Определение по дело №485/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260163/19.11.2020г.

гр. Варна, 19.11.2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 485/20г., намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Елме“ ЕООД, гр. Ловеч, представлявано от адв. Ил. З. ***, насочена срещу решение № 260299/10.08.2020г., постановено по гражданско дело № 3388 по описа за 2015г. на Окръжен съд-Варна, с което e прието за установено в отношенията между ищците Е.Г.П. и К.В.П. ***, и ответника „Елме” ЕООД, гр.Ловеч, че ищците са собственици на следния недвижим имот с идентификатор: 10135.2573.281 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, к.к.“Чайка“, м.“Баба Алино“, с площ от 7043 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници: имот 10135.2573.388, имот 10135.2573.272, имот 10135.2573.1125, имот 10135.2573.12, имот 10135.2573.11, имот 10135.2573.9, имот 10135.2573.387 и имот 10135.2573.8, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в № 33, т.IV, рег.№ 8438, дело 321 / 2014г. на нотариус С.Д, вписан в Служба по вписванията - акт № 44, т.XLVIII, н.д. № 9953/2014г., на основание чл.124, ал.1 ГПК; и ответното дружество е осъдено да заплати на ищците сумата от 1 784,31 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е постановил решението си при извършена неправилна преценка на фактическата обстановка, необоснованост и при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка се изтъква, че въпреки правилно разпределената между страните доказателствена тежест относно подлежащите на доказване факти съобразно предявения иск /след изменението му същият е само установителен по отношение на правото на собственост на ищците/ и предприетите от ответника оспорвания и възражения /че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като са придобили от несобственик, евентуално – че са придобили имот, различен от описания в НА от 1951 г. на техните праводатели/, съдът е дал решаваща роля на въпроса докъде се разпростира силата на пресъдено нещо, с която се ползва постановеното по т.д. № 102/15г. на ВОС решение, с което е прогласена нищожността на договор да покупко-продажба на процесния имот, обективиран в НА № 98/18.09.14г. на нотариус Св. Димова с рег. № 363 на НК, поради противоречието му с добрите нрави, с който праводателят на ответника е придобил процесния имот, както и какво е значението на това решение за допустимостта на направените от ответника възражения в настоящото производство. Счита се, че предметът на спора по делото изисква изследването на въпроса относно правото на собственост на ищците върху процесния имот, което първоинстанционният съд не е извършил. Отделно от това обсъжданият от съда въпрос относно пределите на силата на пресъдено нещо е бил разрешен и неправилно, тъй като ответното дружество не е участвало в производството по т.д. № 102/15г. на ВОС, а освен това то е придобило имота на 16.01.15г., докато искът по посоченото дело е бил предявен на 20.01.15г. Наред с горното, възбраната на имота по обезпечителна заповед, издадена на 18.12.14г. по т.д. № 2105/14г. на ВОС в полза на настоящите ищци, е била наложена чрез вписването ѝ в СВ-Варна на 19.12.15г., но за обезпечаване на иск по чл. 27 от ЗЗД – за унищожаване на сделката за процесния имот поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Чрез това обезпечение не е бил обезпечен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който всъщност е бил уважен по т.д. № 102/15г. на ВОС. Поради това и сделката от 16.01.15г. е противопоставима на ищците, а ответното дружество не е обвързано от силата на пресъдено нещо по посоченото дело. Изложените от първоинстанционния съд съображения в обратния смисъл са неправилни и са обусловили неправилния краен извод по делото. Не е обсъждан и въпроса, че ищците претендират за собственост върху имот, който не е идентичен с описания в НА от 1951г., което е установено чрез експертно заключение по делото. Твърди се, че на ответника не е била дадена възможност да докаже твърдението си, че чрез множество прехвърлителни сделки, легитимиращите се за собственици на имота с НА от 1951г. лица , са прехвърлили имоти с площ, надвишаваща общо придобитата такава с НА от 1951г. Въззивникът не е отправил искания за събилране на нови доказателства пред настоящата инстанция, но претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Е.Г.П. и К.В.П., и двамата представлявани от адв. Ст. З. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изцяло съображенията на първоинстанционния съд, с които е уважен предявения от тях иск. Излага се, че дори и да не се приеме, че ответното дружество е било обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана с решението по т.д. № 102/15г. на ВОС, то в настоящото производство е било проведено самостоятелно доказване на нищожността на договора за покупко-продажба от 18.09.14г., с който настоящите ищци са продали процесния имот на праводателя на ответника – „КТМ Гард“ ЕООД, поради противоречие с добрите нрави поради несъразмерност на насрещните престации. Поради това и ответното дружество не е придобило права върху процесния имот. Сочи се, че за ответното дружество не е налице процесуалната възможност да прави възражение, че неговите праводатели /вкл. и самите ищци/ не са придобивали процесния имот, тъй като то черпи правата си върху имота именно въз основа на правата на своите праводатели, вкл. и на самите ищци. Точно поради тази причина е било прекратено като недопустимо и образуваното гр.д. № 419/19г. на ВОС по иска на „Елме“ ЕООД против настоящите ищци за прогласяване нищожността на сделката, с която последните са придобили процесния имот. Отделно от това, възражение за нищожността на тази сделка не е направено с отговора на исковата молба по настоящото дело. Оспорва се, че по делото е било установено обстоятелството, че ищците претендират за собственост върху имот, който не е идентичен с имота, описан в НА от 1951г. В тази връзка са изведени аргументи от заключението на вещото лице, което е изходило само от наличните планове в Община Варна, но не сочи къде точно се намира имота, описан в НА от 1951г.. Приведени са аргументи и от нанасянето на имота в КККР като собственост на титуляра по НА от 1951г. и от установеното на място фактическо положение към момента на одобряването на КК – ограден имота и с посочване имената на собствениците. Поради това се поддържа, че ответникът не е доказал възражението си, че имотът, описан в НА от 1951г. не е идентичен с процесния. Оспорва се оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не му е дал възможност да докаже възражението си, че са продаден имоти, надхвърлящи по обща площ, придобитите с НА от 1951г., тъй като такава възможност съдът не е отказвал, а е налице процесуално бездействие на ответника.

Въззивната жалба е редовна и допустима, подадена от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем и неизгоден за нея съдебен акт, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.

            Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з. Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на 20.01.21г. от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители /с оглед противоепидемичните мерки – по телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен от представителите електронен адрес чрез електронна поща/.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: