РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Пловдив , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330111377 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, ЕИК **** против Община П. кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната
община да заплати сумата от 2028,57 лв., представляваща застрахователното обезщетение
по регресното правоотношение по образувана при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД застрахователна преписка по щета № ***** във връзка със заплатено обезщетение за
вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на
10.01.2020 г., по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №*****, собственост на
Интерлийз Ауто ЕАД П., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 04.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер от 72,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 30.04.2020 г. до 04.09.2020 г.
Ищцовото дружество твърди, че на 10.01.2020 г. при движение в гр. П., на по
*******, управляван от Анелия Марковски, преминава през необезопасена и необезопасена
дупка на платното за движение. Твърди, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно
произшествие, на застрахованото по застраховка „Каско Стандарт" със застрахователна
полица № ***** моторно превозно средство са нанесени материални вреди, за което е
образувана ликвидационна преписка и са изготвени заключения с опис на вредите. Сочи, че
е осъществен ремонт на автомобила в автосервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, като в
съответствие с изготвената от ищцовото дружество калкулация - ремонт по щета, за
1
извършените ремонтно-възстановителни работи била представена фактура на стойност от
2028,57 лв., изплатена на автосервиза, осъществил ремонта, с платежно нареждане от
18.03.2020 г. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения кредитор срещу Община П.. Претендира заплащане на сторените в
производството по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община
П., в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Счита, че не е налице причинна
връзка между вредите на автомобила и настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Поддържа, че по делото не са налице данни за скоростта на движение на автомобила и дали
последната е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, при
спазване на правилата, установени в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че водачът на
автомобила се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Поддържа, че не са
ангажирани доказателства, от които да се установява отговорността на ответната община на
основание чл. 49 ЗЗД. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендира
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено суброгационно право на застрахователя, който
изплащайки застрахователно обезщетение в изпълнение на свое договорно задължение,
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактите изложени в исковата молба се установява, че упражненото от ищеца
регресно право се основава на това, че ответната община, в качеството си на администрация,
поддържаща процесния път не е изпълнила задълженията си по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 167,
ал. 1, изр. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП да го поддържа в изправност, съответно да сигнализира
неизправните участъци по него, в резултат на което са настъпили щети по лекия автомобил.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
2
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
Видно от представената полица се установява, че увреденият лек автомобил е бил
застрахован при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *****о застраховка
„Каско Стандарт" със застрахователна полица № ***** с период на покритие от 21.11.2019
г. до 20.11.2020 г., като в случая твърдяното застрахователно събитие от 10.01.2020 г. е
настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения
автомобил имуществена застраховка.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от
представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2028,57 лв. на “Силвър Стар Ритейл”
ЕАД – дружеството, осъществило ремонт на застрахования лек автомобил, като за
установяване на това обстоятелство е представена фактура №********. Във фактурата е
посочено, че сумата от 2028,57 лв. представлява стойността на вложените нови части и
осъществената работа за ремонт на лек автомобил „**********.
Обстоятелството, че увреденият автомобил е собственост на Интерлийз Ауто ЕАД се
установява от представения по делото препис от Свидетелство за регистрация, част II.
При застрахователното дружество е била образувана щета № *******, по която е
определена вида на вредата по опис заключение за вреди и нейната стойност по калкулация.
Съгласно чл.6, т. 3 от Наредба № Із - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от 30.01.2009г./ не се посещават от органите на МВР и не
се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС. От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
съгласно данните по делото повредитепо гумата и джантата е възожно да се получат при
преминаване на колелото през дупка с дълбочина около 12 см. и че от техническа гледна
точка е възможно да бъзат повредени съответните детайли в посочената степен. Според
направените изчисления на вещото лице стойността на ремонта за възстановяване на
автомобила към датата на ПТП е 2169,08 лв.
От показанията на свидетеля – водач на увредения лек автомобил се установява, че
при движението му по ул. Б. С. в гр. П., при разминаване с друг автомобил колата влязла в
значително голяма дупка. Дупката не била сигнализирана, като водачът направил
фотоснимка на произшествието.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на
свидетеля, приема, че те са достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни,
безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради
3
което, след съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен по
безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че уврежданията по
автомобила са настъпили вследствие на попадане на автомобила в необезопасена дупка,
находящо се на пътното плато на ул. Б. Сарафов.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена неравност върху
пътното платно и движещият се по него автомобил и твърдения вредоносен резултат е
установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза.
Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на
установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от попадането на лекия автомобил в
необезопасена дупка на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на Община П.е вменено задължение да стопанисва и
поддържа улиците в гр. П. което включва и недопускането, съответно отстраняването на
дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на дупка на
пътното платно, явяваща се причина за пътно-транспортното произшествие, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които Община П. е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД. Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието, остана недоказано
в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест на
установяване на това правнорелевантно обстоятелство, надлежно разпределена с доклада по
делото, не установи в процеса на доказване своите възражения. Доколкото причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение на работници
или служители при Община П. при или при повод на извършваната от тях работа, съдът
намира, че всички елементи на фактическия състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са налице.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното
4
обезщетение е определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни
цени към датата на ПТП.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на
сумата от 2028,57 лв.
За ищцовото дружество е възникнало и акцесорно вземане за заплащане на
обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника в темпорално отношение.
Регресното задължение става изискуемо при заплащането на застрахователното
обезщетение, но за да бъде поставен в забава, ответникът следва да бъде поканен да изпълни
– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е приложена покана до Община П. за изпълнение на
задължението по настъпилото застрахователно събитие с изх. № ******връчена на
общината с известие за доставяне на 29.04.2020г.
Съдът, при използване на онлайн лихвен калкулатор - www.calculator.bg, изчисли
размера на изтеклата за периода от 30.04.2020 г. до 04.09.2020 г. законна мораторна лихва
върху главницата, който възлиза на 72,69 лв. Следователно предявеният иск следва да се
уважи в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска,
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски, а именно -131,44 лв. за държавна такса, 200 лв. за съдебна авто-
техническа експертиза, 20 лв. – депозит за свидетел и 372 лева за адв. възнаграждение.
Следователно на ищеца се следват разноски в общ размер от 723,14 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Община ******, с
адрес гр. П., пл. ******* да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК
****, сумата от 2028,57 лв., представляваща застрахователното обезщетение по регресното
правоотношение по образувана при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД
застрахователна преписка по щета № ****** във връзка със заплатено обезщетение за вреди,
настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 10.01.2020 г. по
отношение на лек автомобил ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 04.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер от 72,69 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 30.04.2020 г. до 04.09.2020 г.
5
ОСЪЖДА Община *****, с адрес гр. ******* да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, ЕИК ****** сумата от 723,14 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6