№ 155
гр. Благоевград, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Ив. Аль. Ф. Окръжна прокуратура -
Благоевград
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно административно
наказателно дело № 20221200600217 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на обв.Д. СТ. депозирана чрез неговия
защитник - адв.С. срещу Решение № 33 от 24.01.2022г. постановено по анд № 1430/2021г. по
описа на Районен съд - Благоевград.
С атакуваното Решение обвиняемият Д. СТ. е признат за виновен в това, че на 14.12.2020 г.
в гр.Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция" на ул. „...“ 83 в гр. Благоевград,
пред орган на властта е потвърдил неистина в писмена декларация, приложена към
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. №
12109/14.12.2020г, в която посочил, че обичайното му пребиваване е в Р. България, с.Р,
община Благоевград, ул. „О“ № 5, която декларация се подава съгласно чл.151, ал.5 от
Закона за движение по пътищата и се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на посочените обстоятелства, с което е осъществил състав на престъпление по
чл. 313, ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание посочения текст вр. чл.78а от НК
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000/хиляда/лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, иска се отмяната му и постановяване на ново Решение, с което обвиняемият С.
бъде признат за невиновен.
1
В с.з. обвиняемият Д. СТ. не се явява, не се явява и негов представител.
Представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна, изразява
становище за потвръждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
БлОС, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в жалбата,
като изслуша явилите се в с.з. страни, като прецени наличните по делото доказателствени
материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:
Първоинстанционният съд въз основа на извършения от него анализ на наличните
доказателства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в
мотивите към Решението, а именно:
Обв.Д. СТ. декларирал пред властите на Република Северна Македония, че напуска страната
на 25.05.2002г. като посочил, че ще пребивава в Република Италия, .. 11, .... От справка на л.
92 от разследването е установено, че С. притежавал италианско разрешително за
дългосрочно пребиваване № *********, издадено на 25.10.2019г. в Република Италия, на
адрес .., no 18- ...- .... Д. СТ. има признато българско гражданство и регистриран постоянен и
настоящ в с.Р, община Благоевград, ул.“О“ № 5 от 26.05.2010г., но той никога не е живял
там и не е пребивавал в Република България. Къщата, в която С. имал регистрация, били
регистрирани и още 46 лица от Република Северна Македония, на които било признато
българско гражданство, е придобита през 2018г. от свидетеля л п, и той потвърждава, че не
познавал С. и той не е живял в къщата. Д. СТ. бил правоспособен водач на МПС и имал
издадено свидетелство за управление на МПС от компетентните полицейски власти на Р
Северна Македония, което подновил с българско. През месец декември 2020г., Д. СТ., който
по това време живеел в Република Италия, пристигнал в Република България и на
14.12.2020г. подал в ОДМВР Благоевград на бул. "..." 83 заявление за издаване на ново
валидно българско свидетелство за управление на МПС. Там по това време на работа била
свидетелят - А К, която като длъжностно лице приемала документи за издаване на
свидетелства за управление на МПС. Пред свидетеля .., Д. СТ. подписал и подал заявление
за издаване на документ за самоличност. Документът бил регистриран с вх.№
12109/14.12.2020г. Към заявлението Д. СТ. представил и подписана от него Декларация,
изискуема по чл.13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I[1]157 от 1 октомври 2002 год. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина и чл.151, ал. 5 ЗДвП, в която декларирал, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България, в с.Р, община Благоевград, на ул.“О“ №
5, макар, че знаел, че това не е вярно, тъй като той се бил установил в Република Италия, ..
n.18 – ... - А. Поради съмнения за невярно декларирани данни за обичайно пребиваване,
поисканото свидетелство за управление на МПС не било издадено. В последствие била
възложена проверка, която установила, че Д. СТ. не живеел в с.Р, община Благоевград, не е
пребивавал на посочения от него постоянен адрес и обичайното му пребиваване не е в
РБългария и не отговарял на изискванията на ЗДвП, за да получи свидетелство за
управление на МПС.
2
Съгласно заключението на изготвена по делото съдебно-графическа експертиза – подписът
в графа „Заявител“ в заявление за издаване на документ за самоличност с
№12109/14.12.2020г. е изписан от Д. СТ.; Подписът в графа „Декларатор“ в Декларация по
чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП - е изписан от Д. СТ.. Фактическата обстановка, изложена в
мотивите към проверяваното решение, по същество и по отношение на основните
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, районният съд е направил
обоснован извод относно това, че обвиняемият Д. СТ. на 14.12.2020г. в гр.Благоевград, в
сградата на сектор „Пътна полиция" на ул. „...“ 83 в гр. Благоевград, пред орган на властта е
потвърдил неистина в писмена декларация, приложена към Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин вх. № 12109/14.12.2020г, в която посочил,
че обичайното му пребиваване е в Р. България, с.Р, община Благоевград, ул. „О“ № 5, която
декларация се подава съгласно чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства.
За да стигне съдът до извод за съставомерност на деянието от обективна и субективна
страна, следва да бъдат кредитирани събраните доказателства по делото - като показанията
на изпълняващия към инкриминирания период длъжността кмет на с.Р - св.Ч, които
показания са съответни на приобщените писмени документи, кореспондират и с изводите
по изготвената съдебно-графическа експертиза, като изложените от първостепенния съд в
тази връзка съображения, се споделят и от настоящия състав.
Относно наказателната отговорност на обвиняемия С.:
По отношение на Д. СТ. настоящият състав счита, че правилно обвиняемият е бил
освободен от наказателна отговорност и е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000/хиляда/лв. Налице са били всички предпоставки за налагане на санкцията
по реда на чл.78а от НК, като въззивният съд счита, че така определена, същата ще постигне
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния
акт не се установиха основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва същият да
бъде потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33 от 24.01.2022 г. постановено по анд № 1430/2021г. по
описа на Районен съд - Благоевград.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4