Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 13.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ВЕЛИНГРАД, III-ти състав, в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря
Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 803 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
263743/04.10.2021 г., подадена от Й.К. (Jorg Kersting), чрез адв. Миглена Арапова, против Р.Д.К.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по
въпроса за вината. Ищецът сочи, че с ответницата са съпрузи от 15.11.2017 г.,
когато в гр. Берлин, Германия, сключили граждански брак, за което е съставен
Акт за сключен граждански брак, формуляр Б, № Е984/2017 г., издаден от Служба
по гражданско състояние Трепто – Кьопеник в гр. Берлин. Твърди, че бракът им с
ответницата е регистриран в регистрите на Община Вълчи дол, за което е съставен
Акт за сключен граждански брак № 13/04.05.2018 г., издаден от Община Вълчи дол,
обл. Варна. Сочи, че от брака с ответницата нямат родени деца. Страните сключили брака помежду си прибързано – без да са се опознали
в достатъчна степен като личности, национални особености и приоритети в живота.
Скоро след като заживели заедно отношенията им охладнели и двамата се
отчуждили. В краткото време, в което били заедно, съпрузите живели в жилище под
наем и нямали семейно жилище по смисъла на българското законодателство. В края
на 2018 г. ответницата напуснала съпруга си с обяснението, че има друг мъж в
живота й. След няколко месеца ответницата изразила съжаление за това свое
решение. През есента на 2019 г. съпрузите направили опит отново да заживеят
заедно като семейство, но съпружеските им отношения продължили само няколко
седмици и двамата отново се разделили. Ответницата заявила, че не желае да
живее заедно с ищеца и заживяла с друг мъж. Така от есента на 2019 г. съпрузите
били във фактическа раздяла и не поддържали никакви отношения. Ищецът твърди,
че брака им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, без изгледи за
помирение. Бракът е лишен от съдържание и съществува само формално. Не
претендира издръжка от ответницата. Счита, че не са налице законови
предпоставки за заплащане на издръжка и от него на ответницата, тъй като
двамата са млади, трудоспособни и не са налице специални нужди или заболявания,
които да обосновават нужда от издръжка.
Моли съда да постанови решение, с
което бракът между страните да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без произнасяне по въпроса за вината. Ангажира доказателства.
Формулира доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата Р.Д.К., чрез назначения й особен представител
адв. И.М.-Г., в който не оспорва, че с ищеца са съпрузи от
15.11.2017 г. Сочи, че страните не следва да си дължат издръжка, тъй като са в
трудоспособна възраст и няма данни да имат заболявания или някакви специални
нужди, които да обосновават необходимост от издръжка. Не формулира искане след
развода да възстанови фамилното си име преди сключване на брака. Моли
предявения брачен иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли
съда да прекрати брака, без произнасяне
по въпраса за вината. Твърди, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без изгледи за заздравяването му. Излага, че страните са отчуждени един
от друг, както и че повече от две години не поддържат никакви контакти помежду
си, поради което бракът им съществува само фиктивно. Не претендира разноски.
Ответницата Р.Д.К.,
редовно призована за съдебно заседание, чрез назначения й особен представител адв. И.М.-Г.,
не се явява. В съдебно заседание ответницата Р.Д.К. се представлява от особения
представител адв. И.М.-Г., който моли брака между страните да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината, както
и след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи брачното си име „К.“, и да не
се присъжда издръжка между съпрузите, предвид обстоятелството, че двамата са в
трудоспособна възраст и няма данни да имат заболявания или други специфични
нужди, налагащи необходимостта от даването на такава.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, становището на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по
делото писмени доказателства - заверено копие на Акт за сключен граждански брак, формуляр Б, № Е984/2017 г., издаден от
Служба по гражданско състояние Трепто – Кьопеник в гр. Берлин, на немски език,
ведно със заверен превод на български език и заверено копие на Дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на Акт № 13/04.05.018 г. от Община Вълчи дол, обл. Варна, се установява, че страните са съпрузи,
сключили граждански брак на 15.11.2017 г. в гр. Берлин, Германия,
за което са съставени посочените официални удостоверителни документи – акт за
сключен граждански брак.
Няма спор между страните, а и от приетото като писмено доказателство по
делото Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх. №
0643/01.04.2021 г. на Община Велинград и служебно извършена справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че
ответницата Р.Д.К. е омъжена за ищеца Й.К., роден на *** г. и няма родени деца.
Безспорно е по
делото, че страните нямат семейното жилище по смисъла на СК, тъй като докато са
живели заедно като семейство са били на квартира под наем.
За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетел
е разпитана Мери Михайлова Груин, чийто показания съдът кредитира като
обективни, логични и непредубедени. От казаното от свид. Мери Груин се
установява, че страните не живеят заедно от повече от две години. Отношенията
между ищеца и ответницата отдавна са охладнели. Няма доверие, взаимно уважение
и разбирателство между тях. Съпрузите не поддържат никаква връзка от раздялата
си преди повече от две години, когато ответницата изоставила ищеца и заживяла с
друг мъж. Няма изгледи страните да заживеят отново заедно като семейство.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
съединен служебно, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, с небрачни искове за ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК
всеки съпруг упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска
прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването
му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при
което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност.
Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано
от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на
брачното правоотношение.
По делото се установи, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен предвид факта, че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и
липса на желание за запазване на брачния съюз. Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение
и разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в чл.
14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до
продължителната им фактическа раздяла, която продължава и към настоящия момент.
От показанията на свид. Мери Груин се установява, че съпрузите от повече от 2
години не живеят заедно, че чувствата между тях отдавна са изстинали и не поддържат
никакви контакти помежду си. Разстройството
на брака съдът квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид
продължителната фактическа раздяла е невъзможно да бъде преодоляно. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписаното й от закона и добрите нрави съдържание. Между страните не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в
отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, което не е в интерес както на съпрузите, така и на
обществото.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че предявения
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като
бракът между страните бъде прекратен с развод.
По вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3
от СК предвижда, че съда се произнася по въпроса за вината за разстройството на
брака само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищецът изрично е заявил, че не желае да се
издирват мотивите за прекратяване на брака, респ. че не желае съдът да се
произнася относно вината. Искане за подобно произнасяне не е направено и от ответницата.
Съгласно чл. 322, ал.
2, изр. второ от ГПК с иска за
развод задължително се предявяват и разглеждат небрачните
искове за упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име.
В случая въпросът относно упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжка на децата не подлежи на уреждане, тъй като страните
нямат родени от брака деца.
Имуществени претенции,
включително и за издръжка между съпрузите не са предявени. Всеки от съпрузите изрично е изразил становище, че няма претенции за
присъждане на издръжка, доколкото и двамата са в трудоспособна възраст, нямат заболявания
или други специфични нужди, които да обосновават заплащане на издръжка между
тях.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода,
когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно
се произнася за ползването на семейното жилище. В случая безспорно е между
страните, че нямат семейно жилище по смисъла на СК, както и че по време на
краткото си съжителство като семейство са живели под наем на квартира, поради
което въпросът относно ползването на семейното жилище не подлежи на уреждане.
Ответницата Р.Д.К. не е поискала по реда на чл. 53 от СК възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради което няма
основание съдът да се произнася по този въпрос. Само от волята на ответницата
зависи дали ще възстанови предбрачното си
фамилно име или ще запази брачното си фамилно име, което е израз на законова
закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите или при обща вина за прекратяване на брака разноските остават
в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Поради това платената
първоначална държавна такса за завеждане на
исковата молба следва да остане в тежест на страната, която
я е заплатила – в случая ищеца.
Страните не претендират
разноски, поради което, а и с оглед липсата на произнасяне по въпроса за вината, такива не им се следват.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка
на Районен съд - Велинград по 25 лв. - окончателна държавна такса при решаване
на делото по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Голф комплекс Блексирама, жилищна сграда Е5-124, Грийн вила 17 и Й.К. (Jorg Kersting), роден на *** г. в гр. Берлин, Германия, с
адрес: 12559 Берлин, ул. „Цур гросен крампе“ № 2, Германия, със
съдебен адрес:***, сключен на 15.11.2017 г. в гр. Берлин, Германия, за което са съставени Акт за сключен
граждански брак, формуляр Б, № Е984/2017
г., издаден от Служба по гражданско състояние Трепто – Кьопеник в гр. Берлин и Акт за сключен граждански брак № 13/04.05.018 г., издаден
от Община Вълчи дол, обл. Варна, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без произнасяне на съда по
въпроса за вината, съгласно чл. 49, ал. 3 от СК.
ОСЪЖДА Р.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Голф комплекс Блексирама, жилищна сграда Е5-124,
Грийн вила 17, да заплати по сметка на Районен съд – Велинград
сумата в размер на 25,00 лв. – държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Й.К. (Jorg Kersting), роден на *** г. в Берлин, Германия, с
адрес: 12559 Берлин, ул. „Цур гросен крампе“ № 2, Германия, със
съдебен адрес:***, да заплати по сметка на Районен съд – Велинград
сумата в размер на 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: