№ 2220
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110108410 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „* със седалище и адрес
на управление гр. * срещу ГЮЛ. М. СЮЛ. , с настоящ адрес: гр. *
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 49,95 лева, представляваща
неустойка за неизпълнен и предсрочно прекратен договор за
далекосъобщителни услуги от 08.04.2017г., сключен между длъжника и „*”
ЕАД, за периода от 15.12.2017 г. до 14.01.2018г., които вземания са
прехвърлени от „*” ЕАД на „*“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от
„*“ ЕАД са прехвърлени на „*” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за
които длъжникът е уведомен, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 625/2021 г. по описа на
РС-Варна, 50 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.04.2017 г. между „* и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № * за ползване на далекосъобщителна услуга за ползване на
интернет услуга за мобилен номер * при условията на тарифен план с месечна
абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС, със срок на договора от 24 месеца,
тоест до 08.04.2019 г. Твърди, че за потребените от ответника услуги по
договора за отчетния период от 15.08.2017 г. до 14.11.2017 г. операторът е
издал три броя фактури на обща стойност 54,10 лв., които не са заплатени в
предвидения в чл. 29 от ОУ и указан във всяка фактура срок. Излага, че
поради неизпълнение на задължението на абоната, на основание чл. 50 във вр.
чл. 43.1. от ОУ, операторът е прекратил едностранно и предсрочно договора
на 18.12.2017 г., която дата е генерирана автоматично по вградената
1
електринна система на * при нерегистрирано плащане след падежа и е издал
крайна фактура № ********** от 15.01.2018 г., с която е начислил неустойка
в общ размер на 143,64 лв., формирана като сбор от трикратния размер на
избраните по договора месечни абонаменти без ДДС. Поддържа, че
неустойката е дължима поради предсрочното прекратяване на договора и
обезпечава виновното неизпълнение на поетите по него задължения от страна
на абоната. Твърди, че вземането за неустойка е цедирано в негова полза с
договор за цесия от 01.10.2019 г. от цедента „*“ ООД, който е бил негов
титуляр по силата на предходен договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с
кредитора „*. Счита, че ответникът е уведомен за двете цесии с получаване на
препис от исковата молба и приложеното към нея нарочно уведомление, за
което излага подробни аргументи. Твърди, че за така придобитото вземане за
неустойка се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е
връчена на длъжника (сега ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
заповедният съд му е дал указания за предявяване на установителен иск. По
изложените аргументи по същество моли да бъде установено съществуването
на вземането по заповедта и претендира разноски по исковото и заповедно
производство, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който излага доводи за
недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва между страните да е било
налице валидно възникнало правоотношение. Оспорва реалното доставяне на
услугите от страна на „*“ ЕАД. Твърди, че в настоящия случай няма
основание за заплащане на претендираната неустойка, като посочва, че дори
същата да е била дължима, то тя е погасена по давност. Поддържа, че липсват
доказателства за действителното извършване на цесиите, като оспорва
достоверността на представените извлечения към договора за цесия от
01.10.2019 г., както и на потвържението към него. Оспорва ответникът да е
надлежно уведомен за извършените цесии. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е
депозирана писмена молба, с която изразява становище по същество на спора.
Ответникът, чрез особен представител, в открито съдебно заседание
моли за отхвърляне на иска по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Настоява се, че ищецът не е носител на вземането, както и
начина на формиране на сумата.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК
вр. чл. 92 от ЗЗД.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило
се заповедно производство ч.гр.д. № 625/2021 г. на Районен съд – Варна, 50с-
2
в, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и
това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За успешното провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът
да докаже, че на 08.04.2017 г. между „* и ответника е сключен процесният
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *; че в
същия е предвидена валидна клауза за неустойка при предсрочното му
прекратяване; че договорът е прекратен предсрочно от оператора поради
неизпълнение на задълженията на ответника да заплати потребените услуги в
уговорения срок, че са сключени посочените договори за цесия и ответникът
е уведомен за тях, както и размера на вземането за неустойка.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между ответника, че на 08.04.2017 г. между „* и ответника е
сключен процесният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № *.
В случая с исковата молба се претендира заплащането на неустойка в
размер на 49,95лв., позовавайки се на т. 2 от договора за мобилни услуги.
Съгласно посочената разпоредба, ако договорът бъде прекратен по
вина на абоната, последният дължи неустойка равна на оставащите до края на
срока на договора, но не повече от трикратния размер, абонаментни такси за
услугите по техния стандартен размер без отстъпка.
Първият спорен по делото въпрос е относно действителността на
сключения договор за цесия и обвързващата му сила спрямо ответника.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че
ищецът в качеството му на цесионер и „*“ ООД в качеството му на цедент, е
сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
който пък от своя страна е придобил вземането от „*“ ЕАД. Представено е и
извлечение – приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019г, видно от
което е прехвърлено задължение на ГЮЛ. М. СЮЛ..
Така сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е
уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени
задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам
по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото
рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния
предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното
се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от
вземания. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е
довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата вземанията по
облигационното правоотношение са били изискуеми. В приложението по
недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е
имал. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето
във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за
3
договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията.
При това съдът намира, че вземането предмет на цесията е
индивидуализирано в достатъчна степен - ясно е от какво произтича
вземането и какъв е неговият размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да
съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на
това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица
това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото
прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира.
Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да
погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да
плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване
/решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение №
123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е редовно уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне. Към исковата молба са
приложени всички документи, касаещи цедирането на вземанията, от които е
видно, че прехвърлителят е упълномощил ищеца и е потвърдил настъпилото
прехвърляне на вземанията, уведомяването на длъжника е настъпило най-
късно в хода на процеса, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразено от съда. Връчването на особен представител също се счита за
надлежно уведомяване.
Тези съображения налагат извода за неоснователност на направените от
ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията, поради което
ищецът е материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна да
предяви настоящия иск.
По същество обаче съдът намира, че претенцията за неустойка за
прекратяване на договора на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства не се
4
доказа осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това
вземане.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция.
В случая между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 2. от
договора от 08.04.2017г., съобразно която при прекратяване на договора по
вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на ползване,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е
ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на
клауза от ОУ /т. 43/, даваща му право едностранно да прекрати процесния
договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната
договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне
на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1
ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена
форма, изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и
с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.
По делото не се установява ищецът да е отправил до абоната писмено
предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължими по договорите суми. Липсата на
надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на вземането
за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договорите за
мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед горните изводи на съда за недължимост на вземането, не
следва да се обсъждат допълнително въведените възражения на ответника за
погасяване на вземането по давност и неравноправност на клаузата,
предвиждаща неустойка.
Ответникът не е претендирал разноски и липсват доказателства за
сторени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „* със седалище и адрес на управление гр.
* срещу ГЮЛ. М. СЮЛ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 49,95 лева, представляваща
неустойка за неизпълнен и предсрочно прекратен договор за
далекосъобщителни услуги от 08.04.2017г., сключен между длъжника и „*”
ЕАД, за периода от 15.12.2017 г. до 14.01.2018г., които вземания са
прехвърлени от „*” ЕАД на „*“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от
„*“ ЕАД са прехвърлени на „*” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за
които длъжникът е уведомен, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 625/2021 г. по описа на
РС-Варна, 50 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6