Р Е Ш
Е Н И Е №47
гр.Видин 02.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд,гражданска
колегия в открито
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В.В.
Членове: А.П.
В.М.
при секретаря Н.К. като разгледа докладваното от съдия В.М.
въззивно гражданско дело № 606 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от Община Б., чрез процесуален представител-адв.Р.Д.,против
Решение № 2065 том.Iстр.85 от
21.10.2020 по грд № 95/2020 г на РС-К.
Поддържа се във въззивната жалба, че
постановеното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на материални и процесуалния закон и необосновано, решаващия съдия е направил
погрешни изводи в решението че заповед № 601/06.07.2017г. която ищцата е
отказала да получи, както и по отношение на длъжностната характеристика. В т.9
от последната подписана на 31.07.2017г. от ищцата е записано, че същата „пряко
обслужва гражданите на гише 1,деловодство ГРАО и местни данъци и такси“,като
изпълнява функции в частта деловодство и ЕСГРАОН. Именно за периода, в който е
изпълнява задълженията по тази заповед и по длъжностна характеристика секретаря
на общината е стигнал до извода че образователния ценз на ищцата не отговаря и,
че за изпълнението на длъжността се изискват повече знания и умения за
обработване на информацията, както и за дигитална комуникация и информационна
сигурност.
Поддържа
се че решението е тенденциозно, като решаващия съдия приема, че назначаването
на ищцата преди 15 години със средно образование в общинската администрация е
даденост, която не следва да се променя.Посочва, че е нормално да се изисква по-висока степен за
длъжността.
Моли Съда съобразявайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства да постанови решение с което
отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново с произтичащите от
това правни последици.
По делото е
постъпил отговор от ответната по делото страна Е.Т.Л. чрез адв.пълномощник Ирена
Александрова, която поддържа, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
недоказана, като решението на КРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно е прието, че уволнението на ищцата от заеманата длъжност“главен
специалист ЕСГРАОН е незаконно поради неустановяване да са настъпили елементите
на фактическия състав на чл.328, ал.1,т.6 от КТ.
Посочва се, че
няма спор че право на работодателя е да
променя изискванията на дадена длъжност, съответно длъжностното разписание,
като при сключване на трудовия договор
той е заложил в длъжностната характеристика изисквания за образователна
степен-средно образование като в
продължение на повече от 15г е заемала тази длъжност, добросъвестно е
работила и натрупала опит и квалификация. Изискванията за заемане на длъжността
са същите, единствено е променено изискването за образование, което
произтича от волята на самия работодател, като в двете длъжностни
характеристики, новата и предишната, няма нови изисквания за процесната
длъжност. Посочва, че в случая работодателя е променил изискванията със заповед
№ 209/24.02.2020г. като е въвел изискване за по- висока степен за образование
на ищцата, без да е настъпила промяна в
изискванията за заеманата длъжност.
От
цялостния прочит на доказателствения материал е установено,че по отношение на
ищцата е подходено тенденциозно. На длъжността и понастоящем в община Б. не е
назначен главен специалист ГРАОН, като е
налице тенденциозно уволнение от страна на работодателя и решението на
КРС е правилно и обосновано.
ВОС, като взе
предвид постъпилата жалба,становището на ответната по делото страна и
съобразявайки данните по делото прие за установено следното:
С решение №
2065, том 1 стр.85/21.10.2020г. гр.д. 95/2020г. КРС е признал за незаконно и
отменил уволнението на Е.Т. Л. – П.с ЕГН: ********** *** от длъжност „старши
специалист ЕСГРАОН“ в община Б., възстановил я е на длъжност „ старши
специалист ЕСГРАОН“ в община Б. и е осъдил общината да й изплати обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1325лв.представляваща обезщетение за оставането
й без работа за времето от уволнението 21.04.2020г. до 25.09.2020г. ведно със
законната лихва считано от 11.06.2020г. до окончателното издължаване.
Фактическата
обстановка е правилна установено от първоинстанционния
съд, поради което настоящия съдебен състав не следва да преповтаря и препраща в
тази част към мотивите на КРС съобразно чл.272 от КТ.
Съдът приема че
решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.
Предявените искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3
от КТ са основателни . При сключване на трудовия договор с Е.Т.Л., работодателя
е заложил изисквания в длъжностната характеристика за образователна степен за
заемане на длъжността – средно образование , като по този начин се е съгласил с
изискванията за заемане на тази длъжност. Ищцата е отговаряла на изискванията,
удостоверила е наличното образование с диплома и в продължение на повече от 15г. е заемала експертна
длъжност в община Б. По време на изпълнение на възложената работа към нея не са
предявявани други или нови образователни или квалификационни изисквания,
натрупала е опит и квалификация.
Установи се, че
изискванията за заемане на длъжността са същите, като единствената промяна е в
изискване за образование, което не произтича от нормативен акт, а от волята на
самия работодател. От двете длъжностни характеристики, новата и предишната няма
нови изисквания за процесната длъжност.
Свидетелят установява, че няма назначено лице,
а длъжността се съвместява от друг служител в общината.
Съобразно
разпоредбата на чл.328, ал.1,т.6 от КТ основанието за уволнение е свързано с
липсата на необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, като изисквания за съответната работа. Изразяват се в
определена степен и вид завършено образование и професионална квалификация, без
която съответната работа не може да се изпълнява. Тези изисквания се предвиждат в нормативните актове, в длъжностните характеристики или следват от
тях.
Когато работника не е имал изискуемо
образование или професионална
квалификация още при сключването на договора, работодателя би могъл да прекрати
законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл.328, ал.1,т.6
от КТ само когато изискването за образование или квалификация е било
предвидено в нормативен акт. Когато това изискване е въведено в
последствие от самия работодател с длъжностната характеристика, работодателя не
би могъл да прекрати незаконосъобразно взаимоотношението с него, до колкото
приемайки, че и без да отговаря на тях ,работника би се справил с възложената
работа, работодателя сам се отказва от гаранцията, която му дават поставените
от него изисквания и веднъж вече се е съгласил ,че притежаваните от работника образование и
квалификация са достатъчни. /В този смисъл решение № 207/02.10.2014г по гр.д. №
2355/2014г. на ВКС 3гр.отд./.
При уволнението поради промяна в изискванията за образование достатъчно е да се докаже изискването за съответното образование което работника не притежава. По настоящето дело както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, такова доказване не е проведено.
Освен поради горното уволнението е
незаконно и на друго основание. Дори и да съществуваха доказателства за променено
изискване за образователна степен към датата на процесното уволнение, според
съда работодателят е допуснал злоупотреба с правото си на уволнение, с което е
нарушил принципа за добросъвестност при упражняване на трудовите права и
задължения, залегнал в разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от КТ. По правило съображенията на работодателя за необходимостта от
промяна на образователните изисквания за дадена трудова функция са въпрос на
целесъобразност и на негова суверенна преценка и не подлежат на съдебен
контрол. При довод за злоупотреба с право от страна на работодателя обаче съдът
следва и е длъжен да извърши проверка дали изменението в изискванията за
заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл
дали работодателят е действал добросъвестно /така решение № 321/31.10.2011 г.
по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 417/19.10.2011 г. по
гр. д. № 143/2011 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 71/24.07.2013 г. по гр.
д. № 284/2012 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д.
№ 3868/2013 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 235/04.10.2017 г. по гр. д. №
4531/2016 г. на ІV г. о., ГК на ВКС и др. /.
Злоупотреба с право от страна на работодателя
в хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му
желание, ползвайки се от законово допустимо средство, каквото е правото да въведе
нови изисквания за образование, е постигане на една-единствена цел-прекратяване
на трудовия договор само с конкретен служител.
По тези
съображения прекратяването на трудовото правоотношение между страните е
незаконно, като правилно първоинстанционния
съд го е признал за такова, постановил е
неговата отмяна, като е уважил и акцесорния иск за възстановяване на ищцата на
работа.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства изменящи възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка или налагащи друг краен правен извод.
Решението е правилно и обосновано и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2065,том 1-ви,стр.85 от 21.10.2020г. по Гр.Д. № 95/2020г. по о писа
на Районен Съд К.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.