№ 3078
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110155028 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Т. А.
срещу „Б. Е.“ ЕООД положителен установителен иск с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. „а“, вр. чл.5, параграф 1, б. „в“ от Регламент №261/2004 г. за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет LB228 от 03.06.2018 г. от
летище Внуково, Москва до летище Бургас с планиран час на кацане 21.00 ч. на
03.06.2018 г., при реално кацане в 03.30 ч. на 04.06.2018 г., ведно със законната лихва
от 27.05.2021 г. до окончателното заплащане на вземането, за която е издадена заповед
за изпълнение от 14.07.2021 г. по ч.гр.д. № 29957/2021 г. на СРС, 56 състав.
Ищцата твърди, че е закупила билет за полет LB228 с направление от летище
Внуково, Москва до летище Бургас с планиран час на кацане 21.00 ч. на 03.06.2018 г., с
превозвач „Б. Е.“ ЕООД. Твърди, че по разписание полетът е следвало да бъде
изпълнен с час на излитане в 18:30 ч. и час на кацане в гр. Бургас в 21:00 часа местно
време, но полетът пристигнал със закъснение повече от три часа – в 03:30 часа на
04.06.2018 г. Сочи, че вследствие на закъснението на полета в нейна полза е
възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро. Излага подробни доводи във връзка с
извършено извънсъдебно признаване на претендираното вземане от страна на
ответника. Въз основа на гореизложеното иска съдът да признае за установено, че
ответникът му дължи посоченото обезщетение.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Навежда довод за недопустимост на
1
производството поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Оспорва
представителната власт на процесуалния представител на ищеца. Поддържа, че ищецът
не се е явил навреме за полета. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспрова да е признавал извънсъдебно претенцията. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №
295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения с правно основание чл.
7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение по силата на договор за
въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 03.06.2018 г. да изпълни полет
LB228 с направление от летище Внуково, Москва до летище Бургас, България с
планиран час на кацане 21.00 ч. на 03.06.2018 г., закъснението на полета и реално
кацане в 03.30 ч. на 04.06.2018 г., както и разстоянието между дестинациите.
Установяване на горните предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ответното
дружество е да докаже плащане на претендираното вземане. С оглед релевираното
възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже и спиране
и/или прекъсване на давността.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е 1611 км., поради което и дължимото обезщетение е
в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 400 евро.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелствата: че ответното дружество е изпълнило
полет на 03.06.2018 г. от летище Внуково, Москва до летище Бургас; че кацането на
самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение; че
разстоянието между от летище Внуково, Москва до летище Бургас, изчислено по реда
на Регламент (ЕО) 261/2004 г. – метода на дъгата на големия кръг, е 1611 км.
На първо място следва да бъде разгледан доводът за недопустимост на
производството предвид оспорване на активната процесуална легитимация на ищеца.
Надлежната процесуалната легитимация като условие за допустимост на
производството следва пряко от изложените в исковата молба фактически твърдения
относно принадлежността на спорното право и съответстващ на същите петитум. От
друга страна материалноправната легитимация, която се преценява на база доказана
принадлежност на спорното право, е въпрос, който се преценява с крайния акт по
същество на спора. В случая в исковата молба са изложени конкретни и
непротиворечиви твърдения относно обстоятелството, че в полза на ищцата е
възникнало правото да претендира процесното вземане, като е формулиран петитум,
представляващ логическо следствие на изложеното в обстоятелствената част, в който
се иска да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи сумата именно
на ищцата. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост
2
на производството поради липса на активна процесуална легитимация. От друга
страна, не се констатира и липса на материална такава, доколкото не е установено
вземането да е прехвърлено в полза на трето лице.
Следващият спорен въпрос по делото касае представителната власт на
процесуалния представител на ищцата. В отговор на този довод съдът на първо място
намира, че за ответника отсъства правен интерес от позоваване на липса на
представителна власт, доколкото такъв следва да бъде признат единствено на
упълномощителя. Отделно от това обаче, възражението е неоснователно. От
представено по делото пълномощно (л. 24-35) се установява Т. А. да е учредила
представителна власт в полза на дружеството „Компенсер ЛТД“ да я представлява пред
ответника във връзка с претенции за процесния полет, включително да инициира и
съдебни производства, в това число и да преупълномощава адвокати с правата по
пълномощното. Представено е и второ пълномощно (л. 30-33), с което Т. А., действаща
чрез пълномощника си „Компенсер ЛТД“, упълномощава адв. К.В. с правата да
завежда искове във връзка с претенцията за закъснелия полет. Без значение се явява
обстоятелството, че дружеството „Компенсер ЛТД“ не попада в кръга на лицата,
имащи право да осъществяват процесуално представителство съгласно чл. 32 ГПК,
доколкото упълномощеният от него в съответствие и в рамките на учредената
представителна власт, овластяваща го да преупълномощава адвокати – адв. В., има
такова качество. В този смисъл например Решение № 44/18.06.2020 по дело № 962/2019
на ВКС, ТК, II т. о., Решение № ЗЗ/28.02.2013 г. по гр. д. № 1284/2012 г. на ВКС, ГК, ІV
г. о., Оопределение № 765/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 232/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
др.
Доводът на ответника, че ищецът не се е явил навреме за полета, поради което не
му се дължи обезщетение, съдът намира за неоснователен по следните съображения.
Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага, ако пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член
5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути
преди обявения час на излитане. В Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009 година
по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 е дадено тълкуване, според което пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяната
загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен
пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Ето защо и в процесния
случай, в който се претендира обезщетение на основание закъснял полет с повече от
три часа, не е необходимо пътникът да доказва явяването си навреме за полета и че се е
представил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане, за да има правата, предвидени в регламента. В случая не се оспорва пътникът
да има потвърдена резервация за полета, което е правнорелевантното обстоятелство
относно признаване на правото да получи обезщетение.
Неоснователно е и релевираното при условията на евентуалност възражение за
погасяване по давност на претендираното вземане. При определяне на приложимия
давностен срок съдът съобрази обстоятелството, че Регламент /ЕС/ 261/2004г. не
съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на погасителна давност на
вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет. Ето защо и
съгласно Решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е националното
право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор. Правото на парично
обезщетение по Регламент /ЕС/ 261/2004г. се основава на договорната отговорност на
въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца
3
договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. В мотивите на
решението по дело № С-402/07 (т. 68) СЕС изрично подчертава, че задължението за
парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като
именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който
лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя,
нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено
неудобство, не означа, че същите могат да произтичат единствено от деликт – ако
увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно
изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение.
Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по
едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение
на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава
отговорността е деликтна. В този смисъл Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр.
дело № 1122/2011 г., III г. о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1474/2015 г., IV г. о.
Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи
полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и
отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна. Ето защо приложима е
разпоредбата на чл. 111, б. „б" ЗЗД, съгласно която вземането за обезщетение от
договор се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. На основание чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в
настоящия случай – от деня на изпълнение на закъснелия полет (03.06.2018 г.), към
който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на
ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на уговорен срок за изпълнението му
от същата дата задължението е станало изискуемо (арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно
давността би била изтекла, ако до 03.06.2021 г. не са осъществени юридически факти,
представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността. В случая
давността е прекъсната и спряна на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД на 27.05.2021 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо вземането не е погасено по давност.
С оглед обоснования извод, че към момента на предявяване на претенцията не е
изтекъл приложимият давностен срок, то не следва да се разглеждат подробните
доводи във връзка с извънсъдебно признаване на вземането и кореспондиращите на тях
възражения, доколкото този факт представлява основание за прекъсване на давността,
което би било от значение, ако до предявяване на иска бяха минали повече от три
години от възникване на правото на обезщетение.
С оглед на изложените по-горе съображения следва, че искът е основателен,
поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Следва да бъдат присъдени като доказани разноски в размер на 25 лв. за
4
исковото производство (за платена държавна такса) и 325 лв. за заповедното
производство (300 лв. платено адвокатско възнаграждение и 25лв. държавна такса).
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграджение за адвокат е неоснователно, тъй като същото се претендира в
минималния размер дължим съобразно предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум – 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иска с правно
основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., че „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на Т. А., гражданин
на Руската федерация, родена на **.1976 г., сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет LB228 от 03.06.2018 г. от летище Внуково, Москва до
летище Бургас, ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до изплащане на вземането,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29957/21 по описа на
СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Т. А., гражданин на Руската федерация, родена на **.1976 г., сумата от 25
лв. разноски за настоящото производство и сумата от 325 лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 29957/21 по описа на СРС, 56 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5