Решение по дело №1068/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, против Решение № 469/24.03.2023 г., постановено по АНД № 20233110200580 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-008445/20.09.2017 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на „///“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от Н.Д. Х., за нарушение по чл. 2, ал. 1 и ал 2 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“, приети с ПМС №24/06.02.2006 г. във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и Заповед №РД-01-681/12.10.2016 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г. на Министъра на труда и социалната политика, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв., на осн. чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 413, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил нормите уреждащи давността, тъй като в случая същата е прекъсната с действията на Районна прокуратура - Варна, на която на осн. чл.192а от НК е изпратена преписката по компетентност, след издаване на АУАН. Сочи се, че след прекратяване на наказателното производство преписката е върната, като след това в срока по чл.34 от ЗАНН е издадено и процесното НП. На изложените основания се моли отмяна на решението на ВРС и решаване на спора по същество с потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение възнаграждение.

Ответната страна – „///“ ООД, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител адв. Ц., изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че въззивният съд правилно е преценил и приложил нормите, касаещи изтичане на абсолютната давност. В заключение моли съда да остави в сила въззивното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административно-наказателната отговорност на „///“ ООД е ангажирана за това, че качеството си на работодател не е застраховал за риска „трудова злополука“ лицето А.С.С. на длъжност „тенекеджия“, работещ в основната и спомагателна дейност на предприятието, принадлежаща към икономическа дейност КИД 25 и КИД 43, с определен за прилагане коефициент на трудов травматизъм /1.35/, който е по – висок от средния за страната /0.67/, съгласно Заповед № РД-01-681/12.10.2016 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г. на министъра на труда и социалната политика. Прието е, че нарушението е извършено на 11.08.2017 г. на строителен обект, находящ се в гр. ***.

За да отмени НП съдът е приел в мотивите си, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради изтекла давност. Посочил е, че в случая следва да се приложи института на абсолютната давност, визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК, която намира приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давността за погасяване на административнонаказателното преследване. Приел е, че съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81 от НК абсолютният давностен срок за административнонаказателно преследване в случая е четири години и половина и при извършено нарушение на 11.08.2017г., същият е изтекъл. Т.е. административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 11.02.2022 г. – т. е. още преди изпращане на жалбата, ведно с материалите по АНП в съда, респ. и към датата на постановяване на въззивното решение.

Настоящият състав на съда намира оспореното решение на въззивния съд за правилно и законосъобразно.

Съдът счита, че соченото касационно основание не е налице. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. по ТД № 1/2014 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд правилно е приел, че в конкретния казус възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на „///“ ООД е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че абсолютната погасителна давност е изтекла.

Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление „///“ ООД е санкционирано за нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал 2 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“, приети с ПМС №24/06.02.2006 г. във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и Заповед №РД-01-681/12.10.2016 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г. на Министъра на труда и социалната политика, извършено на 11.08.2017 година. Оттук следва, че административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и шест месеца от извършване на нарушението, съответно на 11.02.2022 г. – т. е. преди да бъде постановено обжалваното съдебно решение. При погасена административно-наказателна отговорност на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като същото се явява и недопустимо съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Изтичането на абсолютната давност /чл. 81, ал. 3 от НК/ за административно-наказателно преследване води до погасяване на възможността да се наложи административно наказание/имуществена санкция на дееца.

Отчитайки последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което е дължимо оставянето му в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение № 469/24.03.2023 г. по НАХД № 202231102000580/2023 г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: