№ 5566
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110140136 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за л.а. „***“ с рег.№ *** заплатил в полза на застрахованото лице
сумата от 1561,40 лева по експертна оценка, въз основа експертна оценка, изготвена от
оторизиран сервиз, която сума представлява обезщетение за вредите, причинени му от
настъпило на 27.7.2021г. ПТП , настъпило по вина на водач МПС ***, с рег.
№***,застрахован със застраховка „гражданска отговорност” при ответника . Изпратил до
ответника извънсъдебна покана за плащане на сумата, като получил изричен отказ сумата да
се плати. Предявява осъдителен иск за сумата 1586,40 лева, заплатено обезщетение, както и
сумата 25 лева ликвидационни разноски /уточнени с молба от 3.10.2022г./, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Ответникът, в срока за отговор , оспорва иска. Не се оспорва твърдението за
застрахователно правоотношение, както и твърдяния механизъм. Оспорва се твърдението на
ищеца, че е отказал плащането на обезщетение, с довод, че по щетата е определено и
заплатено обезщетение от 793,60 лева, което според изложеното е достатъчно да възстанови
щетите. Оспорва се твърдението, че всички вреди са от ПТП, както и че л.а. *** е бил в
гаранция, а при условията на евентуалното му доказване, се сочи, че като застраховател на
делинквента няма задължението да покрива по – високи цени на оторизиран сервиз, щом
като ремонтът може да се извърши в обикновен такъв. Оспорва се претенцията за
ликвидационни разноски, като завишена. Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
1
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,че на 27.7.2021г. . е
настъпило ПТП между л.а. „***“ с рег.№ ***, застрахован по застраховка „автокаско“ при
ищеца, и МПС ***, с рег. №***,застрахован със застраховка „гражданска отговорност” при
ответника, безспорна е вината на водача на МПС *** за ПТП, както и че ищецът на
27.8.2021г. е заплатил на оторизиран сервиз на марка *** сумата 1561,40 лева за ремонт на
л.а. ***, и че на ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение.
От представените от ищеца доказателства е видно, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на ответника на 24.9.2022г., като на 14.10.2021г., ответното
дружество е заплатило на ищеца сумата от 793,60 лева по тази претенция. Плащането се
признава от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Съгласно заключението на вещото лице неоспорено от страните и прието от СРС,
щетите на л.а. ***, отговарят като да са получени по посочения в исковата молба начин,
като по средна пазарна цена, стойността на ремонта възлиза на 1064 лева. Ремонтът на
уврежданията, въз основа средна цена, изчислена по цени на доверени сервизи, различни от
официалния сервиз за марката, възлиза на 986,96 лева. Вещото лице сочи, че обичайните
разноски по щета риск „каско“ възлизат на 15 лева.
Видно от представените доказателства, стойността на ремонта по фактура , издадена
от ***, възлиза на сумата 1561,40 лева с ДДС.
В първото по делото о.с.з., процесуалният представител на ищеца направи изявление,
че автомобилът е бил в гаранция, което е наложило отремонтирането му в официален
сервиз. Направиха се и съответните доказателствени искания.
Видно от писмо на *** до съда, входирано на 6.3.2023г. по делото, автомобил ***, с
посочената рама и регистрационен номер, е с изтекла фабрична гаранция през 10. 2018г.
2
ПТП, видно от обстоятелствата по делото, е през 2021г.
По аргумент на ал.3 на чл.400 КЗ, когато е налице имуществено застраховане,
целта на заплащане на застрахователно обезщетение, е възстановяване на имуществото във
вида, в който е било към датата на ПТП, все едно ПТП не е станало. Легалната дефиниция
посочва, че при частична увреда, възстановителната стойност е действителната стойност,
следователно и целта на обезщетяването е възстановяването на имуществото с ново, от
същия вид и качество, към датата на ПТП. При липсата на доказателства относно
твърдението на ищеца, че с цел запазване на гаранцията на л.а. ***, е било необходимо
ремонтирането му в официалния сервиз на марката, обратно – при установени
обстоятелства, че към датата на ПТП, л.а. *** е бил с изтекла през 2018г. фабрична
гаранция, въпреки че платеното обезщетение от ищеца е в рамките на застрахователното
покритие, ищецът не обосновава дължимостта, от страна на ответното дружество, на
обезщетение над средната пазарна цена. Обективният критерий, за действително
причинените вреди, и реалната възстановителна стойност, при липса на доказателства, че
автомобилът е бил в гаранция, е именно средната пазарна цена на ремонта, която следва да
се възстанови от ответното дружество, на основание чл.400, ал.3 във връзка с чл.411 КЗ.
Относно възражението на ответника, че следва да се приеме стойността на „доверен
сервиз“ - определяне на средна пазарна цена, която, по същество съставлява средна
стойност на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска
стойност, затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е
именно средната пазарна стойност или ответното дружество следва да възстанови сумата от
1064 лева , съгласно заключението на САТЕ. Относно ликвидационните разноски – видно
от частна експертиза, приложена към отговора на исковата молба, изготвена на 5.10.2021г.
при ответното дружество, заплатената сума от ответника от 793,60 лева, включва и
претендираните от ищеца 25 лева ликвидационни разноски. Ето защо, искът следва да се
отхвърли за ликвидационните разноски /същите са платени извънсъдебно от ответника/,
като от платената сума 793,60 лева се извади сумата 25 лева, призната извънсъдебно, с
плащането на разноските, от ответното дружество.
При съобразяване на платената извънсъдебно сума от ответника от 768,60лева , то и
остатъкът, подлежащ на възстановяване от ответното дружество, възлиза на 295,40 лева, за
която искът е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски: сумата от 1209,83 лева, от които 62,46
държавна такса, 300 лева за депозит за АТЕ, сумата 847,37лева платено адвокатско
възнаграждение. От сторените разноски, съразмерно с основателната част на иска, на
ищеца се следва сумата от 225,28 лева.
Ответникът доказва разноски от 100 лева за САТЕ, като следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, и от общата сума 250 лева, на ответното
дружество се следва сумата от 203,45 лева.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 295,40 лева, представляваща
остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско” за л.а. „*** Ц – Елизе“ с рег. № ***, за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 27.7.2021г. в град София, по вина на водач на МПС *** Х-РВ с рег. №
*** застрахован по гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законна
лихва от 26.7.2022г. до плащането, както и сторените разноски от 225,28 лева като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1586,40
лева, в който се включва и сумата 25 лева ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на ***
ЕИК *** сторените разноски от 203,45лева.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4