О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
896
гр.Пловдив, 16.08.2019 г.
Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВА
БОЗЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов ВЧНД № 1443 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия Т. С. А., чрез пълномощника си С.Т.А.,
срещу определение № 987 от 13.06.2019г., постановено по ЧНД № 3304/19 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XXIV н. с., с
което е потвърдено постановление на РП – Пловдив от 22.03.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 49/2016г. по описа на III РУ към ОДМВР Пловдив, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение и
връщане делото на прокуратурата със задължителни указания относно приложението
на закона. Излагат се съображения за неправилност на посоченото постановление,
тъй като направените в същото изводи за липса на състав на престъпление са
изведени при некоректен анализ на установената фактическа обстановка.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен
контрол, от лице, което, в качеството си на пострадал, има право на жалба и е
подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, за това, че на ****. в гр. П. е запалил тавански етаж и таван на сграда, намираща се на адрес гр. П., ул. „О.“ №***.
С постановление от 22.03.2019г. прокурорът от РП – Пловдив е прекратил наказателното производство, като е приел, че липсва престъпление. Прието е, че от обективна страна на ***г. в гр. П. е запален чужд имот на значителна стойност. Огнището на пожара се намирало в покривната конструкция над стаята на св. А. – син на св. А., а покривът на сградата е общ на всички собственици, притежаващи етажи или части от етажи в сградата съгласно чл. 38 от ЗС. Пожарът, причинил запалването на имота, е възникнал след запалване на печка от страна на свид. М. – наемател, живеещ на третия етаж в сградата. Огнището на пожара било в непосредствена близост до коминното тяло, в което била включена печката на твърдо гориво. Направен е извод, че причината за възникване на пожара е комплексна – неспазване на правилата и нормите за пожарна безопасност, конструктивен дефект в елементите, изграждащи коминното тяло и неадекватно отношение към конкретната ситуация. При комбинираното действие на тези три фактора се е стигнало до настъпване на престъпния резултат. Поведението на св. М. е анализирано подробно, като е прието, че липсва виновно поведение под формата на умисъл или непредпазливост и се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Това становище на прокурора е споделено и в обжалваното пред настоящата инстанция определение на ПдРС.
В рамките на настоящото производство съдът следва да прецени обосноваността
и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените
правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване
срещу определено лице. При проверка дали едно постановление за прекратяване е
обосновано, трябва да се изследва въпросът
дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на
събрания и проверен по делото доказателствен материал. В случая, фактическите
констатации на прокурора са подкрепени от събраните по делото гласни
доказателства и извършените експертизи. Изводите на прокурора почиват на верен
и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на
смисъла им или превратно тълкуване.
При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи дали
проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, от което да следва, че
прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства. При анализа на прокурора са били изследвани всички възможни
доказателства.
Свид. М. е запалил печката в дома си, без да иска или допуска, че с това свое действие би причинил пожар. След констатирането на наличието на огън в коминното тяло от страна на свид. А. и свид. А., свид. М. запушил комина с розетка, след което изгасил печките си, като хвърлил вода вътре. Тези действия не са били достатъчни за предотвратяване на настъпването на престъпния резултат, като съгласно назначената допълнителна пожаротехническа експертиза, липсата на тапа на розетката единствено е спомагала за навлизане на кислород в коминното тяло, водещо до по-бързото изгаряне на отложените недоизгорели продукти от горенето по вътрешните стени на коминното тяло. Действително, предприетите действия на М.не са били адекватни при конкретната ситуация, доколкото адекватното действие би било уведомяването на службата за пожарна безопасност. Както обаче правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, фактът на горене на коминното тяло е бил възприет и от семейството на жалбоподателя – свид. С.А. и свид. Е. А., които също не са предприели адекватни в случая мерки – уведомяване на службата за пожарна безопасност. От това може да се направи изводът, че оценката на ситуацията, направена и от тримата, е била, че вследствие на забелязаните искри в коминното тяло не би се стигнало до по-сериозни поражения.
Останалите фактори, предизвикали пожара, не се дължат на виновно поведение на свид. М. Допълнителната пожаротехническа експертиза от ****г. посочва, че неспазването на правилата и нормите за пожарна безопасност се изразява в непочистването на коминните тела от натрупани сажди, което води до тяхното възпламеняване – чл. 38, ал. 2 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Почистването на саждите в общия комин на сградата е задължение на всички собственици на сградата. Установено е и, че пожарът не е причинен от неправилно ползване на отоплителен или нагревателен уред. Причина за пожара са непочистените сажди в общия комин, за което вина имат всички собственици на сградата, които отговарят за нейната поддръжка, и в частност, за противопожарната й безопасност. Относно посочения от жалбоподателя инцидент от ***г., при който свид. А. и свид. С.А. са забелязали пушек в къщата им, излизащ от коминното тяло, съгласно показанията на свид. М., след инцидента той е уведомил хазяина си, който е следвало да предприеме мерки за почистването на коминното тяло. Факт е, че след този инцидент, в рамките на 2 години, свид. М. е използвал по идентичен начин отопление на твърдо гориво, без да се стигне до възникване на пожар, като този факт се подкрепя и от извършената справка в деловодната система на 03 РУ МВР Пловдив, според която не са били подавани сигнали срещу свид. М..
Съгласно допълнителната пожаротехническа експертиза от 02.05.2018г., ако коминното тяло се поддържа в добро техническо състояние, то високата температура на продуктите от горенето или дори пламъчното горене, възникнало в комина, няма да са в пряк контакт с горимите материали, от които е изработена покривната конструкция. В такъв случай вероятността от възникването на пожар в покривната конструкция е сведена до минимум. Съгласно допълнителната пожаротехническа експертиза от 13.12.2018г. и трите причини за възникването на пожара са взаимносвързани и не може да се каже, че само неадекватното отношение към конкретната ситуация (а именно неуведомяване на службата за пожарна безопасност при установено горене в комина на къщата) е единствена причина за възникналия пожар.
Въз основа на гореизложеното, въззивният съд изцяло споделя изводите на ПдРС и на прокурора за липса на виновно поведение от страна на свид. М.или на друго лице и за наличието на случайно деяние.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че определението на РС – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание
чл. 243, ал. 7 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 987 от 13.06.2019г.,
постановено по ЧНД № 3304/19 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV н. с.,
с което е потвърдено постановление на РП – Пловдив от 22.03.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 49/2016г. по описа на III РУ към ОДМВР Пловдив, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.