№ 1864
гр. Пловдив, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206785 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0333-
000718/25.08.2021г. на Началник РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, с
което на А. А. В., ЕГН **********, с адрес: ......, са наложени следните
административни наказания: ГЛОБА в размер на 700 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182 ал.1
т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДП, и ГЛОБА в размер на 10 лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП, за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба
N Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят В., по съображения изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адв. У.,
който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна, РУ „Полиция“ - Стамболийски към ОДМВР
Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител.
В депозираното до съда писмено становище моли за потвърждаване на
атакуваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в
наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.07.2021г. в 07:41ч. в с. „Ново село“, на ул. „1-ва” до № 16 в
посока от запад към изток е бил управляван л. а. „БМВ Х3“ с рег. № ****,
който се движил със скорост 102 км/ч, при разрешена скорост за населено
място 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1M-530 и фиксирано в снимка на
клип № 24958, в която скоростта била отразена като 105 км/ч и е бил отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача. Случаят
бил поет от разпитания в съдебно заседание св. Т. Д. М., на длъжност „мл.
автоконтрольор “ към РУ Стамболийски. Извършена била справка в
информационната система на МВР, като е бил призован собственикът, на
който били предявени снимков материал на заснетото нарушение и
декларация по чл.188 от ЗДП за предоставяне на информация за
действителния водач на МПС в конкретното време и място. Било установено,
че собствеността на процесния автомобил е на А. А. В., който декларирал, че
на процесната дата и място е управлявал процесния лек автомобил. По време
на проверката в РУ Стамболийски от жалбоподателя било изискано и
свидетелството за регистрация на МПС, което обаче последният не могъл да
представи.
Предвид установеното срещу А. В. бил съставен АУАН с бл. №
858578/10.08.2021г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал
без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени
възражения срещу АУАН, като въз основа на него било издадено и
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства - АУАН с бл. № 858578/10.08.2021г., снимков
материал, Протокол № 7-33-20/18.09.2020г., писмо изх. № 11-00-
939/04.11.2021г. на Директора на ОПУ Пловдив, писмо УРИ-333000-
2455/26.04.2022г. на Началника на РУ на МВР Стамболийски при ОДМВР
Пловдив с приложени към него снимков материал от нарушението, справка за
собственост на л. а. с рег. № **** и копие на Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г., както и писмо с изх. № 20-22493/26.04.2022г. на Началника
на СГКК – Пловдив, писмо изх. № 20-29677/03.06.2022г. на Началника на
СГКК Пловдив с приложена към него извадка от кадастралния регистър на
недвижими имоти за поземлен имот 52221.512.610 и 52221.511.420, Заповед
№ 8121з-1338/08.12.2020г. на Министъра на вътрешните работи, Протокол за
използване на АТСС с рег. № 333р-10272 от 06.07.2021г. с приложена към
2
него снимка на разположението на уреда, както и техническо описание и
инструкция за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М, писмо с изх. № 11-00-
939/04.11.2021г. на Директора на ОПУ Пловдив, АПИ и приложено
изпратените с него 4 бр. снимки, както и товарителница №
*********/16.09.2021г., както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя Т. Д. М., разпитан в съдебно заседание в качеството на
свидетел. Същият потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации, като в допълнение сочи, че А. В. е бил извикан в РУ
Стамболийски, където лично му е била връчена декларация по чл.188 от ЗДП,
в която посочил, че на процесната дата и място той е управлявал лек
автомобил „БМВ Х3“ с рег. № ****, като по време на проверката в районното
управление от жалбоподателя било изискано и СРМПС, което последният не
представил, като в негово присъствие му е бил съставен и процесният акт.
Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове, и да нарушават правата на нарушителя.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от А. В. административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй
като на 24.07.2021г. в 07:41ч. в с. Ново село, на ул. „1-ва” до № 16 в посока от
запад към изток се е движил със скорост от 102 км/ч, при разрешена скорост
за населено място 50 км/ч. Превишението на разрешената скорост за
управление на МПС в населено място е било с 52 км/ч в повече, който извод
следва от аритметично изчисление на разликата между установената скорост
и разрешената.
Не бе оборена презумпцията за авторството на деянието, тъй като
жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че не той, а друг е
управлявал л. а. „БМВ Х3“ с рег. № **** на процесната дата и място, а и в
акта не е посочил никакви възражения в тази насока. Безспорно е и
обстоятелството за собствеността на автомобила, видно от приложената по
делото справка на КАТ за регистрация на МПС. Отделно, макар и
декларацията по чл.188 ЗДП да не бе представена, то жалбоподателят не
спори, че такава е била попълнена лично от него, както сочи и св. М., като А.
В. е декларирал в нея, че именно той е управлявал горепосоченото МПС на
24.07.2021г. в 07:41ч. в с. Ново село, на ул. „1-ва” до № 16. Жалбоподателят
не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил
в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
3
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, поради което и правилно АУАН е издаден по
отношение на него. От друга страна, ако действително бе декларирал, че не
той е управлявал на процесната дата и място, а някой друг, то актът и
постановлението изобщо нямаше да бъдат съставени срещу него, което обаче
в случая не е така.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства.
По отношение на другото възражение, че актосъставителят не бил
поканил жалбоподателя за съставяне на акта в негово присъствие, съдът счита
същото за неоснователно. Установи се от показанията на св. М., че той е
уведомил А. В. за датата на съставянето на процесния акт, като
жалбоподателят се е явил и той е бил съставен в негово присъствие, като това
се установява и от самото съдържание на АУАН, от което е видно, че на
датата, на която е съставен, е бил и предявен на нарушителя, като му е бил
издаден и препис от него.
Спазени са и изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл. от ЗАНН, като
при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един
свидетел, посочен в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише, като свидетели, които са очевидци на
нарушението или неговото установяване трудно би имало, доколкото се касае
за нарушение, установено с техническо средство. Препис от акта е връчен на
нарушителя, което обстоятелство не се оспорва.
Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 24.07.2021г. в 07:30ч. и е приключила в
08:20ч. на същата дата. За този времеви интервал първото статично
изображение е било с пореден № 24957, а последното - с № 24971.
Процесният клип е с № 24958 и следователно е бил заснет от техническо
средство TFR1-M с фабр. № 530 на дата 24.07.2021г. Съгласно чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да
намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ, следва техническото средство да е
преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то
продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ,
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
4
която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно
чл.31 от заповедта, е една година. Видно от представения Протокол № 7-33-
20/18.09.2020г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка
на 18.09.2020г., т.е. той е валиден до 18.09.2021г., а нарушението е
установено на 24.07.2021г. Предвид това, следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно
техническо средство.
В конкретния случай е бил съставен и протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който отразените данни съответстват на процесното
време и място, както и на номера на статичното изображение. Налице е ясна
връзка между процеснoто НП и приложения към него клип. Последният
съдържа всички необходими реквизити, включително и точното място на
нарушението, както и регистрационният номер на МПС-то, който се вижда
достатъчно ясно от самия клип. В протокола по чл.10 от наредбата е положен
и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило настройването на
АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Положен е
подпис и на длъжностното лице, което е извършило проверка за верността на
данните, посочени в протокола. По този начин в пълнота е било гарантирано,
че АТСС е било законосъобразно използвано.
Към протокола е приложен снимков материал, в резултат на който се
установява разположението на мобилната камера, а именно в служебния
автомобил на процесното място, което е посочено в протокола – с. „Ново
село“, на ул. „1-ва” до № 16 в посока от запад към изток, а джи пи ес
координатите на местонахождението на служебния автомобил са посочени в
съставения за установяване на нарушението клип. Във връзка с
гореизложеното, следва да се отбележи и че според константната практика на
Административен съд Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките
на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на
скоростта 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на
разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се
явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните
координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че
нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на
скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като
условие за законосъобразност следва да са спазени изискванията на чл.8 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. /Решение № 658/08.04.2020г. по к. адм. н.
д. № 3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд Пловдив, Решение
№ 848/15.04.2019г. по к. адм. н. д. № 156/2019г. на XIX състав на
Административен съд Пловдив/.
В тази връзка, и с оглед пълнота на изложението, съдът държи да
отбележи, че съгласно чл.6 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., местата
5
за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите,
посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се
индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в
изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл.16 ал.3
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява годно доказателствено
средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква
наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед
гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем
законосъобразно е наложила мястото на контрол да се обозначава с посочване
на най-близкия административен адрес до конкретните географски
координати, на които е разположено техническото средство. В тази връзка
следва да се отбележи, че чисто фактически GPS координатите, на които е
разположено съответното АТСС биха съвпадали с GPS координатите на
поземления имот, за който е отреден даденият административен адрес само,
ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Такова
изискване обаче не може и няма как да бъде поставено. На първо място, то би
влязло в непреодолим конфликт с правото на неприкосновеност на личната
собственост на собственика на поземления имот. Освен това, такова
изискване би противоречало и на напълно нормалните и логични изисквания
АТСС да се разполагат в близост до пътното платно, на място откъдето има
максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при
спазване на правилото дейността на техническото средство да не се
затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради,
знаци и др.
С оглед всичко гореизложено и предвид описаната в приложението към
удостоверението за одобрен тип вградена функция на АТСС за GPS
разпознаване и синхронизация, настоящият състав счита, че за да се приеме,
че е налице идентичност на мястото на извършване на нарушението, е
напълно достатъчно в статичното изображение, в АУАН и в НП да е описан
един и същ административен адрес, което изискване в процесния случай е
спазено – видно от съдържанието на акта и постановлението и от извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имоти в Община Стамболийски, в
която е посочено, че изисканите координати се отнасят за поземлен имот
52221.512.610 и 52221.511.420, който се намира в с. „Ново село“.
Наложените на жалбоподателя наказания – глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца, съответстват на предвиденото в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, съгласно
която разпоредба за превишаване над 50 км/ч се налага глоба в размер на 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Наложените наказания са в съответствие със санкционната норма, поради
което и съдът приема, че същите са законосъобразно и правилно определени
в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
6
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на вмененото нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП за
това, че А. В. не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява, обвинението остана изцяло недоказано, защото на 24.07.2021г. бе
установено от показания на актосъставителя Т. М., че процесният автомобил
не е бил спиран за проверка и респективно не е бил изискван за представяне
горепосочения документ. От показанията на св. М. е видно, че той е вменил
на жалбоподателя нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП за ова, че при
връчването на АУАН на 10.08.2021г. не е представил конкретния документ,
но по начина на описване на нарушението в АУАН и НП не става ясно, че
деянието е било извършено на различна дата от посочената - 24.07.2021г., а
категорично бе установено, че към този момент няма доказателства за
извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП. С оглед изложеното НП в
тази му част се явява недоказано и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. На основание чл.63д
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба, като претендираният от жалбоподателя размер на
адвокатско възнаграждение, видно от представеното пълномощно, е в размер
от 300 лв. С оглед защитената част от интереса му, а именно отмяна на
нарушението по пункт 2 от НП, следва въззиваемата страна да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя възнаграждение в размер на 4,23 лв.
Въпреки изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното НП
в пункт 1, доколкото от въззивамата страна не е направено искане за
присъждане на разноски и не са представени писмени доказателства за
осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се произнася по тях.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0333-
000718/25.08.2021г. на Началник РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с която на А. А. В., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 700 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182 ал.1
т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, за нарушение на чл.21 ал.1 от
7
ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0333-000718/25.08.2021г.
на Началник РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив В ЧАСТТА МУ , с
която на А. А. В., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 лв., на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на А. А. В., ЕГН **********, с
адрес: ......, сума в размер на 4,23 лв., представляваща разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8