РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Девня, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100805 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗС от М. ИВ. Р., ЕГН: ********** с адрес:
гр. *** №, чрез проц. представител - адв. Л. Шанкова срещу ЗЛ. М. Л., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***и КР. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *** с
искане за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик по давностно владение на реална част с площ от 281 кв.
м., представляваща част от имот по кадастрална карта под № ***, при
граници: имот ***, част от имот ***, имот *** и път.
Ищцата твърди в исковата молба, че е собственик на поземлен имот
№92 от масив 60 по плана на новообразуваните имоти в местност „***" в
землището на с. К. обл. Варна, който имот притежава по силата на
прехвърлено вещно право на собственост, обективирано в нот. акт №*** от
2008 г. Сочи, че по КК и КР имотът е с идентификатор 35376.60.92. Твърди,
че още при закупуването на имота, нямало съвпадение на границите по
плановете, съхранявани от отдел ТСУ при Община Суворово и реалните
имотни граници на место. Оградената площ, която й била показана още при
огледа за закупуване на имота, включвала повече от 580 кв. м., каквато площ
праводателката й притежавала по документ за собственост, а именно
приблизително още площ от 250 — 300 кв. м. Твърди се в молбата, че целият
имот с действителна площ от около 860 кв. м. бил ограден с телена мрежа и
1
бетонни колчета, като продавачката обяснила на ищцата, че имотът винаги е
бил в тези граници и така е владян. При проверка по кадастрална карта
ищцата открила, че владяната от нея и от праводателите й в повече площ,
спрямо документа за собственост, възлизаща около 280 кв. м. попада по плана
в съседния имот - ПИ № 161. Ищцата твърди, че от закупуването на имота до
настоящия момент необезпокоявано, явно, демонстративно и непрекъснато е
владяла имота като свои, като през лятото на 2019 г., по нейна поръчка е бил
разработен проект за изменение на притежавания от нея ПИ по КК на
местност „***“, с. К.. Целта на изменението била да се отразят вярно
границите на деиствително владяната от ищцата площ и да се уеднаквят
имотните и кадастралните граници. Добавената площ по кадастралната карта,
след изменението възлизала на 281 кв. м., съгласно установената разлика
между площ по кадастрална карта и площ по реални имотни граници.
Предвид депозирани възражения на двамата ответници ЗЛ. М. Л. и КР. Н. К.
като заинтересовани лица по смисъла на § 1 т.13 от ДР на ЗКИР, изменението
на плана й е било отказано. Излага се също, че в хода на гр. дело № 1497/2019
г. по описа на ДРС, заведено по искова молба на ответника Кр. К. срещу
ответникя Зл. Л., ищцата е предявила установителен иск срещу двамата, като
е заявила желанието си да встъпи в производството по делото при условията
на главно встъпване, на основание чл. 225 от ГПК. Производството по делото
е било прекратено, без произнасяне по отношение на предявения от нея иск,
поради което за ищцата възникнал правен интерес от завеждането на
настоящото исково производство. Ищцата твърди, че оспорва собствеността
на двамата ответници върху процесната реална част от имота, като заявява, че
считано от 22.12.2008 г. до датата на предявяване на иска, единствено и само
тя е владеела процесния имот, за себе си и като свой. Сочи, че никой не е
оспорвал до този момент правата й, не е имало спорове относно това
владение, то е било демонстрирано на всички, открито и явно. Твърди, че
никога не е виждала никой в съседния имот № 35376.60.161. Твърди, че е
придобила реалната част от 281 кв.м. при посочените по - горе граници, на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност, при продължило
давностно владение от 22.12.2008 г. до настоящия момент, т.е. повече от 12
години, поради което моли съда, да постанови решение, с което да приеме за
установено спрямо двамата ответни, че е собственик на процесния имот.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Кр. К., чрез процесуален
представител депозира писмен отговор, в който излага съображения за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Твърди че ищцата
вече веднъж е предявявала претенциите си по отношение на процесния имот,
като е получила отказ, който не е обжалвала поради липса на реални
доказателства за собственост и въпросът за него вече е решен. Сочи, че тя не
2
е собственик на процесния имот, респ. част от имот. Излага, че от
представения документ за собственост на ищцата е видно, че тя притежава
само 580 кв. м., като останалото били „общи приказки“. Сочи, че ищцата и
другия ответник живеят един до друг и би желал да се изясни родствената
връзка между тях, като не прави доказателствени искания в тази връзка. Моли
съда да отхвърли исковата претенция.
Ответникът Зл. Л. не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 от ГПК.
В с.з. ищцата, чрез своя пълномощник поддържа исковата молба и
претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Кр. К., чрез своя проц. представител оспорва иска и
моли за неговото отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Представя писмени
бележки.
Ответникът Зл. Л., чрез проц. представител в с.з. заявява, че не
оспорва исковата претенция и моли същата да бъде уважена, както и при
възлагане на разноските по делото съдът да съобрази процесуалното
поведение на този ответник.
След преценка на събраните доказателства съдът направи
следните фактически констатации:
Видно от нот. акт №157, том VII, рег. № 8402, дело №1056 от
19.12.2008 г. на нотариус с рег. № 465 на НК В. Майсторов, вписан в СВ
Девня под вх. рег. № * от 22.12.2008 г., акт №*, том *, дело*/2008 г. ищцата
М.И. И. е придобила чрез покупко - продажба следния недвижим имот: ПИ №
92 от масив 60 по плана на новообразувани имоти в местност „***” в
землището на с. К, общ. Суворово, обл. Варна с площ от 580 кв. м., както и
всички трайни подобрения и насаждения в имота при граници: ПИ 161, път,
ПИ 91 и край на местността.
От представената скица на поземлен имот №***-10.07.2019 г.,
издадена от СГКК – Варна е, че по КК и КР притежавания от ищцата имот е с
идентификатор ***.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/17.08.2021 г., данъчната оценка на гореописания имот е 179, 90
лева.
На същата стойност възлиза и данъчната оценка на целия имот с
идентификатор ***, на част от който ищцата претендира да е собственик,
видно от представеното удостоверение изх. № **********/12.08.2020 г.
Видно от представения по делото нот. акт №* том *рег. № * дело *
3
от 2009 г. на нотариус с рег. № 226 на НК Ал. Никитов, вписан в СП – Девня с
вх. Рег. № 2476 от 25.08.2009 г., акт. № 195 т. 8 дело №1182/09 г. е, че
наследодателя на ответника Кр. Н. – Н. К. Н. е бил признат за собственик по
наследство от Н. К. Я. на 2/18 ид. части от празно място с площ от 952 кв. м.,
представляващо ПИ с №161, в местност „***я”, трета категория, при граници:
улица, ПИ №92, ПИ №100. От представеното по приобщеното към
настоящото дело прекратено и архивирано гр. дело № 1497/2019 г. по описа
на РС – Девня удостоверение за наследници изх. № УНСТ – 57/16.10.2019 г.
/л. 5 от арх. дело/ е, че ответникът Кр. К. е единствен наследник на Никола К.
Н..
От представения и приет по делото нот. акт * том*рег. № * дело * от
30.07.2019 г. на нотариус с рег. № 465 на НК Велин Майсторов, вписан в СВ –
Девня под вх. Рег. № 2174 вх. Рег. № 2163 от 31.07.2019 г. акт № 91 т. 6 дело
122/2019 г. е, че ответникът Зл. Л. е признат за собственик по давностно
владение на на ПИ с идентификатор*** по КК на с. К, общ. Суворов, обл.
Варна, находящ се в местност „***я” с площ от 952 кв. м., с номер
попредходен план 060161, при граници: имоти с идентификатор *, *,* и *.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно -
техническа експертиза, при проведен оглед в процесния имот е установено
наличие на материализирана ограда на стопанисвания от ищцата недвижим
имот /нанесена с червени линии на комбинирана скица №1 от СТЕ/, в чиито
предели, освен притежавания от нея въз основа на договора за покупко –
продажба ПИ с идентификатор *** с площ от 580 кв.м. попадат още 281 кв. м.
/в син щрих на комбинирана скица №2 от СТЕ/ от съседния ПИ с
идентификатор ***1. Съобразно заключението, местоположението на
оградата на север не съвпада с тази отразена в кадастралната карта. На
комбинирана скица № 2 със син фон е обозначен процесния имот, такъв,
какъвто съществува на терена - фигура № 2, с обща площ от 861 кв.м.
Изслушано в с.з. вещото лице, изготвило СТЕ Р. П. категорично заявява, че
няма никакво съмнение въз основа на теренните белези, че процесния имот с
площ 281 кв. м. не е към съседния, а е към имот № 92, тъй като съществуваща
на север ограда, която граничи с дере и рекичка е много стара, почти
деформирана , полегнала от много стари увивни растения, расли с години.
Освен това вещото лице е установило разлика в терените, като процесния
имот е на по - висока кота от съседния имот, който е ниско долу, с установена
от вещото лице денивелация от около 50 см.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно
изготвенои неоспорено от страните заключение по назначената съдебно –
агрономична експертиза е, че в процесния имот с площ от 281 кв. м. вещото
4
лице е констатирало трайни насаждения като череша на възраст над 40
години, ябълка над 30 години, 2 бр. лешници над 11 години и други. В
останалата част от имота на ищцата са констатирани различни овощни видове
– праскови, кайсии, ябълки на възраст около 10 – 12 години.
Видно от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели И. И.
и Р. Д., установената от експерта ограда на стопанисвания от ищцата имот
съществува в настоящия си вид още преди ищцата да го закупи. Изградена е
от предишните собственици през около 1990 г. – 1992 г., без да е променяна.
Заявяват, че ищцата е закупила имота през 2007 г. или 2008 г., като през
целия период от тогава до настоящия момент го стопанисва непрекъснато,
явно и необезспокоявано от никого. И двете свидетелки заявяват, че имота на
ищцата е с площ от около 1 дка, както и че не им е известно някой да е
отправял претенции към този имот или да е възразявал, че ищцата го ползва,
в това число и ответникът Зл. Л., който стопанисвал съседния имот вдясно
/обозначен на предявената на свидетелите скица с №161/. Свид. И. твърди, че
черешата и ябълката са засадени в процесния имот още от предишните
собственици, както и че не познава лице с имена К.К.. Показанията на двете
свидетелки освен, че са обективни предвид липсата на родствена връзка
между тях и страните, съответстват напълно на обективни доказателства по
делото, каквито са двете експертизи. Затова и съдът ги кредитира
безрезервно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, който е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно разпоредбата на
чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното
от ищеца право. В случая, претендираното от ищцата право е било оспорено
от двамата ответници чрез подадените от тях възражения в процедурата по
изменение в КК и КР, отпочната по искане на ищцата с твърдението, че са
собственици на процесния имот като част от имот с идентификатор ***.
Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в исковата молба
твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси
искова защита. В настоящия случай правния си интерес от иска ищцата
извежда с твърдението, че е придобила собствеността върху процесния имот
на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС въз основа на давностно владение,
осъществявано повече от 10 години и вписването на ответниците като
5
собственици на имота по силата на нот. акт № * том * рег. № * дело * от 2009
г. на нотариус с рег. № 226 на НК Ал. Никитов и нот. акт 67 том IV рег. №
3760 дело 563 от 30.07.2019 г. на нотариус с рег. № 465 на НК Велин
Майсторов. Обстоятелството, че ищцата вече е предявила претенцията си в
производството по гр. дело №1497/2019 г. по описа на РС – Девня по реда на
чл. 225 от ГПК е ирелевантно, предвид обстоятелството, че предявеният от
нея иск не е бил разгледан, а производството по делото е било прекратено с
Определение № 260164/16.12.2020 г.
Когато се твърди придобиване на собственост, въз основа на
давностно владение, следва да се докажат следните факти - основанието, на
което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и
непрекъснатост и необезпокояваност на владението. Съответно в тежест на
ответника по делото е да установи правоизключващите и правопогасяващите
възражения срещу правото на ищеца.
В разглеждания случай, ищцата се позовава на оригинерно
придобивно основание, като основава правото си на собственост върху
спорния имот по силата на упражнявано от нейна страна давностно владение
повече от десет години, в който период от време е упражнявала непрекъсната
и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене.
От кредитираните показания на незаинтересованите от изхода на
делото свидетели, които индивидуализираха имота по местонахождение и
площ, се установи, че единствено ищцата М. ИВ. Р. ползва, стопанисва,
обработва и събира плодовете от процесния имот с площ от 281 кв. м., които
са влизали в очертанията на оградения още преди придобиването му от
ищцата имот от момента на придобиването му през 2008 г. до настоящия
момент. Следователно тя е установила явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение за себе си, като по силата на чл. 69 от ЗС се предполага, че ищцата е
държала вещта като своя. Безспорно установен е и факта, че нито двамата
ответници, нито който и да било друг не е препятствал по какъвто и да е
начин и не се е противопоставил на осъществяваното от ищцата явно и
трайно владение. При това се налага извода, че към м. декември 2018 г. е
реализиран фактическия състав на оригинерния придобивен способ по чл. 79
ал. 1 от ЗС чрез давностно владение от ищцата. Без правно значение е
обстоятелството, че не се е снабдила с документ, който да я легитимира като
собственик на имота. Достатъчен е фактът, че в нейна полза е изтекла
визираната в чл. 79 ал. 1 от ЗС десетгодишна придобивна давност.
По изложените съображения съдът намира, че ищцата се легитимира
като собственик на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС чрез давностно владение на
процесния имот включващ част от съседния имот с идентификатор
35376.60.161, чиито собственици претендират да са двамата. Липсват пречки
6
искът да бъде уважен за реалните 281 кв м., тъй като с оглед размерите на
двата парцела при отделяне на придобитата по давност част, имотите ще
разполагат с достатъчно остатъчни лицева дължина и повърхност съгласно
чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, при което се налага и извод, че придаването на тази
част към притежавания от ищцата съседен ПИ с идентификатор *** не
противоречи на закона.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, в рамките
на защитата си срещу предявения иск ответникът Кр. К. следваше да
установи обстоятелства, изключващи претендираните от ищцата права, респ.
да установи своите собственически права върху спорния имот, както и
придобивното основание, на което се позовава. Това той не стори нито в
настоящото производство, нито в образуваното по негов иск с правно
основание чл. 124 от ГПК гр. дело № 1497/2019 г. по описа на РС – Девня,
което е било прекратено на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК.
При този изход на спора и съобразно отправеното искане по чл. 78
ал. 1 от ГПК с представен списък на разноски в размер на 1 599, 70 лева, от
които възнаграждение за адвокат 1 130 лева /доказателства за заплащането на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от
22.01.2020 г., ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е
заплатено изцяло в брой, депозит за експертизи 400 лева, държавна такса за
разглеждане на делото, ведно с преводна такса 52, 50 лева и други такси
/вписване, заверени преписи, съд. удостоверения, преводни такси/ в общ
размер на 17, 20 лева, двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят
сторените от ищцата разноски.
Съдът намира за основателно възражението на ответника Кр. К. по
чл. 78 ал. 5 от ГПК, доколкото минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 1
от Наредба № 1/2004 г. възлиза в размер на 300 лева и претендираното
такова в почти четирикратен размер действително е прекомерно. С оглед
искането на насрещната страна и съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото следва да се присъди по – нисък размер на
разноските в тази им част, а именно 600 лева.
Доколкото ответникът Зл. Л. не е признал иска по смисъла на чл. 237
от ГПК, то разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложима и той също
дължи разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ЗЛ. М. Л., ЕГН: **********
и КР. Н. К., ЕГН: **********, че М. ИВ. Р., ЕГН: ********** Е
7
СОБСТВЕНИК въз основа на придобивно давностно владение, упражнявано
от 19.12.2008 г. върху следния недвижим имот, находящ се в землището на с.
К, общ. Суворово, обл. Варна, местност „***“, съставляващ част от имот с
идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед РД-18-62/08.07.2016 г. с
площ от 281 кв. м. при граници: имот с идентификатор ***, част от имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***,
на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗС.
ОСЪЖДА ЗЛ. М. Л., ЕГН: ********** и КР. Н. К., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. ИВ. Р., ЕГН: ********** сумата от 1 069,
70 лева /хиляда шестдесет и девет лева, 70 ст.), представляваща заплатени от
ищеца такси и разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8