Решение по дело №2142/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            28.01.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                             гражданско отделение

На девети януари                                                                          две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  2142 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на  К.И.С. ЕГН ********** с адрес ***0, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 16814/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща стойността на получена медицинска помощ на лекуван здравно неосигурен пациент, поради прекъснати здравноосигурителни права, дължима за проведено лечение по Клинична пътека /КП/ № 75 в У. „С.М.“ ЕАД, Клиника по гастроентерология,  като пациент с ИЗ № 40197 за периода от 24.09.2018 г. до 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответникът да заплати разноските в настоящото и заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че в периода от 24.09.2018 г. до 28.09.2018г. в лечебното заведение на ищеца - Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****, Клиника по гастроентерология, на ответника била оказана медицинска помощ по Клинична пътека /КП/ № 75, като пациент с ИЗ № 40197. На 24.09.2018г. пациентът подписал информирано съгласие, че му е известно прекъсването на здравноосигурителните права поради липсата на платени здравноосигурителни вноски и задължението му да заплати лечението си на стойност 1100 лв. До дехоспитализацията на 28.09.2018г. пациентът не е представил данни в лечебното заведение за наличието на възстановени здравноосигурителни права и ищецът е бил възпрепятстван да възстанови стойността на лечението й от НЗОК. От Дирекция „СП“ към А „СП“ Варна е било отказано да заплати стойността на лечението, тъй като пациентът не отговаря на изискванията за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. №  16814/2018г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който сочи, че признава всички обстоятелства по исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 16814/2018 г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****, ЕИК ***** против К.И.С. ЕГН ********** за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства –  копия от:  за хоспитализация № 027241 от 24.09.2018г.; епикриза; справка в НАП за здравно осигурителен статус на пациента К.С.; извлечение от утвърден ценоразпис на У. „С.М.“ ЕАД; декларация от 24.09.2018г.; месечна справка-спецификация отхвърлени случаи по КП за периода от 01.09.2018г. до 30.09.2018г.,   се установява, че:   в периода от 24.09.2018 г. до 28.09.2018г. в лечебното заведение на ищеца - Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****, Клиника по гастроентерология, на ответника била оказана медицинска помощ по Клинична пътека /КП/ № 75, като пациент с ИЗ № 40197. На 24.09.2018г. пациентът подписал информирано съгласие, че му е известно прекъсването на здравноосигурителните права поради липсата на платени здравноосигурителни вноски и задължението му да заплати лечението си на стойност 1100 лв.  От Дирекция „СП“ към А „СП“ Варна е било отказано да заплати стойността на лечението, тъй като пациентът не отговаря на изискванията за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от от чл. 109, ал.1, предл. последно, вр чл. 53 от Закона за здравното осигуряване.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от доказано от ищеца наличие на  оказана на ответника медицинска помощ в лечебното му заведение- Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****, Клиника по гастроентерология, по Клинична пътека /КП/ № 75, като пациент с ИЗ № 40197, като до датата на дехоспитализирането му здравноосигурителните му права са били прекъснати, респ.   ответникът - че е била здравноосигурена в периода на лечението й или, че е представила на лечебното заведение доказателства за възстановяване на здравноосигурителните й права към датата на дехоспитализирането й.

Съгласно разпоредбата на 52 от Закона за здравното осигуряване, неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

Съгласно текста на чл. 109, ал.1 от същия закон, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От обсъдените по-горе доказателства по делото се установи, че пациентът не е бил здравноосигурен към момента на хоспитализацията си и не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването му, на същия са проведени посочените от ищеца изследвания и лечение, поради което и същият дължи заплащането им. Размерът на сумата се доказва от представения Ценоразпис на лечебното заведение, утвърден със Заповед №Р-188/04.04.2018 г. на изп. дир. на *****и възлиза на 1100 лв.

Ответникът не е представил и не е посочил доказателства за обстоятелствата в негова тежест за доказване, въпреки изричните указания на съда по реда на чл. 146 ал. 2 ГПК и  чл. 101 ГПК.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 109, ал.1 от ЗЗО, съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото лечебно заведение процесната сума, като искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

 На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси са в общ размер от 25 лв., 150 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ на  75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** и  К.И.С. ЕГН ********** с адрес ***0, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 16814/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща стойността на получена медицинска помощ на лекуван здравно неосигурен пациент, поради прекъснати здравноосигурителни права, дължима за проведено лечение по Клинична пътека /КП/ № 75 в У. „С.М.“ ЕАД, Клиника по гастроентерология,  като пациент с ИЗ № 40197 за периода от 24.09.2018 г. до 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  К.И.С. ЕГН ********** с адрес ***0 да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***  сумата от  275 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д. № 16814/2018г. по описа на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: