№ 1372
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110105755 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. К. К., ЕГН **********, с адрес: *,
действащ чрез адв. Й.А. от АК-В., срещу „Д.-О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, действащ чрез адв. П. П.-Д. от АК-В., пряк осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, изменен по реда на чл. 214 от ГПК чрез увеличаване на
неговия размер, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 564.04 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на предна броня и калник преден десен на собствения на ищеца л. а. марка
„П.“, модел „*“, с рег. № *, причинени в резултат на реализирано на 13.04.2021 г. в с. К.
ПТП по вина на водача на л. а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № *, застрахован по договор за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество, ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.04.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2021 г., около 15:00 часа, в с. К. е бил
блъснат личният автомобил на ищеца марка „М.“, модел „*“, с рег. № *. Твърди се, че ПТП
е настъпило при следните обстоятелства: на 13.04.2021 г., около 12:00 часа, ищецът
паркирал личния си автомобил на паркинга до пощата в с. К.. Около 15:00 часа
застрахованият при ответното дружество водач, докато паркира своя автомобил увредил
предната броня и преден десен калник на паркирания автомобил на ищеца. Сочи се, че за
настъпилото ПТП водачите са попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като
виновен за настъпилото събитие са посочили И. И.. Твърди се, че автомобилът на виновния
водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество с
период на действие 14.01.2021 г. – 13.01.2022 г., която полица е действаща към датата на
ПТП. Излага се, че за настъпилото ПТП ищецът на 14.04.2021 г. е уведомил застрахователя
на виновния водач, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и е съставил опис-заключение по щета с № * г. Ищецът излага още, че във връзка с
претърпяното ПТП извършил проучване в няколко сервиза относно цената на ремонта на
1
МПС, в резултат на което е установил, че сумата, която му е необходима за ремонта е по-
голяма от заплатената от ответника сума, възлизаща в размер на 182.92 лева. Поддържа, че
сумата, която следва му се заплати е разликата над извънсъдебно изплатената сума до
стойността за възстановяване на реално претърпените вреди.
По същество се моли съдът да уважи исковата претенция.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица „ГО“ на
автомобилистите за л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. № *, обективирано в полица № * г. със
срок на действие 1 година, считано от 14.01.2021 г. до 13.01.2022 г.; че на 14.04.2021 г.
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е
образувана преписка под № *; че увредените автодетайли са предна броня и калник преден
десен; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 182.92 лева.
Твърди обаче, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно
удовлетворен, доколкото паричната равностойност на действителната претърпяна вреда,
изчислена към датата на ПТП, възлиза на изплатената сума.
По същество моли съда да остави без уважение предявения иск и да присъди в полза
на ответното дружество сторените съдебно-деловодни разноски, имайки предвид, че
гражданските притезания са погасени чрез доброволно извънсъдебно плащане.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
представлява се от преупълномощения адв. Кристина К.а, чрез която поддържа предявения
иск.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 21.09.2021 г. поддържа отговора на исковата молба. В условията на евентуалност
обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че за л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. № *,
управляван от И. И., е сключен договор за застраховка по полица „ГО“ на автомобилистите,
а именно полица № * г. със срок на действие 1 година, считано от 14.01.2021 г. до 13.01.2022
г.; че на 14.04.2021 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото по време на
действие на договора застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № *,
като е извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис-
заключение; че увредените автодетайли са предна броня и калник преден десен; че по
образуваната щета на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 182.92 лева.
По делото не се спори, че увреденият автомобил е собственост на ищеца, като това
обстоятелство се констатира и от ангажираното удостоверение за техническа изправност на
ППС.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 13.04.2021 г., съставен от
2
водачите И. И. – чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество и
Г.К., управлявал процесния увреден лек автомобил. Посочено е в протокола, че ПТП се е
състояло в с. К. на площадката пред пощенския клон. Съставена е схема на ПТП. Водачът И.
И. е декларирал, че е виновен за ПТП. Описани са уврежданията, настъпили по л.а. марка
„П.“, модел „*“, рег. № *, а именно увредена предна броня и десен преден калник, което е в
унисон с ангажираното опис заключение от 14.04.2021 г. /л. 6/.
От приобщеното експертно заключение по САТЕ се установява, че ищецът е бил
паркирал своя автомобил на паркинга до пощата, като управлявания от И. И. автомобил при
маневра паркиране, с движение напред и завиване на дясно, с цел да паркира успоредно до
паркираното МПС на ищеца, се удря в него. Констатира се още от експертното заключение,
че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк
контакт между две превозни средства, при който единият автомобил е в покой, а другият
извършва маневра завой на дясно пред предната част на паркираното МПС. Установените
увреждания е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата
стойност на щетите по лекия автомобил на ищеца поотделно и като обща сума, като се
определи стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието, е в
размер от 746.96 лева, а по експертна оценка на застрахователя, като се съобрази
първоначалната регистрация на автомобила и методиката – 182.92 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана юридическата отговорност на застрахователя по „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на осъдителния пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ: 1./ наличието на
валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на
договора за застраховка „Гражданска отговорност“, 3./ както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или
бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./
пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на
делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е.
налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
място, дата, час и между посочените участници; че л. а. „М. *" с ДК № * е бил застрахован
при ответника по силата на застраховка „ГО на автомобилистите“ към датата на ПТП; че
сумата от 182.92 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца. Няма
спор по делото и че в резултат на ПТП са настъпили именно описаните в исковата молба
щети.
Твърденият в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ
на приетите по делото доказателства. Същият е описан в съставения двустранен протокол за
ПТП, подписан от двамата водачи, чието съдържание изцяло се подкрепя и е в унисон с
неоспореното заключение на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, което
3
съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и обективно. Респективно, се
установява, че с поведението си, водачът на л. а. „М. *" И. И., който изрично е декларирал
своята вина, е нарушил правилата за движение по пътищата и презумпцията на чл. 45, ал. 2
ЗЗД не е оборена от ответното дружество.
Настъпването на щетите по процесния л. а. „П. *", а оттам и на имуществени вреди в
правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от съставения протокол
за ПТП, опис по щетата, а така и от заключението на вещото лице по САТЕ. От същото се
достига до извод и за наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на виновния водач.
По делото не е спорно, че ответникът извънсъдебно е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер от 182.92 лева. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ (съотв.
чл. 208 от КЗ (отм.)), и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в
решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011
г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о.
и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при
действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество – чл. 400 от КЗ (чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.)), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г., приета на основание чл. 504 вр. чл. 499,
ал. 2, изр. 2-ро от КЗ не дерогира приложението на горецитираните разпоредби на Кодекса
за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена
само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение
№ 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите
специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе предвид
дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП сума от 746.96
лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва
да бъде уважен в претендирания размер от 564.04 лева, представляващ разликата над
извънсъдебно изплатеното обещетение от застрахователя в размер от 182.92 лева до
действително претърпените вреди в размер от 746.96 лева. Основателността на главното
вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.04.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл.
498, ал. 3 вр.с чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на
застрахователя.
4
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, които видно от представения списък
по чл. 80 от ГПК възлизат на 610.00 лева, от които 360.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар,
съобразно договора за правна помощ и съдействие, представляващ разписка – арг. от т. 1 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и удостоверението за регистрация по ДДС, издадено от
НАП, като възраженията за прекомерност са несъстоятелни, доколкото уговореният размер
е съобразен с минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; 200.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ, имайки
предвид, че указанията на съда в определение № 2598/18.06.2021 г. са били за внасяне на
депозит от ищеца в този размер и 50.00 лева – държавна такса.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, „Д.-О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. К., ЕГН **********, с адрес: * сумата в размер от
564.04 лева /петстотин шестдесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна броня и калник преден десен на собствения на ищеца л. а. марка „П.“, модел „*“, с
рег. № *, причинени в резултат на реализирано на 13.04.2021 г. в с. К. ПТП по вина на
водача на л. а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № *, застрахован по договор за гражданска
отговорност на автомобилистите при ответното дружество по полица * г. със срок на
действие една година, считано от 14.01.2021 г. до 13.01.2022 г., ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 19.04.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.-О. з.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. К., ЕГН **********, с адрес: * сумата в общ
размер от 610.00 лева /шестстотин и десет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които 360.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар; 200.00 лева
– депозит за вещо лице по САТЕ и 50.00 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5