Р Е Ш Е Н И Е
№4653/9.12.2016г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ
състав,
в публично заседание на единадесети
ноември, през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №5559 по описа на Варненски
районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
за искове с правно осн. чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК и чл. 149 СК от М.Г.Ж., ЕГН ********** *** срещу Х.Ф.Х., ЕГН ********** ***,
с която се иска да бъде
предоставено упражняването на родителски права
досежно детето М.М.Ж., ЕГН ********** на бащата, да бъде
определен режим на личен контакт
на детето с майката, както и последната да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лева, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи съответната издръжка ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска до окончателно изплащане на задължението, както и осъждане на
ответницата да заплати месечна издръжка за минал период, преди депозиране на
исковата молба в съда, а именно от 01.04.2016г. до 18.05.2016г. в размер на
сумата от 150 лева месечно, ведно със законната лихва върху сумата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2016г. до окончателно изплащане на
задължението.
В ИМ се
излагат твърдения, че страните са живеели съвместно, като през съвместното им
съжителство е родено детето Мелиса. Излага съображения, че през месец април
2016г. ответницата е напуснала жилището, в което са живеели до този момент,
като грижи за детето е осъществявал ищеца в качеството му на неин баща. Излага,
че същия желае да се грижи да детето, като има тази възможност, при което
предявява иск да бъде постановено упражняването на родителските права досежно
последното на ищеца.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Излагат се съображения, че през последните няколко години на
съвместно съжителство ищцата била подложена на психически и физически тормоз от
ищеца, които фактически действия са се осъществявали в присъствието на детето.
Сочи, че ищеца бил избухлив и неуравновесен, като по време на съжителството си
с ответницата същия е бил настаняван за лечение в психиатричната клиника на
МБАЛ „Св. АННА” гр. Варна.Твърди, че през месец април 2016г. й е нанесъл физическо
насилие, като и я е изгонил от жилището, в което са живеели заедно с детето.
Сочи, че след изнасянето и от жилището се е била срещнала с ищеца с оглед
взимане на детето, но ищеца отново осъществил физическо насилие над ответницата
на публично място. Намира, че притежава необходимия родителски капацитет за да
упражнява родителските права над детето.
Депозирана
е насрещна искова молба от Х.Ф.Х.,
ЕГН ********** *** срещу
М.Г.Ж., ЕГН ********** ***, с която са предявени искове с правно осн. чл. 127, ал.2 СК и чл. 143 СК за предоставено упражняването на родителски права
досежно детето М.М.Ж. на майката, да
бъде определен режим на личен
контакт на детето с бащата, както и последният да бъде осъден
да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лева,
платима на 5-то число на съответния месец, за който се дължи съответната
издръжка.
Съображенията
на които се основава насрещната искова молба по същество се препокриват в
депозирания от Х.Ф.Х. писмен отговор, поради
което съдът не ги преповтаря в докладът си.
Депозиран е
в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от М.Г.Ж., с който предявените искове се оспорват. Излага, че не е
осъществявал физическо и психическо насилие над ответницата – ищца по насрещния
иск. Намира, че ответницата – ищца по насрещния иск не притежава необходимото
жилищно пространство, в което да бъдат предоставени нормални условия за живот
на детето. Сочи, че детето не получава необходимото внимание от ответницата
предвид нейната трудова ангажираност.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
От представеното по
делото удостоверение за раждане се установява, че детето М.М.Ж.,
ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. Варна, като родители на детето са
страните по делото.
От допълнително споразумение по
трудов договор № 374/26.05.2016г. се установява, че майката на детето работи по
трудово правоотношение в СБАГАЛ „проф. д-р Д. Стаматов - Варна” ЕООД, при което
получава БТВ в размер на 650 лева месечно.
Представен е по делото социален
доклад от 26.09.2016г. изготвен от ДСП гр. Варна, в който се сочи, че вследствие
осъществения инцидент от 16.09.2016г. грижи за детето се осъществяват от
неговата леля – сестра на майката на детето. Сочи се, че детето се чувства
спокойно и защитено в позната да него обстановка, както и че на същото е
съобщено за осъществения инцидент. Подчертава се, че при преднини срещи детето
е демонстрирано привързаност и към двамата си родители. излага се, че предвид
създалата се ситуация е констатиран риска за живота и здравето на детето,
поради което и по административен ред същото е настанено да живее при своята
леля.
По делото се представя заповед №
0301-ЗДЗД – 3286/26.09.2016г. на Директора на ДСП гр. Варна, с която детето М.М.Ж., ЕГН **********
е настанено в семейството на Е.Ф.Н. – леля на детето по майчина линия.
Представя се заявление №
0301-945-00/4036/07.11.2011г. от Е.Ф.Н. до Директора на ДСП гр. Варна, в което
се сочи, че считано от 10.11.2016г. лицето ще бъде извън града, при което се
сочи, че грижите за детето ще бъдат поети от майката на същото.
По делото е представено
постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.10.2016г.,
постановено по преписка № 7636/2016г. по описа на ВОП, с което е прекратено
производството по ДП № 352/2016г. срещу ищеца Ж. за престъпление по чл.116,
ал.1, т.6 вр. чл. 115 вр.
чл. 18, ал.1 НК, като е постановено лицето да бъде настанено в отдел съдебна
психиатрия при УМБАЛ „Св. Марина” гр.
Варна с оглед осъществяване на допълнителни изследвания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От представените по делото писмени и
гласни доказателства, се установи, че през време на съвместното съжителство на страните
е родено детето М.М.Ж., ЕГН **********. От изготвения
социален доклад, съдът приема за установено, че към момента преки и
непосредствени грижи за детето се осъществяват от лелята на детето по майчина
линия предвид необходимостта от лечение на майката с оглед претърпените от
последната травми вследствие на инцидента от 16.09.2016г. в гр. Варна.
Установява се, че лицето при което детето е настанено да живее е депозирало
заявление, с което оттегля съгласието си да отглежда същото, като се излагат
доводи, че майката на детето е в състояние да осъществява пряко родителски
права досежно същите. Липсват твърдения вкл. доказателства в противната насока, при което съдът намира
че майката на детето е в състояние с оглед възстановителния процес, да
осъществява пряко дейност по полагане грижи за детето.
По отношение на родителските права:
Установи се по делото, че детето е
привързано към двамата си родители. Както вече съдът посочи в първоначалния си
съдебен акт, с който определи привременни мерки по време на съжителството на
детето със своя баща, същото е постигнало отлични резултати в учебния процес,
което говори за проява на заинтересованост и ангажираност от страна на бащата. В
хода на съдебното производство следва да бъдат взимани предвид всички факти,
които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното
право. Това изискване е залегнало в разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, поради
което съдът не споделя довода на процесуалния представител на ищеца, че в
периода на изследване на релевантните факти не следва да бъда включван
инцидента от 16.09.2016т. Това е факт, който е пряко относими към правата и
интересите на детето, поради което същия следва да бъда взет в предвид от съда
при постановяване на съдебното решение. Безспорно осъществения инцидент не е в
интерес на детето досежно неговото правилно развитие и отношение към родителите
му, при което съдът намира, че за защита на неговите права и законни интереси
родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която да се
определи и местоживеенето на детето. Установи се от социалния доклад, че детето
се чувства спокойно и защитено при нея, при което следва да бъде запазено
статуквото.
По отношение на режима за
осъществяване на родителски контакт на детето с неговия баща:
В интерес на детето е да осъществява
пълен родителски контакт и с двамата си родители, като това условие би било
приложимо в случай, че не са налице обективни причини които да възпрепятстват
тези отношения. Настоящия случай съдът намира, че е налице изключение от общото правило
доколкото макар и да няма данни към настоящия момент за здравословното
състояние на бащата, то същия към момента е настанен за провеждане на
изследвания в специализирано здравно заведение, при което евентуално му
предстои лечение. Така изложеното налага обективна пречка за осъществяване на
пълен и разширен контакт на бащата с дето. При промяна на обстоятелствата
режима винаги подлежи на преразглеждане за да може максимално да бъдат защитени
правата и интересите на детето. От посоченото съдът намира, че на бащата следва
да бъде определен ограничен режим за личен контакт с детето, като предвид
ниската негова възраст на която е узнало за осъществения инцидент с неговата
майка, намира че срещи с бащата и детето следва да бъдат осъществявани в защитена среда в присъствие на
служители на ДСП гр. Варна, които срещи да бъдат осъществявани всяка първа
събота от месеца от 10 до 12 часа. Следва да се посочи от съда, че тези срещи
следва да започнат да бъдат осъществявани след приключване на оздравителни
процес по отношение на ищеца Ж., като едва тогава и при последващо изследване
на отношенията баща – дете, както вече бе посочено може да бъде постановен по –
разширен режим на личен контакт.
По отношение на издръжката на
детето:
Предвид безусловния
характер на задължението за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете следва да се
определи адекватна на нуждите на
детето
издръжка, съобразно неговата възраст и възможността
задълженото лице да престира последната. Предвид изложеното съдът
намира, че следва да бъде определена издръжка
да детето в размер на 220 лева, от които ответникът следва да поеме 115 лева,
като по-малкото
парично участие на ищцата е за сметка на
ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага. Съдът намира, че издръжката следва да
бъде определена към законовия минимум, доколкото по делото са налице данни, че
бащата е възпрепятстван по обективни причини от здравословен характер да
осъществява труд по трудово правоотношение, при което да реализира доход, с
който да поеме по- висок размер на дължима в полза на детето издръжка. Тук важи
гореизложеното и по отношение на режима на личен контакт, че при промяна на
обстоятелствата то и определения размер на издръжка на детето следва да бъде
преразгледан. Издръжката се дължи считано от предявяване на исковата молба в
съда – 26.05.2016г. с падеж 5 – то число на съответния месец, за който се държи
всяко едно плащане, като за разликата над постановения размер от 115 лева до
претендирания от 150 лева предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното предявените от ищеца Ж. искове с правно осн. чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК и чл. 149 СК за предоставяне упражняването на родителски права досежно детето М.М.Ж., ЕГН ********** на бащата, да бъде
определен режим на личен контакт
на детето с майката, както и последната да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лева, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи съответната издръжка ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска до окончателно изплащане на задължението, както и осъждане на
ответницата да заплати месечна издръжка за минал период, преди депозиране на
исковата молба в съда, а именно от 01.04.2016г. до 18.05.2016г. в размер на
сумата от 150 лева месечно, ведно със законната лихва върху сумата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2016г. до окончателно изплащане на
задължението, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Не е направено искане от ответната страна за присъждане на съдебно –
деловодни разноски, поради което и съдът не се произнася в тази насока.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение в частта, с която се присъжда издръжка.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и
чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22/28.02.2008г. в
сила от 01.03.2008г., ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 165,60 лева, по
уважения иск с правно осн. чл. 143 СК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение
на детето М.М.Ж., ЕГН ********** на
майката Х.Ф.Х., ЕГН
********** ***, като
определя при нея местоживеенето на детето, на осн. чл. 127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М.Г.Ж., ЕГН ********** *** с детето М.М.Ж., ЕГН **********, както
следва: дава възможност на М.Г.Ж., ЕГН **********
да вижда детето М.М.Ж., ЕГН ********** всяка
първа събота от месеца от
10,00 часа до 12,00 часа, които срещи с детето
да бъдат осъществявани в защитена среда посочена от Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Варна в присъствие по време
на срещите на поне един
служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка на детето
М.М.Ж., ЕГН ********** в размер на 115 (сто и петнадесет) лева, считано от депозиране
на исковата молба в съда - 26.05.2016г.,
платима чрез нейната майка и законен представител Х.Ф.Х., ЕГН ********** ***, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване
на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката,
както отхвърля
предявения иск за разликата над 115 лева до пълно предявения размер от 150
лева, на осн.
чл. 143 СК.
Отхвърля предявените искове от М.Г.Ж., ЕГН ********** *** срещу Х.Ф.Х.,
ЕГН ********** *** за предоставяне упражняването на родителски права досежно детето М.М.Ж., ЕГН ********** на бащата, за определяне режим на личен контакт на
детето с майката, както и осъждане на
Х.Ф.Х., ЕГН ********** *** да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 150 лева, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи съответната издръжка ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателно изплащане
на задължението, както и осъждане на ответницата да заплати месечна издръжка за
минал период, преди депозиране на исковата молба в съда, а именно от
01.04.2016г. до 18.05.2016г. в размер на сумата от 150 лева месечно, ведно със
законната лихва върху сумата считано от депозиране на исковата молба в съда –
19.05.2016г. до окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК и чл. 149 СК.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса
за определения размер на месечна издръжка на детето в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд в
размер на 165,60 (сто шейсет и пет лева
и 60 ст.) лева, като и 5
(пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: