Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 138

 

гр. Габрово, 01.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА  

     

                                                        ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                        ИВА ДИМОВА

 

при секретаря  Ваня Григорова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 137 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 82 от 12.03.2019 по гр.д. № 1146/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд, е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на А.А.Й., ЕГН *** и Е.Р.Д., ЕГН ***, че С.А.М., ЕГН *** и Х.Х.Х., ЕГН *** са собственици на основание придобивана давност на недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 65927.503.37.9, разположен в поземлен имот с идентификатор 65927.503.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД 18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение: Заповед 18-8747/17.11.2017 г. на Началника на СГКК - Габрово, със застроена площ 62 кв.м. Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 182, т. VІІ, рег. № 18281, дело № 1096 от 30.11.2017 г. на помощник нотариус по заместване А.С., при П.Д., нотариус с рег. № * на НК, с район на действие - района на Районен съд - гр. Севлиево, с който А.А.Й., ЕГН *** е признат за собственик по писмени доказателства и обстоятелствена проверка на недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, а именно: жилищна сграда- еднофамилна, на един етаж, с идентификатор 65927.503.37.9, разположен в поземлен имот с идентификатор 65927.503.37 по КККР на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение: Заповед 18-8747/17.11.2017 г. на Началника на СГКК - Габрово със застроена площ от 62 кв.м. Осъдил е на разноски.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от А.А.Й. и Е.Р.Д., чрез особения им представител адв. Р.. Считат, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства и са изградени в противоречие с правилата на формалната логика, както и с правилата на доказване в процеса. Твърдят, че неправилно е била разпределена доказателствената тежест в предварителния доклад и ответниците не е следвало да доказват нищо, а трябвало да се ограничат с простото отричане на правата на ищците, които следва да установят при условията на пълно и пряко доказване, че непрекъснато, спокойно и необезпокоявано са владели процесния имот през последните десет и повече години и са го придобили чрез първичен способ - по давност. Счита, че доброто познаване от имота от св. Д. не е критерий нито за владение, нито за своене, нито за външно обективирано собственическо отношение към имота от страна на ищците. Твърди, че св. Д. не удостоверява, че ищците спокойно, необезпокоявано, явно са владели имота за повече от 10 г., преди завеждането на иска. В хода на производството са били събрани доказателства, че в периода 2013-2015 г. владението им е било смутено и прекъснато от ответниците. Счита, че не се е доказало твърдението, че ищците са били прокарали мръсен канал и вода, а представянето на консумативи за един месец не е удостоверяват владение. Според процесуалния представител на въззивника, обясненията на ответниците, дадени по реда на чл. 176 ГПК изобщо не са ценени и обсъждани от съда. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Ответниците по жалбата, чрез адв. Д. я оспорват, като молят да не се уважава. Моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да се присъдят разноски. Излагат подробни съображения.

Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.

Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да заведат настоящия иск, ищците претендират, че по отношение на ответниците са собственици на процесния имот. Твърдят, че от 2006 г. са съпрузи и собственици по давностно владение. Започнали са строеж със собствени средства, като покрива е останал недовършен, зидове - неизмазани, прекарани са били вода и мръсен канал. Недостигът на финансови средства е наложил заминаването им на работа в чужбина през 2011 г. През годините са продължавали доизграждането на сградата само с техни средства, подпомагани от синовете си. Довършителните строително-монтажни работи са били извършвани през периода 2013-2014 г. Синовете им са закупували материали и ангажирали майстори, докато те се приберат в България. През времето, докато са били в чужбина не са прекъсвали правото си на собственост, владение и ползване върху процесния имот. Когато са решили да се снабдят с документи, които да удостоверят правото им на собственост те са установили, че има издаден констативен нотариален акт за имота на името на А.А.Й. - нотариален акт № 182, т. VІІ, рег. № 18-281, дело № 1096/30.11.2017 г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево. Твърдят, че лицето Й. никога и по никакъв начин не е участвал в строежа на процесната сграда, нито е упражнявал действия на собственост, владение и ползване върху същата. А.Й. не притежава ключове за сградата, нито някога е живял там. В последствие същия прехвърля на Е.Р.Д. чрез покупко-продажба имота с нотариален акт № 70, т. І, рег. № 762, дело № 67/16.03.2018 г. на Нотариус Н.К.. Твърдят, че вещно прехвърлителното действие не е настъпило, тъй като първия ответник не е собственик на вещното право към извършване на сделката. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК моли да се отмени нотариален акт № 182, т. VІІ, рег. № 18-281, дело № 1096/30.11.2017 г. на нотариус П.Д., с район на действие РС-Севлиево.

В отговора на исковата си молба, ответниците чрез назначения им особен представител оспорват иска като неоснователен. В съдебно заседание се явяват лично и давят обяснения, като твърдят че те са собственици по давност на имота.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на които е приел, че ищците са упражнявали непрекъснато владение /фактическа власт/ върху процесния имот, в продължение на повече от 10 г., след 2005 г., като упражняват такава до настоящия момент. Приел е, че е установен първия обективен признак - фактическата власт върху вещта, така че да се изключва възможността други лица да въздействат върху нея. При установяване на първия обективен признак- фактическата власт, втория субективен признак - намерение за своене на вещта се презюмира. С оглед на изложеното е приел, че ответниците не са станали собственици на обсъждания имот и доказателствената сила на нотариален акт № 182 е оборена, поради което същият подлежи на отмяна. Мотивиран така, съдът е произнесъл своя съдебен акт.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Ищците са съпрузи и от 2005 г. са започнали да владеят процесния имот, като са извършили строително-ремонтни работи по нея. Поради липса на парични средства са заминали да работят в чужбина през 2011 г., като са изпращали пари на синовете си, които са продължили да ремонтират къщата.

По делото е установено, че между ищцата С.А.М. и ответницата Е.Р.Д. има родствени отношения.  М. има брат Г.А.М., сестра С.А.М. и други братя и сестри, видно от справката, извършена в национална база данни "Население" за родствените връзки на страните. Ответницата Д. е племенница на М. и дъщеря на покойната С.М. /л.79 и 80/.

От свидетелските показания на св. Д. се е установило, че ищците към 2003-2005 г. са започнали да правят процесната къща. Братът на ищцата М. и чичо на ответницата Д. – Г.М. /***/ е правил ремонт в къщата, защото бил майстор. Самият свидетел е ходил да му помага. В момента в процесната къща живеят ищцата, внучето й и майка й.

По делото е разпитан и свидетелят С.С., но съдът не е дал вяра на неговите показания, като е приел, че няма преки впечатления от процесния имот.

По направените възражения във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

Установителният иск е този, чийто петитум се ограничава с  искането да се разреши гражданки спор със сила на присъдено нещо. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителния иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирато от ищеца право или да се  претендира отричаното от него право.

В случая ищците претендират, че съществува тяхното право на собственост, което искат да се установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците, като твърдят, че от 2005 г. владеят процесния имот. Правото на собственост веднъж възникнало не се погасява, а може да бъде изгубено само ако друг го придобие по производен или оригинерен начин. Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо владелеца да се позове на него - например снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Съобразно предмета на спора, първоинстнационният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като в тежест на ответниците е било разпределено само да докажат положителните факти, на които установяват възраженията си.

В процеса не е доказано, че ответниците са владели непрекъснато имота повече от 10 г., било сами или чрез другиго. Придобивната давност е сложен юридически състав, който включва действията по началното установяване на владението, т.е фактическото господство върху процесния имот, с намерение той да се свои, съществуване на установеното фактическо владение и извършване на действия, с които то се демонстрира. Владелческите действия, като елемент от придобивната давност трябва да съдържат всички признаци на владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнено с намерение да се свои вещта. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти, според техния вид, предназначение и начин на ползване. Според практиката на ВКС, изразена в Решение № 78 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 5479/2013 г., І г.о. на ВКС, по дефиниция, владението трябва да е постоянно, не е необходимо то да е непрекъснато. Фактическата власт в имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица. В тази насока са събраните доказателства за владение на имота от ищците. Още от 2005 г. те са установили своята фактическа власт върху имота и не са я преустановили. Владели са с намерението да станат собственици като са извършили строително монтажни работи по имота първоначално сами, а после чрез синовете си.

Във връзка с това, възражението за неправилното разпределение на доказателствената тежест се явява неоснователно.

Прави се възражение относно даването на вяра на свидетелските показания на св. Д. и по-точно, че същият не удостоверява, че ищците спокойно, необезпокоявано и явно са владели имота. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е дал вяра на свидетелските показания на този свидетел, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото, както и дори с твърденията на ответницата Е.Д., че е оставила ключове на баба си да живее в тази къща. Бабата на ответницата е майка на ищцата и към момента живее в този имот, т.е дъщерята се е погрижила за майка си. В своите обяснения и ищцата заявява, че е оставила майка си да живее в тази къща и към момента полага грижи за нея.

Във връзка с горното съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, на ответника по въззивната жалба се дължат разноски, но такива не са претендирани и не са представени доказателства, че са направени.

Процесуалния представител на въззивниците претендира да му бъде заплатено възнаграждение в качеството му на особен представител и за настоящата инстанция. Съдът намира, че възнаграждението му следва да бъде определено на 300,00 лв., което следва да бъде изплатено от бюджета на Габровски окръжен съд, доколкото поради пропуск на въззивния съд, при администриране на въззивната жалба на ответника, подадена от особения му представител, на ищците не е указано да внесат дължимото възнаграждение съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК /в този смисъл е Определение № 456 от 22. 07. 2015г. по ч. гр. д. № 3679/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. и Определение №416/28.12.2017 по дело №3430/2017 на ВКС, ГК, III г.о.  Разноските следва да се понесат от ответника съобразно крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и същият следва да бъде осъден да възстанови по бюджета на ГОС сумата 300,00 лева–възнаграждение в полза на особения представител адв. Р.Р.. Също така първоинстанционният съд не е събрал държавна такса за въззивната жалба, която е в размер на 25,00 лв., тъй като същата е подадена от особения представител, а съгласно т.6 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС такава не се събира от особения представител, а такава следва да бъде събрана от въззивниците - А.А.Й. и Е.Р.Д., с оглед изхода на спора.

 

По изложените съображения, въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 12.03.2019 г. по гр.д .№ 1146/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адв. Р.И.Р.. от Габровска адвокатска колегия, с адрес: гр. Габрово, ул. *** за осъществено процесуално представителство на ответниците А.А.Й., ЕГН *** и Е.Р.Д., ЕГН *** пред въззивната инстанция, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 300,00 лв. /триста лева/, която сума да се изплати от бюджета на Габровски окръжен съд.

ОСЪЖДА А.А.Й., ЕГН ** и Е.Р.Д., ЕГН *** да заплатят на Габровски окръжен съд, сумата 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/- възнаграждение за особения им представител за въззивното производство, както и държавна такса за въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

               

                                                                                                               2.