшни деформации; че с времето търпените болки затихват с пе-риодични обостряния, като тази болкова симптоматика вече се поддържа от това раз-местване на телата на единия прешлен спрямо другия, както и че това подпомага и за изглаждането на тази физиологична извивка и по-нататъшното задълбочаване на състоя-нието на дегенеративните промени.

              За доказване на наведените като предмет на спора твърдения с исковата молба са представени и заверени копия от удостоверение за трудово възнаграждение изх.№ 619 от 29.10.2008 г. на СП „СММТ” при „Б. П.” ЕАД – С. за времето от м.05. 2008 г. до м.09.2008 г.; удостоверение за трудово възнаграждение изх.№ 327 от 27.07. 2009 г. на СП „СММТ” при „Български пощи” ЕАД – С. за времето от м.05.2008 г. до м.04.2009 г.; фиш за заплата за м.04.2008 г., издаден от СП „СММТ” при „БП” ЕАД – С.; граждански договор № GD 01/03.01.2008 г. и заповед от 10.01.2008 г. на управи-теля на „Б. И. Г. 2004” ООД. 

              Съгласно данните от цитирания договор, същият е сключен между „Б. Ин-женеринг Г. 2004” ООД – като възложител и В.Х.Д. – като изпъл-нител с предмет: възлагане на изпълнителя, който приема да работи като експерт здраве и безопасност при работа, която изисква като обобщено описание: организиране, коор-диниране и контролиране на дейностите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието съгласно националното законодателство, като конк-ретните задължения на изпълнителя подробно са изброени в десет пункта в т.1.2. От клаузите на тази сделка се установява и че отчитането на задачите се извършва в пис-мена форма веднага след изпълнението им – т.2; че срокът за изпълнение на задачите е от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. – т.3; че възложителят е поел задължението да изплати в брой на изпълнителя хонорар в размер на 2 640 лева и да изплаща авансови възнаг-раждения според характера и обема на изпълнение и отчетени задачи – т.4, съотв. че при неизпълнение на работата по проекта или при лошо и некачествено изпълнение възложи-телят има право да намали предварително договорената сума адекватно на реално свър-шената от изпълнителя работа – т.5. 

              От визираната заповед се констатира, че същата е издадена на основание чл.24 ЗЗБУТ и чл.103, т.3 ППЗМВР и касае определянето на В.Х.Д. – коор-динатор по безопасност и здраве при работа, да изпълнява функциите на орган по безо-пасност и здраве при работа във фирмата, съгласно Наредба № 3/27.07.1998 г. за функ-циите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове, като за изпълнение на задълженията като такъв орган ли-цето да отделя по 2 часа дневно от законоустановеното работно време, считано от 10.01. 2008 г. С разглеждания акт е разпоредено и същото лице да изпълнява и функциите на „Осигуряващ пожарна и аварийна безопасност”, като за изпълнението на задълженията като осигуряващ ПАБ лицето да отделя 2 часа дневно от законоустановеното работно време, считано от 10.01.2008 г.

              Писмени доказателства във връзка с изпълнението на възложената работа и ней-ното отчитане след момента на сключване на договора и издаване на заповедта – не са представени в производството.

              За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца е допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице С. М..

              От неоспореното заключение на същата се установява, че за периода м.06.2008 г. до м.10.2008 г. ищецът В.Д. е получил обезщетения за временна нетрудос-пособност поради трудова злополука в размер, превишаващ с 306,32 лева нетното му трудово възнаграждение за същия период в „Български пощи” ЕАД, а за периода от м. 01.2009 г. до м.04.2009 г. същият е получил обезщетения за временна неработоспо-собност за общо заболяване в размер по-малък със 198,06 лева от нетното му трудово възнаграждение.    

              Видно е и че за времето от м.01.2008 г. до м.05.2008 г. на ищеца са изплатени нетни възнаграждения от „Б. И. Г. ***” ООД по граждански договор № GD 01/03.01.2008 г. в общ размер на 1 144,75 лева /по 228,95 лева на месец/, както и че след 01.06.2008 г. на последния не са изплащани възнаграждения по визирания договор.

              Ангажирани са и фактура № **********/05.01.2009 г. на „ПСД К.” ООД с получател: В.Х.Д. относно доставката на „Medishield” – 1 бр. на обща стойност с ДДС от 1 440,00 лева, платима в брой, със забележка на „ПСД К.” ООД, че операцията се е състояла на 23.12.2008 г., а имплантите са заплатени от пациента на 05.01.2009 г.; фискален бон от 05.01.2009 г. за сумата 1 440,00 лева – 1 бр. мед.изделие както и заверено копие от решение № 1/20.01.1995 г. на СРС, БК, 85 състав, постановено по гр.д.№ 3205/1994 г., влязло в сила на 20.01.1995 г., с което е прекратен сключеният на 05.06.1991 г. брак между Л. С. Д. и В.Х.Д., поради сериозно и непоколебимо разстройство и е утвърдено постигнатото между тези лица спо-разумение, по силата на което В.Х.Д. се е задължил да заплаща изд-ръжка на роденото от брака дете В.В. Д. в размер на 800 неденом. лева месечно – чрез неговата майка и законна представителка Л. Д., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.  

              За изясняване на спора от фактическа страна са допуснати и събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. В. Д. – син на ищеца и М. Г. Д. – позната на ответника.

              При разпита му Б. Д. поддържа, че същият знае за две оперативни интервенции, претърпени от баща му вследствие на инцидента през м.май 2008 г.: едната на крака в областта на глезена, а следващата /чиято точна дата не си спомня/ – в об-ластта на кръста; че в периода, в който той е бил нетрудоспособен, свидетелят му е оказ-вал подкрепа, тъй като баща му не е можел сам да се движи; че взе пак е успявал сам да отиде до тоалетна, но не е можел да излиза от вкъщи, имайки предвид, че живее на тре-тия етаж в сградата без асансьор; че му е пазарувал лекарства, храна, каквото е необхо-димо, помагал му в елементарните нужди в домакинството, с каквото е могъл; че в този период баща му е заплащал наем от 250 лв. и свидетелят му е помагал финансово и за него, както и за издръжката на сестра му В., тъй като след инцидента не е имало как да се издържа и е имал нужда от неговата подкрепа, както и че преди това е работел на две места – в „Български пощи” и в строителна фирма, като отговорник по ЗБУТ, за което е карал курсове.

              Във връзка с психическото състояние на ищеца се твърди, че това е било пара-ноичен стрес, не е можел да остава сам в къщи, искал е постоянно да има някой близък с него; че за тези неща е взимал лекарства – освен успокоителните за болките и такива успокоителни, които са психически, за да го успокоят; че просто не е бил същия човек, какъвто е бил преди инцидента; че в този период Б. Д. е купувал инжек-ции, за да не развие баща му белодробна емболия вследствие на ударите в кръста, които са му били нанесени; че тези инжекции са му ги давали първо в болницата, а след това са ги купували и 20 дни след инцидента са му били поставяни; че след това баща му е про-дължил да взима медикаменти – успокоителни и болкоуспокояващи, но точно какви са свидетелят не може да каже, тъй като няма рецепта.

              Депозират се показания и че понастоящем физическите последици за баща му са, че като походи малко го боли кракът, кръстът; че всяка година се налага да ходи на сана-ториум за тези болки, а психически – все още не го е преодолял, в смисъл, че е друг човек преди инцидента и след това /без да се посочва в какво конкретно се изразява тази разлика/; че свидетелят е от първия брак на ищеца и същият отдавна не живее с баща си, тъй като родителите му са се развели преди много време; че от втория си брак с Л. баща му има дъщеря В.; че свидетелят се занимава с частен бизнес, има собствена фирма; че към момента двамата с баща му се виждат по няколко пъти в седмицата, не всеки ден, но примерно от седем дни – четири дни се виждат или се чуват най-малкото по телефона; че баща му живее на квартира, като свидетелят няма представа дали той има подписан договор за наем на жилището, в което живее.

              Настоящата инстанция не кредитира показания от Б. Д. по въпро-сите относно необходимите средства за издръжката на сестра му; че след инцидента понеже не е можел да извършва дейностите, за които е бил нает в строителната фирма, договорът на баща му е бил прекратен; че последният е работил в тази фирма около го-дина преди инцидента, кога и какво е работел там, както и че от допълнителния доход ищецът е живеел добре, тъй като последните се основават на казаното му от самия ищец и на предположения и умозаключения на свидетеля, а не на личните впечатления на свидетеля и на обективни данни, удостоверени от безспорни източници, като по дава от въпросите показанията са в противоречие и с приети по делото писмени доказателства – съдебното решение, касаещо размера на определената издръжка и подписаният граж-дански договор, който е сключен по-малко от 6 м. преди процесния деликт, което изк-лючва възможността ищецът да е работил в тази фирма около година. От обстоятелст-вото, че свидетелят е давал като помощ /безвъзмездно/ на баща си определени парични суми, не може да обоснове извод, а още по-малко обективен и еднозначен, че точно тези суми са дължимата се издръжка на сестра му, нито че ищецът е предоставил на послед-ната издръжка именно в такъв размер. По делото липсват данни, в каквато насока не са налице и наведени твърдения и от самия ищец, че гражданският му договор след инци-дента е бил прекратен, съотв. при положение, че г-н Б. Д. не знае какво е работното време на баща му по основното му трудово правоотношение в пощата, че няма никакви лични възприятия от ангажиментите на последния в твърдяната строител-на фирма и получавал ли е и какви доходи ищецът на двете места, изложеното от свиде-теля по тези два въпроса не съдържат никакви реална информация, а са обусловени от близките му роднински отношения с ищеца. Съобразявайки данните от представените писмени доказателства относно доходите на ищеца преди деликта – общо нето 615,10 лева месечно, след приспадане на задължението за наем от 250,00 лева, оставащата сума от 365,10 лева, от която следва да се погасяват разходите за консумативи на жилището, транспорт, храна, телефон, дрехи, лекарства, издръжка на непълнолетна дъщеря и пр., изобщо не би могла да се определи като достатъчна за осигуряване на един добър стан-дарт на живот, каквито са наведените твърдения.  

              Втората свидетелка М.Д. – приятелка на колежка на ответника и познаваща ищеца по физиономия, тъй като са живееше в различни входове на един блок в кв.”Х. Д.” – бл.55, твърди, че м.август 2011 г. са видели В.Д. ***, преди да се излезе на Ботевградско шосе, покрай жп линията, където той е тичал по тротоара, както и че по този повод е проведен разговор между нея, А. Поп-стоев и приятелката й В., че този човек се прави на болен, а не е болен.

              Първоинстанционният съд не дава вяра на показанията на свидетелката в пос-ледната им част, тъй като същите почиват на предположения и противоречат на прави-лата на елементарната логика, тъй като не всички здравословни проблеми у човека са видими, респ. здравословното състояние на даден човек не може да се прецени при едно външно моментно възприятие от лице без специални медицински познания и то от едно единствено конкретно действие преди около три години. От друга страна: в тази им част депозираните показания са в противоречие и с представената по делото медицинска документация и изслушаната СМЕ, които съдът кредитира като обективни, обосновани и компетентно изготвени. 

             При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото до-казателствен материал, съдът намира, че са налице условията за частичното ангажиране на отговорността на ответника по предявените срещу него искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

              По силата на цитираната разпоредба от ЗЗД е вменено в задължение на делик-вента да репарира причинените от него вреди на трети лица, които са пряка и непосред-ствена последица от виновни и противоправни действия или бездействия на същия.

              Извършването на процесното деяние, съставляващо престъпление по НК, негова-та противоправност и виновността на дееца безспорно се установиха в процеса от поста-новената от наказателния съд влязла в сила присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за настоящата съдебна инстанция по отношение на тези обстоятелства, касаещи съществуването на три от визираните нормативни изисквания относно възник-ването на деликтната отговорност по разглеждания ред.

              От цитирания акт, представената в процеса медицинска документация, факту-рата и фискалния бон от 05.01.2009 г., събраните гласни доказателства – показанията на Б. Д. в кредитираната им част и приетото заключение на СМЕ с поясне-нията на вещото лице, се констатира и че вследствие на инцидента от 23.05.2008 г. ище-цът е претърпял неимуществени вреди от причинените му увреждания на здравето и тех-ните последици – разностранни по вид и интензитет болки и страдания, други негативни психо-емоционални изживявания, личностен дискомфорт и неудобства от различен характер, и имуществени такива – разходи за антиадхезен гел „Medishield”, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от настъпването на процесното събитие.

             Наличието на кумулативната даденост елементите от фактическия състав на института на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД по отношение на установени-те в производството два вида вреди на В.Д., обуславя основателността на предявения от него искове на посоченото основание за заплащането на обезщетения за тяхното възстановяване.

              За да се произнесе по въпроса относно размера на разглежданата претенция във връзка с неимуществените вреди решаващият състав на СГС взе предвид: момента на настъпване на събитието през м.05.2008 г.; възрастта на пострадалия към този период – 56 г. и 6 м.; броя, вида и степента на получените увреждания; начина, времетраенето и степента на тяхното възстановяване – за около 1 година, с извършването на две опера-тивни интервенции и поставянето на гипсов ботуш за 1,5 м.; наличието на трайни оста-тъчни последици: развила се дисковата херния на ново Л4-Л5 и на вторични дегенера-тивни промени в гръбначния стълб: спондилоартроза и спондилолистеза, както и дефор-мираща артроза на дясната глезенна става с компресивно-исхемични съдови промени в ходилото, затрудняващи походката на дълги разстояния без почивка; невъзвратимия ха-рактер на последните; обстоятелството, че възрастовите дегенеративни промени в гръб-начния стълб са допринесли за развитието на дисковата херния; вида и интензитета на причинените болки и страдания според СМЕ; претърпените неудобства от личен, битов и социален характер по време на регенерацията и тези след това – с оглед остатъчните явления, вкл. и тези, свързани с ограниченията в двигателната активност; отражението на инцидента върху психо-емоционалното състояние на ищеца и неговата трудоспособност; факта, че определените проценти ТНР от ТЕЛК в значителната си степен са обусловени от общите заболявания на пострадалия, който нямат връзка с процесния деликт, както и установения в нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които съдът приема, че на В.Д. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от деянието от 23.05.2008 г. в размер на 35 000,00 лева. 

              До посочения размер този иск следва да бъде уважен, а в останалата му част до пълната предявена стойност от 45 000,00 лева – същият трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

              По отношение на втория от заявените искове на разглежданото правно основа-ние настоящата инстанция намира, че от ангажираните в процеса писмени доказателства безспорно бе установено, че във връзка с възстановяването на здравословното му състоя-ние В.Д. е направил разходи за закупуване на антиадхезен гел „Medishield”, а от приетата епикриза на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД от м.12.2008 г. – се констатира и че осъщественото лечение с този гел при проведената оперативна интер-венция от 23.12.2008 г. е било обективно необходимо за оздравителния процес при това лице.

              С оглед изложените обстоятелства първоинстанционният съд приема, че вслед-ствие на процесното ПТП в патримониума на ищеца са настъпили имуществени вреди,  равняващи се на стойността на направените разноски за закупения гел, възлизащи в раз-мер на 1 440,00 лева, които следва да бъдат предмет на възстановяване по визирания ред.

              В посочения размер искът по чл.45, ал.1 ЗЗД по отношение на претендираните  имуществени вреди следва да бъде уважен, а в останалата му част до пълния предявен такъв от 8 000 лева, касаещ: разликата между получаваното нетно трудово възнагражде-ние от ищеца при работодателя му „Български пощи” ЕАД и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 2 000,00 лева за времето от м.06.2008 г. до м. 10.2008 г. вкл. и от м.01.2009 г. до средата на м.05.2009 г.; стойността на издръжката на непълнолетната дъщеря на същия за 9 м.: от м.6.2008 г. до м.10.2008 г. вкл. и от м.01. 2009 г. до м.04.2009 г. вкл. на стойност 1 980,00 лева, която сума ищецът не е могъл за изплаща от трудовото му възнаграждение по време на причинената от деликта временна нетрудоспособност и е трябвало да заплати с взети на заем суми, както и разходи за не-изплатено възнаграждение по гражданския договор за 2008 г. в размер на 2 640,00 лева, последният трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

              От приетата по делото ССЕ бе доказано, че за исковия период В.Д. е получил като обезщетение за временна нетрудоспособност 108,26 лева в повече от нет-ното трудово възнаграждение, което последният би получил за същото време при изпъл-нение на служебните му задължения в „Български пощи” ЕАД, предвид което намаля-ване на имущественото състояние на ищеца на това основание – не е настъпило. От дру-га страна с ангажираните в производството доказателства – в кредитираната им част, ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване не установи твърденията си относно размера на дължимата се издръжка на дъщеря му; че е заплатил същата в исковия период; че това заплащане е станало с взет заем, както и че този акт е пряко следствие от процесния инцидент. Не бе доказано и че ищецът притежава подходящо образование и квалификация, както и необходимата теоретична и практическа подго-товка, за да изпълнява функциите на орган за безопасност и здраве в съответствие на из-искванията на чл.2, ал.2 и чл.3 от Наредба № 3/1998 г. за функциите и задачите на длъж-ностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълне-нието на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рис-кове, поради което не може да се приеме, че сключеният граждански договор на 03.01. 2008 г. е породил действителни права за това лице за получаването на възнаграждение като такъв орган, които да могат да бъдат годен предмет на овъзмездяване по обсъжда-ния ред. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че ищцовата страна не е  ангажирала по делото и доказателства относно характера и обема на изпълнените и отчетени задачи до м.05.2008 г., с оглед на което не може да се прецени качеството на тяхното изпълнение и евентуалното приложение на предвидените в чл.5 от договора последици при лошо и некачествено такова.

              Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума относно неимуществените вреди, считано от 23.05.2008 г. – датата на увреждането, а по отношение на имуществените – от датата на подаване на исковата молба: 06.07.2009 г. /съобразно заявеното искане/, до окончателното им запла-щане, както и по сметката на Софийски градски съд сумата 1 595,11 лева, от които: 1  457,60 лева – държавна такса и 137,51 лева – разноски за СМЕ.

              Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграж-дение, такса и депозит на СМЕ в размер на 519,50 лева – по компенсация с дължащите се на него такива по чл.78, ал.1 ГПК на стойност 139,99 лева.

              На ищеца не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като до приключване на производството пред настоящата инстанция не е представил доказател-ства за заплащането на такова, а на възстановяване по реда на чл.78, ал.1 ГПК подлежат само действително направените разходи за адвокатска защита /в т.см. са и разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Един-ственият приложен документ, касаещ разглеждания въпрос, е представеното с молба от 24.09.2013 г. пълномощно - без дата, подписано само от ищеца, в което не се съдържат никакви данни за престирането на посоченото в него възнаграждение на упълномоще-ния адвокат, съотв. за получаването на същото от страна на последния.       

              Водим от горното, Съдът

 

                                                              Р     Е     Ш     И:

 

             ОСЪЖДА А.Г.П. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на В.Х.Д. ***, с ЕГН ********** сумата 35 000,00 /тридесет и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД във връзка с извършен деликт на 23.05.2008 г., заедно със законната лихва, считано от 23.05.2008 г. до окончателното заплащане на сумата, ка-то ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 45 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.      

                                     

             ОСЪЖДА А.Г.П. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на В.Х.Д. ***, с ЕГН ********** сумата 1 440,00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – обезщетение за имуществени вреди: разходи за закупуване на антиадхезен гел „Medishield”, по иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД във връзка с извършен деликт на 23.05.2008 г., заедно със законната лихва, считано от 06.07.2009 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на останалите заявени имуществени вреди и до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

             ОСЪЖДА В.Х.Д. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на А.Г.П. ***, с ЕГН ********** по компен-сация на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 519,50 лева /петстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки/ – разноски по делото.

 

             ОСЪЖДА А.Г.П. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1 595,11 лева /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и единадесет стотинки/ – държавна такса и разноски по делото.

 

              Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните – с въззивна жалба.

 

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: