№ 12514
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Производството е образувано след обезсилване на Решение № *********/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № *****/2018 г. по описа на СРС, 24-ти състав и връщането му за
разглеждане от друг състав, с Решение № ***/19.01.2023 г. по в.гр.д. № ****/2021 г. на СГС,
IV б състав – последното влязло в сила на 19.01.2023 г. с оглед необжалваемостта му
/съобразно мотивите към Определение № ****/29.02.2024 г., постановено по гр.д. №
*****/2023 г. на ВКС, III ГО/. Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск
за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор (без да е уточнено какъв е), а такъв
иск не е бил предмет на разглеждане, поради което и постановеното решение е недопустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо във
вр. с чл. 183, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 101 ЗЗД.
Ищецът „ЮЛ“ ЕООД , ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС е подал искова молба срещу В. Н. А., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 7161,24 лева (изменен размер в съдебно заседание от 22.10.2020 г.),
представляваща паричната равностоиност на стоката, която В. Н. А. е взимал от „ЮЛ“
ЕООД, поето като задължение с нотариално заверена декларация от 28.09.2011 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2015 г. на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че на 25.02.2008 г. е създадено дружество „ЮЛ“ ООД като на
19.06.2009 г. В. А. станал съдружник. Твърди, че в периода от 19.06.2009 г. до 05.10.2011 г.
ответникът по силата на пълномощно, дадено му от управителя МОД е извършвал деиност
по доставка на стоки, предлагани от дружеството чрез онлаин магазин. Стоките били
предавани от А. на клиентите или от склада на дружеството, или чрез доставка, извършвана
от него, а цената му била плащана по издадените фактури в брои. А. отчитал парите в касата
на дружеството. Поддържа, че по посочените в исковата молба фактури ответникът не е
отчел плащания. Твърди, че след разговор с А. последният се задължил с декларация с
нотариална заверка от 28.09.2011 г. да отчете сумите в общ размер на 13066 лева. Определен
1
бил и краен срок – 31.10.2011 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за
изпълнение по гр.д. № *****/2015 г., срещу която В. А. подал възражение.
С молба вх. № *****/02.08.2021 г. в изпълнение на дадени от въззивния съд указания с
Разпореждане № 925/24.06.2021 г., „ЮЛ“ ЕООД е изложил твърдения, че ответникът
едностранно се е задължил да изпълни поети задължения от трети лица, като е встъпил в
дълга им по фактури, приети в първоинстанционното производство на основание
нотариално заверена декларация.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Н. А., с които заявява,
че оспорва предявения иск. Твърди, че част от стоките, за които са издадени фактури, не е
получавал и предавал на клиенти стока, тъи като дилър е било друго лице – МД. Стоиността
по фактура № 64/26.11.2009 г. била предадена на дружеството на каса, а по фактура
325/23.03.2010 г. – била платена по банков път. Поддържа, че не дължи плащане на сумите
по фактурите, тъи като задълженията по тях е следвало да бъдат извършени по банков път
от контрагенти на дружеството. Оспорва твърдението на ищеца, че, подписваики
декларация, се е задължил да възстанови сумите именно по процесните фактури. Оспорва
твърдението, че е доставял стоки и е получавал суми в брои по посочените фактури. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на възникнало в негова полза като изправна страна
по договори за покупко-продажби изискуемо вземане срещу трети по делото лица, по
отношение на които ответникът е встъпил в дълг за заплащане на претендираната парична
сума/цена по договор за покупко-продажби на стоки/ на соченото основание. Ответникът от
своя страна следва да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно
стоиността на продажните цени. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна
да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения, както и връзките между
тези факти.
С оглед изявленията на страните и показанията на разпитания в хода на делото
свидетел ИГ съдът намира, че не е спорно между тях обстоятелството, че В. А. е бил
съдружник в ищцовото дружество и в това си качество е сключвал сделки, свързани с
осъществяваната от него търговска дейност /продажба на електроника/. Спорен се явява
въпросът дали ответникът е встъпил в дълга на третите лица - страни по сключените сделки,
с което се е задължил да изпълни поетите от тях задължения спрямо ищеца до размера на
стойността на издадените им фактури.
По делото са представени общо 10 броя фактури, всичките издадени от ищцовото
дружество, удостоверяващи продажбата на определени стоки в полза на трети лица, както
следва: фактура № 64/26.11.2009 г. на стойност 901 лв. с ДДС, фактура № 124/19.12.2009 г.
на стойност 133 лв. с ДДС, фактура № 136/23.12.2009 г. на стойност 981 лв. с ДДС, фактура
№ 163/05.01.2010 г. на стойност 560 лв. с ДДС, фактура № 215/21.01.2010 г. на стойност
1220 лв. с ДДС, фактура № 282/26.02.2010 г. на стойност 990 лв., фактура № 325/23.03.2010
г. на стойност 1656 лв., фактура № ***/31.05.2010 г. на стойност 3480 лв. с ДДС, фактура №
1209/16.05.2011 г. на стойност 939,60 лв. с ДДС и фактура № 1543/29.08.2011 г. на стойност
1035,24 лв. с ДДС.
В хода на съдебното дирене по делото са приети заключенията на допуснати
първоначална съдебно-счетоводна експертиза /л. 74-75 от гр.д. № *****/2018 г. на СРС, 24
състав/ и допълнителна такава /л. 93-97 от същото дело/, представени от вещото лице инж.
Л. Б., които съдът кредитира като компетентни и обективно изготвени от специалист в
2
съответната област на науката. При извършена проверка на счетоводните записи и
документи в счетоводството на ищеца, експертът констатира, че за периода от 26.11.2009 г.
до 31.12.2009 г. по банковата сметка на “ЮЛ” ЕООД в “БАНКА” АД са постъпили суми от
В. А., както следва: на 17.12.2009 г. сумата от 1 220 лв., на 23.12.2009 г. сумата от 1 000 лв.
и на 30.12.2009 г. сумата от 17 200 лв. – всичките с посочено основание захранване на
сметка, които в общ размер възлизат на 19 420 лв. Установява се, че процесните фактури са
редовно осчетоводени в счетоводството на “ЮЛ” ЕООД, като с цялата стойност на всяка
една от тях е дебитирана сметка 411 - “Клиенти” и са кредитирани сметка 702 - “Приходи от
продажби на стоки” с данъчната основа и сметка 453/2 - “Начислен данък на продажбите” с
начисления ДДС във всяка от тях. Осчетоводяването на фактурите е представено в таблица,
видно от която стойността по тях е в общ размер на 11 895,84 лв. Съгласно записите, по
процесните фактури са осчетоводени плащания на каса в размер на 4 734,60 лв., или
неплатените суми по фактурите са на обща стойност 7 171,24 лв.
Според трайната съдебна практика на ВКС фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговско дружество, включването
им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по
смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване /така – Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г. на ВКС,
I ТО; Решение № 30/8.04.2011 г., по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение №
118/5.07.2011 г. по т.д. № 491/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42/2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 211/30.01.2012 г., по т.д. № 1120/2010 г. на ВКС, II
ТО; Решение № 109 от 7.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение №
92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на ВКС, II ТО/. Доколкото договорът за продажба на
движими вещи, каквито се явяват процесните стоки /електроника/, по правило е
консенсуален, по силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД прехвърлянето на собствеността в полза на
купувача става по силата на самия договор, без да е необходимо вещта да бъде предадена. В
този смисъл насрещните задължения, които страните поемат със сключването на договора
като предаването на движимите вещи и заплащането на уговорената цена са относими към
облигационното действие на възникналото правоотношение, съответно неизпълнението им
може да доведе до ангажиране на отговорността на виновната страна.
Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това с кого е
сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за
изпълнението на задължението. На основание чл. 102 ЗЗД трето лице може и да замести
длъжника, но само с изрично съгласие на кредитора, в който случай заместеният длъжник се
освобождава от отговорност към кредитора.
От съдържанието на представената по делото декларация с нотариална заверка на
подписа № 3188/28.09.2011 г. на нотариус АН, с рег. № **** на НК /л. 7 от гр.д. №
*****/2018 г. по описа на СРС, 24 състав/ се установява, че подписаният В. Н. А. е давал
стока, собственост на дружеството “ЮЛ” ООД, ЕИК ************** на трети лица -
клиенти по издадени фактури. Срещу предадената стока не е заплатена цена от третите
лица, поради което с процесната декларация лицето се е задължило до 31.10.2011 г. да
заплати на дружеството “ЮЛ” ООД паричната равностойност на стоката, възлизаща в
размер на 13 066 лв. Предвид липсата на данни по делото за изрично заявено съгласие на
кредитора за заместване на длъжниците по договорните правоотношения от ответника,
съдът намира, че последният с изявлението си е встъпил в дълга им, а не е заместил същите.
Настоящият съдебен състав констатира, че приетата с доклада по делото правна
квалификация на главния иск, предмет на производството, а именно вр. с чл. 102 ЗЗД, е
погрешна. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, се обуславя от
изложените в исковата молба факти, на които се основава исковата претенция. В случая
3
ищецът не твърди, че ответникът с декларация с нотариална заверка на подписа от
28.09.2011 г. е заместил в задълженията длъжниците по тези фактури /каквито мотиви са
изложени в Решение № ***/19.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № ****/2021 г. по описа на
СГС, IV б състав/, а напротив – с уточнителна молба от 02.08.2021 г., депозирана по в.гр.д.
№ ****/2021 г. по описа на СГС, IV б състав /л. 20 от това дело/, изрично заявява, че В. А.
едностранно се е задължил да изпълни задълженията, поети от третите лица, с което и
ищецът счита, че ответникът е встъпил в дълга на тези трети лица. По тези съображения,
коректната правна квалификация на предявения иск е по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 183,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД. Съдът намира, че прецизирането на квалификацията на
предявения главен иск с решението по делото не рефлектира върху допустимостта на
съдебния акт, тъй като разпределената между страните доказателствена тежест обхваща
всички релевантни за иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 183, ал. 1 ЗЗД материалноправни
предпоставки, подлежащи на доказване от страните.
Встъпването в дълг, независимо от това кои са страните по делото, поражда едно и
също действие – старият и новият длъжник отговарят солидарно към кредитора – чл. 101,
изр. 3 ЗЗД. Съдържанието, условията и обемът на двете задължения (към момента на
встъпване на новия длъжник) по правило са едни и същи. Встъпването в дълг, когато следва
от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството, но
встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи
първоначалният длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на
встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната задълженост, възниква само ако има
главно задължение, но не е акцесорна на главното задължение.
С оглед изложеното, следва да бъдат съобразени извършените плащания по
процесните фактури, представени в заключението по допълнителната ССчЕ. При проверка в
счетоводството на ищеца на представените извлечения по сметка 501 – „Каса в лева“ и 503 –
„Разплащателна сметка в лева“ за периода от 26.11.2009 г. до 31.12.2009 г., вещото лице
констатира постъпили плащания по следните фактури: фактура № 64/26.11.2009 г. на
стойност 901 лв. с ДДС, фактура № 124/19.12.2009 г. на стойност 133 лв. с ДДС, фактура №
136/23.12.2009 г. на стойност 981 лв. с ДДС, фактура № 163/05.01.2010 г. на стойност 560 лв.
с ДДС, фактура № 215/21.01.2010 г. на стойност 1220 лв. с ДДС и фактура №
1209/16.05.2011 г. на стойност 939,60 лв. с ДДС – всичките на обща стойност 4 734,60 лв.
По отношение на част от останалите процесни фактури експертът посочва, че не може
да извърши проверка, тъй като фактура № 282/26.02.2010 г. на стойност 990 лв. е издадена
на физическо лице ТД, докато относно фактура № 325/23.03.2010 г. на стойност 1656 лв.,
издадена на „ЮЛ“ ООД, и фактура № ***/31.05.2010 г. на стойност 3 480 лв., издадена на
„ЮЛ“ ЕООД – липсва представител на адреса, посочен в търговския регистър и публично
известните телефони за контакт. Съгласно предоставената от „ЮЛ“ ЕАД информация, то не
е осчетоводяло фактура № 1543/29.08.2011 г. за сумата 1035,24 лв.
Независимо от изложеното, по делото са налице доказателства за заплащане на
дължимата сума по фактура № 325/23.03.2010 г. на стойност 1 656 лв. – преводно нареждане
с уникален рег. № *********** от 04.11.2013 г., наредител „ЮЛ“ ООД /л. 57 от гр.д. №
*****/2018 г. на СРС, 24 състав/. Съдът намира, че този факт не е отразен в заключението по
допълнителната ССчЕ, тъй като плащането е извършено на дата след проверявания от
вещото лице времеви период, поради което също следва да бъде съобразено.
Макар за фактура № ***/31.05.2010 г. да са налице данни единствено за
осчетоводяването в счетоводството на ищеца, при липса на информация дали е отразена в
счетоводството на дружеството купувач „ЮЛ“ ЕООД, тази фактура не е лишена от
доказателствена стойност. Изложеното е относимо и за фактура № 282/26.02.2010 г. и
фактура № 1543/29.08.2011 г. Съставените фактури представляват частни свидетелстващи
документи, като съдът е длъжен да прецени доказателственото значение за удостоверените в
4
тях факти и обстоятелства, с оглед на всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност
и взаимна връзка – Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ
ТО; Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, ІІ ТО. Ето защо, липсата на надлежно
осчетоводени фактури от страна на някои от купувачите в случая, не обосновава
категоричен и еднозначен извод за липсата на извършване на удостоверените в тях сделки, а
задължава съда да извърши съвкупна преценка на ангажираните от страните доказателства,
като ги прецени поотделно и в тяхната взаимна връзка.
Процесната декларация от 28.09.2011 г. съдържа волеизявление на В. А., че е давал
стока, собственост на ищцовото дружество, на трети лица – клиенти по издадени фактури,
която предадена стока не е била заплатена от въпросните трети лица. Доколкото документът
обективира неизгоден за издателя му факт /признание на ответника, че е предавал стоки,
срещу които не е получил плащане/, то съдът е обвързан от материалната му
доказателствена сила и приема, че към момента на подписване на декларацията са
съществували задължения към дружеството, по отношение на които ответникът е поел
ангажимент да изпълни. В тази връзка съдът съобразява още факта, че всички процесни
фактури са издадени в предхождащ тази дата момент, поради което и настоящият състав
приема, че именно за заплащане на паричната равностойност по тях ответникът се е
задължил към ищеца.
В този смисъл са и изявленията на В. А., обективирани в протокол за разпит на
свидетел от 13.06.2013 г. по пр.пр. № *****/2011 г. по описа на 07 РУП-СДВР, гр. София /л.
24-27 от гр.д. № *****/2018 г. на СРС, 24 състав/. Съдът намира така ангажираното от
ищеца писмено доказателствено средство за допустимо, макар и изготвено в хода на
образувано досъдебно производство, като цени доказателствената му стойност с оглед
признанието на неизгодните за ответника факти. Същият заявява, че преди да напусне
ищцовото дружество бил направен разбор на работата за период от около година назад, в
резултат на което било установено, че има издадени фактури към контрагенти, които не са
платили на дружеството. Парите, които са липсвали от дружеството, са възлизали на 13 066
лв., като искането за плащане на тази сума било насочено именно към ответника, защото той
познавал контрагентите и в знак на добра воля искал да помогне на дружеството да си
събере вземанията. Поради тази причина подписал декларацията, нотариално заверена на
28.09.2011г.
Разпитаният свидетел ИГ – бивш служител на ищцовото дружество, занимавала се с
касата и с издаването на фактури, допълва изложеното с твърденията, че В. А. е вземал
стоката от склада на фирмата и е носел същата на клиентите, разплащането е ставало по
банков път или в брой, като парите ги е носел ответникът. Заявява, че именно тя е подала
информацията до другия управител, вследствие на което е била съставена и процесната
декларация – задълженията по фактурите не били закрити, някои неща впоследствие са се
открили, но други не били платени. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото
отразяват лично възприети от нея факти и обстоятелства, относими към предмета на спора.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира,
че ищецът е доказал всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск, като
ответникът не е установил вземането в размер на остатъка от дълга 5 505,24 лв. да е било
погасено към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция или
да не се дължи на друго основание. В този смисъл искът следва да бъде уважен за сумата от
5 505,24 лв., представляваща паричната равностойност на стоката по фактура №
282/26.02.2010 г. (990 лв.), фактура № ***/31.05.2010 г. (3 480 лв.) и фактура №
1543/29.08.2011 г. (1035,24 лв.), дължима на основание декларация с нотариална заверка на
подписа № 3188/28.09.2011 г. на нотариус АН, с рег. № **** на НК, съответно – подлежи на
отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 7 161,24 лв. /съгласно допуснато
5
изменение на иска в о.с.з. на 22.10.2020 г./.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Дължимите разноски на ищеца, направени в производството по чл. 410 ГПК по гр.д. №
*****/2015 г. на СРС, 24 състав са в размер на 110,39 лв., представляващи заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 15 лв. – заплатена
държавна такса по депозирана частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение в
частта за разноските, предмет на разглеждане по ч.гр.д. № *****/2015 г. по описа на СГС,
тъй като жалбата е уважена в цялост.
За исковото производство по гр.д. № *****/2018 г. по описа на СРС, 24 състав,
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 535,95
лв., представляващи доплатена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение на основание договор за правна защита и съдеиствие от
29.01.2020 г. /л. 109 от гр.д. № *****/2018 г. по описа на СРС, 24 състав/.
На ответника следва да се присъдят направените от негова страна по това
производство разноски, които съобразно отхвърлената част възлизат на сумата от 133,09 лв.
– депозит за ССчЕ. В. А. е защитаван от адв. П. В., който е осъществявал безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г. – отм./, и съобразно
отхвърлената част, е в размер на 456,02 лв., която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Ответникът дължи още заплащане на ищеца на сторените от последния разноски по
в.гр.д. № ****/2021 г. на СГС, ГО - въззивни състави, IV б състав – сумата в размер на
565,95 лв., представляваща заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение на
основание сключен договор за правна защита и съдеиствие /л. 39 от в.гр.д. № ****/2021 г. на
СГС, IV б състав/. И в това производство В. А. е защитаван от адв. П. В., който е
осъществявал безплатна правна помощ по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА на адвоката следва да бъде присъдена сумата в размер на 696,77 лв. –
възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г. – отм./, съобразно
отхвърлената част.
За производството по гр.д. № *****/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 518,25 лв., представляващи заплатена държавна
такса по депозирана касационна жалба, както и адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 09.02.2023 г. /л. 16 от това дело/, съответно – на ответника се
дължи сумата в размер на 694,39 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 09.05.2023 г. /л. 9/.
За настоящото исково производство по гр.д. № *****/2024 г. на СРС, 46 състав
ответникът следва да заплати на ищеца сторени разноски в размер на 526,68 лв. – депозит за
ССчЕ и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
16.05.2024 г. /л. 30 от делото/ Съдът констатира, че ищецът е надвнесъл дължимия депозит
за ССчЕ, като вместо указаните му 50 лв. е внесъл сумата от 100 лв., поради което разликата
от 50 лв. може да му бъде върната, в случай на депозиране по делото на нарочна молба в
този смисъл. В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 665,46 лв.,
представляващи направени разноски за депозит за ССчЕ и за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024 г. /л. 31/.
6
Страните своевременно са възразили по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждения в хода на развилите се производства във всички
инстанции. Предвид предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност,
материалния му интерес, както и събраните по делото доказателства, съдът намира
направените възражения за неоснователни. При преценката си съдът съобрази приложимата
редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „ЮЛ“ ЕООД , ЕИК **************,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 183, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 101 ЗЗД, че В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС дължи на ищеца сумата от
5 505,24 лв., представляваща паричната равностоиност на стоката, която В. Н. А. е взимал
от „ЮЛ“ ЕООД, поето като задължение с нотариално заверена декларация от 28.09.2011 г.,
ведно със законната лихва от 09.06.2015 г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *****/2015 г. на СРС, 24 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над уважения размер от 5 505,24 лв. до пълния претендиран размер от 7 161,24 лв., ведно със
законната лихва върху неоснователния размер на главнцата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. А., ЕГН **********, да заплати на
„ЮЛ“ ЕООД , ЕИК **************, сумата от 110,39 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****/2015 г. по описа на СРС, 24
състав, сумата от 535,95 лв., представляваща разноски по гр.д. № *****/2018 г. по описа на
СРС, 24 състав, сумата от 565,95 лв. – разноски по в.гр.д. № ****/2021 г. на СГС, ВО, IVб
състав, сумата от 518,25 лв. – разноски по гр.д. № *****/2023 г. по описа на ВКС, III ГО,
както и сумата от 526,68 лв. – разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ************** да
заплати на В. Н. А., ЕГН ********** сумата от 15 лв., представляваща държавна такса по
ч.гр.д. № *****/2015 г. по описа на СГС, сумата от 133,09 лв., представляваща разноски по
гр.д. № *****/2018 г. по описа на СРС, 24 състав, сумата от 694,39 лв. – разноски по гр.д. №
*****/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, както и сумата от 665,46 лв. – разноски в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК
************** да заплати на адвокат П. В. В. – САК, сумата от 456,02 лв.,
представляваща полагащо се адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство
по гр.д. № *****/2018 г. по описа на СРС, 24 състав, както и сумата от 696,77 лв. –
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита в производството по в.гр.д. № ****/2021
г. на СГС, ВО, IVб състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7