№ 776
гр. Варна, 24.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000512 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба
на Окръжна Прокуратура гр.Добрич срещу определение № 249 от
18.08.2022г. по търг.дело № 43/22г. по описа на Добрички окръжен съд, с
което по реда на чл.248 от ГПК прокуратурата е осъдена да заплати на
„Българска Мебелна Компания“ АД сумата 720лв., представляваща направени
по делото разноски.
В частната жалба се твърди че пълномощно и договор за правна помощ
са представени по делото едва след негово възражение в подаден отговор на
молба по чл.248 от ГПК, което поставя под съмнение неговата достоверност
по отношение датата на сключването му, тъй като не е представен нито с
отговора на исковата молба, нито с подаване на молбата по чл.248 от ГПК.
Твърди че в представената по делото фактура е отразено, че плащането е за
възнаграждение по договор за правна помощ от 20.04.2022г., но не е посочен
номера на търговското дело, поради което и е неотносима към настоящето
производство.
Твърди също така, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си
по § 13 ал.1 от ПЗР ЗИТЗ, обн. в ДВ бр.88/23.10.2018г., като с това е дал
повод за завеждане на търг.дело № 43/22г.
Позовава се и на нормата на чл.78 ал.11 от ГПК, съобразно която ако в
1
делото участва като страна прокурорът дължащите се разноски се присъждат
на държавата или се заплащат от нея.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с
което молбата на ответното дружество по чл.248 от ГПК за присъждане на
направените по делото разноски да бъде оставена без уважение.
В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор „Българска
Мебелна Компания – Холдинг“ АД в ликвидация, със седалище гр.Добрич
счита частната жалба за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 43/22г. по описа на ДОС е образувано
по предявен по реда на чл.252 ал.1 т.4 от ТЗ във връзка с § 13 от ПЗР ЗИТЗ
обн. ДВ бр.88/18г. иск на Окръжна Прокуратура – Добрич за прекратяване на
„Българска Мебелна Компания“ АД. По делото е подаден отговор от
ответното дружество, в което е заявено че дружеството е изпълнило
задълженията си по § 11 от ПЗР ЗИДТЗ и е изменило устава си, като е
заменило издадените акции на приносител с поименни акции, както и е взело
решение за прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация,
които обстоятелства са вписани в търговския регистър по партидата на
дружеството на 10.02.2022г. След подадения отговор от прокурора е подадена
молба за оттегляне на предявения иск. С определение на съда № 129 от
18.05.2022г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на
иска.
След постановяване на прекратителното определение от ответника е
постъпила молба на основание чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на
определението с присъждане на направените от ответното дружество
разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение
Окръжна прокуратура Добрич е осъдена да заплати на ответното дружество
сумата 720лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на производството по делото. Неоснователно е възражението на
2
прокуратурата, че ответното дружество не е изпълнило в срок задълженията
си по § 11 ал.2 от ПЗР ЗИТЗ, обн. в ДВ бр.88/23.10.2018г., с което се твърди
че е дало повод за завеждане на търг.дело № 43/22г. Не е спорно, че в срока
по § 11 ал.2 от ПЗР ЗИТЗ „Българска Мебелна Компания – Холдинг“ АД в
ликвидация не е заменила издадените акции на приносител или заместващи
ги временни удостоверения с поименни акции. Решението за това е взето след
изтичане на срока и на 10.02.2022г. промените са вписани в търговския
регистър. На същата дата е вписано и прекратяване на дружеството и
обявяването му в ликвидация. Исковата молба е постъпила в съда на
16.03.2022г. Поради което и въззивният съд намира, че към датата на
предявяване на иска за прекратяване дружеството, дейността на същото вече е
била прекратена. С оглед на това и предвид вида на исковата защита,
предприета от прокурора, съдът намира, че ответникът не е дал повод за
завеждане на иска и ищецът следва да понесе отговорността за разноски.
Неоснователно е и оплакването за непредставено пълномощно и
договор за правна помощ, преди размяна на книжа по молбата по чл.248 от
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба от ответното дружество е
постъпил писмен отговор, изготвен и подписан от адвокат Б. К.. Като
приложения към отговора са посочени договор за правна помощ с адвокатско
пълномощно и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Действително към
отговора не е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ,
а само списък за разноски, издадена фактура от АД „К. и Димова“ за платено
в брой възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
20.04.2022г. и квитанция към ПКО, и двете за сумата 720лв. Така
извършеното от името на ответника процесуално действие – подаване на
отговор на исковата молба от адвокат без представено с него адвокатско
пълномощно е нередовно извършено процесуално действие и на основание
чл.101 от ГПК съдът дължи указания за това и даване на възможност за
отстраняването му. Липсата на пълномощно по делото на адвоката,
представляващ ответника, прави нередовно процесуално действие и
подаването на молба по чл.248 от ГПК. С разпореждане № 683 от 08.08.2022г.
първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.101 за
отстраняване на констатираната нередовност. Съобразно чл.101 ал.2 от ГПК
поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на
3
извършването му. Предвид подаването на отговора на исковата молба от
адвокат, посочването в отговора на договор за правна помощ, както и
представянето с отговора на доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение, съставът на въззивния съд намира, че в случая не се касае за
изготвяне на доказателства за процесуално представителство и плащане на
възнаграждение след постановяване на прекратителното определение.
Неоснователно е и позоваването на нормата на чл.78 ал.11 от ГПК.
Съобразно този текст, когато в делото участва като страна прокурорът,
дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.
Нормата касае заплащането на присъдените разноски от държавата, а не
самия осъдителен диспозитив. В настоящия случай осъдителният диспозитив
за разноски в полза на ответното дружество следва да бъде срещу
прокуратурата, която е предявила иска и е страна по делото. Изпълнението
следва да бъде по реда на глава четиридесет и шеста от ГПК.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 249 от 18.08.2022г. по търг.дело №
43/22г. по описа на Добрички окръжен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274
ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4