Мотиви на присъда по НОХД №311/2010
г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр.Бургас, с който против подсъдимия М.И.С., с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.
В хода на съдебните
прения, представителят на Районна прокуратура гр. Бургас поддържа обвинението
от фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт.
Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на
подсъдимия да се наложи наказание от три
години лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2, вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или в затворническо общежитие
от закрит тип.
Служебният защитник на подсъдимия, в лицето на
адв. Ц. ***, по време на съдебните прения, не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието на подзащитния му.
Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на
подсъдимия да се наложи наказание от
осем месеца лишаване от свобода.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
През месец май 2007г.
свидетелите И.П.П. и А.П.П. живеели на квартира в апратамент,
находящ се в гр.Бургас, ул.”И. Богоров” №64, ет.3. На 14.04.2007г. подсъдимият им бил на гости, като
останал да преспи в квартирата на двамата братя. На 15.04.2007г. преди да си
легне, свидетеля А. Пахлупков оставил на масата
мобилния си терефон марка „Самсунг
Е -250”, с ИМЕЙ № 353153015128184, за да се зарежда, както и ключовете за
входната врата. На другата сутрин, след като се събудил, подсъдимият С.
изключил мобилиния телефон от зарядното устройство,
отключил входната врата, след което си тръгнал. Събуждайки се около 9.30 часа, свидителят А.П. установил, че мобилния му телефон марка „Самсунг Е-250” , с ИМЕЙ № 353153015128184 го няма. На
масата било оставено едиствено зарядното устройство
за телефона, като липсвали и ключовете за входната врата.
След като взел телефона
и напуснал квартирата на свидетелите Похлупкови,
подсъдимият срещнал свой познат, на когото казал, че си продава телефона за
сумата от 120 лв. Момчето харесало телефона и дало на подсъдимия сумата от 120
лв., след което се разделили.
Съгласно изготвената по
делото оценична експертиза стойността на мобилния
телефон е 342 лв. , а стойността на СИМ картата 12 лв. , като общата стойност
на процесните вещи възлиза на сумата от 354 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени
материали и по специално от показанията на свидетелите, разпитани в съдебно
заседание и от самопризнанията на подсъдимия. Съдът изцяло възприема посочените
доказателствени материали и ги съобразява при установяване на фактическата
обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи се и взаимно допълващи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаното деяние
подсъдимият е осъществил състава на чл. 195,
ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, а именно на 16.04.2007 година,
в гр. Бургас, от апартамент, находящ се в к-с "Лазур", ул. "И.
Богоров" №64, ет.3, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка
"Самсунг Е250", с ИМЕЙ №353153015128184 на стойност 342 /триста
четиридесет и два/ лева и СИМ карта на мобилен оператор "Глобул", с
номер за разговори **********, на стойност 12 /дванадесет/ лева, всичките на
обща стойност 354 /триста
петдесет и четири/ лева, от
владението на А.П.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно и представлява
немаловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК.
От обективна страна е
налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на
вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В
разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимият С. е участвал, както в първата фаза на
изпълнителното деяние – прекъснал е владението на собственика върху процесната вещ, така и във втората фаза – установяване на свое владение върху вещта,
поради което престъплението е довършено.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието за извършеното от подс. С.
престъпление, съобразно изискванията на НК, съдът намира, че наказанието на подс. С. за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При
определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид пълните самопризнания по фактическата
обстановка, направени от подсъдимия в
съдебно заседание, изразеното съжаление за извършеното, сравнително младата му възраст, тежкото му
имотно състояние, причините за извършване на деянието, обстоятелството,че
единствено невъзстановена е СИМ картата на мобилния телефон, която възлиза на
12 лв. и намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че дори и най-лекото предвидено в
Закона наказание за извършеното престъпление би се явило несъразмерно тежко,
поради което намира, че наказанието за
подсъдимия следва да бъде определено с приложение на чл.55, ал.1,т.1 от НК-под най-ниския размер предвиден в Закона.
Деянието, предмет на
настоящото производство, е извършено при условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК . Подсъдимият е извършил престъплението, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а
именно по НОХД №59/2006г. по описа на РС
гр.Мадан.
При тези данни и с оглед
изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК - да се
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия С. наказание от единадесет месеца лишаване от свобода.
Съдът като взе предвид,
че за подсъдимият С. не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, намери,
че подсъдимия следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от единадесет месеца, като на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи наказанието да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
След като постанови
присъдата по настоящото дело и след като констатира, че деянието, предмет на
настоящото дело, е извършено в условията на чл.68, ал.1 от НК –в изпитатетелния срок на условно осъждане по НОХД
№59/2006г. по описа на районен съд
гр.Мадан , по което на М.С. е било наложено наказание от една година лишаване
от свобода , изпълнението на което е било отложено за срок от три години,
постанови подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието лишаване от свобода,
наложено по НОХД №59/2006г. при
първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие при закрит
тип.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на Районен съд гр.Бургас, сума в размер на 37 лева, представляващи направени по делото
разноски за експертиза и явяване на свидетел в съдебно заседание.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: