№ 121
гр. София, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Мария Г.а Въззивно гражданско дело №
20221000501246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 69/14.01.2022 г. постановено по гр.д. № 19/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Видин ЗК „Лев Инс“АД е осъдена на основание чл. 432 КЗ да заплати
на Ц. Т. Г. сумата от 5 000 лв., обезщетение, основано на застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил марка “Фолксваген Шаран“, с рег. №
********, за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили следствие
на пътно транспортното произшествие, станало на 17.07.2018г., в резултат на което
брат му В. Т. Г. е починал. Присъдена е и законната лихва върху определеното
обезщетение, считано от 17.07.2018 г. до деня на окончателното плащане. За разликата
над сумата от 5 000лв. до 25 500 лв., предявен като частичен иск от 150 000 лв., искът е
отхвърлен като неоснователен.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника Г. Н. Г..
Недоволни от постановеното решение са и двете главни страни в
производството.
Ищецът Ц. Г. обжалва решението в отхвърлената част. Навежда оплаквания
относно занижен размер на обезщетението, несъразмерно на действителните му вреди.
Твърди, че с брат си живеели в едно домакинство от раждането си, имали постоянна
връзка помежду и били много близки. Отношенията между двамата братя се
основавали на изключителна привързаност, взаимопомощ и уважение помежду им,
духовна и емоционална близост. След вестта за смъртта му, ищецът изпаднал в шок,
преживял психически срив, започнал да вдига кръвно налягане и да приема хапчета за
това. Моли за частична отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска за сумата
от 25 500,лв., частичен иск от 150 000 лв. Претендира присъждане на разноски.
1
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Депозирана е въззивна жалба от ответника ЗК“Лев Инс“АД, който обжалва
решението в частта, в която искът е уважен за сумата от 5 000 лв. с оплаквания, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са
ангажирани доказателства за отношения на особена близост, различна от обичайната
между двама братя. Заявява се, че ищецът не попада в кръга от лица с право на
обезвреда за нематериални вреди. Иска се решението в обжалваната част да бъде
отменено и исковата претенция да се отхвърли. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца Г., с който се оспорва нейната
основателност.
Според правомощията във въззивното производство, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната част, а относно проверката на правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата и накърнените императивни разпоредби на закона, за което съдът
следи служебно.
При тези правомощия като, съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд-София намира следното:
Пред Окръжен съд Видин е предявен иск от Ц. Г. срещу ЗК“Лев Инс“АД-
София, с правно основание чл. 432 КЗ и с искане за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди поради смърт при ПТП на В. Г. - брат на ищеца.
Исковата претенция е за сумата от 25 500 лв., предявена като частичен иск от 150 000
лв., ведно със законната лихва от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане.
По делото няма спор, а и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че на 17.07.2018 г., около 00,30 ч. на главен път Е-79, при
километър 67+000, в посока от гр. Видин към гр. София, при управление на лек
автомобил “Фолксваген Шаран“ с рег. № ******** Г. Н. Г. – собственик и водач на
МПС - навлязъл в насрещното платното и се ударил челно в предната част на
насрещнодвижещ се лек автомобил „Тойота Пикник“, рег. № ********, собственост и
управляван от Е. В.. От катастрофата настъпила смъртта на В. Т. Г., брат на ищеца,
който пътувал на предната седалка.
Относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът е обвързан от представена като доказателство влязла в
сила присъда от 24.11.2020 г., постановена по НОХД № 171/2020 г. на Окръжен съд
Видин, с която Г. Н. Г. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,
ал.4, вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, предл. 1, вр. с ал.1, вр. с чл. 342, ал.1 НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3г. Наказателният съд е приел в мотивите
си, че причина за ПТП е виновното поведение на Г. Н. Г., който е нарушил правилата
за движение по пътищата, като е навлязъл в пътната лента на насрещно движение, в
непосредствена близост до автомобила, в който е пътувал В. Т. Г.. Установено е, че Г.
Н. Г. е предприел пътуване в тъмната част на денонощието, независимо че е бил
изморен, връщайки се от дълъг път и е отказал да пренощува в гр. Видин.
По делото е прието неоспорено заключение по изготвена съдебно-
автотехническа експертиза, приела, че водачът на л.а. “Фолксваген Шаран“, с рег. №
******** Г. Н. Г. движейки се в посока Видин-Монтана, навлязъл в насрещното
платното на около 22 м. от движещия се срещу него лек автомобил „Тойота Пикник“, с
рег. № ********, собственост и управляван от Е. В., като се блъснал челно в предната
му част, при което Тойотата се завъртяла на 45 градуса. При удара и вследствие
деформациите по л.а. „Тойота Пикник“ е причинена смъртта на В. Т. Г., пасажер на
предната седалка. Вещото лице обстойно е разгледало въпроса за ролята на предпазния
2
колан, като е категорично, че в случая поставянето му не би променило резултата, тъй
като скоростта сумарно от двата автомобила е 120 км. и ударът е довел до ротация,
като има и деформация на купето в предната част. При това положение предпазният
колан не може да изпълни функцията си, а напротив - би могъл да изиграе ролята на
твърд тъп предмет, причиняващ коланни травми.
Пред първоинстанционния съд е прието неоспорено от страните заключение по
изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Установява се, че основна причина за смъртта на В. Г. е остра дихателна и
сърдечна недостатъчност, развила се на база травматичен шок, следствие от
множествена съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма. При ПТП
пострадалият най-вероятно не е бил с правилно поставен предпазен колан, тъй като
липсват травми от такъв. Вещото лице не би могло да отговори какви биха били
травмите при поставен колан, но заявява, че при страничен удар, както е в случая,
посоката на движение на тялото е встрани и тогава коланът не би осуетил получените
черепно-мозъчни травми, които са основните причини за настъпилата смърт.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитана е В. Н. И. –съпруга на
ищеца. От показанията се установява, че двамата братя са живели в едно жилище и
едно домакинство, били са изключително близки. След като В. се оженил, те живели
отново заедно, като всеки се е грижел за домакинството. Двамата братя са разчитали
един на друг. В. бил спортист, после треньор по бокс. Ищецът е понесъл много тежко
смъртта на брат си и здравословното му състояние се влошило, като е започнал да пие
лекарства за регулиране на кръвното налягане. Не приема и не може да се примири със
загубата. На погребението извадил медали и грамоти, които починалият е печелил от
състезания. Всеки ден говорел за него и мъката му се засилвала. Двамата братя не са се
делили за повече от няколко дни във връзка с пътувания по работа и състезания.
По делото като свидетел е разпитана Д. Х. - доведена дъщеря на ищеца, която е
живяла в едно домакинство с родителите си докато не е била семейна, а сетне живеела
в съседен блок. Тя потвърждава, че двамата братя - Ц. и В. са живеели в едно жилище
и са си помагали. Не са се делили за продължително време. Ц. е ходил с брат си, когато
е имало състезания в други градове. Били са много привързани един към друг и винаги
са се търсели ако единият го няма. В. е бил много здрав и е нямал никакви
заболявания. Ц. е приел много тежко смъртта на брат си, изпаднал в депресия,
затворил се в себе си, спрял е да говори. Сега ищецът ходи всяка събота на гроба на
брат си и при всички поводи правят трапеза у дома, на която поменават загиналия В.
присъства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вради от
причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и
ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи за получаване на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл такива изключителни морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават изключение от разрешението, ограничаващо кръга от материалноправно
легитимирани правоимащи да бъдат обезщетени за неимуществени вреди при смърт на
3
близък.
Доколкото ищецът не попада в кръга от лица, определени с ППВС №4 /
25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., за да му се признае правото на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на брат му, е нужно да се установи
изключението, предмет на ТР№1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС.
В случая от страна на ищеца по делото не бе проведено пълно и главно
доказване на наличието на предпоставките за прилагане на гореописаното изключение.
Напротив, от ангажираните гласни доказателства се установява, че между починалия и
ищеца е имало връзка, основана на обичайната близост между братя. Тъй като по
делото не е доказано смъртта на В. Г. да е причинила на ищеца болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, съдът приема, че той не е активно материалноправно легитимиран
да получи обезщетение за понесените неимуществени вреди поради смъртта на брат
му.
Предявената претенция следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
По изложените съображения и поради частично несъвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ е уважен за сумата от 5 000лв. В
останалите му части, решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият Ц. Т. Г. следва да възстанови на ЗК
Лив Инс АД сторените по делото разноски в първоинстанционното производство в
размер на 300 лв. – депозити за експертизи, а за въззивното да заплати 100 лв.
държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възднаграждение или общо 700 лв. за двете
производства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в осъдителната му част и частта за разноските решение №
69/14.01.2022г., постановено по т.д.№ 19/2019г. по описа на Окръжен съд-Видин и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Т. Г.,ЕГН ********** от гр. ***, ж.к.***, вх.*,
ет.*, ап.** срещу ЗК“Лев Инс“АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 5 000
лв., обезщетение за вреди, покрити от застраховка „Гражданска отговорност“ на
водача на л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ******** Г. Н. Г. от неимуществено
естество, настъпили вследствие на пътно транспортно произшествие от 17.07.2018 г., в
резултат на което е починал брат му В. Т. Г., заедно със законната лихва от
17.07.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Т. Г. да заплати на ЗК Лив Инс АД сторените по делото общо за
двете инстанции в размер на 700 (седемстотин) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника Г. Н. Г..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5