Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 15091 по описа за 2018 г.:
Производството
по делото е образувано по предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Л.Й. иск по реда
на чл. 422 ГПК и чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане в
размер на 900 лв., претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ****/25.09.2017г.,
поради настъпила предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 4572/12.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 9085/2018г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на
25.09.2017г. между страните по делото, е сключен договор
за потребителски кредит № ****/25.09.2017г., по силата на който кредиторът е поел
задължение да предостави сумата от 900 лв., а потребителя да върне усвоената
главница, ведно с възнаградителна лихва в срок до
20.10.2019г. на равни месечни анюитетни вноски, всяка
в размер на 100, 66 лв.
Твърди се, че кредиторът предоставил сумата
от 900 лв. по банкова сметка ***, а последният не е погасил нито една
погасителна вноска.
Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да върне заетата сума по уговорения начин е дало основание на
кредитора да обяви вземането за главница от 900 лв. за предсрочно изискуемо, на
осн. чл. 12.3 от Общите условия, неразделна част от
сключения договор, без изпращане на уведомление и да прекрати договора.
Считано от деня на настъпване на
предсрочната изискуемост ответникът дължи връщане на усвоената главница, поради
което се настоява за уважаване в пълен размер на специалния установителен
иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Правният интерес от предявяване на иска се
обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК при редовно връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, изтекъл на 11.04.2019г., ответникът Л.Й.,
не е депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Искът по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим,
предявен в преклузивния срок след издаване на заповед
№ 4572/12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 9085/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит № ****/25.09.2017г. между страните по делото, по което кредиторът се
явява изправна по правоотношение страна, предоставяйки заетата сума от 900 лв.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението
си да върне на уговорените падежи главница и възнаградителна
лихва, както и при настъпване на окончателния падеж на задължението – 25.09.2018г., поради което съдът намира искът за
доказан, както по основание, така и по размер.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен в претендирания размер.
В полза на ищеца „П.К.Б.“
ЕООД следва да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер
на 161, 36 лв., от които 36, 36 лв. в производството
по ч.гр.д. № 9058/2018г. на ВРС и 125 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л.Р.Й., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ****/25.09.2017г.,
поради настъпила предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 4572/12.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
9085/2018г. на Районен съд – Варна по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Л.Р.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД,
*** сумата от 161, 36 лв. /сто шестдесет и един лева и тридесет и шест ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, от които 36, 36 лв. в
производството по ч.гр.д. № 9058/2018г. на ВРС и 125 лв. в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: