О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 01.02.2017 год.
Софийски окръжен съд, търговско отделение, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 160 по описа за 2016 год. на СОС, намери следното:
Производството е по реда на чл.64,
ал.2 и сл. от ГПК.
С молба от 21.11.2016год. на ищеца
по делото „В.М.”
ЕООД, представлявано от управителя Д. М., е поискано възстановяване по
отношение на него на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с
разпореждане от 03.10.2016г., с което съдът е оставил без движение исковата
молба, по която е задвижено настоящото съдебно производство.
С
молбата се сочи, че ищецът не е уведомен за разпореждането на съда от
03.10.2016г., че същото не му е връчено, тъй като е връчено на лице с имена С.Н.
А., която не била служител, работник или счетоводител на ищцовото дружество,
както и че същата не се била подписала. Молителят сочи още, че в исковата молба
бил посочен адрес на ищеца, на който адрес не били изпращани призовки и
съобщения. Не било изпратено съобщение и до адв.Б., която била с приложено
пълномощно по делото, като представител на ищеца.
Към молбата не са представени
писмени доказателства, а с нея не са направени и доказателствени искания.
В срока по чл.66, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна -търговско дружество, с който се поддържа становище
за неоснователност на подадената молба по чл.64, ал.2 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с
разпоредбата на чл.64,
ал.2 от ГПК, намери следното :
Молбата
е допустима – същата е подадена в срока по чл.64, ал.3 от ГПК от ищеца по
делото.
Разгледана
по същество, молбата е неоснователна, поради което възстановяването на срока за
изпълнение на дадените от съда указания с разпореждането от 03.10.2016г. следва
да бъде отказано.
Съгласно
разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК –
„Страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже,
че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее.”.
С разпореждане от 03.10.2016г. съдът е оставил без
движение искова молба вх. № 6920/28.09.2016 год. по описа на СОС, по която е
образувано т.д. № 160/2016г., като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба
с един препис на осн. чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК:
1. да посочи заплащането на каква извършена работа за
сумата от 78 700 лева твърди, като индивидуализира СМР по видове,
количество и индивидуална стойност, които отговарят на тази сума /за какво
точно се дължи процесната сума по фактурата/;
2. да посочи падежа на претендираното плащане – от
кога възложителят е изпаднал в забава за заплащането на претендираната главница
– съобр. договорните разпоредби;
3. да посочи на коя дата е преведен аванса по чл.5,
ал.1, т.1 от договора;
4. да посочи кой Акт – образец 19 се отнася за
претендираната сума от 78 700 лева, като го индивидуализира с дата и
съдържание, както и кои са документите, които доказват правилността на
изпълнението на отделните видове СМР по него с оглед тяхната експлоатационна
готовност
5.да посочи, като обстоятелствена част на ИМ –
основание на иска по чл.86 от ЗЗД, като конкретизира сумата от 11 892.16
лева как е изчислена и върху каква главница се дължи, като последната се уточни
с размер, момент на дължимост, съобразно договора и за какво се дължи;
6. да формулира ясен и точен петитум на всеки от
обективно съединените искове, съобразно уточнението на обстоятелствената част
на исковата молба
7. да представи справка по чл.366 от ГПК.
Съдът е указал още
на ищеца в едноседмичен срок
от съобщението на основание чл.128, т.2 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.1 ГПК
във вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК да
внесе по сметка на СОС държавна такса в размер на 4 % от стойността на търсената сума, т.е. да довнесе сумата от 237.84 лева, като в същия срок
представи в съда копие от вносния документ.
Със същото разпореждане съдът е предоставил на ищеца едноседмичен срок от съобщението да представи по делото
доказателства за потвърждение на действията по завеждане на исковата молба, тъй
като същите не са извършени от законен представител на дружеството. Посочил е,
че дружеството ищец, към момента на депозиране на исковата молба, по закон се
представлява от неговия управител В.М. Н.. Предупредил е ищеца и, че при
неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата
молба в горния срок същата, ведно с приложенията към нея, ще бъде върната на
осн. чл.129, ал.4 от ГПК, а съдебното производство по делото ще бъде
прекратено.
Съобщение за разпореждането съдът е постановил да се
изпрати на адреса на управление на ищеца, обявен в ТР, тъй като исковата молба
е подписана от лице, което няма право да представлява дружеството към момента
на подаване на същата. Исковата молба не е подписана от адвокат, но към нея е представено
пълномощно, от което не може да се установи кой го е подписал, тъй като не е
посочено лицето представляващото дружеството при упълномощителната сделка. В
този смисъл съдът е приел, че адв.Б. няма надлежно делегирана представителна
власт по делото.
Препис от разпореждането на съда от
03.10.2016г. е било връчено на адреса на управление на ищцовото дружество, на
лице, което е подписало разписката
за връчено съобщение на 27.10.2016г., в качеството на счетоводител на
дружеството /С. Н.А./. От този момент е започнал да тече едноседмичния срок по
чл. 129, ал.2 от ГПК за изпълнение на указанията на съда, касаещи нередовностите
на исковата молба. Срокът, чието възстановяване се претендира в настоящото
съдебно производство е изтекъл на 03.11.2016г. включително.
С молбата по чл. 64, ал.2 от ГПК ищецът не е представил
писмени доказателства и не е направил допустими доказателствени искания. В този
смисъл ищецът не е установил наличието на особени и непредвидени обстоятелства,
които да са били налице по отношение на него и които не е могъл да преодолее,
за да депозира уточняваща на исковата молба, молба в периода 27.10.2016г.- 03.11.2016г.
По отношение направените в молбата за възстановяване
на срок възражения, че лицето С. А. не е служител, работник или счетоводител на
ищцовото дружество съдът намира, че не е подкрепено с убедителни доказателства
предвид на обстоятелството, че всички изпратени по делото съобщения до ищеца са
получени от това лице. От тук следва извода, че това лице постоянно пребивава
на адреса на управление на ищеца и в този смисъл очевидно е в някаква връзка с
него, която позволява ищецът да узнае за съобщението на съда своевременно.
С оглед на горното и тъй като настоящият съдебен
състав, намира, че не се установяват в
случая особени непредвидени обстоятелства, непреодолими от страната поискала
възстановяването на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба,
молбата по чл. 64, ал.2 от ГПК, депозирана от „В.М.” ЕООД
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата от 21.11.2016г. по
чл. 64, ал.2 от ГПК на „В.М.” ЕООД, подадена чрез управителя
на дружеството – Д. Ц. М. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда,
дадени с разпореждане от 03.10.2016г., с което съдът е оставил без движение
исковата молба, по т.д. № 160 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд, който срок е изтекъл
на 03.11.2016г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от съобщението за молителя
и в същия срок за ответника по молбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: