Определение по дело №71/2022 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 107

 

 гр. Стара Загора, 17.02.2022 г.

 

   Старозагорският административен съд, VIII състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

Като разгледа адм.д. № 71 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                  

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК вр. чл.172, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от адв. Ж.З. *** като пълномощник на М.Г.Ж. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000021 по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП от 13.01.2022 г. на Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и е направено искане за нейната отмяна. 

По делото с вх. № 1074 от 17.02.2022 г. е постъпила молба от пълномощника на жалбоподателя, с която е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. 

Искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта за прилагане на ПАМ се обосновава с  това, че жалбоподателят работи на смени извън града и без автомобил явяването на работното място би му създало извънредни неудобства. Описани са затруднения от организационно естество, свързани с необходимостта жалбоподателят да пътува със свои колеги, да става рано сутрин и да се прибира късно вечер, както да излага себе си на риск от заболяване, предвид наложителността да пътува с други лица. Изложени са доводи и по съществото на правния спор. По тези съображения се иска съдът да спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Съдът, като взе предвид материалите по делото, установи следното:

Предмет на настоящото производство е искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1228-000021/13.01.2022 г., издадена от Началник група към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Стара Загора, което е допуснато по силата на закона.  

 Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение.

По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е неоснователно.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че изпълнението на задълженията по упражняваната от жалбоподателя трудова дейност налагат пътуване до работно място извън гр. Стара Загора, като ще създадат неудобства от организационен и личен характер. Същевременно е описана възможността жалбоподателят да пътува до работа с друг транспорт със свои колеги. Сочените обстоятелства не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Към молбата не са представени доказателства, от които да се заключи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ би възпрепятствало жалбоподателя да пътува до работното си място. Евентуалните неудобства в работата и в ежедневието, които биха настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ за жалбоподателя, не сочат на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт.

С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 22-1228-000021 от 13.01.2022г. на Началник група в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Г.Ж. ***, чрез адв. Ж.З. *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 22-1228-000021 от 13.01.2022г., издадена от Началник група в ОД на МВР сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване, чрез Административен съд Стара Загора,  пред Върховния административен съд.

 

 

                                                         СЪДИЯ: